Държавният бюджет на България е с дефицит от 780 млн. лв. в края на септември, съобщи финансовото министерство. Това е 0,4% от прогнозния БВП като се очаква в оставащите месеци до края на годината бюджетното салдо да достигне планирания дефицит от 2,5% от БВП. или 4.6 млрд. лв. В края на август финансите на държавата излязоха почти балансирани - с 50 млн. лв. превишение на разходите. Разширяването на дефицита през септември се дължи на планирани значителни по размер плащания в месеца, уточняват от МФ. Направени са лихвени плащания по държавния дълг за над 300 млн лв. Изплатена е и държавна помощ за земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействиe от войната в Украйна и други плащания към селскостопанските производители (близо 300 млн. лв.). За първите девет месеца на годината приходите в хазната са в размер на 47,6 млрд. лв. (68,6% от годишния разчет). Данъчните постъпления като цяло нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 3,4 млрд. лв. (9,9 на сто), а неданъчните приходи и постъпленията от програмите и фондовете на ЕС - със 700 млн. лв. 

Цените на жилищата в Европейския съюз са се увеличили с 0,3 на сто през тримесечието април-юни, отнесено към предходното, първо тримесечие на 2023 г., докато наемите са поскъпнали с 0,7 на сто. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. В сравнение с второто тримесечие на миналата година през съответното тримесечие на настоящата година цените на жилищата в ЕС са намалели с 1,1 на сто, а наемите са се увеличили с 3 на сто. В същото време в еврозоната цените на жилищата са били надолу с 1,7 на сто, което е представлявало първи годишен спад от 2014 г. В България, според предварителни оценки на Евростат, жилищните цени са скочили с 4,3 на сто през второто тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие, когато нараснаха с 1,6 на сто. Това отрежда на страната ни второто място сред страните от ЕС по най-голям тримесечен ръст на жилищните цени, като с повече те са поскъпнали само в Латвия (+5,1 на сто). През предходното, първо тримесечие, отново на тримесечна основа, страната ни делеше със Словения петото място сред членките на ЕС с най-голямо повишаване на жилищните цени, като повече те са нараснали в Унгария (+3,6 на сто), Хърватия и Кипър (+2 на сто за всяка) и Литва (+1,8 на сто). На годишна база през тримесечието април-юни т.г. родните жилища са поскъпнали с 10,7 на сто, като сред членките на ЕС по-значителен ценови ръст през съответния период е отчела само Хърватия (13,7 на сто).

На 05 октомври ще се проведе безплатен уебинар на тема „Как бързо и лесно да отчитате ESG данните си?“, организиран от Balkan Services. Компаниите е необходимо да бъдат все по-устойчиви, социално отговорни и екосъобразни. За да доказват това и следят прогреса си, от 2024 г. много организации са задължени да изготвят и подават ESG отчети. По време на уебинара ще бъде демонстрирано как компаниите могат значително да ускорят и улеснят посрещането на изискванията на Европейската директива за корпоративно отчитане на устойчивостта, с помощта на специализираното решение за финансово управление LucaNet. Участието на уебинара е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

Приходите на IKEA (ИКЕА) в България, както и посетителите в обектите на веригата са нараснали през последните 12 месеца за периода от септември 2022 до август на текущата година. Продажбите за каталожната 2023 надхвърлят 153.3 млн. лв., което е ръст с 22% спрямо каталожната 2022 и 27% спрямо 2021, съобщи управителят на българския офис на веригата Никос Ифантидис. Расте и броят на посетителите за този период, които достигат 3.8 млн. във всички канали на продажба срещу 3.4 милиона за каталожната 2022. По данни на компанията делът на IKEA в България в пазара за обзавеждане на дома е стабилен и се запазва в рамките на 10% в стойност. IKEA е в България от септември 2011 г. и вече има два магазина в София, един във Варна, както и два центъра за поръчки - в Бургас и Пловдив, а от 2015 г. продава и онлайн. До края на 2023 г. IKEA възнамерява да открие център за планиране и поръчки във Велико Търново. Това ще е шестият търговски обект на шведската мебелна верига в страната. Новият център ще бъде разположен в мол "Велико Търново" на 1800 кв.м площ.

Загуба от 36.3 млн. лв. през първото полугодие на фона на печалба от 47 млн. лв. година по-рано отчита общественият доставчик "Булгаргаз". Това се дължи основно на обстоятелството, че компанията е признала загуба от обезценка на природен газ, нагнетен и наличен в хранилището в "Чирен" към края на шестмесечието. Компанията е реализирала приходи в размер на 1.5 млрд. лв. при 2.3 млрд. лв. за същия период на миналата година. Намалението е от 711 086 хил. лева, или 30.78%, и се дължи основно на по-ниската цена на газа спрямо предходния отчетен период, като се наблюдава драстично намаление на нивата на борсовите индекси на природния газ. Разходите на компанията също намаляват, като към края на юни т.г. техният размер е 1.6 млрд. лв., или с около 28.65% по-малко в сравнение със същия период на м.г., когато са били 2.2 млрд. лв. Потреблението на природен газ в България е спаднало значително. Намалението в България през 2022 г. е с 18 % по-ниско от потреблението през предходната 2021 година.

Българският производител и дистрибутор на био храни в Европа Smart Organic ("Смарт Органик") изгражда производствена база за 7 милиона лева в Божурище. Общо планираните инвестиции в машини, оборудване и сгради за 2023 г. възлизат на 13 млн. лв. (около 6 млн. в машини, както и допълнително 7 млн. лв. за изграждане на новата производствена база в Индустриална зона Божурище). Инвестиционният проект в Божурище, се очаква да бъде звършен малко преди края на 2023 г. Проектът предвижда изграждане на нова производствена база с РЗП от 6000 кв.м , като в производствената част ще бъдат инсталирани линии за нови продукти, както и допълнителна линия за барове. Печалбата от оперативната дейност на компанията се увеличава до 7.187 млн. лв. при 3.934 млн. лв. в края на 2022 г. През миналата година българският производител е отчел ръст на приходите от 60 милиона лева. "Смарт Органик" е основана през 2009 г. Всеки месец "Смарт Органик" произвежда повече от 1 милион енергийни и протеинови барчета от плодове и ядки, на растителна основа, без добавена захар.

ЗД „Евроинс“ АД, което е част от застрахователната група „Евроинс Иншурънс Груп“ АД (ЕИГ) на „Еврохолд България“ АД, е увеличило капитала си с 15 млн. лева (7,7 млн. евро). Средствата вече са платени и внесени, като ще бъдат използвани за финансиране на развитието и разширяването на дейността на компанията на чуждестранните пазари, предимно в Гърция и Полша - двата най-големи, на които оперира дружеството извън България. Освен в България, българското подразделение на „Евроинс“ оперира съгласно евродирективата за свободата на установяване в Гърция (FoE), както и чрез тази за свободата на предоставяне на услуги (FoS) в Полша, Испания, Нидерландия, Германия и Италия. Дружеството предлага и немоторни застрахователни услуги на румънския пазар, където регулаторът отне лиценза на румънското дружество „Евроинс Румъния“, а съдът го обяви в несъстоятелност. ЕИГ развива дейност чрез дъщерни дружества в Северна Македония, Украйна и Грузия. През 2022 г. „Евроинс България“ е реализирало 454 млн. лева премиен приход, което е с една трета повече спрямо предходната година.

Компанията „Сетъл България“, която беше учредена с цел маркетиране на портфейл за мобилни разплащания Settle, е ликвидирана, съобщават от „МФГ Инвест“ АД. „Сетъл България“ беше създадена през 2020 г. като съвместно начинание за навлизането на приложението за мобилни разплащания Settle. Приложението заработи в България през 2021 г. Приложението Settle, което е разработено и се поддържа от норвежката компания Settle Group AS, продължава да бъде достъпно за потребители на всички пазари от Европейската икономическа зона, уточняват от "МФГ Инвест". Фирмата е ликвидирана, защото бизнес моделът не успява да постигне заложените по бюджет цели, поясняват от „МФГ Инвест“. Към края на юни компанията отчете печалба в размер на 88 хил. лева при 344 хил. лева загуба към края на март. Печалбата е заради положителна промяна в справедливата стойност на активите за 155 хил. лева към края на юни при минус 275 хил. лева към края на март. „МФГ Инвест“ има инвестиции в онлайн търговеца e-Bag, първата българска компания еднорог Payhawk, технологичната фирма Tiger Tehnology, в публичното дружество за дялови инвестиции „Илевън Кепитъл“ и в негов фонд, в застрахователната компания „Болерон“, платформата Find Me Cure и други.

Европейският парламент (ЕП) гласува в полза на увеличаване на бюджета на ЕС с 10 милиарда евро до 2027 г. в допълнение към предложените в края на юни от Европейската комисия (ЕК) 66 милиарда евро, предаде Франс прес. Целта е по-лесното справяне с геополитическите кризи. Крайното решение обаче трябва да бъде взето от страните членки, които трябва да преговарят и да одобрят единодушно коригирания многогодишен бюджет, преди да бъде върнат за гласуване и да получи зелена светлина от Европарламента. За да се справи с последствията от пандемията и войната в Украйна, които увеличиха нуждата от финансиране, ЕК предложи на 20 юни увеличаване на средствата в бюджета на ЕС за периода 2024 -2027 г. с 66 милиарда евро, надявайки се на споразумение до края на годината. Допълнителните 10 милиарда евро, поискани от евродепутатите, засягат управлението на миграцията, инвестициите в нови технологии за подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика и резерва за отговор на кризисни ситуации. Нетните вносители (като Германия и Франция) в бюджета на ЕС не са склонни да отпускат допълнителни суми, освен необходимата подкрепа за Украйна, тъй като националните им сметки вече са засегнати от икономическото забавяне.

Новите работни места в САЩ неочаквано са се увеличили през август, което е пореден знак, че трудовият пазар в страната остава силен въпреки високите лихвени проценти, предаде Асошиейтед прес. През август работодателите са обявили 9,6 милиона нови работни места спрямо 8,9 милиона през юли, сочат данни на министерството на труда. Икономисти очакваха новите работни места през август да бъдат колкото тези през юли. Броят на съкратените и на хората, напуснали работните си места, което е знак за увереност в трудовите перспективи, през август остават без промяна спрямо юли. От УФР искат да видят охлаждане на трудовия пазар, за да започнат да задържат и да намаляват лихвените проценти, посочва АП.

Родения през 1952 г. в Тайван Лян Мун Сун е ученият, за който се счита че е запалил война за $573 млрд. между САЩ, Китай и Тайван.  Сун завършва електроинженерство и веднага заминава за Меката на физиката - Калифорнийския университет в Бъркли, за да усъвършенства уменията си. Там под ръководството на един от най-изявените експерти по чипове Чънмин Ху той става топспециалист, защитавайки над 180 патента. Първоначално е привлечен от тайванския производител на чипове UMC, но през 1992 г. не може да устои на предложението на компанията № 1 в света TSMC – това е най-големият производител на полупроводници в света, създаващ най-малките и супербързи чипове за съвременните телефони. На Сун му е поверен постът старши директор по научноизследователската и развойна дейност. Сун участва в разработването на всяко поколение чипове - от 0,5 микрона до 28 нанометра. Той е и човекът, допринесъл най-много за успеха на TSMC да победи IBM през 2003 г., като предлага собствена технология, и за заслугите си е отличен с националната награда на Тайван. Благодарение на него се правят гигантски скокове в развитието, за да се смачка конкуренцията. През 2009 г. Сун напуска TSMC, за да стане професор в университета защото  по договор известно време няма право да работи по специалността, за да не се допусне издаване на фирмени тайни. Разузнаването на останалите компании обаче работи добре и първи до Сун стигат представителите на „Самсунг“. Офертата им е като за човек от неговия калибър – 4 млн. долара годишен доход плюс частен самолет. Инженерът приема и веднага се обажда на 20-ина свои бивши колеги в ТSMC, които кани да се присъединят към подразделението LSI на концерна, където той ще получи мечтания пост - главен технологичен директор и изпълнителен вицепрезидент. Там една от задачите му е да създаде по-малък чип от 28 нанометра – примерно 20, но точно тогава му хрумва гениална идея. След което защитава концепцията си, че този бавен преход не е нужен, защото могат да направят още по-грандиозен скок в технологията – да го смалят до 14 нанометра. Шефовете са очаровани, защото колкото по-малки са тези „мозъци“ на всяко електронно устройство, толкова по-модерни са и по-малко енергия им е необходима. Именно заради това технологиите им са строго секретни и от доста време са тайна, обект на националната сигурност на страните с интереси в тази област. Идеята на Сун звучи еретично, защото в този бизнес съкращаването на размера става бавно – с два до четири нанометра през няколко години. Именно затова предложението да се изпревари конкуренцията с чип, който е три поколения по-напреднал от останалите, звучи революционно. Но Сун и колегите му успяват, с което печелят огромни поръчки от Apple и Qualcomm за процесорите им A9 и Snapdragon. Бившите работодатели на Сун в TSMC са бесни, защото губят милиарди - дотогава двата гиганта са купували чиповете си от тях. Всъщност те са осигурявали 26% от пазарния им дял. Катастрофата е съкрушителна и в Тайпе решават да заведат дело срещу инженера, обвинявайки го, че е изнесъл търговски тайни и че е нарушил споразумението си да не ги конкурира. То е заведено във Върховния съд на Тайван и 4 години по-късно – през 2015 г., магистратите отсъждат в полза на тайванската компания, като решението е, че Сун трябва да спре да работи за „Самсунг“ до 31 декември. Ученият се съобразява с постановлението, спазвайки срока да не прави нищо до края на 2017 г., но тогава предприема ход, който действително хвърля в отчаяние бившите му работодатели. Докато тече това безвремие, той е привлечен от SMIC - най-големият производител на чипове в Китай. Там е поканен за съизпълнителен директор и изпълнителен директор, като доходът му е повече от скромен - 1,5 млн. долара годишно, което е нищо за професионалист от неговия калибър. Но Сун скучае и иска да работи. Затова волно или не, нанася още един саблен удар, вземайки своя екип от Тайван и Южна Корея, включително един от гениите в тази сфера Дзоу Мейчун. Въпреки че по това време Сун вече е на 64 г., той отива в Китай начело на своя dream team в една безкрайно сложна обстановка заради международните санкции и ограничения. От една страна, той дълго е стоял „на трупчета“ и главата му ври и кипи от идеи, от друга, мнозина са скептични за трансфера му. Прогнозите им са, че на иновативния Сун бързо ще му омръзне, защото това е все едно топфутболист от Висшата лига да отиде да играе за треторазреден отбор. Още повече, новите му работодатели нямат достъп до ключови технологии и годишните им приходи от 2,9 млрд. долара са предимно от малки китайски компании, произвеждащи по-слаби смарт телефони. Но въпреки това Сун остава и предлага визионерски план SMIC смело да прескочи непосилната за мнозина граница от 28-нанометровия чип към 14-нанометровия. Експериментът е успешен и затова Qualcomm изоставят тайванските си доставчици на чипове TSMC и за средния и по-ниския клас телефони започват да ги поръчват от SMIC. Но веднага след това Сун и колегите му обявяват още по-амбициозна цел, която буквално изправя косите на конкуренцията. Днес той и хората му са в основата на дебюта на процесора Kirin 9000s (7-нанометра) в телефоните на Huawei и компанията радостно обяви, че се отказва да купуват чипове от чужбина. Успехът веднага провокира реакции, като от Министерството на търговията на САЩ съобщиха, че все още събират информация дали все пак това е 7-нанометров чип? Като побързаха да предупредят, че Сун и компанията за смарт телефони вероятно ще бъдат подложени на тежки санкции. Но освен това ще се търсят и всякакви начини да бъдат „спънати“ SMIC.  71-годишния учен дарява почти цялата си заплата, която вероятно вече е доста над 1,5 млн. долара, на своя образователен фонд, за да обучава млади таланти. Тук международната общност може да си задава много въпроси защо е оставила този талант да бъде привлечен точно от Китай и защо никой нищо не прави, за да опази останалите 230 хил. специалисти в Тайван? Стратегията на Вашингтон засега е да накаже Сун по някакъв начин, за да излъчи мощен сигнал към останалите учени в тази сфера. Но заедно с това пред Запада има още един проблемен фактор и той е ключов за напредъка на Китай по пътя към 5- и 2-нанометровите чипове. А той е дали Пекин ще получи достъп до суперлеярните на ASML – като само една от тях струва 10 - 15 млрд. долара, но без тази иновация Поднебесната империя вероятно ще остане завинаги при 7-нанометровите чипове. От друга страна, САЩ упражняват сериозен натиск, за да попречат тази леярна да стигне до Китай, но всяка фирма е в правото да си търси препитанието. Вероятно затова от ASML побързаха да обявят, че имат лиценз от холандското правителство, който им позволява да продължат да доставят висококачествени системи в Китай до края на тази година. Дали Пекин ще се възползва от този „прозорец“, все още не е ясно. Както не е ясно и дали САЩ ще допуснат тази иновация да попадне в ръцете на „магьосника“ Сун, който има потенциал да изравни силите с нов ултрачип. Но дали санкциите ще дадат резултат в новия рунд от войната за 573 млрд. долара, каквито са продажбите на тези джаджи в света, тепърва ще видим.