Финансовите резултати на всички компании в България продължават да подобряват рекорди и през 2022 г., движени от инфлацията. През изминалата година приходите на работещите дружества в страната са скочили с невижданите през последното десетилетие 34% до 611.5 млрд. лв., като въпреки по-високата изходна база ръстът е над два пъти по-висок от миналогодишните 15%. Резултатът е постигнат от общо 375 хил. дружества, които са били активни в страната, според данните от данъчните декларации. Също с 34% до 564.7 млрд. лв. се увеличават и разходите на действащия бизнес. Така сумарната счетоводна печалба за 2022 г. достига 55.2 млрд. лв., като расте с 28% спрямо година по-рано. Скокът, макар и внушителен, остава под отбелязания преди година ръст от близо 38%. Годината, преминала под знака на войната в Украйна и инфлацията, обаче не е била еднозначно добра за всички участници в икономическия живот и това се чете в данните за отчетената данъчна загуба, която нараства с 3.4% до почти 6 млрд. лв. С най-бърз темп през 2022 г. скачат печалбите в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, следвани от тези в селското стопанство. Най-голямо пък е задълбочаването на загубите в добивната промишленост. Броят на активните дружества в страната също се увеличава - с близо 11 хиляди.

Оперативните данни на Националния осигурителен институт сочат, че с 12,7% са се увеличили трудовите злополуки при мъжете през първите шест месеца на 2023 г. спрямо същия период на предходната година. През 2022 г. тези инциденти са 719, година по-късно достигнат 810. При жените трудовите злополуки са намалели с 5,6% и от 486 през миналата година са станали 459 през тази. Общият брой на приетите злополуки за сравнявания период от 1205 се е покачил на 1269. Въпреки нарастването на броя на трудовите злополуки е налице спад при загубените календарни дни - за шестмесечието на миналата година те са 66 213, през тази са 65 788 или с 425 по-малко. Промяна надолу има и спрямо тежестта на трудовите злополуки и свързаното с нея време за възстановяване - средният брой загубени календарни дни при един инцидент от 55 спада на 52. През 2023 г. икономическите дейности, в които са регистрирани най-много трудови злополуки, са „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (97), „Сухопътен транспорт“ (87) и „Държавно управление“ (80).

„Випласт“ АД оптимизира производството си с облачен ERP софтуер. Проектът е реализиран с консултантската ИТ компания Balkan Services. ERP системата обхваща целия процес от поръчка до плащане и позволява на екипа на „Випласт“ АД да следи бързо и лесно справки с най-важните показатели за бизнеса, да въвежда и одобрява поръчки, включително през мобилно устройство. В резултат на проекта, производителят на PET фолиа има гъвкавост при промени в параметрите на клиентските поръчки, лесно проследява историята на поръчките и подобрява процеса по планиране, базиран на верни данни. След приключване на проекта всички звена в компанията работят с единна система.

PlanDelta е българският финтех стартъп, разработващ решения за гъвкаво финансово планиране. Миналата година компанията набра нови 2,3 милиона евро рисков капитал, които използва, за да излезе официално на пазара в началото на 2023 година и да разшири своите екипи във Великобритания, Нидерландия и България. Милен Манев и Мартин Миланов са основатели на PlanDelta, който е FP&A (Financial Planning & Analysis) продукт. Това е доста добре развит софтуерен бранш от десетилетия, но до голяма степен концентриран върху enterprise сегмента. Малките и средни фирми в 99% от случаите ползват Excel, но с нарастването на сложността на бизнеса и разширяването на финансовата функция, този начин на работа става все по-комплексен и ненадежден. Големият успех на компанията е това, че успява да привлече глобален инвестиционен фонд в лицето на RTP Global и набира сумата от €2,3 милиона рисков капитал. Милен Манев и бизнес партньорът му Мартин Миланов продължават да работят и с Eleven Ventures, които са и техният първи инвеститор. Стартъпът разполага и с група от 17 angel investors, което е своеобразен рекорд за българска стартираща компания. Основната част от набраната сума се използва за развойна дейност, като вече започваме да откриваме и първите бизнес позиции. Най-голямата краткосрочна цел, която българската компания постига е тазгодишното обявяване на официалния launch на техния продукт и излизането му от бета. По-дългосрочните цели на PlanDelta са свързани с навлизането на няколко големи външни пазара и постигането на заложените им цели за приходи.

Осем от девет фонда, в които правим вноски за втора пенсия, отново отчитат отрицателна доходност за периода от 30 юни 2021 г. – 30 юни 2023 г., показват последните данни на Комисията за финансов надзор. Само един фонд – УПФ „ЦКБ Сила“ отчита положителна доходност от инвестицията на парите за втора пенсия от 1,29% за двугодишния период. Отрицателната доходност варира от -4,51% на УПФ „ДСК-Родина“ до -1,1% на УПФ „ПОИ“. Средно претеглената доходност на деветте универсални пенсионни фонда е -2,50% и тя е доста по-ниска от минималната, определена от КФН, която е -5,86%. Малко по-добра е ситуацията при професионалните пенсионни фондове, където задължително вноски правят работещите в първа и втора категория труд. Два фонда отчитат положителна доходност от инвестирането на средствата си, а другите седем имат отрицателна доходност от -4,29% до -0,13%. За тях минимална доходност от управлението на активите за предходния двадесет и четири месечен период е размер на -4,81%.Последните данни към март показаха, че нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 20,205 млрд. лв. В сравнение с година по-рано те нарастват с 5,07 на сто. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото тримесечие на 2023 г. възлизат на 74 180 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 27 871 хил. лв.

Окръжният съд в Пловдив е постановил да бъде спряна процедурата, с която 29% от акциите на Пловдивския панаир, държани от община Варна, трябваше да бъдат вписани като апорт в компанията "Пълдин туринвест" на бизнесмена Георги Гергов. Според определението на съда блокирането на сделката ще продължи до произнасянето на Софийкия градски съд по делото, заведено от министъра на икономиката Богдан Богданов. Той заведе дело срещу община Варна, като атакува прехвърлянето на 29% от акциите в панаира от държавата на община Варна през 2016 г. В средата на май Окръжният съд в Пловдив отмени като незаконосъобразен отказа на длъжностно лице в Агенцията по вписванията да впише в Търговския регистър увеличаването на капитала на дружеството "Пълдин туринвест" от близо 178 млн. на над 194 млн. лв. От своя страна агенцията обжалва съдебно решение за фактическото придобиване на Пловдивския панаир от Гергов. С тази процедура той направи опит да осъществи скрита приватизация на панаира със съдействието на общинските съвети в Пловдив и Варна, в които мнозинствата са контролирани от ГЕРБ.

Овощник е малко подбалканско село на шест километра от Казанлък, с населението малко над 1500 души. Разполага с два термални извора с високо съдържание на флуор във водата. През 2017 г. местната общинска минерална баня е реновирана, а още от 2015 г. има собствен аквапарк, а от края на 2022 г. и Kings' Valley Medical & Spa Hotel, първият петзвезден хотел в селото и едва вторият (другият е "Константина палас") в цялата община Казанлък. Идеята на НИКМИ (собственост 50% на Николай Козанов и 50% на Румяна Благоева), собственик на хотелите Millennium и Grand Hotel Sofia в столицата, а Козанов и Благоева и на "Лилия" в Златни пясъци, да се построи хотел, който "да комбинира концепцията за бизнес и СПА в едно", се заражда преди около 10 години. Така Kings' Valley разполага с различен тип стаи и апартаменти, вътрешни и външни басейни, teen зона с игри, около 15 дка зелени площи на открито, тенис кортове, както и падел (между тенис и скуош) игрища. Хотелът разполага още с два а-ла-карт (с меню) и един бюфетен ресторант, нощен клуб и конферентен център с 12 зали. Общата инвестиция в Kings' Valley Medical & Spa Hotel е близо 80 млн. лв., като е с около 30 млн. над първоначалните планове поради През юли 2019 г. с Юробанк (Пощенска банка) е сключен договор за заем на стойност 17.5 млн. евро (около 34.2 млн. лв.), като управляващото дружество "Кингс валей" е заложено ведно със земята и строящия се все още тогава хотел. Хотелът разполага с 266 помещения за 383 души. Целият терен, на който се намира, заедно с външните обекти е над 41 дка, като застроената площ на сградата на хотела е 9.5 дка, а разгънатата застроена площ (РЗП) със сутерена е над 43 хил. кв.м.

Нов голям сервизен център изгражда Volvo Trucks край АМ "Тракия" в София. Базата ще може да обслужва хиляди камиони Volvo и Renault годишно. Новият сервизен център вече се строи на площ от 12,5 дка на столичния околовръстен път при село Казичене - в непосредствена близост до изхода за магистрала "Тракия". Екипът от 20 опитни професионалисти ще разполага с модерно оборудване и при пълно натоварване ще може да обслужва 6000 камиона годишно. Резервните части ще идват от голяма складова база, както и чрез гарантирана доставка в рамките на 24 часа, ако даден компонент не е наличен на място.Инвестицията е в размер на близо 10 млн. лева, като тя включва и соларни панели, алтернативни решения за отопление и зарядни станции за електромобили.: "С вторият ни собствен сервизен център в София ще осигурим максимално бързо още по-достъпна услуга, гъвкавост и увеличен капацитет", обясни Фредрик Олсон, управляващ директор на Volvo Trucks България. Новият софийски сервиз на Volvo Trucks трябва да заработи до средата на 2024 г.От този месец сервизната база на Volvo Trucks във Варна е в бившия Дом на камиона (бул. "Сливница" 234), като така сервизът вече е с двоен капацитет - с 6 канала, от които половината за проходни. Има и паркинг за 15 композиции и 20 влекача.От началото на следващата година ще заработи ново хале в сервизния център в Пловдив, с което и неговият капацитет ще се увеличи със 75%.

Комисията за финансов надзор (КФН) наложи временна забрана на търговото предложение на мажоритарния акционер в „Захарни заводи“ АД - „Захар Инвест“ ЕАД, за изкупуване на останалите акции, които дружеството не притежава. Комисията има забележки относно прогнозата за приходите на публичната компания, като смята, че те са занижени и не отговарят нито на постигнатите резултати през първото тримесечие, нито на реалността в сектора, в който оперира „Захарни заводи“. Финансовият регулатор иска също така предложителят да изясни дали ще отпише „Захарни заводи“ от регистъра на публичните дружества. „Захар Инвест“ АД предлага цена от 5,15 лева на акция на миноритарните акционери. Последните сделки с акции на дружеството, които са сключвани днес, 19 юли, са на цена от 5,15 лева. „Захар Инвест“ притежава пряко и по силата на споразумение 10 454 071 броя обикновени, безналични акции, с право на глас, които представляват 94,071% от капитала на „Захарни заводи“. Мажоритарният акционер не притежава и иска да придобие пряко до 658 848 броя акции на публичното дружество. В последната година акциите на „Захарни заводи“ поскъпват с почти 10%, а пазарната капитализация надвишава 57,2 млн. лева.

През 2022 г. страните от Европейския съюз са инвестирали около 69 милиарда евро в активи, които са от съществено значение за предоставянето на услуги, свързани с опазването на околната среда. Такива услуги представляват пречиствателните станции за отпадъчни води, превозните средства за транспортиране на отпадъци, придобиването на площи за създаване на природен резерват или по-екологично промишлено оборудване, обясняват от европейската статистическа агенция Евростат. Около 44 милиарда евро, или 65 на сто от общите инвестиции за опазване на околната среда, са изразходвани както от корпорации, специализирани в услугите за опазване на околната среда, така и от компании, придобиващи технологии и оборудване, намаляващо отражението върху околната среда, произтичащо от техния производствен процес. Останалият дял от инвестициите (35 на сто) идват от сектор държавно управление и нестопанския сектор. Делът на инвестициите за опазване на околната среда като част от общите инвестиции е бил около 2,5 на сто през 2022 г. Делът на инвестициите за опазване на околната среда в общите инвестиции на корпорациите е бил 2 на сто, а в инвестициите, направени от държавите, е бил 4,8 на сто. Най-значителна част от екологичните инвестиции е свързана с отпадъчните води и услугите по управление на отпадъците. През 2022 г. те са представлявали съответно 44 на сто и 25,7 на сто от общите инвестиции за опазване на околната среда, докато 10,5 на сто от средствата са били насочени към опазване на въздуха, а 7,8 на сто към защита от радиация, за научноизследователска и развойна дейност в областта на околната среда и други дейности за опазване на околната среда. За опазването на почвата и подземните води са били предназначени 6 на сто от инвестициите, а за опазване на биоразнообразието и ландшафта - 4,4 на сто, пише БТА. Останалите 1,6 на сто от инвестициите на ЕС в екология са били използвани за намаляване на шумовото замърсяване.

Откъм дефицити и дълг САЩ започнаха да изглеждат „изключителни“ по лош начин, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.. Някога типичен, сега техният бюджетен дефицит е най-големият в развития свят. По време на пандемията той се утрои до над 10 на сто от брутния вътрешен продукт, повече от два пъти пика в други развити икономики. През следващите години се очаква дефицитът на САЩ средно да бъде близо 6 процента от БВП - доста над историческата си норма и цели шест пъти над средното в други развити икономики. Как САЩ навлязоха толкова дълбоко на червено? Повечето страни прекратиха разходните си програми, предприети с цел облекчаване на икономическата болка от пандемичните локдауни. Но всичките 6,7 трилиона долара нови разходи на администрацията на Байдън дойдоха след края на 2020 г. Повечето от тях нямаха нищо общо с пандемията. Джо Байдън използва усещането за криза, за да лансира един нов курс в стил Франклин Делано Рузвелт от времената на Голямата депресия през 30-те години на 20 век, изграждайки инфраструктура и индустрия, привидно за да се конкурира с Китай и да се бори с изменението на климата. Никое друго правителство не планира да харчи толкова много, оставяйки САЩ съвсем сами по пътя към по-големи дефицити. Феновете на Байдъномиката гледат на това като на умна инвестиция. Но те пренебрегват огромния мащаб на новите разходи и неговите потенциални последици за дълга, инфлацията и растежа на страната в дългосрочен план. САЩ поддържат дефицити почти всяка година от 60-те години насам, без да изпаднат в сериозна финансова криза. Така че общоприетото мнение е, че дефицитите нямат значение. Много икономисти твърдят, че дефицитите се изплащат, ако икономическият растеж, генериран от новите публични разходи, надвишава лихвените плащания на правителството. Това обаче беше по-лесно постижимо, когато лихвените проценти бяха близо до нулата. Сега, когато лихвите се покачват, то е почти невъзможно. Публичният дълг е на исторически върхове - повече от 100 процента от БВП в развития свят – но той се стабилизира в Европа, докато расте безмилостно в САЩ. Със съпътстващото бързо покачване на лихвените проценти, плащанията по държавния дълг се увеличават - и това става много по-бързо в САЩ. В рамките на 10 години лихвените плащания на правителството на САЩ ще надвишат разходите за отбрана и социални програми като Medicaid. Банката за международни разплащания (БМР) казва, че развитите икономики трябва рязко да намалят дефицитите в тази среда с високи лихвени проценти или в крайна сметка ще се окажат с повече нов дълг, отколкото нов растеж. Екипът на Байдън очевидно смята, че този съвет не се отнася за водещата икономическа суперсила в света. До 2025 г. трилионите, изливани от тази администрация, ще повишат държавните разходи до 39 процента от БВП, повечето от които няма да бъдат покрити от нови приходи. В други големи развити икономики разходите са на път да намалеят рязко като дял от БВП, докато приходите се задържат сравнително стабилни. Под натиска на Конгреса през юни Байдън подписа Закона за фискалната отговорност, създавайки впечатление за ограничение на разходите. Въпреки това, което изглежда като големи съкращения в размер на 1,3 трилиона долара за 10 години, бюджетният дефицит на САЩ все още се прогнозира да се движи близо до 6 процента от БВП през следващото десетилетие. Въпреки че инфлацията напоследък се понижи, тя все още е над 2 процента (3% през юни на годишна база – бел. прев.) и защитниците на Байдън обвиняват за нейното завръщане всичко друго, но не и разходните му планове, включително продължаващия ефект от смущенията в глобалната верига на доставки. Въпреки че инфлацията се повиши в целия свят, това се случи най-рязко в държавите, които харчеха най-много по време на пандемията. Малцина харчат повече от САЩ. Скорошно проучване на Федералния резерв отдава две трети от неотдавнашния скок на инфлацията в Америка на прекомерното търсене, а половината от това увеличение на търсенето - на дефицитните разходи. Но положителният възглед за американската изключителност все още доминира. Мнозина подкрепят призивите на Байдън за по-голямо правителство, отхвърляйки страховете от криза, предизвикана от бюджетния дефицит, като фалшива тревога и подготовка за заплаха, която никога не идва. Те се присмиват на идеята, че чужденците може някога да се уморят да финансират разходните навици на САЩ или да купуват на американските пазари. Недостатъците на Америка бледнеят, а технологиите ѝ блестят в сравнение с конкурентите в Европа и Азия. Така че защо някой трябва да се интересува от задълбочаващите се дълг и дефицити на Америка? Защото сега тя е една от най-безотговорните фискално нации. Нейният бюджетен дефицит стана най-големият в развития свят, а публичният ѝ дълг вече е третият - след този на Япония и Италия. Умишленото игнориране на тази нова реалност е изключително рискована грешка.

Европейският съюз (ЕС) оказва натиск върху други големи замърсители да намалят по-бързо емисиите на парникови газове, тъй като е изправен пред вътрешна борба за собствените си цели в областта на климата. Високопоставени служители в Брюксел заявиха пред Financial Times, че искат големите икономики като Китай, Индия и САЩ да споделят тежестта, тъй като европейските потребители и промишлеността започват да се колебаят за разходите, свързани с необходимата екологична промяна в енергийната система. Най-големите замърсители в света днес са САЩ, Китай и Индия, следвани плътно от ЕС.  По данни на Европейската комисия делът на блока в световните емисии на парникови газове е намалял от 16.8% през 1990 г. до 7.3% през 2021 г. ЕС намали емисиите с около една трета главно поради понижение на дела на мръсните въглища в електроенергийния микс, докато делът на Китай и Индия нарасна с увеличаването на енергийните нужди. В ЕС има вътрешни дискусии относно целта за намаляване на глобалните емисии, поставена за 2040 г., като освен липсата на консенсус допълнително напрежение върху държавите членки оказват и растящите геополитически конфликти за климатичните политики и нарасналото притеснение от глобалното затопляне, породено от измененията във времето. За да се постигне целта от Париж - глобалната температура да се покачи само с 1.5С над нивата преди индустриализацията - световните емисии на парников газ трябва да паднат с 43% до 2030 г. За момента светът продължава да върви към нарастване между 2.4 и 2.6 градуса по Целзий до 2100 г. според Природната програма на ООН. След срещата в Брюксел на министри от държавите в групата Г-20, американският пратеник за климата Джон Кери възобнови разговорите с Китай. Събирането на дипломатите беше с цел да се установи дневният ред за Конференцията на ООН за измененията на климата [СОР28], която ще се проведе в Обединените арабски емирства този декември. ЕС е поел ангажимента да преполови парниковите си емисии до 2030 г. и да достигне нетна нула до 2050 г., използвайки целта поставена за 2040 г. като ключов момент. Европейските страни изготвят вариант на текст преди срещата в COP28, в който пише, че съюзът ще поеме отговорност да намали емисиите си от 55% до 57%, но документът може да претърпи промени преди срещата. Европейски дипломати от ЕС заявиха, че се водят "трудни дискусии" относно целта, като Полша и Румъния са сред страните от блока, които се противопоставят на увеличението. Законодателите се опасяват, че ответната реакция срещу "зеления" преход може да нарасне, тъй като промишлеността на ЕС е притисната от американските конкуренти с по-ниски цени на енергията и субсидии по Закона за намаляване на инфлацията, както и от доминиращата роля на Китай във веригата за доставки на "зелени" технологии. Наскоро Брюксел предупреди, че без висока цел "ЕС ще бъде изложен на риска да не постигне вътрешната си цел за климата за 2050 г. и вероятно ще подкопае капацитета си да стимулира действията в областта на климата на международно равнище".