БНБ очаква през третото и четвъртото тримесечие на 2023 реалният БВП да отчете нисък растеж на годишна база, за който главно ще допринасят разходите на домакинствата и фирмите за потребление и инвестиции. Фактори, които ще ограничават растежа на икономическата активност през второто полугодие, са прогнозираното формиране на отрицателен принос на нетния износ, очакваното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и запазването на тенденцията от края на 2022 към намаление на натрупаните запаси в икономиката. Българският износ на стоки е по-вероятно през второто тримесечие на 2023 да се понижи на верижна и на годишна база. Може да се очаква тенденцията към повишаване на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната да продължи сравнително бързо да се пренася върху лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в България. Към края на второто тримесечие на 2023 това пренасяне е значително по-слабо при лихвените проценти по кредитите и по депозитите в България, особено в сектора на домакинствата, като основните фактори за ограничената трансмисия остават продължаващият висок приток на привлечени ресурси, значителната ликвидност и конкуренцията в банковия сектор.

За месец юли Националният статистически институт НСИ регистрира 20% годишен ръст на посещенията на чужденци в България и малко по-скромно повишение от 12% на пътуванията на български граждани зад граница. През месеца посещенията на чужди граждани в България са над 1,8 милиона, което е с 20% повече в сравнение с юли 2022 година. При чуждите посещения статистиката регистрира увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 35% (658 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е почти 50% от общия брой чужденци и достига 914 хил., като най-голям е броят на посещенията от Румъния - 24%, Германия - 19% и Полша - 10%. Посещенията от „Други европейски страни“ са 709 хил., или 38% от всички посещения в страната. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция - 266 хил., или 37% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Турция - 266 хил., Румъния - 224 хил., Украйна - 214 хил., Германия - 180 хил., Полша - 96 хил., Сърбия - 75 хил., Гърция - 72 хил., Чехия - 60 хил., и др. През юли преобладава делът на посещенията на чужденци у нас с цел почивка и екскурзия - 50%, следвани от посещенията с други цели - 44%, и със служебна цел – близо 6 на сто.

Изцяло нов съвет на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК) ще трябва да направи преглед на работата на холдинга и дъщерните му дружества и да подобри прозрачността на дейността му. Те са с временен мандат от 6 месеца, както е по закон, като след това ще бъдат определени постоянни директори с конкурс. Държавният холдинг е шапка на почти всички дружества към Министерството на икономиката и индустрията и управлява активи за 1.3 млрд. лв. Иван Зангочев отново става член на съвета и изпълнителен директор на ДКК. Освен него в съвета на директорите влиза Елена Балтаджиева, която става и председател на борда. Другите нови членове са инженерите Десислава Чалъмова и Венелин Шъков. Последното ново попълнение е юристът Николай Желязков. До края на ноември ръководството на ДКК ще трябва да представи и бизнес програма за 2024-2026 г. Предвижда се да бъде направена и централизирана система за мониторинг и контрол, така че принципалът да може да следи състоянието на дружествата. До края на тази година пък ръководството на холдинга ще трябва да договори преструктуриране на дълга към Българска банка за развитие. ДКК има над 126 млн. лв. заем от държавната банка, разходите по който растат заради покачването на лихвите.

Българската компания за фулфилмънт и международни доставки за онлайн магазини euShipments.com обяви резултатите си за първото полугодие на 2023 г. Само за шест месеца екипът на дружеството е постигнал обемите и резултатите от цялата предходна 2022 г. През 2022 г. euShipments.com постигна сериозно развитие, като успя да обработи и достави успешно до целия Европейски съюз над 1,8 млн. пратки от електронна търговия. В началото на 2022 г. компанията привлече външен капитал в размер на до 7,5 млн. евро, което допринесе за ускоряване на нейното развитие и укрепване позициите на пазара. Тя вече осъществи две успешни придобивания на логистични компании в Хърватия и Румъния, като са планирани и още две до края на тази година.

„Енхенсив РД“ АД е изплатило 453 640 лева дивидент на „Илевън Кепитъл“ АД. „Илевън Кепитъл“ е миноритарен акционер в „Енхенсив РД“ АД (опериращо под наименованието Enhancv). Компанията предлага онлайн услуга за създаване и оформление на персонална автобиография. Инструментът, който тя е разработила, насочва потребителите в процеса на създаване на професионални резюмета, персонализирани към всяка обява за работа. Платформата е популярна сред потребители от САЩ и други страни. Компанията предлага и някои услуги по кариерно консултиране, като преглед и пренаписване на CV, писане на мотивационно писмо, подготовка за интервюта и т.н. Акциите на „Илевън Кепитъл“ поевтиняват с над 3% в последната година, а пазарната капитализация е малко повече от 48,3 млн. лева.

Акционерите на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД са фиксирали на петима души членовете на надзорния съвет с промени в устава, одобрени на извънредно общо събрание на 28 август. Определен е и нов надзорен съвет на дружеството - Ханс ван Хувелинген, Борис Немсич, Уилям Антъни Боуотер Ръсел, мажоритарният акционер на компанията Любомир Минчев и Флориан Хът. Акционерите са гласували и вземането на заем аем в размер на 8 млн. лева за периода 1 октомври 2023 г. – 31 декември 2028 г. от от неговото дъщерно дружество Телелинк Бизнес Сървисис ЕАД. Заемът може да се усвоява и всяка година с годишни договори, т.е. да се взимат по около 1,6 млн. лева годишно. Предвижда се годишната лихва да е от 2,25% до 8%, в зависимост от промяната на EURIBOR. Максималната сума, която ще бъде върната след усвояване на заема, е 8,64 млн. лева.

Спад на продажбите на електроенергия (с 51 млн. лева на годишна база) и горива (с 14 млн. лева) свива приходите и печалбата на „Синергон Холдинг“ за полугодието. Същевременно компанията отчита ръст на продажбите на строителни и отоплителни материали, но той не е достатъчен, за да компенсира спада при горивата и тока. Продажбите на „Синергон Холдинг“ към края на юни достигат 416,995 млн. лева в сравнение с 476,991 млн. лева към края на юни 2022 г., което представлява 12,57% спад на годишна база. Дружеството намалява и разходите си общо с 11,75% на годишна база до 411,242 млн. лева към края на юни в сравнение с 466,036 млн. лева преди година. Компанията отчита печалба в размер на 6,653 млн. лева за полугодието при 13,966 млн. лева за първата половина на 2022 г., което е спад от 52,36% на годишна база. В последната година акциите на „Синергон Холдинг“ поскъпват с близо 15%, а пазарната капитализация достига малко над 17,7 млн. лева.

На 25 август врезе в сила на Закона за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз (ЕС). Заедно с DSA в следващите месеци се очаква и влизането в сила на сестринския Закон за дигиталните пазари (DMA). ЕС иска да промени надзора на големите интернет платформи. До момента регулаторите се опитваха да поправят проблеми като разпространението на дезинформация и нарушения на законите за конкуренцията, но ключово беше, че това се случваше постфактум. Новите закони целят да променят това, като помогнат на ЕС да изпревари компаниите, като им наложи правила, които трябва да бъдат следвани. DSA ще засяга всички онлайн бизнеси, но по-големите услуги, които се определят като тези с повече от 45 млн. потребители, ще трябва да спазват допълнителни норми. През април Европейската комисия (ЕК) определи 19 компании като "много големи онлайн платформи" (VLOP) и "много големи онлайн търсачки". В тази група попадат обичайните заподозрени като Facebook и Google, но и изненади като безплатната онлайн енциклопедия Wikipedia. Европейската платформа за онлайн търговия Zalando също е част от тази група. Платформите ще трябва да споделят повече информация с регулаторите по редица въпроси - как модерират съдържанието, как решават какво виждат потребителите и използването на изкуствен интелект (AI). Освен това ще трябва да позволят на проверени изследователи и одиторски компании да преглеждат вътрешните данни на компаниите, за да се провери дали правилата са следвани напълно. Има и промени, които ще са по-очевидни. Платформите вече трябва да улеснят потребителите, които искат да маркират дадено съдържание като незаконно, а премахването трябва да се случва бързо, стига да се установи законово нарушение. Освен това те ще трябва да кажат на потребителите дали съдържанието им е скрито или изтрито, а и да обяснят защо. Таргетираните реклами вече няма да са позволени, ако са базирани на чувствителни лични данни като религия или сексуалност. Използването на лични данни за показване на реклами на тийнейджъри или деца също е забранено. Тези промени би трябвало да направят онлайн платформите по-сигурни и по-добри, но това зависи от въвеждането на DSA. Въпреки че ЕК обеща да наеме повече от 200 души, които да следят за спазването на правилата, все пак може да има затруднения за ЕС. Компаниите със сигурност ще отнасят дадени въпроси, с които не са съгласни, до Съда на Европейския съюз - Zalando вече оспори определянето си като VLOP. Наказанията за неспазване на DSA със сигурност са сурови. Глобите може да достигнат до 6% от глобалните приходи за година, което в случая на Meta се равнява на 7 млрд. долара. Последният голям дигитален закон на ЕС - амбициозният Общ регламент за защита на данните (GDPR), беше международен успех. Откакто той влезе в сила през 2018 г., големите технологични компании приложиха тези условия глобално, за да намалят разходите си (освен това той стана модел за други подобни закони по целия свят). Технологичните гиганти сега обаче може да не искат да направят същото. Причината е, че това може да доведе до загуба на независимост върху дигиталните им територии в глобален аспект. Повтарянето на ефекта "Брюксел", при който регулаторите определят глобален стандарт, е далеч от гарантирано.

По данни на Министерството на земеделието във Вашингтон, консумацията на пчелен мед се е повишила с цели 60 на сто от 1990 г. до днес. САЩ е водещ вносител на захар - с доставки за 6,48 млрд. долара през 2022 г., почти двойно повече от втория в класацията Китай. В същото време, обаче, консумацията на захар се е увеличила с едва 7 на сто за 30 години, докато при меда скокът е 9 пъти по-голям. Според Световната банка, САЩ е най-голям вносител на мед, като през 2019 г. в страната са влезли количества за над 430 млн. долара. Те идват основно от Индия, Аржентина и Виетнам.  Докато вносът на мед в САЩ расте с по 7% на година, вътрешното производство е на практика в застой. Сред причините са лошото здраве на пчелните семейства заради климатични явления, болести и използване на неподходящи препарати. През 2022 г. са били произведени количества, които са наполовина на тези от пиковата 1993 г. Още от 2005 г. вносният мед на пазара е повече от американския и вече съставлява около 75% от предлаганото. Всичко това спомага за повишаването на цената на меда, който в момента е близо 6 пъти по-скъп, отколкото е бил в началото на 90-те. Докато в САЩ консумацията на мед е във възход, а например в Германия на човек се падат по около 7 килограма от него годишно, в България ядем по не повече от 700-900 грама годишно.

С бързия си растеж през последното десетилетие страните с възникващи пазари в Азия бяха модел за подражание за развиващите се икономики по света. Импулсът в последно време избледня и темповете на растеж отслабнаха в сравнение с историческите тенденции. Последните сътресения, свързани с ковид и войната на Русия в Украйна, помрачиха надеждите, че в близките години тези страни могат да настигнат по-напредналите азиатски икономики като Южна Корея и Япония. Китай, Индия, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам заедно са се разширявали средно с по 6.1% годишно през десетилетието до 2019 г., изчисляват анализаторите от Economist Intelligence Unit. За сравнение, общият темп при развиващите се страни по света по това време е бил 3.9%. Именно до тези темпове се забави развиваща се Азия през последните три години. Ситуацията рязко се влоши само за няколко години, а перспективите за региона сега също са по-скромни. Макар анализаторите да не предвиждат рецесия, те прогнозират още няколко години на потиснат растеж и продължаващ низходящ етап в икономическия цикъл. Все пак заради големите мащаби на Китай и Индия и по-ниската база за сравнение развиващите се азиатски страни продължават да бъдат двигател на глобалния растеж. На фона на слабите прогнози за развитите западни икономики тази година Китай, Индия и по-малките им съседи ще донесат 60% от общото увеличение на световния БВП, изчисляват от Международния валутен фонд. Но дори ако прогнозите за ръст от 5.4% през 2023 г. се сбъднат, възникващите пазари в Азия ще останат с около 7.4% под нивото, което биха достигнали, ако бяха продължили да се движат по траекторията отпреди ковид, изчисляват икономистите. Тъй като ефектите от шоковете не изчезват, перспективите са в близките години растежът да остане потиснат и през следващото десетилетие тези страни едва ли ще достигнат нивата на напредналите икономики на континента. Моделът на растежа в региона също се променя. Износът и инвестициите, които първоначално подсилват производителността и изграждат човешки и физически капитал, необходим за поддържането на дългосрочен растеж, сега отстъпват на потреблението и то се очаква да бъде основен двигател до 2030 г. Така, въпреки че разместващите се вериги за доставки отварят нови възможности за инвестиции, ниските нива на спестявания, лошата бизнес среда и бавното нарастване на заплатите не позволяват това да се случи. Капацитетът за производство на продукти от по-висок клас остава слаб. Развиващите се азиатски икономики се фокусират повече върху сглобяването на крайни стоки, вместо да развиват капацитет за производство на сложни продукти като полупроводници. Като цяло страните от региона имат да извървят дълъг път, за да настигнат развитите страни. Малайзия и Китай, които са най-напред, до 2030 г. имат шанс да достигнат средното ниво на БВП на човек на развитите азиатски страни от 2015 г., изчисляват икономистите. Растежът на азиатските държави с възникващи пазари до голяма степен зависи от Китай, който представлява около 60% от общия БВП на групата. През последните години местната политика за нулев ковид потискаше търсенето, затрудняваше производството и донесе най-слабите резултати на страната от 70-те години на миналия век. Отвъд първоначалния импулс в отделни сектори като туризъм и търговия на дребно обаче китайската икономика не успя да оправдае очакванията. Данните за второто тримесечие показаха слаб растеж и низходяща тенденция. Производството и износът спадат, а забавената търговия вкара икономиката в дефлация. Разминаването с високите целите разкри не просто твърде оптимистични прогнози, а по-сериозни проблеми. Очакванията сега са в дългосрочен план китайската икономика, която е двигател на регионалния растеж, да се забави значително заради неблагоприятната демография и забавянето на производителността, прогнозира МВФ.