Външната търговия на България се свива през април: износът намалява с 11.2%, а вносът - с 12.1% спрямо същия месец на предходната година, съобщи Националният статистически институт. Данните общо за първите четири месеца на годината сочат, че износът расте с 3.6% до 29.9 млрд. лв., а вносът остава на миналогодишното равнище - 32.8 млрд. лв. През периода януари - април 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 13.3% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 10.9 млрд. лв. Основни търговски партньори са Турция, Великобритания, САЩ, Украйна, Сърбия и Северна Македония, които формират 55.8% от износа за трети страни. Само през април износът за трети страни нараства с 3.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.5 млрд. лв. Вносът от трети страни за първите четири месеца на 2023 г. намалява със 7.9% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13.2 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Русия, Китай и Сърбия. През април 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 27.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.8 млрд. лв.

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, в края на март възлизат на малко над 10,3 млрд. лв., съобщава БНБ. Техният размер нараства на годишна база с 804,2 млн. лв. (8,5 на сто). Спрямо края на декември 2022 г. (2,658 млрд. лв.) те нарастват със 155,9 млн. лв. (5,9 на сто). Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане у нас, нарастват със 757,5 млн. лв. (11,3 на сто) до 7,490 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 г. Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72,7 на сто.

Собственикът на "Мелексис България" - белгийската група Melexis, планира да разшири производството си на чипове и извън автомобилния сектор, където в момента е концентриран около 90% от бизнеса, съобщи главният изпълнителен директор Марк Бирон. Продуктите за автомобилната индустрия ще останат основен фокус, но потенциал за развитие има също в роботиката и дигиталното здравеопазване. Автомобилният пазар продължава да расте, тъй като в колите се използват все повече чипове, а това е положителен тренд за Melexis. Компанията има средно по 18 чипа на всяка произведена кола в света, уточни вицепрезидентът по разработките и качеството Никола Симон. Три основни тенденции определят търсенето в сектора, като всички те дават възможности за растеж на бизнеса. Основната е електрификацията на транспорта, където групата прави предимно чипове, свързани с работата на батерията, но не само. Друг тренд е премиумизацията - автомобилите стават все по-висок клас и предлагат повече възможности, което изисква и повече чипове. Усъвършенстваните системи за подпомагане на водача (ADAS) също се развиват, като в тази област компанията има продукти, свързани със спирането и управлението на автомобилите.

Във фабриката си в село Костиево край Пловдив "Белла България" започва да произвежда индонезийския деликатес ренданг-паданг. Той е традиционен продукт от региона на остров Суматра, който се приготвя от бавно приготвено телешко месо и специфични за Индонезия и региона на острова подправки. Инвестицията от 3 млн. долара в производството е изцяло на "Белла България" и "включва закупуване на нови хранителни технологии, производствени мощности и логистично партньорство за разпространението на продукта в Европа и Близкия изток". Като четвъртата най-голяма страна по брой на населението (273 млн. души) в света Индонезия има голяма диаспора в цяла Европа. Това е причината на Стария континент да има над 2000 от около 4000 индонезийски ресторанта по света. Предстои да започне същинското производство, като месечният капацитет ще е 30 тона продукция, която ще е достатъчна, за да покрие нуждите в Европа и Близкия изток. Амбицията на "Белла" е да разпространява произведената продукция от индонезийския деликатес чрез собствената си логистична компания "Фреш лоджик", чиято централа също е край Пловдив.

Целият сграден фонд на винзавода в Асеновград на обща площ от 25 593 кв. м, (без производствените мощности) вече е притежание на пазарджишката фирма „Тарамекс“ ЕООД. Покупко-продажбата на стойност 7 млн. лв. е реализирана на 23 февруари тази година, като новият собственик ще плаща сумата разсрочено и ще поеме и всички кредити към банки и задължения към частни и юридически лица. ;„Тарамекс“ ЕООД е еднолична собственост на Ахмад Фахми Абделрахман Абделдайем, брат на строителния предприемач Таха Фахми Абделрахман Абделдайем, известен като Таха Рахман. Очаква се винзаводът, да бъде съборен след две години, а на негово място ще се построи жилищен комплекс. Двете години отсрочка са визирани в окончателния договор между „Винзавод“ АД и „Тарамекс“ ЕООД. „Винзавод“ АД ще запази правото на ползване на имотите и построените сгради в тях за срок от 2 години, считано от датата на сключване на договора. В този период ще се продадат производствените мощности на дружеството в Асеновград, както и огромното количество вина и спиртни напитки за над 7 млн. лв., които са на склад. Продажбата на линиите вече е в ход, а част от собствените лозови масиви в с. Православен вече са в активите на друга компания от бранша. Засега не е ясна съдбата на модерното шато „Асена“, което дружеството откри преди 10 години в с. Златовръх, а на практика, там дейност е имало само година.

Под номер 15 на пазара за малки и средни предприятия на БФБ (beam) се очертава да излезе "ИпоТех Софком", компанията зад сайт за кредити- ZAEM.EU. Дружеството планира да разшири капитала си с 1 млн. акции с номинал 1 лв. като ги предложи на инвеститорите на (емисионна) цена от 3 лв. "ИпоТех" е дъщерно дружество на "София Комерс- Заложни къщи"- публична компания, която се търгува на официалния пазар на БФБ от 2005 г. Книжата, които ще се предлагат, ще бъдат нови, поименни, с право на глас и привилигеровани, като за период от 10 години ще гарантират брутен годишен дивидент от 0.21 лева, а след това ще бъдат конвертирани в обикновени. За 2021 г. компанията генерира 237 хил. лева приход, откоито 161 хил. лева от основната си дейност (лихви и такси), като печалбата е 106 хил. лева. В предходните години компанията също регистрира печалби: 39 хил. през 2020 г. и 120 хил. през 2019 г., върху приходи от основна дейност, съответно, 123 и 221 хил лева.

"Еврохолд България" АД отбелязва увеличение на финансовите си резултати през първото тримесечие, показва консолидираният отчет на дружеството за периода. За януари-март "Еврохолд" отчита общи приходи от близо 1,52 млрд. лева и печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) в размер на 326,5 млн. лева. Нетният финансов резултат е приблизително 264 млн. лева. Енергийният бизнес, който оперира под бранда "Електрохолд", подобрява своята обща рентабилност, независимо от спадащите цени на свободния пазар в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. През март "Електрохолд" сключи 10-годишен договор с Йетел (Yettel) и CETIN-България за доставка на електроенергия от възобновяеми източници. Основна част от потреблението по този договор ще бъде осигурена от фотоволтаичната централа "Верила" 124 мегавата (MW), която е най-голямата досега в България. Извън Румъния застрахователният бизнес на "Еврохолд", концентриран в "Евроинс Иншурънс Груп" АД (ЕИГ), се развива стабилно.

Икономиката на еврозоната изпадна в техническа рецесия през първото тримесечие на 2023 г., показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат, а наред с това има признаци, че повишаването на лихвените проценти на Европейската централна банка ще попречи на бъдещите перспективи за растеж на региона, пише Филип Бленкинсоп за Ройтерс. Брутният вътрешен продукт (БВП) за 20-те държави от еврозоната е спаднал с 0,1% през първото тримесечие в сравнение с последното тримесечие на миналата година, когато БВП също се е понижил с 0,1%. Две поредни тримесечия на свиване на икономиката се описват като техническа рецесия. Публичните разходи през първото тримесечие отбелязаха най-голямото свиване в историята, с изключение на първата вълна от коронавирусни блокади през 2020 г. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакват тримесечният растеж да се възстанови с макар и скромните 0,2% през всяко от оставащите три тримесечия на тази година. Данните на Евростат показват, че БВП на еврозоната е нараснал с 1% през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година, което е по-ниско от първоначалната прогноза за растеж от 1,3%, публикувана на 16 май. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, неотдавна прогнозираха годишно увеличение от 1,2% и нулев растеж за тримесечието. Преразглеждането на данните се дължи главно на втора оценка на германската статистическа служба, която показва, че най-голямата икономика в еврозоната е била в рецесия в началото на 2023 г. Свиването на икономиката на Ирландия спрямо предходното тримесечие е с 4,6% при предварителна оценка за спад от 2,7%, въпреки че този негатив се дължи на влиянието върху растежа в страната на големите мултинационални компании. Рецесия се очакваше към края на миналата година, тъй като еврозоната се бореше с високите цени на енергията и храните. Първоначалните оценки предполагаха, че регионът е избегнал това. Но се оказа, че освен в Германия и Ирландия, БВП е намалял на тримесечна база и в Гърция, Литва, Малта и Холандия. Според данните на Евростат, разходите на домакинствата са намалели с 0,1%, а публичните разходи с 0,3% на тримесечна база. Инвестициите нарастват с 0,1%, а нетната търговия с 0,7%, тъй като вносът намалява. Растежът на заетостта в еврозоната се ускори в началото на 2023 г., като се повишава до 0,6% през първото тримесечие спрямо 0,3% през четвъртото тримесечие на 2022 г.

Аржентина е приключила най-мащабната операция по управление на националния си дълг, като е отложила плащания в размер на над 30 милиарда долара, които са дължими през следващите четири месеца, съобщиха официални представители в Буенос Айрес, предаде Ройтерс.  Сделката, която финансистите определят като "суап за кредитно неизпълнение по държавен дългов инструмент", е сключена на фона на влошено финансово състояние на Аржентина, съчетано с трицифрена инфлация и бързо обезценяване на националната валута на южноамериканската страна - аржентинското песо. Ситуацията се влошава и поради сушата в Аржентина, поради която приходите й от износ на селскостопанска продукция намаляват с около 20 милиарда долара. Благодарение на суаповото споразумение са отложени плащания по дълга в размер на около 7,4 трилиона песо (30,21 милиарда долара), дължими между юни и септември, се казва в съобщение на аржентинското министерство на икономиката. Това означава, че тези плащания се отлагат за периода след общите избори в Аржентина, отбелязва Ройтерс.  Междувременно Централната банка на Китай съобщи, че подновява с 3 години споразумението с Аржентина за суап на дълг в размер на 130 милиарда юана (близо 18,23 милиарда долара).

Саудитска Арабия обяви инвестиционни сделки за милиарди долари между Китай и арабски страни, по време на първия ден на китайско-арабската бизнес конференция в Рияд, съобщи AFP. Събитието "отбеляза първия си ден с подписването на споразумения за инвестиции на обща стойност от 10 милиарда долара". По-голямата част от сделките са за проекти в Саудитска Арабия или от саудитски фирми и правителствени организации. Посочената сума включва меморандум за разбирателство на стойност 5,6 млрд. долара между саудитското министерство на инвестициите и Human Horizons, китайски производител на електрически и самоуправляващи се автомобили. Постигнати са споразумения в различни области, включително: технологии, селско стопанство, възобновяема енергия, недвижими имоти, природни ресурси и туризъм. Според изявлението на Саудитска Арабия, сключена е и сделка за 533 милиона долара между AMR ALuwlaa Company и Zhonghuan International Group (Хонконг), за създаването на фабрика за желязо в Саудитска Арабия. Saudi ASK Group и China National Geological & Mining Corp, пък са подписали споразумение за сътрудничество на стойност 500 милиона долара за добив на мед.