Отчетеният в края на май бюджетен дефицит от 1,2 млрд лв. е преодолян и бюджетът излиза на плюс 200 млн. лв., сочат обявените данни на Министерството на финансите. Реализираните само за месец 1,4 млрд. лв. приходи се дължат на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративения данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия и на данъка върху дейността от опериране на кораби. Принос имат и постъпили средства от Европейската инвестицонна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд ан ЕК с пари от търгове на квоти за емисии парникови газове. Към юни приходите в бюджета са общо 31,3 млрд. лв., което е с 3,1 млрд. лв. (10,8 на сто) повече спрямо отчетените година по-рано. Приблизително с толкова са нараснали и данъчните постъпления. Те са с 2,4 млрд. лв. (10,7 на сто) повече спрямо същия период на миналата година.Неданъчните приходи са се увеличили с 900 млн. лв. (19,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - са по-малко с 200 млн. лв., съобщават от финансовото ведомство.

За последните десет години (от второто тримесечие на 2013-та до първото тримесечие на 2023 г.) емигрантските пари, които се превеждат в България, достигат 10.7 млрд. евро. През последните шест години нашите гастарбайтери са изпращали в страната по над 1 млрд. евро годишно. В различни периоди тези суми са по-големи от преките чуждестранни инвестиции у нас. Това показва  статистиката на БНБ. Рекордните 1.32 млрд. евро са отчетени през пандемичната 2020-та, въпреки че тогава много наши сънародници загубиха работата си и се завърнаха по родните си места. През последните 10 години от три държави са изпратени над 1 млрд. евро. Лидер в това отношение са Съединените щати с 2.12 млрд. евро. Следват емигрантите, работещи и живеещи в Германия и Испания, изпратили съответно 1.74 и 1.45 млрд. евро. Съвкупната сума от тези три страни възлиза на 5.31 млрд. евро, което отговаря на 49.36% от всички постъпили в България средства. Големи парични преводи централната ни банка отчита и от Великобритания (928 млн. евро), Гърция (721 млн. евро) и Италия (515 млн. евро). В топ 10 също са Белгия (384 млн. евро), Нидерландия (309 млн. евро), Франция (295 млн. евро) и Австрия (283 млн. евро). Над 100 млн. евро са преводите от ЮАР, Канада, Чехия и Турция. Според последната статистика на БНБ за първите четири месеца на 2023-та у нас са постъпили 451.7 млн. евро от сънародниците ни, работещи в чужбина. Паричните преводи през април достигат 119.1 млн. евро, спрямо 84.6 млн. евро за съпоставимия месец година по-рано. Сумата за периода януари–април е близо до рекордната стойност от 453.1 млн. евро, отчетена за предпандемичната 2019-та. Към април най-много пари са пристигнали от българите, живеещи и работещи в Германия (70.6 млн. евро). Сериозни парични средства са постъпили и от САЩ (64.4 млн. евро) и Испания (36.1 млн. евро). Следват Великобритания и Гърция с 33.6 и 21.9 млн. евро. Над 10 млн. евро парични преводи за тримесечие има от пет държави, сред които Италия (16.8 млн. евро), Белгия (13.6 млн. евро), Нидерландия (12.5 млн. евро), Франция (10.5 млн. евро) и Австрия (10.4 млн. евро).

Компания "Персенк инвест", която се занимава с добив на инертни материали, преминава към преработка на суровините и производство на завършен продукт. Това става след инвестиция над 16 млн. лв. в завод за бетонови изделия, който вече работи в пазарджишкото село Хаджиево. Предприятието е до голяма степен автоматизирано, а целта е да се наложи на българския пазар с нови широкоформатни продукти. Избраната площадка за завода за бетонови изделия е на асфалтовата база на "София асфалт", разположена на площ около 2 хил. кв.м и произвежда различни плочи и настилки от вибропресован бетон, които се използват за покритие на индустриални плацове, пешеходни площи и други инфраструктурни обекти. Капацитетът на производство в момента е 2 хил. кв.м изделия за 8 часа, но машините могат да работят денонощно в продължение на 11 месеца в годината при нужда от допълнително натоварване. Оборудването е на германската компания HESS и се  използват полиуретанови дъски в производството вместо дървени. Предприятието разполага с напълно изолирана и роботизирана сушилна камера, където се поддържа постоянен контрол на топлината и влагата, което гарантира еднакъв цвят на отделните партиди. Инвестицията от 10 млн. лв. е финансирана с комбинация от собствени средства и кредит от Обединена българска банка. 

През юни 2022 г. около 750 индивидуални инвеститори, както и фонд от Белгия инвестираха в "Уебит инвестмънт нетуърк", което тогава успя да набере 5.87 млн. лева през пазара за малки и средни предприятия (beam) на фондовата борса с обещанието да ги вложи в "следващите Amazon и Google". Основаното от варненския предприемач Пламен Русев дружество "Уебит инвестмънт нетуърк" се контролира от "Анхеало кънсалтънтс", чийто едноличен собственик е Пламен Русев благодарение на специално издадена привилегирована акция клас А, която дава правото на вето на решения на общо събрание на акционерите, въпреки че реално притежава около 5% дял. Друг вид привилегирована акции - клас Б, които се държат от "Уебит мениджмънт", също собственост на Русев, осигуряват гарантиран дивидент от "Уебит инвестмент нетуърк" в размер на 20% от печалбата на дружеството, както и 20% гарантиран ликвидационен дял при прекратяването му. На 5 юли 2022 г. Пламен Русев обяви, че 5 млн. лева са "инвестирани в бъдещето", или в пет компании: CAKE 0 (Швеция), EcoTree (Дания), 360VUZ (ОАЕ), WechselGott (Германия) и Alver World (Швейцария). Всяка от тях ще получи по 500 хил. евро инвестиция с опция на по-късен етап инвестицията да нарасне до 1 млн. евро. Според годишния отчет за 2022 г. към края на годината компанията е инвестирала само около една трета от набраните средства, като останалите стоят като свободни средства в баланса на дружеството. Инвестираният капитал - около 1.8 млн. лева (0.9 млн. долара) е насочен към 360VUZ от Арабските емирства.

Антимонополната комисия наложи имуществена санкция на “Миле България”, за над 1.6 млн. лв за съгласувани цени. Дружеството е представител за България на немската веригата за премиум домакински уреди. КЗК е установила доказателства, че фирмата влияе на цените по последваща продажба на уредите по пътя към потребителите. Сигналът до КЗК е изпратен от “Миле център макс груп” ЕООД. Това е търговско дружество, което извършва дейност по търговия на дребно с домакински електроуреди Miеle. От момента на създаването си “Миле център макс груп” ЕООД е официален партньор и дистрибутор за България на германския концерн за домакинска и професионална техника Miele. Първоначално “Миле център макс груп” ЕООД (към онзи момент страна по договорите е било „Миле център макс“ ООД) е имало преки договорни отношения с чуждестранни дружества от икономическата група на Miele & Cie. KG., но от 2016 г., когато е учредено "Миле България" ЕООД, страна по споразуменията за селективна дистрибуция става това дружество. Така от този момент търговски преговори и обсъждания са водени с представители на “Миле България” ЕООД.

„Софарма“ АД започва процедура по вливане на дъщерното дружество “Биофарм-инженеринг” АД – Сливен, съобщават от фармацевтичната компания. Решението е взето от съвета на директорите на „Софарма“ и вече получи разрешение за това от Комисията за финансов надзор. Към момента „Софарма“ контролира 97.15% от капитала на “Биофарм-инженеринг”. „Биофарм Инженеринг“ е основана като институт за борба с шапа и особено опасни инфекции. През 1998 г. той е приватизиран от създадената за целта „Биофарм Инженеринг“. През 2006 г. акции от капитала на фирмата са придобити от „Софарма“. Потенциалът на производствената база и модерните технологии, които използва, позволяват на „Бифарм Инженеринг“ да приема поръчки от български и международни фирми за производство на техни продукти в полипропиленови бутилки, сакове и ампули. Компанията има и собствена лаборатория за контрол.

„АмонРа Енерджи“ АД ще разпредели 80% от печалбата за 2022 г. като дивидент на акционерите. Това е решено на редовното Общо събрание на акционерите, което се проведе на 30 юни в София. Печалбата на „АмонРа Енерджи“ за 2022 г. възлиза на над 6,1 млн. лева. Според решението на ОС дружеството ще разпредели малко над 4,9 млн. лв. като дивидент на акционерите. За фонд „Резервен“ ще бъдат заделени над 567 хил. лева, а остатъкът от печалбата, в размер на малко над 658 хил. лв., ще остане като неразпределена печалба. „АмонРа Енерджи“ е първата фотоволтаична компания на пазар BEAM на БФБ-София. Дружеството беше листнато в края на ноември 2022 г., като набра малко над 3,1 млн. лева от инвеститорите.

В последния ден на шведското председателство на Съвета на ЕС бе одобрено законодателно предложение, запазващо класификацията на етеричните масла. На срещата на Комитета на постоянните представители - КОРЕПЕР 1, държавите-членки приеха предложението, включвайки клауза за преглед след 4 години, съобщиха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). България и други седем държави-членки успяха да убедят Съвета да запази настоящият подход към класификацията на етерични масла, основно заради трудностите при приемането на предложения нов подход и за да се запазят доходите на земеделските производители и сезонните работници. Решението на Съвета е положителна крачка напред за производителите на натурални съставки за парфюмерията и козметиката. Въпреки това, все още предстоят преговори с Европейския парламент относно окончателния текст на регламента.

Настроенията сред американската промишленост са станали още по-песимистични през юни, като съответният индекс Пи Ем Ай (PMI) на Института за управление на доставките (ISM) е спаднал до най-ниското си ниво от май 2020 г., когато икономиката на САЩ бе изправена пред затруднения в следствие на ефектите от пандемията от КОВИД-19. Все пак най-новите данните на американския институт показват, че производствените цени са намалели миналия месец, информира Ройтерс. Индексът на мениджърите по доставките Пи Ем Ай в промишлеността е спаднал до 46 пункта през юни от 46,9 пункта през май, отбелязвайки осми пореден месец, в който индексът остава под прага от 50 пункта, разделящ свиването на активността от растежа. Това е най-дългият подобен период от финансовата криза през 2008 година. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха индексът да се покачи до 47 пункта. Като цяло промишленото производство в САЩ, което представлява 11,1 на сто от икономиката на страната, се е свило с 5,3 на сто на годишна база през първото тримесечие, според официални правителствени данни от миналата седмица. Все пак се забелязват някои признаци на икономически подем, като солидното търсене на стоки, включително транспортно оборудване, машини и електрически уреди и компоненти. През първото тримесечие запасите на бизнеса са се увеличили с най-бавния си темп от година и половина. Според икономисти секторът все  още не е изпитал затрудненията, произтичащи от затягането на кредитните условия. Подиндексът, отчитащ очакванията за новите поръчки, се е увеличил до 45,6 пункта през юни от 42,6 през май, но е останал на сравнително ниски нива. Слабото търсене потиска цените на суровините. Цените, плащани от заводите в САЩ, са намалели, а съответният индекс спада през юни до 41,8 пункта спрямо 44,2 пункта през предходния месец. Смущенията във веригите за доставки са намалели значително, а по-високите разходи за заеми отслабват търсенето. Подиндексът на Института за управление на доставките, отчитащ нивата на заетост в американските предприятия, намаля до 48,1 пункта през юни спрямо 51,4 пункта през май. Въпреки това заетостта в американската промишленост значително се е увеличила от началото на годината.

Вносът на руски петрол в Индия достигна нов рекорд през юни. Причината е, че южноазиатската страна потенциално се приближава към края на своите покупки от основния производител в ОПЕК+, пише Bloomberg. Според Виктор Катона - ръководител на отдела за анализ на суровия петрол в Kpler, през юни дневните обеми са нараснали до 2,2 млн. барела, което е десети пореден месец растеж. Руските покупки отново надхвърлиха комбинираните доставки на Саудитска Арабия и Ирак в Индия. Индия се превърна в ключов потребител на руски петрол след нахлуването на Русия в Украйна, но покупките на страната може да се окажат на границата на възможностите поради проблеми с инфраструктурата и необходимостта да се поддържат добри отношения с други доставчици, пише Bloomberg. Kpler твърди, че вносът може да намалее през следващия месец заради по-ниските руски доставки. По данни на Kpler - през последните два месеца най-големият купувач на руски суров петрол е държавната компания Indian Oil, следвана от Reliance Industries. Като цяло индийският внос на сорта "Уралс" достигна поредния си рекорд от 1,5 млн. барела дневно през юни, твърди аналитичната компания.