Бюджетният дефицит на България в институционален сектор „Държавно управление“ за 2022 е -4, 859 000 000 лв. отчита НСИ. Това е -2.9% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -4 678 000 000 лв., или -2.8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 442 000 000 лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал дефицит от -623 000 000 лева. Дългът на Р България за 2022 г. е в размер на 37 850 000 000 лв., или 22.6% от БВП.

Покупките на имоти в България през третото тримесечие на 2023 г. намаляват с 13% в сравнение със същия период на 2022 г. Като брой (54 227) са близко до 2011 г. (54 997) - най-ниско ниво оттогава насам, сочат данни на Агенцията по вписванията. Като цяло с напредването на годината намалението спрямо 2022 г. леко се задълбочава: от -12.4% за първото полугодие на -12.64% за деветмесечието. Сред шестте големи града най-малък е отливът от покупки на имоти в София (-5.4%). Сделките за третото тримесечие (7001) са близки до нивото през същия период на пандемичната 2020 г. (6969), когато пазарът вече се съвземаше след локдауните. (За сравнение - през същия период на 2022 г. спадът на годишна база беше -15%). През третото тримесечие на годишна база сделките с ипотеки намаляват и като брой, и като дял от общото. Спадът им е 2.2% - по-нисък, отколкото този за полугодието (3%), като сумарно за деветте месеца сделките с ипотека са с 2.75% по-малко, отколкото през същия период на миналата година. Делът им от всички през третото тримесечие е 21.5% при 23% за полугодието, което води до дял от 22.5% за деветте месеца на годината. Столицата е единственият от големите градове в страната, в който делът на сделките с ипотека през третото тримесечие се повишава спрямо средния за първото полугодие. През третото тримесечие той е 60.7%, но за деветте месеца пада до 56% заради по-слабото първо полугодие. Във всички останали градове делът на ипотечните сделки намалява през третото тримесечие и за деветмесечието достига 30.6% от всички сделки в Пловдив, 31.9% от сделките във Варна, 30.9% за Бургас, 27.9% за Русе и 35.6% за Стара Загора.

Управителният съвет на БНБ приключи процедурата по конвертиране на притежаваните от „ТК-Холд“ АД общо 5850 облигации от „Тексим Банк“ АД в 2 340 000 акции от капитала на „Тексим Банк“. В резултат на това бившият приватизационен фонд вече притежава общо 3 342 940 акции, което представлява 9.95 процента от капитала на кредитната институция. Управителният съвет на банката, с одобрение от Надзорния й съвет, от от 9 август взе решение капиталът на „Тексим Банк“ да се увеличи чрез издаване на 3 600 000 броя нови обикновени, поименни, безналични акции с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка. Това стана чрез превръщане /конвертиране/ на 9000 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, необезпечени, лихвоносни, конвуртируеми корпоративни облигации с ISIN: BG2100007207, и с номинална стойност от 1000 лева всяка от тях.

Варненският окръжен съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на "Булгаргаз" ЕАД с цел събиране на дължимата от "ТЕЦ Варна" ЕАД сума от 35 540 900 лв. Топлоцентралата, която е собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, трябва да плати и над 1.5 милиона лева разноски по делото. Решението на съда във Варна беше взето още през лятото на тази година и не беше обжалвано от "ТЕЦ Варна". По тази причина то вече е окончателно и на 19 октомври съдията е наредила издаването на изпълнителния лист. През януари т.г., само няколко дни след изтичането на договора между "ТЕЦ Варна" и "Булгаргаз", се разбра, че "ТЕЦ Варна" през 2022 година не е плащал на "Булгаргаз" за доставката на горива и така е натрупала огромния си дълг. "Булгаргаз" е ключово предприятие в енергетиката на страната, докато "ТЕЦ Варна" дълги години беше сред обектите, които държавата използваше за функции като "студен резерв" и производство на електроенергия за балансиране на енергийната система.

"Фокс лазер" е компания с близо 25-годишен опит в сферата на металната листообработка - лазерно рязане на листов и профилен материал, цифрово щанцоване и листоогъване, прахово боядисване на детайли, роботизирано, лазерно и ръчно заваряване. Последната мащабна инвестиция на дружеството е в придобиването на ботевградското предприятие за обработка на метали и изработка на големи заварени конструкции "Металверк". Дружеството обслужва български и чуждестранни компании от Германия, Австрия, Швейцария и някои скандинавски страни, които оперират в секторите енергетика, агробизнес, опаковъчна индустрия, хранително-вкусова промишленост, фармация, машиностроене, увеселителна и гейминг индустрия. Двете компании - "Фокс лазер" и "Металверк", са класически подизпълнители - джоб шопър (Job Shopper), тоест не произвеждат собствени крайни продукти, а изработват различни детайли и конструкции от метал за бизнеса на своите клиенти. В производствената база на "Фокс лазер", разположена на 15 хил. кв. м в кв. "Модерно предградие" в София, се извършват 2D лазерно рязане на листов материали и 3D лазерно рязане на тръби и профили, цифрово фрезоване и струговане, щанцоване, листоогъване, роботизирано заваряване, автоматизирано нанасяне и изпичане на прахово-полимерни покрития.

Първа инвестиционна банка не успя да пласира обявената преди малко повече от месец внушителна емисия облигации за 300 млн. евро. Това стана ясно първо от оттегления на 19 октомври предварителен рейтинг от Fitch за предстоящата емисия с обяснението, че операцията по издаването на подчинените инструменти няма да продължи по план, а ден по-късно и самата банка оповести това до борсовите си инвеститори. ПИБ заявява, че запазва намерението си да пласира емисията, но я отлага временно заради състоянието на пазарите. Набирането на значителната сума, която надхвърля с над 100 млн. евро пазарната капитализация на банката, определено е предизвикателство. Рейтингът от Fitch - B, по нейната скала е няколко степени под инвестиционния клас, отговарящ на "силно спекулативна" инвестиция, при която текущо задълженията се обслужват, но има съществен несигурност. Затова и определено подобно ниво на риск изисква по-висока доходност и привлича по-спекулативни играчи. Независимо какви са причините за отлагането, ПИБ е до известна степен притисната от времето, тъй като от началото на 2024 г. се покачват т.нар. Минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (MREL). Със затягането на регулаторните изисквания всички банки са под натиск да емитират подчинени инструменти, които да отговарят на условията и при нужда да могат да абсорбират загуби.

„Стара планина холд“ АД отчита малко над 5% ръст на консолидираните продажби за периода януари-септември 2023 г. Консолидираните продажби на „Стара планина холд“ към края на септември достигат 293,42 млн. лева, като бележат ръст от 5,26% в сравнение с продажбите през същия период на 2022 г. „Хидравлични елементи и системи“ АД отчита продажби за септември 2023 г. в размер на 6,925 млн. лева и с натрупване от началото на годината за 68,591 млн. лева, което представлява спад от 5,96% в сравнение със същия период на предходната година. Дружеството отчита неокончателна брутна печалба в размер на 531 хил. лева за септември и с натрупване от началото на годината - брутна печалба в размер на 3,981 млн. лева. Продажбите на „М+С Хидравлик“ АД за септември 2023 г. са в размер на 17,604 млн. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 183,167 млн. лева. Междинната неокончателна брутна печалба за септември 2023 г. е в размер на 3,013 млн. лева и 33,567 млн. лева с натрупване от началото на годината. Приходите от продажби през септември 2023 г. на „Елхим Искра“ АД са в размер на 2,34 млн. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 30,551 млн. лева. Неокончателният финансов резултат на дружеството за септември е загуба в размер на 175 хил. лева и неокончателна брутна загуба с натрупване от началото на годината в размер на 203 хил. лева. Производителят на козметика „Българска роза“ АД отчита продажби за септември за 328 хил. лева и с натрупване от началото на годината в размер на 3,156 млн. лева. Неокончателният финансов резултат за септември е печалба в размер на 48 хил. лева и с натрупване от началото на годината 233 хил. лева.

През 2022 г. общият бюджетен дефицит в Европейския съюз и в еврозоната е намалял. По идентична низходяща посока поеха и държавните дългове. Съотношението на бюджетният дефицит към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС се сви от 4,7 на сто през 2021 г. до 3,3 на сто през миналата година, докато за същия период в еврозоната показателят падна от 5,2 на сто до 3,6 на сто. Делът на държавният дълг на ЕС, отнесен към общия БВП на страните членки, е намалял до 83,5 на сто през 2022 г. спрямо 87,4 на сто през 2021 г. Това съобщи европейската статистическа агенция Евростат. През миналата година 22 членки на ЕС са отчели бюджетен дефицит, като с най-висок са били Италия (-8 на сто), Румъния (-6,3 на сто), Унгария (-6,2 на сто) и Малта (-5,7 на сто). Дванадесет членки са имали дефицити, по-високи от 3 процента от БВП. Други 5 страни са регистрирали бюджетни излишъци, като най-големи са били в Дания (+3,3 на сто), Кипър (+2,4 на сто), Ирландия (+1,7 на сто) и Швеция (+1,1 на сто). В края на 2022 г. най-ниски съотношения на държавния дълг спрямо БВП са отчели Естония (18,5 на сто), България (22,6 на сто), Люксембург (24,7 на сто), Дания (29,8 на сто), Швеция (32,9 на сто) и Литва (38,1 на сто). Държавният дълг на България за 2022 г. е бил в размер на 37,85 млрд. лева, или 22,6 на сто от БВП на страната. През 2021 г. публичните задължения са били 33,275 млрд. лева, или 23,9 на сто от БВП. Тринадесет страни са били с държавен дълг над 60 на сто от БВП, като най-високи задължения са били Гърция (172,6 на сто), Италия (141,7 на сто), Португалия (112,4 на сто), Франция (111,8 на сто), Испания (111,6 на сто) и Белгия (104,3 на сто). През миналата година държавните разходи в еврозоната са били еквивалентни на 50,5 на сто от БВП на валутната зона, а държавните приходи - на 46,9 на сто. В ЕС разходите са били 49,6 на сто, а приходите - 46,3 на сто от БВП. Съотношенията разходи/приходи са намалели и в ЕС и в еврозоната.

Министерството на енергетиката на САЩ иска да купи 6 милиона барела суров петрол за запълване на стратегическия си петролен резерв. Миналата година масовото "освобождаване" на петрол костваше 200 милиона барела. Освобождаването беше опит да се намалят цените на горивата на дребно след инвазията на Русия в Украйна. По данни на Министерството на енергетиката на страната стратегическият запас от петрол на САЩ за седмицата до 30 юни беше намалял с 1,5 милиона барела, или с 0,4%, до 347,2 милиона барела. Това е минимума за последните 40 години. Тази година Министерството на енергетиката многократно е заявявало, че иска да започне презареждане на стратегическия петролен резерв, но единственото което го е спирало е неподходящата цена, след като целта е диапазон между 68 и 72 долара максимум за барел, пише Oilprice. Въпреки, че цените паднаха до близо 70 долара по-рано тази година, Министерството на енергетиката купи само няколко милиона барела за резерва си, който остава на 40-годишно дъно. Общото закупено количество досега е 4,8 милиона барела, според Reuters. Явно няма да се чака повече, защото Министерството на енергетиката обяви, че има говотност да закупи петрол за резерва на цена от 79 долара за барел или по-малко. Срокът за потенциалните покупки е декември и януари.  Сортът West Texas Intermediate в момента се търгува за 90 долара за барел.Може само да се предполага дали ще спадне до 79 долара през следващите два месеца. Но ОПЕК, и по-специално Саудитска Арабия, изглежда смятат да запазят производството на сегашните нива и съответно шансовете за това са малки, дори при по-високото производство на петрол във Венецуела, когато Вашингтон отмени петролните санкции за шест месеца.

Източна Азия е център на едни от най-значимите и устойчиви икономически подеми, които съвременният свят е виждал. Икономиките на Япония, Южна Корея, Тайван и най-вече на Китай се развиваха с безпрецедентни темпове през различните периоди от 1950-те години до днес. Дори и в момента регионът остава изключително влиятелен двигател на световната икономика. Расте обаче и песимизмът относно перспективите пред него. В последната си прогноза за региона Световната банка намали очакванията си за растежа на Китай, Източна Азия и Тихоокеанския регион. Международната институция понижи прогнозата си за Китай за 2024 г. от 4,8% на 4,4 на сто. А растежът в целия регион е актуализиран от 4,8 на 4,5 процента.  "Очакванията, свързани с този регион на света, са по-високи, отколкото за останалите", казва за ДВ Адитя Мату, главен икономист на Световната банка за Източна Азия и Тихоокеанския регион. "Говорим за толкова динамичен регион, че всяко забавяне там привлича голямо внимание", допълва експертът. "Повечето големи икономики днес се намират доста над равнището, на което са били преди пандемията", казва той. "Така например производството във Виетнам и Китай днес е с 20% по-високо, отколкото преди пандемията. Но не са само те. В други големи страни, като Малайзия, Индонезия и Филипините, производството е с цели 10 процента над предпандемичните му нива." Китай се бори с промяна в курса Въпреки това буреносните икономически облаци над Китай предизвикват безпокойство. На втората по големина икономика в света се пада по-голямата част от брутния вътрешен продукт (БВП) в Източна Азия. Затова и проблемите на страната тежат така много върху целия регион. Световната банка изброява редица от тях: от бавния растеж след пандемията и периода на смекчаване на строгите локдаун политики, през трудната ситуация на пазара на недвижимите имоти, до високите дългове на домакинствата. Експертът Адитя Мату смята, че значителна част от проблема на Пекин е свързан с опитите на властите да променят цялостната посока на икономиката и трудностите, произтичащи от тази смяна. "Мисля, че растежът от миналото, основан върху инвестиции в инфраструктура и недвижими имоти, е изчерпан", признава той. Той смята още, че настоящият 5-годишен план на Китай до 2025 г. трудно ще изпълни заложените цели. Китай иска да стимулира икономически ръст, основаващ се на потреблението и технологичната независимост на икономиката, която освен това се опитва да премине към по-екологични технологии. Потребителското доверие и инвестициите обаче са прекалено ниски след пандемията. Икономистката от "Оксфорд Икономикс" Луиз Лу вижда три основни причини за сегашните проблеми на Китай: последиците от строгата политика на нулев Ковид-19, опитите на държавата да се справи с кризата в областта на недвижимите имоти и нервността около инвестициите в частния сектор, причинена от дългите години на силови регулаторни намеси. Друг фактор за недоброто състояние на китайската икономика и това на региона е свързан с общата глобална търговска среда. Освен анемичното световно търсене, нарастващият протекционизъм също оказва значително влияние върху Китай и други държави-износителки от Азия. Особено от югоизточната ѝ част. Първоначално търговската война между САЩ и Китай, започнала през 2018 г., бе от полза за страни като Виетнам, Филипините, Малайзия и Тайланд - заради пренасочването на търговските потоци. Но законодателството на администрацията на Байдън промени тази картина. Въведоха се разнообразни ограничения, значително засегнат остава и износът на електроника и промишлени стоки за САЩ. "Виждаме, че след въвеждането на това законодателство износът на региона е намалял", съгласен е и Мату. "Така че мислете за това като за един вид групово третиране", казва той. Главният икономист на Световната банка за Източна Азия и Тихоокеанския регион обръща внимание и на това, че дългът значително е нараснал, докато е траела пандемията. Според него това тежи на потребителите. "Те харчат по-малко. Този дълг тежи и на правителствата и на корпоративния сектор и те инвестират по-малко." Когато икономиките нарастват много бързо и се намират далеч от държави с високи доходи, това става заради повечето възможности за усвояване на технологии, капитали и бърз растеж. Но с приближаването към нивото на страните с по-високи доходи може да се очаква забавяне на растежа, коментира Мату. "Проблемът е, че това се случва прекалено рано", отбелязва той. "Дори и днес доходите в тези страни на глава от населението продължават да съставляват само малка част от тези в богатите страни", припомня той.