През третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15,1 на сто, съобщава Националният статистически институт (НСИ) по предварителни данни. В индустрията увеличението е с 16,6 на сто, в услугите - с 13,9 на сто, и в строителството - със 17 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Образование" - с 21,9 на сто, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 18,8 на сто, и "Транспорт, складиране и пощи" - със 17,4 на сто. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 15,8 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 11,5 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 23,8 на сто за "Образование" до 7,6 на сто за "Други дейности".

Фермерите в България са спечелили над 1 млрд. лв. през 2023 г., показват първите оценки на НСИ. Но печалбата на фермерите през настоящата година е само 33% от печалбата им през миналата година. Крайната продукция в отрасъл “Селско стопанство” през 2023 г. възлиза на 10,445 млрд. лв., което е с 19,1% по-малко в сравнение с миналата година. Намалението се дължи на спад в цените с 15% и на намаление при обемите с 4,8%. Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 6,982 млрд. лв. и намалява спрямо миналата година с 28,1%, дължащо се на значителен спад в цените - с 24,2%, както и на по-слабо намаление на обемите - с 5,1%. Спадът на цените на растениевъдната продукция е в резултат от намалението на цените на зърнените култури с 30% и на техническите култури - с 26,7%. Спрямо миналата година има увеличение на цените на зеленчуците с 12,2% и на плодовете - с 17,7%. Намалението на обемите на растениевъдната продукция се дължи предимно на по-ниските добиви на технически култури. Спад в обемите има и при плодовете и зеленчуците съответно с 8,7% и 3,3%, докато при зърнените култури има увеличение с 3%. Продукцията, произведена от животновъдството, е 2,569 млрд. лв. и нараства с 10,1% спрямо миналата година. Увеличението е в резултат на ръст в цените с 13,7%, докато при обемите има спад от 3,2%.

Председателят на Конституционния съд на Република България Павлина Панова и изпълнителните директори на Българска банка за развитие (ББР) Илия Караниколов и Цанко Арабаджиев подписаха договор за покупко-продажба на недвижим имот - сграда и прилежащия към нея терен, на бул. "Цар Освободител" 2. Сградата е придобита срещу 22 655 700 лв., представляваща пазарната стойност на имота (без данък върху добавената стойност) съгласно изготвена от лицензиран оценител експертна оценка. Площта на сградата е 612 кв. м, заедно с построената в него сграда със застроена площ 554 кв. м, на шест етажа. Административната сграда е с обща разгъната застроена площ 2 954,92 кв. м. От датата на придобиването му и вписването в публичните регистри имотът ще стане публична държавна собственост, като се предоставя за управление на Конституционния съд на Република България. Досега Конституционният съд се помещаваше в сградата на Министерския съвет на бул. "Княз Ал. Дондуков" № 1.

Около 3 млн. лева е инвестирал в производствени роботи старозагорският завод за автомобилни каучукови уплътнения "Стандард Профил". В резултат вече е елиминирана изцяло човешката намеса в производството на уплътнения с голяма дължина. Заводът разполага с близо 20 робота, като през следващата година ще се интегрира нова система за монтаж на детайли. Симулация е показала, че новата автоматизация с два робота ще върши работа, за която иначе са необходими 18 оператори. В проектите по интегриране на различните процеси са участвали и три малки фирми от старозагорския регион. "Стандард Профил" за 2022 г. е с приходи от близо 90 млн. лева, а служителите са близо 850. Заводът обаче е и част от базираната в Германия група Standard Profil, която е собственост на турския фонд Actera. В България през 2005 г. тя построява първия си завод извън южната ни съседка. Днес тя има мощности и в Мексико, Китай, Испания, Мароко и ЮАР. Решението за автоматизация на българския завод е без аналог в групата и натрупаното ноу-хау ще се използва и в останалите 10 предприятия в 6 държави.

Старозагорската фирма „Ел Контрол“, специализирана в енергийното строителство, ще изгради нова производствена база в Стара Загора. Компанията в момента е на етап проектиране, като планира строителните работи да започнат през 2024 година. Новото производство ще бъде разположено в близост до сегашната база на фирмата в кв. „Кольо Ганчев“. Старозагорската фирма произвежда ел. табла – силови разпределителни и захранващи табла, сградни, релейни, електромерни, табла за автоматизация, контролни табла и шкафове. В „Ел Контрол“ работят 140 души, а в новата производствена база ще бъдат наети допълнително поне още 15 души. Ще се развие и напълно нова за „Ел Контрол“ дейност – прахово боядисване. Старозагорската компания произвежда основно табла ниско напрежение, като второто партньорство със Siemens от тази година е за доработка на уредби средно напрежение NXAir.

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите в България, които извършват дейност по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност възлизат на 533 985 704 лв. към края на третото тримесечие на 2023 година, сочат данните на Комисията за финансов надзор. Десет компании работят в сектора, като от години концентрацията е огромна. И към момента първите три дружества държат почти 80 на сто от пазара по бруто приходи. Това са: ДЗИ-Животозастраховане с пазарен дял от 37,7%, Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп - 26,3% и Алианц България живот с 15,9%. Брутните възникнали претенции към края на третото тримесечие достигат 212 140 718 лв. Четири компании формират двуцифрен пазарен дял на база покрити претенции. Това са: ДЗИ-Животозастраховане - 29,8%, Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп - 28,7%, Алианц България живот - 17,0% и Уника Живот - 11,7%. Превишението на активите над пасивите в сектора възлиза на 645 615 377 лв.

Производителят на синтетични влакна от Ямбол „Ямболен“ АД, който от години е спрял основното си производство, има нов мажоритарен акционер - „Еникорп“ АД, който е отправил търгово предложение към миноритарните акционери. Компанията се преобразува от производител на химически вещества в производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, след като инвестира близо 15 млн. лева в соларна централа, изградена със заем. Централата е въведена в експлоатация през юни 2023 г. и производството и продажбата на ток вече е основната дейност на дружеството. В края на ноември „Еникорп“, чийто предмет на дейност е свързан с изграждането на електропреносни мрежи и консултантска дейност в енергетиката, е придобило акциите на доскоро основните акционери в „Ямболен“ – 415 590 акции, притежавани от „Ламара“ ЕООД, или 34% от капитала на дружеството, и 690 565 акции, притежавани от „Химимпорт Инвестмънт енд Фъртилайзър Инк.“, регистрирано на Британските Вирджински острови, или 56,5% от капитала на дружеството. Така „Еникорп“ вече контролира 90,5% от капитала на „Ямболен“. Веднага след покупката на акциите „Еникорп“ е предложило 2 лева на акция на останалите акционери, за да изкупи дяловете им – общо 116 144 акции, или 9,5% от капитала на „Ямболен“.

Евроинс Иншурънс Груп (ЕИГ), част от Еврохолд България, избра нов съвет на директорите в състав: Асен Христов, Кремена Патева, Тодор Данаилов и Ирена Лалова. Асен Христов е председател на борда, a Кремена Патева и Тодор Данаилов са определени за изпълнителни директори. Промяната е вписана в Търговския регистър. В ръководството на групата влизат още Иван Костов, финансов директор, Калоян Димитров, ръководител “Управление на риска” и Вангел Спиров, ръководител на звено „Съответствие“. Асен Христов е председател на борда на ЕИГ, както и на надзорния съвет на Еврохолд България, водеща енергийна и финансова група в Източна и Югоизточна Европа, собственик и на една от големите електроенергийни групи в България - Електрохолд. Новият борд и мениджмънтът на ЕИГ ще продължат усилията по реализиране на стратегическите цели на холдинга - подобряване на рентабилността на дружествата от групата, създаване на гъвкава управленска структура на ЕИГ и в индивидуалните дружества и преструктуриране на ключовите дейности на Евроинс България.

По данни на Евростат, през 2022 г., както и през 2020 г. и 2021 г., Люксембург и Ирландия регистрират най-високото ниво на брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, измерен в стандарти за покупателна способност, със 156% и 135% над средното за ЕС. На другата крайност са България с БВП на глава от населението с 38% под средното за ЕС, Гърция (-33%) и Словакия (-29%). Данните показват значителни разлики между страните от ЕС по отношение на БВП на глава от населението, използван за измерване на икономическата активност. След Люксембург и Ирландия, Дания (36% над средното за ЕС), Нидерландия (+30%), Австрия (+24%) и Белгия (+20%) се нареждат на върха на списъка с БВП на глава от населението над 20% над средното. Нивата на действителното индивидуално потребление (ДИП) на гражданите на Европейския съюз също показват значителни разлики с най-ниски нива по този показател за България и Унгария, следвани от Хърватия, Латвия и Словакия. Използвано като мярка за материалното благосъстояние на домакинствата, ДИП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателна способност (СПС), варира между 69% и 138% от средното за ЕС в страните членки. Както и в предходните години, отново Люксембург регистрира най-високото ниво на ДИП на глава от населението в ЕС с 38% над средното за ЕС, следвана от Австрия и Германия (и двете с 18% над средното за ЕС), Нидерландия (16%) и Белгия (15%). През 2022 г. общо девет страни от ЕС регистрират ДИП на глава от населението над средното за ЕС. Най-ниски нива на ДИП на глава от населението са регистрирани в България (31% под средното за ЕС) и Унгария (29% под средното за ЕС), следвани от Хърватия и Латвия (-24%) и Словакия (-23%). Същевременно България е държавата от Съюза, в която нивото на ДИП се е увеличило най-много - до 69% от средното за ЕС през 2022 г. от 60% през 2020 г. В Хърватия увеличението също е значително - 76% от средното за ЕС през 2022 г. срещу 69% през 2020 г., в Румъния - 86% срещу 81% и Ирландия - 94% срещу 89%. Обратно, нивата на ДИП са намалели в 7 страни от ЕС с най-голям спад отчетен в Дания - 110% от средното за ЕС през 2022 г. срещу 121% през 2020 г., Германия - 118% срещу 124% и Финландия - 109% срещу 114%. Норвегия, Исландия и Швейцария са с нива и по двата показателя (БВП и ДИП) над средното за ЕС, докато останалите шест държави са с нива под средните за ЕС и под големия изоставащ - България, с изключение на Турция, която регистрира проценти на БВП и ДИП под средните за ЕС, но над тези на България с по-нисък БВП на глава от населението спрямо Унгария, но с по-висок ДИП.

Икономиката на САЩ е нараснала с 4,9% през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на предходната година и след растеж с едва 2,1% през второто тримесечие на тази година, показват данни на Бюрото за икономически анализи към Департамента по търговия. Това представлява лека низходяща ревизия на предишната оценка за повишение с 5,2%. Въпреки ревизията, това е най-солидната икономическа експанзия на САЩ от десетилетия насам с изключение на пандемичните 2020 и 2021 г. Очакванията обаче са за сериозно забавяне на растежа до нива от 1-2% през последното тримесечие на 2023 г., тъй като високите лихви започнаха да притискат икономиката през последните месеци. Потребителите купуват по-малко скъпи стоки, фирмите инвестират по-малко, а наемането на нова работна ръка се забавя. Все още обаче няма признаци за предстояща рецесия, тъй като продължаващата сила на трудовия пазар подхранва потребителските разходи, за да поддържа икономиката в добра форма. Потребителските разходи, които са основен двигател на икономическия растеж, бяха ревизирани в низходяща посока до повишение през третото тримесечие с 3,1% при предишна оценка за ръст с 3,6%, но продължават да бележат най-солидно увеличение от последното тримесечие на 2021 г. Тази низходяща ревизия се дължи най-вече на по-слабо нарастване на разходите за услуги. В същото време частните бизнес запаси добавиха 1,27 процентни пункта към икономическия растеж при предишна оценка за добавяне на 1,4 пункта. Износът пък нарасна с 5,4% (при предишна оценка за повишение с 6%), докато вносът се увеличи с 4,2% (под предишна оценка за 5,2%). От друга страна, нежилищните инвестиции претърпяха възходяща ревизия, бележейки повишение с 1,4% (при предишна оценка за нарастване с 1,3%), тъй като инвестициите в структура нараснаха много повече от очакваното (с 11,2% спрямо с 6,9% при предишната оценка). Възходяща ревизия претърпяха и жилищните инвестиции (до повишение с 6,7% от 6,2%, според предишната оценка), както и държавните разходи (повишение с 5,8% вместо с 5,5%).

Корейският автомобилостроител "Хюндай мотър" (Hyundai Motor) обяви, че планира да спре дейността си в два завода за части за двигатели в Южна Корея през следващата година заради прехода на компанията към производство на електромобили, предаде Ройтерс. Заводите в Улсан, Южна Корея, които работят от 1991 г. и произвеждат елементите на двигателите с вътрешно горене, се очаква да бъдат затворени съответно през януари и октомври. "Хюндай мотър", световен номер 3 автомобилен производител за продажби, заедно със своя филиал "Киа" (Kia), постепенно намалява дела на двигателите с бензин и дизел в своите автомобили в полза на електрифицираните превозни средства. Говорител на "Хюндай" каза, че за момента компанията планира да даде на външни доставчици производството, което ще бъде преустановено в двата завода.