112 партии са обявили отчетите си за 2022 г., а 18 са закъснели или не са подали необходимите документи. Приходите им възлизат на обща стойност от 28 255 500 лв. За сравнение през 2021 г. приходите бяха с 10 млн. повече – или 38 391 735 лв. 94% от декларираните приходи или 26 621 000 лв. са набрани от шестте формации в настоящия парламент. Най-голям дял от партийните постъпления се дължи на държавната субсидия, която е в размер на 18 159 000 лв. или 64% от всички приходи. Почти една пета или 22% от приходите на партиите се формират от дарения. Тази сума възлиза на 6 303 000 лв. На трето място са приходите от членски внос – 3 001 000 лв. или 11% от средствата на партиите.

Токът в България след 2038 г. да се произвежда от ВЕИ, ядрени мощности и водород. Това е предвидено в териториалните планове за справедлив преход на трите въглищни региона. Изготвянето им е условие за получаване на 1,15 млрд. евро от ЕС по Механизма за справедлив преход. Поради това Стара Загора, Перник и Кюстендил ще трябва да престанат да използват въглища и тецовете, които правят ток от тях. До 2030 г. производството на ток от тецовете, които ползват въглища, трябва да се свие от 8 на 2 тераватчаса. А от целия Маришки басейн с мините и четирите централи до същата година ще бъдат освободени 12 000 души, а от 2038 г. - още 15 000, и за тях ще се търси друга работа. В замяна на въглищните централи ще се изграждат ВЕИ, системи за съхранение и нови ядрени мощности. Предвижда се още тази година да бъде създадено държавно предприятие “Конверсия на въглищните региони”, което да се занимава в рекултивацията на мините. Това е дълготрайна дейност, която можела да осигури заетост и там да се наемат част от съкратените хора. На тези терени ще бъдат изградени големи фотоволтаични паркове. На земите на “Мини Марица-изток” можело да са 15-20 гигавата. Допуска се токът на част от тях да се използва за производство на водород чрез електролиза.

Очаква се третият по големина вятърен парк в България да бъде разположен до селата Горичане и Пролез (община Шабла, област Добрич). Инвеститорите в проекта планират той да заработи през 2027 година. Планът е на стойност 120 млн. евро и е финансиран от финландска компания за възобновяема енергия. През май месец компанията придоби проектите ВЕП "Горичане" и "Пролез" от дружеството "ВтЕЦ Горичане". Селата Горичане и Пролез се намират на 5 км западно от Шабла. В момента в района са разположени десетки перки, инсталирани в периода между 2008-2012 година, a новите ще бъдат в пъти по-големи и ефективни с мощност 80 мегавата. Само 15 от новите вятърни турбини ще формират третия най-голям вятърен парк у нас. Площта, върху която ще бъдат разположени турбините, е приблизително 80 декара.

След като отдавна разпродаде транспорта си, тролеите си (и дори контактната мрежа за тях), имотите на бившия градски транспорт, община Пловдив реши, че трябва да поеме обратно задълженията си да превозва пътници в града и създаде новото общинско транспортно дружество "Екобус". В същото време, вторият по големина град в България няма общинска автогара. Собственикът на автогарите - приватизираното някога "Хеброс бус", смята да закрие едната от тях и да я ползва за строителен парцел. "Хеброс бус" е собственик на общо три от четирите гари в града - "Родопи", "Север" и "Юг". Четвъртата новосъздадена гара - пространството пред Централната ЖП гара, все още се ползва само за нуждите на бившия концесионер "Карат С", а иначе е отново в управление на НКЖИ. Автогара "Юг" е близо до централна гара и е изходна и крайна точка за автобусите от и до София, Варна, Бургас и ред други вътрешни и международни превози (от Турция до Германия). Дружеството ще води и дело за собствеността ѝ. Общината е изкарала акт за ⅕ от собствеността на гарата (или малко над 1000 кв.м). Интерес обаче има и към другите обекти на "Хеброс бус", както и към купуване на самото дружество. Финансовият резултат на дружеството е отрицателен за 2022 г. (за разлика от 2021 г., когато дружеството имаше малко над 2 млн. лв. печалба заради продажба на имот, който именно се намира на автогара "Север").

Правителството прекрати ликвидацията на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД – дружеството, което беше създадено за осигуряване на въздушен транспорт с хеликоптери за нуждите на спешната медицинска помощ, обяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. „Дружеството беше преустановено и обявено в ликвидация от служебния кабинет. То беше създадено, за да бъде авиационния оператор, съгласно европейското и българското законодателство, извършващ полети за спешна медицинска помощ по въздух“, припомни министър Гвоздейков. Министерството на здравеопазването вече подготвя документите за обявяването на обществената поръчка за изграждането на шестте бази, където ще бъдат бъдещите въздушни линейки. Водят се и разговори с лечебни заведения в страната, в които е възможно да има хеликоптерни площадки за транспортиране на пациенти. През юли 2022 г. правителството с премиер Кирил Петков прие разпореждане за учредяване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „България Хели Мед Сървиз" ЕАД – София, което да извършва полети за спешна медицинска помощ по въздух. Негов изпълнителен директор стана настоящият ресорен министър Георги Гвоздейков. През февруари 2022 г. служебното правителство с премиер Гълъб Донев прие разпореждане, с което прекратява с ликвидация едноличното акционерно дружество с държавно участие в капитала.

За второто тримесечие на 2023 г. инженеринговата компания „Трейс Груп Холд“ АД отчита приходи (без финансови) на стойност 118.42 млн. лв., които нарастват с 322% в сравнение със същия период на миналата година. Най-съществен дял от тях (98%) запазват паричните постъпления по строителни договори – 116.18 млн. лв., които нарастват с 362% на годишна база. Приходите от продажба на услуги са на стойност 241 000 лв. и намаляват. „Трейс Груп Холд“ изпълнява всички дейности при изграждане на различните видове инфраструктура – строителство, рехабилитация, поддържане, проектиране и свързаните с тях дейности. Компанията диверсифицира и разширява постоянно обхвата на своята дейност. Числеността на персонала на дружеството и неговите клонове в чужбина в края на юни е 262 души. Разпределението на наетите лица за периода е: 56.49% – в България, 19.08% – в Сърбия, а останалите – в Румъния. През второто тримесечие общите приходи на „Трейс Груп Холд“ на стойност 119.86 млн. лв., а общо разходите, без тези за данъци, са 118.99 млн. лева. Междинният финансов резултат на компанията след данъци е печалба в размер на 573 000 лева.

През първите шест месеца на 2023 г. дружествата от икономическата група „Монбат“ са реализирали консолидирани нетни приходи от продажби от продължаващи дейности в размер на 198,438 млн. лева, което е с 6,6% повече в сравнение с първите шест месеца на 2022 г. За шестмесечието консолидираната оперативна печалба от продължаващи дейности е в размер на 18,091 млн. лева, или с 2,9% повече на годишна база. За шестмесечието групата отчита нетна печалба от продължаващи и преустановени дейности в размер на 5,314 млн. лева, което представлява увеличение от 13,8% в сравнение с реализираната консолидирана нетна печалба за същия период на 2022 г. От 14 август започва да изплаща дивидента за 2022 г. в размер на общо 4 млн. лева или по 0,10263 лева бруто на акция. В последната година акциите на „Монбат“ поевтиняват с 14,64%, а пазарната капитализация на компанията достига 173,94 млн. лева.

Канадската Li-Cycle Holdings Corp., най-голямата компания за рециклиране на литиево-йонни батерии, отвори първия си европейски завод. Фабриката, наречена Germany Spoke, се намира в Магдебург, Германия. На територия от 20 000 квадратни метра са инсталирани две основни линии, които могат да обработват до 10 000 тона батерийни блокове годишно. Едната от тях вече е пусната, а втората ще започне да работи до края на 2023 година. В бъдеще е възможно да се инсталира допълнителна линия с подобен капацитет. В този случай капацитетът на завода ще достигне 30 000 тона годишно. Така германският завод ще стане най-големият в Европа и в портфолиото на компанията и като цяло. Заедно петте обекта на Li-Cycle в Магдебург (Германия), Кингстън (Канада), Рочестър (Ню Йорк), Гилбърт (Аризона) и Тускалуза (Алабама) ще обработват до 81 000 тона батерийни пакети годишно. След преработката на старите батерии от завода излиза така наречената "черна маса", която включва ценни материали като литий, никел и кобалт. В бъдеще Li-Cycle планира да и нови центрове, кадето от впърсоните материали да могат сами да правят нови батерии. Първият такъв център се изгражда в Рочестър. Пускането му в експлоатация се очаква в края на тази година. През февруари 2023 година Министерството на енергетиката на САЩ отпусна заем от 375 милиона долара за изпълнението на този проект. Вторият хъб ще бъде построен в Европа. Швейцарският минен гигант Glencore ще бъде партньор на Li-Cycle с участие 50:50 в този проект. Партньорите планират да пренасочат част от съществуващия металургичен комплекс на Glencore в Портовесма, Италия. Той ще се казва Portovesme Hub. В момента се извършва технико-икономическата обосновка на проекта. Ако успее, това ще бъде един от най-големите източници на рециклиран литий, никел и кобалт за батерии в Европа. Очаква се хъбът в Портовесма да обработва 50 000 - 70 000 тона "черна маса" годишно.

Търговският дефицит на САЩ се е свил през юни, сочи доклад на американското министерство на търговията, публикуван днес и цитиран от ДПА. Дефицитът по външната търговия на САЩ е намалял до 65,5 млрд. долара спрямо ревизираните 68,3 млрд. долара през май, се казва в доклада. Той се свива на фона на намаляването на вноса на стоки и услуги с 1 на сто до 313 млрд. долара. Износът също е спаднал, но само с 0,1 на сто до 247,5 млрд. долара. Икономисти очакваха търговският дефицит на САЩ да падне до не повече от 65 милиарда долара през юни, посочва Ройтерс.

Потребителските цени в Китай са навлезли в дефлация през юли, а производствените цени са разширили спада си на фона на затрудненията на втората по големина икономика в света да съживи търсенето и нарастващия натиск върху властите да предоставят повече преки стимули, информира Ройтерс.  Китайският индекс на потребителските цени за миналия месец е спаднал с 0,3 на сто на годишна основа, съобщи днес Националната статистическа служба на страната. Това е малко по-лек спад от осреднената оценка за понижение с 0,4 на сто, изразена в допитване, проведено от Ройтерс. Това е първият спад на инфлацията на годишна основа от февруари 2021 г., след като показателят остана без промяна през юни. Същевременно индексът на производствените цени спада за 10-и пореден месец - с 4,4 на сто на годишна основа след понижението от 5,4 на сто, отчетено предходния месец. Прогнозите бяха за отстъпление с 4,1 на сто. Икономическото възстановяване на Китай се забави след силния старт през първото тримесечие заради отслабването на търсенето на вътрешния пазар и в чужбина. Властите обявиха поредица мерки в подкрепа на икономиката и се очакват още стимули.