България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 г., обяви министърът на финансите Росица Велкова. Причината за това е, че парламентът не е приел четири законопроекта, които да отразяват промени, поискани от нас от страните-членки на еврозоната и Европейската централна банка. Това са промени в Кодекса за застраховане (във връзка с плащанията по "Зелената карта"), в Закона за мерките срещу прането на пари и в Търговския закон (във връзка с несъстоятелността). Не са направени и промените в Закона за БНБ, които да разписват новите функции на централната банка след влизането в еврозоната. България не отговаря и на критерия за инфлация.

Отпуснатите бързи заеми от дружествата, специализирани в кредитиране, в края на декември са 4,427 млрд. лв., при 3,702 млрд. лв. година по-рано, обявиха от БНБ. Те се увеличават с 19,6% (+725 млн. лв.) спрямо края предходната година и с 3,1% (+132 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2022 г. От отпуснатите на домакинствата бързи заеми преобладават потребителските кредити, които са в размер на 2,992 млрд. лв. към края на миналата година. Те се увеличават с 20% (+499,5 млн. лв.) на годишна база и с 2,8% (+82,5 млн. лв.) спрямо края на септември 2022 г.

Комисията за защита на конкуренцията глобява с 67.771 млн. лв. „Лукойл-България“ за злоупотреба с господстващо положение. Решението е взето на 16 февруари 2023 г. "Лукойл България" е прилагала "ценова преса спрямо конкурентите си при търговията на едро с моторни горива в страната", което води до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и до засягане на интересите на потребителите. Проучването на пазарното поведение на "Лукойл" у нас започна преди две години по искане на друга петролна компания с верига бензиностанции у нас - „ОМВ България“, която се оплака от нарушение на конкуренцията на пазарите на горива в страната от „Лукойл България". Впоследствие към ОМВ се присъедини „Инса ойл“, подадени са сигнали и от други участници на пазара на едро.

„Телематик Интерактив България“ АД е увеличило капитала на дъщерното си дружество „СиТи Интерактив“ ЕООД от 8.91 млн. лева на 10.41 млн. лева. Промяната вече е вписана в Търговския регистър. Компанията майка е записала 15 хил. дружествени дяла с номинална стойност по 100 лева всеки и на обща номинална стойност 1 500 000 лева. С парите дружеството ще инвестира в онлайн студио за игри на живо. Увеличаването на капитала е извършено с цел развитие на дейността на дъщерното дружество „СиТи Интерактив“ ЕООД и необходимостта от закупуване на софтуерни продукти, сървъри, извършване на ремонтни и строителни дейности, като крайната цел е организиране на онлайн студио за излъчване на живо на игри.

Производителят на металорежещи инструменти "Цератицит България" - Габрово инвестира 20 млн. евро в нов производствен център и закупуването на нови машини. На мястото на някогашния завод "Болшевик" ще се появят три отделни двуетажни производствени звена. "Цератицит България" е част от базираната в Люксембург международна група Ceratizit, създадена през 2002 г. в резултат на сливането между Plansee Tizit - Австрия, и Cerametal - Люксембург. На глобално ниво в групата работят над 8 хил. души в над 30 производствени центрове из целия свят. "Цератицит България" има приходи от 43 млн. лв. и печалба от 1.5 млн. лв. за 2021 г., а заетите в компанията към края на 2022 г. са 585.

Голяма част от дървопреработващите предприятия в страната са спрели работа или са в процес на спиране поради спекулативните цени на дървесината. Сред тях са водещите в сектора Кроношпан България ЕООД, с изградени мощности в Бургас и Велико Търново, които в края на декември спряха производство и вече работят с намален капацитет, Фазерлес АД - ключово предприятие за регион Силистра и Свилоза АД - Свищов, които са в процес на спиране. Директно наетите само в тези три предприятия са над 1000 човека, а индиректно над 5000 в сферата на транспорта, добива, услугите и др.

В община Перник е постъпило заявление от "Формейшън ентърпрайзис" ЕООД със седалище в София, управлявано от Томас Папакостас. Той иска разрешение за изработване на проект и одобряване на задание за частично изменение на общия градоустройствен план на Перник на мястото, отредено за производствена и складова база на несъществуващия вече завод "Пектин". Имотът е с площ 14 826 кв. метра и попада в промишлени терени на незамърсяващи производства. Намира се в югозападната част на кв. "Църква".

Броят на декларациите за производство по несъстоятелност, отразяващ фалитите сред предприятията в Европейския съюз, се е увеличил значително през четвъртото тримесечие на 2022 г., нараствайки с 26,8 на сто в сравнение с предходното тримесечие, като е достигнал най-високото си ниво, откакто има налични данни през 2015 г. Подадените от европейските фирми декларации за несъстоятелност са растели и през четирите тримесечия на 2022 г., показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Най-голямо увеличение е имало при фалитите на фирми, занимаващи се с транспорт и складиране (+72,2 на сто), местата за настаняване или заведения за хранене (+39,4 на сто) и образование, здравеопазване и социални дейности (+29,5 на сто). Най-значителен ръст на броя на фалитите в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. е регистрирано в сектора на услугите за настаняване и хранене (+97,7 на сто), както и при компаниите за транспорт и складиране (+85,7 на сто). За същия период броят на новоподадените декларации за несъстоятелност е намалял едва в три сектора: промишленост (-17,6 на сто), строителство (-9,2 на сто) и информация и комуникация ( -4 на сто). Оценките на Евростат сочат, че в България броят на декларациите за производство по несъстоятелност през периода от октомври до декември 2022 г. е намалял с 2,1 на сто в сравнение с предходното тримесечие, приключващо в края на септември, когато също на тримесечна база фалитите в България са спаднали с 10,9 на сто, максимум от второто тримесечие на 2020 г. През първото и второто тримесечия на 2022 г. фалитите са растели, съответно с 12,4 на сто и 4,3 на сто на тримесечна основа.

Сушата в Аржентина има големи последици за световните хранителни пазари, принуждавайки фермерите да намалят перспективите за реколтата и намалявайки доставките на зърно от най-големия износител на соево олио и шрот в света, номер 3 за царевица и основен доставчик на пшеница и говеждо месо, пише Ройтерс. Това от своя страна удря способността на Аржентина да натрупа така необходимите резерви от долари, заплашвайки да провали крехкото икономическо съживяване и да остави правителството неспособно да покрие изплащането на дълга на фона на спираловидната инфлация и дълбокия фискален дефицит. Въздействието на сушата реколтата се очертава като най-лошата от 20 години. Правителството въведе някои мерки за данъчни облекчения за фермерите, въпреки че с изчерпаната държавна хазна има ограничена сила. Фермерите коментират пред Ройтерс, че мерките са просто "кръпки".
Икономическият удар от сушата върху производителите може да бъде около 10,5 милиарда долара, главно поради спад в износа, сподели Хулио Калсада, ръководител на икономическите изследвания на борсата в Росарио. По думите му Аржентина ще загуби износ на стойност около 8 милиарда долара, а това ще представлява загуба от около 3,5 милиарда долара по отношение на държавните приходи, което ще навреди на вече изчерпаните нива на валутните резерви.

Пакистан планира да увеличи четири пъти капацитета си за производство на електричество от въглища, за да реши енергийните си проблеми и да се отдалечи от природния газ, заяви министърът на енергетиката на страната, цитиран от Ройтерс. Оказва се, че към момента страната спира да изгражда нови централи, работещи на природен газ, който съставлява около една трета от производството на електричество. Именно недостигът му предизвика мащабния срив в електропреносната система на страната през миналата година. Поскъпването на втечнения природен газ и тежката икономическа криза направиха ВПГ твърде непосилен за Пакистан, заяви Хурам Дастгир Хан. "Втечненият природен газ вече не е част от дългосрочните ни планове", посочи министърът и добави, че страната планира да увеличи капацитета на въглищните си електроцентрали до 10 гигавата в средносрочен план от сегашните 2,31 гигавата.  Въпреки целите заложени в Зелената сделка, има страни, които трудно ще ги постигнат, тъй като са зависими от въглищата. Гepмaния нaпpимep e мнoгo зaвиcимa oт eнepгиятa oт въглищa, ĸoятo oт 2017 г. дo 2021 г. e гeнepиpaлa 31% oт eлeĸтpoeнepгиятa нa cтpaнaтa. Bъпpeĸи зaвиcимocттa oт въглepoднo-интeнзивнитe изĸoпaeми гopивa, oбщoтo пpoизвoдcтвo нa вятъpнa и cлънчeвa eнepгия зaeднo oтгoвapят зa пo-гoлямa чacт oт пpoизвoдcтвoтo нa eлeĸтpoeнepгия в Гepмaния c 33% (23% oт вятъpнa и 10% oт cлънчeвa). Ocвeн Гepмaния, дpyги cтpaни, в ĸoитo въглищaтa ocигypявaт гoлямa чacт oт eнepгиятa ca Бългapия, Πoлшa, Чexия, Cъpбия, Typция, Aлбaния, Ceвepнa Maĸeдoния и дp. dividend.bg