След като миналата седмица парламентарната социална комисия одобри на първо четене законови промени, с които в България се въвежда т. нар. мултифондов пенсионен модел, в понеделник Фискалният съвет излезе със становище по законопроекта. В позицията си от Съвета посочват, че макар да има „позитивни моменти“, законопроектът за изменение на Кодекса за социално осигуряване крие рискове от по-ниски реални пенсии, повече риск за работещите и потенциално нарастване на таксите и разходите. Сложността на мултифондовете предполага възможност за въвеждане на допълнителни такси – за управление на отделни подфондове, за прехвърляния между тях или за други свързани услуги“, смятат от консултативния орган. По-високите такси ще се отразят неблагоприятно върху крайния размер на спестяванията за пенсии и затова е редно отсега да се помисли как може да се ограничи този риск чрез регулации. Според Съвета, работещите имат нужда от „засилена защита“ заради ограничената инвестиционна култура. Част от осигурените лица биха могли да преминат към инвестиционни профили, които не съответстват на техния възрастов и рисков профил – било към по-рискови, било към прекалено консервативни подфондове. Това би могло да доведе до по-ниски реални пенсии и съответно до обществено недоволство и напрежение“. Необходим е по-задълбочен анализ, който да даде отговор на въпросите: какъв ще е очакваният ефект върху пенсиите, върху разходите на дружествата и реалната възвръщаемост на хората, както и как предвижданите изменения ще се отразят върху нетната доходност по индивидуалните партиди.

Турция е реализирала износ за чужбина в размер на 261,8 млрд. долара през 2024 година, според данни на сайта World's Top Exports. Данните сочат, че най-голям дял в турския износ заемат европейските страни, които са най-големите търговски партньори и пазари на Турция в света. Делът на европейските страни в износа на Турция възлиза на 57,1 на сто от общия износ на страната. За сравнение Азия с 24,8 процента, Африка с 8,3 на сто и САЩ с 6,2 на сто са доста назад сред търговските партньори. В топ 25 на търговските партньори на Турция, за които турският износ съставлява 70,9 на сто от общия износ през 2024 година, първото място заема Германия, за която Турция е осъществила износ в размер на 20,4 млрд. долара през 2024 година. Делът на Германия в турския износ е 7,8 процента. Съединените щати са внесли стоки от Турция на стойност 16,4 милиарда долара, което представлява дял от 6,2 процента. Обединеното кралство е третият по големина търговски партньор на Турция с 5,8 процента от износа, който се равнява на 15,3 милиарда долара. Посочва се, че износът за Великобритания през 2024 година се е увеличил с 22,7 процента в сравнение с предходната година. Следват Италия, Франция, Испания, Нидерландия, Румъния, Полша. България е на 13 място в списъка, с 5,1 млрд. долара внос от Турция. След България се нареждат Гърция с 4,8 млрд. долара и Белгия с 4,4 млрд. долара. Отбелязва се спад в турския износ за Русия през 2024 година в сравнение с предходната година. За Русия са изнесени стоки за 8,56 млрд. долара, но това е с 21,4 на сто по-малко в сравнение с 2023 година. Сред големите търговски партньори на Турция се посочват Ирак, Египет, който през 2024 година е отбелязал 24,6 на сто ръст в сравнение с предходната година, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Мароко, Иран, Китай, Украйна.

Задълженията на "Топлофикация София" към 31 януари достигат 1 215 527 112 евро, съобщи директорът на дружеството Петър Петров. Задълженията на "Топлофикация" към "Булгаргаз" към 31 януари 2026 г. възлизат на 762 330 998 евро, а към Българския енергиен холдинг (БЕХ) дълговете са 403 085 300 евро. По инженерни договори дружеството дължи 50 110 814 евро. Годишната лихва по задълженията към "Булгаргаз" е 16%, а лихвата по дълговете към БЕХ e 12. Петър Петров заяви, че "Топлофикация София" не се намира във фактически фалит, тъй като все още приходите й са повече от разходите. "Топлофикация" управлява малка част от приходите си, която получава, а другите директно отиват за погасяване на дълговете към "Булгаргаз" и БЕХ. Това са допълнителни задължения, чиито лихви всяка една година стават значително по-големи. Непризнатите разходи на "Топлофикация" за сезоните 2022-2023 г. също остават големи - общо 215 млн. лв. по две решения на Върховния административен съд.

Сериозен ъпгрейд на инфраструктурата си започва създаденият в България глобален доставчик на телекомуникационни услуги "Нетера". Опорната мрежа на компанията у нас - неин ключов актив, ще бъде модернизирана в рамките на проект за 12 милиона евро. Използваната досега технология позволяваше скорост до 200 гигабита на канал, докато новото оборудване увеличава капацитета до максимум 1,2 терабита. То се доставя от световния лидер в сферата Infinera, който е част от Nokia. Екипът на "Нетера" ще може да конфигурира изцяло софтуерно новите услуги без физическа намеса и превключване на кабели в междинните точки по трасето. Първата фаза на проекта обхваща важни трасета като "София - Русе", "София - Пловдив - Стара Загора - Сливен - Капитан Андреево". Очаква се новата мрежа по тези направления да е готова в рамките на до 4 месеца. "Нетера" работи с 9 от десетте най-големи телекомуникационни компании в света, а сред партньорите ѝ са близо 1000 глобални компании. Предлага свързаност, IPTV, колокация и облачни услуги в 4 центъра за данни, защита от DDoS атаки и т.н. Преди 30 години тя става първият частен интернет доставчик със спътников приемо-предавателен терминал, а днес има портфолио в тази сфера и е официален дистрибутор на Starlink. Приходите на "Нетера" само през 2023 г. са близо 16 млн. евро.

Врачанската компания „ДИТЕКС-СМ“ ООД влага над половин милион евро в мащабно обновление на шивашкия си цех. Фирмата е с над 25 години опит в производството на домашен и градински текстил. От завода й излизат по 1.5 млн. завивки и 1 млн. възглавници годишно. Изнася продукцията си за над 30 държави, сочат данни на сайта на компанията. Общата инвестиция в проекта „Енергийно обновяване на шивашки цех на „ДИТЕКС-СМ“ ООД“ е на стойност 559 077.92 евро, като близо половината от сумата се отпуска по Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщават от Областния информационен център във Враца. Близо 5 000 кв. м. производствена площ ще бъдат изцяло обновени, а производствената сграда ще бъде превърната в пример за енергийна ефективност в България. Ще бъде изградена фотоволтаична централа върху покрива на предприятието с мощност 80 kWp, която ще захранва машините в цеха. Тя ще намали зависимостта на „ДИТЕКС-СМ“ ООД от пазарните цени на тока и ще свие въглеродния отпечатък на фирмата със 117 тона вредни емисии годишно.

Екипът зад независимия инвестиционен фонд "Нео Венчърс" (Neo Ventures), работещ в Централна и Източна Европа, започва нов проект Neo Autonomy, регистриран във Враца. Neo Autonomy също е инвестиционен фонд, създаден да подкрепя компании, разработващи скалируеми технологии с приложение в сферата на сигурността, транспорта, логистиката и индустриалната устойчивост. Фондът ще инвестира в транспортни платформи, доставчици на наземна инфраструктура, решения за противодействие на асиметрични заплахи, както и в технологии за B2B свързаност и интеграция на изкуствен интелект в ключови производствени и индустриални сектори. Neo Autonomy цели изграждането на портфейл в размер на 45–50 млн. евро в следващите 3 години, като инвестициите ще се реализират поетапно. Neo Autonomy вече прави първи стъпки в изграждането на международно портфолио от компании, които разработват и внедряват автономни системи с реално приложение в критични индустрии, логистика, сигурност и инфраструктура. Сред първите компании в портфолиото на фонда са "Екстенд Роботикс" (Extend Robotics), Великобритания - технологична компания, която развива платформи за дистанционно управление на роботи чрез имерсивна VR среда, комбинираща роботика и изкуствен интелект. Решенията й позволяват на хората да работят от разстояние в рискови и труднодостъпни среди и намират приложение в ядрената енергетика, производството, космическата индустрия, здравеопазването и селското стопанство. Друга компания е "ФлаинБаскит" (FlyingBasket), Италия. Тя е водещ европейски производител и оператор на тежкотоварни дронове за индустриални и логистични приложения. Основана през 2015 г., тя е първият търговски оператор на товарни дронове в Европа и днес е с над 1000 реализирани операции в логистика, строителство, енергетика и офшорни доставки. Българската компания "Фадрон" (Fadron) също е част от фонда. Тя разработва напълно интегрирани VTOL дронове и AI платформи за автоматизирана инспекция на критична инфраструктура. Чрез пълен контрол върху хардуера и софтуера, компанията предоставя бързи и надеждни анализи, които подпомагат ранното откриване на рискове и предотвратяването на скъпоструващи аварии.

Адвокат е подал сигнал за набеждаване, заплахи и институционален натиск на 28 август 2025 г. до Софийската районна прокуратура във връзка със сложна финансова и корпоративна схема, започнала с кредити от банка, преминала през две последователни прехвърляния на вземания и завършила с извънсъдебна продажба на заложени акции. Причината е прехвърлянето на “Абилико” АД на нов собственик. По данни от сигнала през 2017 и 2023 г. са сключени два големи кредитни договора между банка и група свързани дружества, сред които “България 2009”, “Риск инженеринг” (по-късно преименувано на “Абилико”), “Дебър Солар” и “Солар Рейнбоу”. Ключово обезпечение по тези кредити са 85,5% от капитала на “Абилико” АД, собственост на Нели Беширова. Акциите са заложени по реда на Търговския закон, като на банката са предадени временните удостоверения и акционерната книга на дружеството. През пролетта на 2025 г. вземанията на банката са прехвърлени на “Дебитум Инвест” АДСИЦ, а малко по-късно на “Колект Инвест Мениджмънт” ЕООД. С цесиите новият кредитор получава всички права и обезпечения, включително залога върху акциите на “Абилико”. След неизпълнение по кредита залогът е реализиран извънсъдебно и 85,5% от акциите са продадени на “Ем Джи лоджистик” ЕООД. Паралелно с това дружеството придобива и останалите 14,5% и става едноличен собственик на “Абилико”. Новият собственик взема решение за смяна на борда на директорите и заявява промените в Търговския регистър. Това обаче е обжалвано от Нели Беширова, като по сделките има образувани 33 дела, бизнесдамата подава и жалби до ГДБОП, ГДНП и СДВР.

Министър-председателят на Канада Марк Карни представи план за укрепване на местната автомобилна индустрия и подкрепа на прехода към електрически превозни средства, след като секторът е тежко засегнат от американските мита. Новите инициативи са част от най-новите усилия на Канада да намали зависимостта си от Съединените щати на фона на натиска на президента Доналд Тръмп за увеличаване на вътрешното автомобилно производство. Стратегията на Карни включва финансови стимули за автопроизводителите да инвестират в Канада и възстановяването на отстъпки за електрически автомобили. Тръмп наложи миналата година 25% мито върху канадските автомобили и резервни части. Митата бяха шок за автомобилното производство в Канада, където около 90% от превозните средства се изнасят за САЩ. Много американски автомобилни компании имат производства в Канада, създадени при условията на дългогодишно споразумение за свободна търговия, а веригите за доставки са силно интегрирани. Споразумението за свободна търговия USMCA между САЩ, Канада и Мексико предстои да бъде преразгледано тази година. Хиляди канадски работници загубиха работата си след завръщането на Тръмп в Белия дом, тъй като големи производители като General Motors и Stellantis съкратиха производството си в Канада. Сред инициативите на Карни е нова митническа схема, предлагаща кредити на автомобилни компании като General Motors и Toyota, които произвеждат в Канада, за да компенсират митническите разходи. Канадските власти, изправени пред преврат в търговските отношения със САЩ, потърсиха в последните седмици други страни в опит да стимулират канадския автомобилен сектор. Обявлението на Карни следва споразумение с Китай миналия месец, според което Канада ще облекчи митата върху китайските електрически превозни средства, които наложи заедно с САЩ през 2024 година. Канада също обяви споразумение с Южна Корея миналия месец, което цели насърчаване на корейското автомобилно производство в страната. И двете споразумения могат да подкопаят американските автомобилни фирми. Карни обяви, че Канада ще възстанови стимулите за купувачи на електрически автомобили - ход, който контрастира със САЩ, където Тръмп прекрати миналата година правителствената субсидия. Властите ще въведат и по-строги емисионни стандарти за новите превозни средства с цел електрическите автомобили да достигнат 90% от продажбите до 2040 година.

Суецкият канал отбелязва 24,5 процента увеличение на приходите, девет процента увеличение на корабния трафик и 24,2 процента увеличение на товарния тонаж през последното тримесечие на 2025 г., което показва частично възстановяване след труден период, каза председателят на Управлението на Суецкия канал Осама Рабие. Постъпленията през януари т.г. са скочили с 18 процента в сравнение със същия месец през 2025 г. Подобрението идва след постепенно отслабване на регионалното напрежение и подновено доверие сред корабните линии, отбеляза той. По думите му 2024 г. е била „година на изпитание“ за Канала на фона на събитията, започнали в края на 2023 г. Глобалното корабоплаване беше силно нарушено след октомври 2023 г., когато ключови превозвачи отклониха корабите си от канала на фона на атаките на йеменските бунтовници хуси срещу търговски кораби в Червено море в знак на подкрепа за радикалното палестинско движение “Хамас” в конфликта му с Израел. Египетските власти обявиха, че намаляването на трафика през морската артерия е довело до загуби в размер на около седем милиарда долара. Суецкият канал, който е най-късият маршрут по вода между Европа и Азия и през който обичайно минава около 12 процента от глобалната търговия, е ключов източник на чуждестранна  валута за Египет.