Пазарът на нови автомобили в страните от Европейския съюз e нараснал за 13-ти пореден месец през август - 787 626 са новорегистрираните коли. Отчетеният ръст е бил 21% спрямо август 2022 г., показват данните на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). България е била страната от Евросъюза, в която през август е отчетено най-голямо увеличение (38,7 на сто) на регистрираните нови автомобили (3421) спрямо същия месец на 2022 г. (2482 нови коли), сочат данните на ACEA. През юли тази година броят на новорегистрираните автомобили у нас е бил 3370. Двуцифрен ръст е регистриран и на водещите пазари за автомобили в ЕС- Германия (+37,3 на сто, 273 417 новорегистрирани коли), Франция (+24,3 на сто, 113 599 новорегистрирани коли) и Италия (+11,9 на сто, 79 727 новорегистрирани коли). Обратна тенденция е регистрирана в пет държави: Унгария (-10,4 на сто), Словения (-3 на сто), Ирландия (-0,5 на сто) и Литва (-0,1 на сто). Делът на регистрираните нови електрически коли в Евросъюза, задвижвани изцяло от батерии (165 165 е-автомобила), за първи път нараства до 21 на сто от всички новорегистрирани автомобили, при дял от 11,6 на сто през август 2022 г. В България делът на новорегистрираните електрически автомобили през миналия месец е бил 4,4 на сто.

От началото на октомври 2023 г. плащанията по банков път към НАП ще се извършват по пет нови банкови сметки на БНБ. Всяка от тях е предназначена за погасяване на определено задължение: данъци, социалноосигурителни и здравни вноски, вноски за ДЗПО и вземания, подлежащи на принудително събиране от публичен изпълнител. Гражданите и дружествата от цялата страна ще плащат по определената сметка съответния вид задължение, независимо към коя структура на НАП са регистрирани по постоянен адрес или адрес на управление, съобщиха от Националната агенция по приходите. Преводите към приходната агенция ще продължат да се осъществяват от всяка банка в страната или друг доставчик на платежни услуги, съобразно тарифите на съответните финансови институции. До края на септември плащанията ще се извършват към досегашните банкови сметки. Гражданите и дружествата могат да продължат да погасяват своите задължения без такси като използват физическите ПОС терминали в офисите на приходната агенция, както и виртуалния ПОС (е-услугата за плащане) в Портала за електронни услуги на НАП.

Вoдeщaта германска ĸoмпaния зa пpoизвoдcтвo нa виcoĸoтexнoлoгични пpoтeзи и биoнични имплaнти - Ottobock, откри нов производствен комплекс и глобален център за услуги в София. Новата инвестиция в столицата е стъпка към разширяване на производството на компанията в България и създаването на нови 100 работни места у нас. Общо инвестираните средства на компанията у нас възлизат на €22 милиона. В тях влизат направената инвестиция преди три години в завод в Благоевград и откритата сега производствена база и офис за споделени услуги в София. Общият обем на германските инвестиции у нас надхвърля €4 милиарда, а създадените работни места от германски компании в България са вече над 65 000. Ottobock стартира бизнеса си още през 1919-а година. Дружеството оперира в близо 60 държави и дaвa paбoтa нa над 8000 дyши. Koмпaниятa e пapтньop нa Πapaoлимпийcĸитe игpи oт 1988-а година и е един от световните лидери за производство на високотехнологични протези, ортези и бионични импланти.

Общите задължения на лечебни заведения за болнична помощ с над 50 процента държавно участие в капитала към 30 юни 2023 г. са в размер на над 563,7 млн. лв., а просрочените – близо 60 млн. лева. Болниците с най-големи общи задължения са УМБАЛСМ „Пирогов“ – 62,8 млн. лв. (без просрочия),  УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив с 50,7 млн. лв., (от които 843 хил. лв. са просрочени), УМБАЛ „Александровска“ – 48 млн. лв., (от които 5,6 млн. лв. са просрочени). Задълженията на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ са 37,7 млн. лв., на УМБАЛ „Св. Марина“- Варна са 24,2 млн. лв. УМБАЛ „Георги Странски“- Плевен има дългове за над 21,6 млн. лв. без просрочия. Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания дължи общо 27,5 млн. лв. от които 11, 9 млн. лв. са просрочени. Това е и болницата с най-големи просрочени към 30 юни. МБАЛ „Христо Ботев" - Враца има просрочени дългове за 9,2 млн. лв., МБАЛ „Св. Анна"- Варна - 7,8 млн. лв. Над 21 млн. лв. дължи УМБАЛ „Лозенец“, от които 5,7 млн. лв. са просрочени. СБАЛАГ „Майчин дом“ пък има 6,4 млн. лв. задължения, от които 759 хил. лв. са просрочени.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Алианц Банк България“ АД. Емисията е в размер на 39 500 000 евро, разпределени в 395 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална и емисионна стойност от 100 000 евро всяка. Лихвата по емисията е фиксирана в размер на 6,85% годишно, с четири годишни лихвени плащания, всяко в размер на 2 705 750 евро. Предвижда се главницата да бъде погасена еднократно, на падеж. Матуритетът на облигациите е 48 месеца, считано от датата на издаване на емисията. Емитентът ще получи право да упражни три кол опции – при лихвено плащане на третата годишнина от датата на издаване, при настъпване на данъчно събитие съгласно условията на емисията и при дисквалификация на облигациите като приемливи задължения. Датата на емитиране на емисията е 30 март 2023 г., а падежът е на 30 март 2027 г. Основни инвеститори по сделката са Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), ЗАД „Алианц България“ и ЗАД „Алианц България Живот“. До края на 2023 г. „Алианц Банк“ планира издаването на втори транш облигации.

Мария Генова сменя Златин Крумов като генерален директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура". Досега тя заемаше поста зам. генерален директор "Стратегия и администрация" в държавната компания. Председател на УС и независим член става Камен Диков, а за член на УС е назначен Васко Балабанов. Причините за смяната на ръководството са огромните закъснения по всички жп инфраструктурни проекти. В държавната компания работят 10 733 души. За изминалата година дружеството има приходи в размер на 576.4 млн. лв., като 80% от тях са от държавни финансирания и продажба на активи.

Компанията за автоматизация „Биодит“ АД е сключила договор със „Суиспорт България“ – дъщерното дружество на швейцарската Swissport, която осъществява наземно обслужване на летища. „Биодит“ ще въведе система за управление и контрол на работното време на служителите на „Суиспорт България“. В България „Суиспорт България“ осигурява наземно обслужване на летищата в София, Бургас и Варна. Служителите на компанията в страната са над 350 души. По-рано тази година „Биодит“ сключи договори с търговската верига „Билла България“ и новият концесионер на „Летище София“ „СОФ Кънект“ за изграждане на системи за управление на работното време. Дружеството ще произвежда устройства за автомобилна защита за вносителя на „Хюндай“ за България „Инд Комерс“, както и оборудва редица хотели, сред които комплексът Utopia Forest, хотели в Бургас и в други курортни селища. „Биодит“ отчете загуба за полугодието заради спад на приходите.

Земеделската земя в България осигурява по-висока аренда на собствениците отколкото нивите в Испания. Средният наем за година на един хектар (10 декара) обработваема земя в България е средно 283 евро, показват последните данни на европейската статистически служба Евростат. В Испания арендата за един хектар ниви е средно 198 евро на година. Арендата на нивите в страната ни е по-висока и в сравнение с цената за наемане на обработваема земя в Хърватия (107 евро на хектар на година), Литва (182 евро), Унгария (203 евро), Малта (83 евро) и Румъния (109 евро). Във всички страни от ЕС наемът на постоянни пасища е по-малък от арендата на обработваема земя. В България средният наем на един хектар пасища е 128 евро на година. В повечето страни от ЕС, за които има данни в Евростат, наемите на пасищата са по-ниски отколкото у нас. В Испания са средно 67 евро на година, в Хърватия са 58 евро, в Унгария са 97 евро, в Румъния са 88 евро, а в Словакия са 39 евро. Най-високи са наемите на пасищата в Ирландия - 337 евро на година. В много от страните от ЕС няма отделни данни за наемите на обработваемата земя и на пасищата. Затова от Евростат публикуват и данни за средния наем на земеделската земя, без значение дали се използва за отглеждане на земеделски култури или за пасища. Наемите на земята варират в много широки граници между различните страни от ЕС и между отделните региони в държавите, посочват от Евростат. Наемането на един хектар земеделска земя варира от 62 евро в Словакия до средно 836 евро в Нидерландия. Оказва се, че средният наем на земеделска земя (обработваеми ниви и пасища) в България е точно колкото в Люксембург - 278 евро на година. Сред отделните регионите на ЕС наемането на един хектар земеделска земя е най-скъпо в холандския регион Флеволанд (1721 евро на хектар), следван от района Венеция Джулия в Италия (1714 евро на хектар), испанските Канарски острови (1119 евро на хектар) и районът Атики в Гърция (927 евро). Най-ниски са наемите на земята в някои райони на Швеция (25 евро на хектар за година) и Словакия (42 евро), където има предимно постоянни пасища.

Глобалната задлъжнялост е достигнала рекордните 307 трилиона долара през второто тримесечие на годината въпреки по-високите лихви, ограничаващи банковото кредитиране, съобщи Институтът за международни финанси, цитиран от Ройтерс. Най-голямото увеличение е регистрирано на пазари като САЩ и Япония. Институтът за търговия с финансови услуги обяви в доклада си, че глобалната задлъжнялост в доларово изражение е нараснала с 10 трилиона долара през първата половина на 2023 година, както и със 100 трилиона долара през последното десетилетие. Според данните на института последното повишение е увеличило глобалното съотношение дълг/БВП за второ поредно тримесечие, до 336 на сто. Преди 2023 година съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт намаляваше в продължение на седем тримесечия. По-бавният растеж, наред със забавянето на инфлацията, са причините за повишаването на задлъжнялостта, сочи докладът. "Рязкото покачване на инфлацията бе основен фактор за повишението в съотношението дълг/БВП през последните две години", отбелязва институтът, добавяйки, че с по-малкия натиск върху заплатите и цените, те очакват съотношението дълг/БВП да надвиши 337 на сто до края на годината. Над 80 на сто от натрупания в последно време дълг се пада на развитите страни, като САЩ, Япония, Великобритания и Франция, са регистрирали най-голям растеж, предаде БТА. Сред нововъзникващите пазари най-голямо нарастване на дълга е отчетено в големите икономики – Китай, Индия и Бразилия.

Китайските рафинерии са утроили износа си на дизел тази година, наред с нарастването. Това оказва достатъчно стимули на фона на слабото вътрешно търсене на дизел. Между януари и август износът на дизел от Китай е нараснал със 197,2% в сравнение със същия период на 2022 г., според данни на Главната митническа администрация в понеделник, цитирани от Reuters. Само за август китайският износ на дизелово гориво е нараснал с 51,5% на годишна база, според официални данни на страната. Износът на бензин и реактивно гориво също скочи през август и през периода януари-август. Ръстът в китайския износ на горива, особено на дизелово гориво, дойде след като през миналия месец рафинериите преработиха най-големите количества суров петрол досега. Пикът на вътрешно търсене през лятото накара китайските рафинерии да увеличат преработката на суров петрол до рекордните 15,23 милиона барела на ден (bpd) през август. Една от причините за това търсене е нарасналите пътувания в Китай и по-високите обеми на износ на горива. През миналия месец общата производителност е скочила с 19,6% в сравнение с август 2022 г., според данни на Националното статистическо бюро на Китай (NBS). Увеличаването на преработените количества от рафинерии е най-високото годишно увеличение от март 2021 г.. Между януари и август производителността на рафинерията се е увеличила с 11,9% на годишна база до 14,76 милиона барела на ден. Освен това през миналия месец Китай внесе третите най-високи месечни обеми суров петрол. Доставките се увеличиха с 20,9% спрямо юли и с 30,9% спрямо август миналата година, според данни на китайските митници.