Броят на кредитите на нефинансовите, финансовите предприятия и домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) нараства с 1,7 процента на годишна база към края на второто тримесечие на годината, а общият им размер – с 11,9 процента. За същия период броят на депозитите на тези сектори намалява на годишна база с 0,7 процента, а размерът им се увеличава с 12,3 процента. Това показват данни на БНБ. Кредитите на нефинансовите предприятия в края на второто тримесечие на годината са 152 000 броя, като се увеличават на годишна база с 2,5 процента. Размерът им е 43,025 млрд. лева, което е увеличение с 8,5 процента на годишна база. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на кредитите за сектора са търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (28,4 процента), преработваща промишленост (21,5 процента) и операции с недвижими имоти (10,7 процента).

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви седем обществени поръчки за избор на изпълнители за поддържане на републиканската пътна мрежа в страната за 18 месеца. Те са на обща прогнозна стойност 849 456 480 лв. без ДДС. Победителите в тях ще бъдат избрани на база най-ниската предложена цена. В документацията е определен обхватът на възможните възлагания в рамките на зимното, текущото и превантивното поддържане, както и извършването на ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации. Документи се приемат до 7 септември. Една от обществените поръчки е за поддръжка на магистралите и е на най-висока прогнозна стойност - 167 537 500 лв. Останалите поръчки са за различни райони от страната - Югозападен район, (с прогнозна стойност 137 868 800 лв. без ДДС), Северен централен район (79 213 500 лв. без ДДС), Северозападен район (123 046 520 лв. без ДДС), Североизточен район (94 953 800 лв. без ДДС), Югоизточен район (105 497 310 лв. без ДДС), Южен централен район (141 339 050 лв. без ДДС) и за поддръжката на автомагистралите в страната, без ДДС.

Приключи строителството на новия завод на „Ате Пласт“ в новата индустриална зона "Загоре" на Стара Загора. В него вече работят 40 души и съвсем скоро ще бъде завършено и оборудването с новите машини за производствения процес, съобщи управителят на компанията Мария Жекова. Старозагорската компания е водещ производител на гъвкави полимерни фолиа и опаковки за индустрията. Тя изнася 80 % от продукцията си. Цената за изграждането на сградата скочи от планираните 7 млн. лева на 12 млн. лева, като допълнително в нови машини са инвестирани 8 млн. лева. Новото предприятие включва 3 цеха плюс звено "Опаковка на готовата продукция". Простира се върху 6,5 дка с прилежащите складове, като цялата закупена площ от „Ате Пласт“ в Индустриална зона „Загоре“ е 20 дка. С този проект „Ате Пласт“ ООД получи сертификат за инвестиция клас „А“ по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Новият завод дава възможност за удвояване на обемите на произвежданата досега продукция. Източник: Divident.EU

Русенският производител на растителни масла и биодизел "Астра биоплант" има приходи близо 7.7 млрд. лв. за 2022 г. Годината е била доста успешна, като ръстът на приходите при "Астра биоплант" е 130%, а при другата основна компания на групата - търговецът на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" - 166%. Огромният скок при "Астра биоплант" за изминалата година се дължи на растеж по всички направления - продажби на биодизел, на сурови масла, а и като цени. "Астра биоплант" се занимава с производството, покупките и продажбата на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти. За производството на биодизел от първо поколение "Астра биоплант" изкупува огромни количества слънчоглед и рапица. Бизнесът стъпва на това, че биодобавката в горивата трябва да стане 14% до 2030 г., като към момента е 6%. От биогоривата към 2030 г. пък 3.5% пък трябва да са второ поколение, което се произвежда основно от използвани олиа за готвене и остатъчни мазнини. Т.е. такива, които не се конкурират с храните и за производството им се използват остатъчни продукти. Групата произвежда биодизел второ поколение. Вече е изградила мрежата си за доставки на суровина второ поколение, като вече могат да натоварят 100% мощностите и да сменят суровината. Суровините идват основно от Азия в Европа, като конкуренцията за тях е голяма. Големият скок на приходите през изминалата година при "Астра биоплант" идва по всички направления на микса, като мощностите са били натоварени 85%. Продажбите на биодизел са се увеличили от 1 млн. тона през 2021 г. на близо 1.8 млн. тона през 2022 г. Основният пазар на биодизела са съседните страни, като в България почти няма продажби. При суровите масла скокът е два пъти и половина - от 102 хил. тона на 282 хил. тона. Свежите масла традиционно намират пазар в чужбина. А ръстът на цените е бил 27%. За 2022 г. печалбата на "Астра биоплант" е 124 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв.

Два месеца след като официално представи Инструмента за ускорено усвояване на европейски средства Българската банка за развитие вече е отпуснала 10 кредита по него. Общата стойност на предоставеното финансиране е 6,3 млн. лв. Компаниите, които са получили подкрепа за реализиране на проектите си по Националния план за възстановяване и устойчивост и Европейските структурни и инвестиционни фондове, развиват дейност в сектори като информационни технологии, производство на химични продукти, металообработка, селско стопанство, рециклиране на електротехника и др. В процес на договаряне са кредити за още шест български компании на стойност около 10 млн. лева. Първата кредитна програма на държавната банка, разработена изцяло в синхрон с бизнеса, стартира в началото на юни. Чрез нея ББР осигурява достъп до ресурс за реализацията на проекти по европейски и национални програми, като улеснява фирмите, срещащи затруднение да стартират дейността си поради липса на мостово или допълващо финансиране. Българската банка за развитие предоставя инвестиционни кредити до 5 млн. лв. със срок на изплащане до 8 години и гратисен период до 2 години за компании, кандидатстващи за безвъзмездна помощ по национални и европейски програми.

Енергийното подразделение на международната технологична компания Hitachi Energy в Севлиево произвежда ключовите елементи за оборудване за високо напрежение, използвани в електропреносната мрежа. Построена е през 1962 г. с производствена площ от около 15 хил. кв.м, а през 1996 г. става част от Hitachi Energy (тогава АББ). От 2021 г. досега броят на служителите е удвоен до 800. Модернизирано е оборудването и разширена площта до 74 хил. кв. м. В момента компанията произвежда ключови модули като газоизолирани разпределителни устройства, генераторни прекъсвачи, шкафове за управление и уредби с кондензаторни батерии. Продуктите и технологиите са ключови за различните индустрии и пазари като комунални услуги, транспорт, центрове за данни, производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Hitachi Energy произвежда една на всеки четири комутационни уредби за високо напрежение в света. През 2022 г. Hitachi Energy отбелязва сериозно постижение в рамките на цялостната програма – 100% от електричеството, което използва, е от източници без изкопаеми горива. Това е първата стъпка към глобалната цел да бъде абсолютно въглеродно неутрална до 2030 г. Източник: forbesbulgaria

„Индустриален Капитал Холдинг“ АД (ИКХ) и „Елхим Искра“ АД започват да изплащат дивидентите на акционерите. Акционерите на ИКХ одобриха дивидента на общо събрание, което се проведе на 16 юни. Общият размер на дивидента е 1 327 548,03 лева, а бруто на акция възлиза на 0,084211 лева. Нетният дивидент, след приспадането на данъците, за физически лица възлиза на 0,08 лева. Дружеството ще изплаща дивидента чрез инвестиционните посредници и „Юробанк България“ АД. Акционерите на „Елхим Искра“ одобриха дивидента на общо събрание, проведено на 15 юни. Общата сума, която ще им бъде изплатена, възлиза на 502 168,2 лева, а бруто на акция – 0,02 лева. Нетният дивидент след приспадане на 5% данък е в размер на 0,019 лева. В последната година акциите на ИКХ поевтиняват с 3,5%, а пазарната капитализация е малко под 47,6 млн. лева.

Най-голямата членка на еврозоната и неин икономически двигател – Германия, е засегната от токсична комбинация от слаба търговия с ключовия ѝ партньор Китай и спад в производствения и строителния сектор, пише Ройтерс. Бизнес моделът, който се основава на евтини изкопаеми горива от Русия, се разклати сериозно заради войната в Украйна. Проблемите в Германия възпрепятстват растежа в еврозоната като цяло и заплашват да я тласнат към рецесия, вместо към „мекото приземяване“ на умерен растеж и инфлация, които ЕЦБ беше начертала и САЩ се надяват да постигнат. Това налага промяна в нагласата на ЕЦБ и изключване на възможността за пауза на рязкото повишение на лихвените проценти. Вместо това централните банкери на еврозоната открито говорят за още лихвени увеличения. Пазарите смятат, че централната банка на зоната с единна европейска валута може да обърне увеличенията по-скоро, както направи по време на последния си цикъл на затягане на паричната политика през 2011 г. във вихъра на дълговата криза, обхванала Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Кипър. За разлика от тогава, сега Германия, а не южната част на Европа, е в епицентъра на проблема. Много анализатори изтупаха от праха прозвището „болният човек на Европа“, използвано последно за тази страна в първите години на новия век. Проблеми на страната създава и огромният индустриален сектор, който се забави с модернизацията заради липсата на инвестиции, както и недостигът на работна ръка. По-високите лихви оказват сериозен натиск върху производителите, тъй като те зависят от инвестициите, а никоя друга страна в еврозоната няма толкова голям индустриален сектор, колкото Германия. „Разхлабването на паричната политика заради Германия, която е в трудна позиция, би било неразумно, но продължаване на затягането би добавило макронатиск към натиска на микроравнище, който тормози икономиката“, добавя Ричард Портс от London Business School. Това поставя ЕЦБ в ситуация, в която трябва да обмисли приключване на своя цикъл на затягане, преди да се стигне до устойчив спад на основната инфлация. Създаването на такава изрична връзка между основната инфлация и необходимостта от продължаване на повишаването на лихвените проценти може да се окаже неудобно за ЕЦБ, която сега се опитва да измести акцента от повишаването на разходите по заемите към поддържането им на по-високи равнища.

Президентът на САЩ Джо Байдън подписа указ, предвиждащ ограничаване на американските инвестиции в технологичния отрасъл на Китай. Секторите, засегнати от забраната са разработването на полупроводници, микроелектроника, квантови технологии и изкуствен интелект, предаде Ройтерс. Американският президент е обезпокоен от това, че страни като Китай развиват технологии, които "играят ключова роля от гледна точка на разузнавателната дейност, следенето и използването на средства в киберпространството“. "Стремителното разработване от подобни страни на полупроводници и микроелектроника, квантови информационни технологии и изкуствен интелект повишава способностите им да извършват действия, застрашаващи националната сигурност на САЩ“, се отбелязва в указа. На специален брифинг по темата представител американското правителство заяви, че указът на Байдън "дава на министъра на финансите правомощия да регулира определени инвестиции в структури в Китай, участващи в дейност, засягаща националната сигурност, в три конкретни сектора: полупроводници и микроелектроника, квантови информационни технологии и някои системи за изкуствен интелект“. Властите в САЩ очакват от бизнеса сам да съобщава за подобни капиталовложения, някои от които могат да бъдат забранени. Правителственият представител увери, че предписанията на указа представляват "стъпка в сферата на националната сигурност, а не в икономиката“. Той добави, че Вашингтон "води политика на намаляване на рисковете от Китай“, но направи уговорката, че целта на американските действия не е да доведат до разделяне на икономиките на САЩ и Китай. Мярката може да обтегне още повече отношенията между двете най-големи световни икономики. Засегнатите от ограниченията области като инвестициите в китайски компании, разработващи софтуер за проектиране на микрочипове и средства за производството им, са доминирани от страни като САЩ, Япония и Нидерландия, затова Китай се опитва да създаде свои алтернативи. Лидерът на демократите в американския Сенат Чък Шумър приветства указа на Байдън. "Твърде дълго американските пари допринасяха за подхранването на китайския военен възход. Днес САЩ предприеха първата стъпка към гарантирането, че американските инвестиции няма да отиват за финансиране на усъвършенстването на китайската армия“, каза той и добави, че Конгресът трябва да облече тези ограничения в закон и да ги прецизира. Републиканците изразиха недоволство, че мерките не са достатъчно широкообхватни. Председателят на външната комисия на Камарата на представителите Майкъл Маккол похвали цялостната философия на ограниченията, но добави, че "обстоятелството, че те не включват и съществуващите инвестиции, а също и сектори като биотехнологиите и енергетиката, е повод за безпокойство“. Представител на американското правителство уточни пред Ройтерс, че текстът на указа се отнася само за бъдещи, а не за капиталовложения в заварено положение. Китай отговори, че е "сериозно загрижен” относно указа и си запазва правото да предприеме ответни действия. Заповедта подкопава международния икономически и търговски ред, се казва в изявление на Министерството на търговията на Китай. Министерството посочва още, че се надява САЩ да уважават законите на пазарната икономика и принципите на честната конкуренция и да се въздържат от „изкуствено възпрепятстване на глобалния икономически и търговски обмен и сътрудничество или създаване на пречки за възстановяването на световната икономика“. Китайското външно министерство заяви, че страната е "силно недоволна" и "решително се противопоставя на настояването на САЩ за въвеждане на инвестиционни ограничения срещу Китай" и призова САЩ да изпълнят обещанието на Байдън, че нямат намерение да се отделят от Китай или да възпрепятстват икономическото развитие на страната.

По данни на китайските митници от 8 август делът на електромеханичните продукти като част от общата стойност на износа за периода януари-юли е нараснал до 58,1%. Сред тях износът на автомобили се е увеличил значително – през първото тримесечие и през първата половина на годината той е надминал този на Япония, нареждайки страната на първо място в света, съобщава Радио Китай. Според данните на митниците през първите 7 месеца Китай е изнесъл близо 2,8 милиона автомобила, което е увеличение от 74,1% в сравнение със същия период миналата година. Стойността на износа е 3,8 трилиона юана или ръст от 118,5%. През първото полугодие тяхното производство се е увеличило с 35%, а износът – с 2,6 пъти, заемайки 25% от общия износ на автомобили.