През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.7% спрямо третото тримесечие на предходната година и с 0.4% спрямо второто тримесечие на 2023 г. според сезонно изгладените данни по експресни оценки. Това съощи Националния статистически институт. Брутната добавена стойност нараства пък с 0.6%. Крайното потребление регистрира ръст от 6.1%, бруто образуването на основен капитал се увеличава с 9.4% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява със 7.8%, а вносът на стоки и услуги намалява със 7.5%. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2023 г. БВП в номинално изражение достига 47 732,8 млн. лева. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие на 2023 г. е 41 640,4 млн. лева.

Националният статистически институт (НСИ) публикува актуализирана прогноза за населението до 2090 година. Използвани са данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените. Сценариите за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната, са три. Първият се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. При този вариант до 2075 г. населението на страната ще намалее до 4.97 млн. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициента на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 човека от населението в активна възраст ще се падат 69 в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години. Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. При вариант, в който демографското развитие протича при благоприятни процеси през 2090 г. населението ще е малко над 5.1 млн. души. При вариант на неблагоприятни процеси прогнозата за същата година е население от малко под 4.8 млн. души. Според данните на НСИ на 31 декември 2022 г. населението е било 6.44 млн.

Фармацевтичният пазар в България продължава да расте - големите двадесет дружества в сектора отчитат среден ръст в приходите 9.2%. Според данните на международната анализаторска компания IQVIA през миналата година покупките на лекарства и хранителни добавки през аптеките и болниците достигат 5.4 млрд. лв., което е ръст с 9.7% в сравнение с предишната година. Във фармацевтичния сектор начело са търговците на едро с лекарства, като неизменен лидер продължава да бъде "Софарма трейдинг". Втори в класацията е единственият чуждестранен инвеститор в търговията на едро с лекарства - германският дистрибутор „Фьоникс фарма“, който отбелязва приходи отново над 1 млрд. лв. през изминалата година. Трети в групата е българският дистрибутор "Стинг", също с ръстове над средните за пазара на лекарства. Ръст в продажбите има и "Фармнет", дистрибуторът от групата на Веселин Марешки, който снабдява основно неговата едноименна верига от аптеки, други аптечни обекти и болници. Компанията за производство на ветеринарни продукти "Биовет" и холдинговата й шапка "Хювефарма" имат умерен ръст в приходите. Групата е отбелязала над 770 млн. лв. оборот от продажби на своите медикаменти и хранителни добавки за животни не само в България, но и по света. С по-висок ръст и рентабилност е фармацевтичният производител "Софарма", за която миналата година е видимо много успешна на българския и на световните й пазари, а печалбата достига близо 40 млн. лв. За първи път в класацията на фармацевтичните компании попада аптечната верига, собственост на "Софарма трейдинг". През миналата година най-големият завод в Югоизточна Европа на израелската компания Тева - Балканфарма Дупница е отбелязала лек спад в продажбите от 3.61%. Търговското дружество на Тева в България - Тева Фарма има ръст от 3.86% и продажбите му надхвърлят 169 млн. лв. "Алвоген Фарма", които дистрибутират за региона и България свои медикаменти, както и тези на компанията "Зентива", която ги придоби през 2019 г., за поредна година бележи спад в продажбите и спад в печалбата от дейността си. Лидерът по ръст през изминалата 2022 г. е търговецът на едро с лекарства "Алта фармасютикълс". През 2022 г. за първи път традиционният шампион по рентабилност в класацията - "Ромфарм", които произвеждат в Румъния и освобождават лекарства в България на път към експортните им пазари, за първи път отстъпва по рентабилност на друг участник в класацията. Това е търговецът на едро "Булфарма", с близо 46% рентабилност при нарастващи приходи, които надхвърлят 134 млн. лв. Като дистрибутор "Булфарма", която е собственост на д-р Михаил Тиков, снабдява най-голямата верига болнични заведения в България в момента, както и редица аптеки, всички собственост на д-р Тиков. В консолидирания й отчет под нейната шапка влизат и всички болници на групата - Софиямед, Пълмед, Бургасмед и др. За първи път "Рош България", търговецът на едро с лекарства, който представлява швейцарския концерн в България, бележи спад в продажбите на медикаменти. Японската "Астелас" за поредна година бележи двуцифрен ръст в продажбите на своите оригинални лекарства в България. През миналата година търговецът на едро с лекарства "Търговска лига" бележи двуцифрен ръст в продажбите. Освен с медикаментите на производителя в групата - "Чайкафарма - Висококачествените лекарства" (с приходи от 44 млн. лв.), дистрибуторът снабдява и с лекарства и медицински изделия на други компании аптеки и болници, между които и собствените клиники на групата - "Сърце и Мозък", "Мама и Аз" и специализираните кардиологични болници под шапката на Българския кардиологичен институт.

Откритата преди по-малко от половин година нова зала "Арена Бургас" е практически негодна за провеждане на спортни събития, съобщава Министерството на младежта и спорта след изготвения одит, който да установи какво спортно оборудване е доставено и дали то е годно за провеждане на тренировки и състезания. Към момента залата в Бургас може да домакинства безпроблемно единствено състезания по гимнастика. Многофункционалната спортна зала в морския град, построена изцяло със средства от държавния бюджет, дочака своето откриване с близо 5-годишно закъснение и почти двойно нараснала цена. Тя беше въведена в експлоатация на 18 май 2023 г. Мултимилионната инвестиция в "Арена Бургас" започна с първа копка на 14 декември 2014 г., когато планираната стойност на залата беше 38,4 млн. лв. със срок за изпълнение до края на 2018 г. След неколкократни отлагания на завършването и отпускане на нови и нови суми през бюджета на спортното министерство от правителствата на ГЕРБ, размерът на държавния разход достигна 63,8 млн. лв. Крайната цена е с 25,4 млн. лв. над прогнозната, а срокът за изпълнение закръгли 100 месеца при планирани 48. Одитът на оборудването показва, че новата зала не може да приема състезания нито по баскетбол, нито по волейбол, нито по лека атлетика. Нещо повече - пистата за лека атлетика изобщо я няма. Въпреки това, според доклада, към 15 юни 2023 г. цялата договорена сума е изплатена на изпълнителя.

Българската компания "Тракия МТ солар" ООД създава амбициозен проект за изграждане и опериране на фотоволтаична електрическа централа - "Уинслоу солар МТ". Проектът е разположен в Малко Търново и ще бъде с обща инсталирана мощност 44,63 kWp и номинална мощност от 36 MW и ще се разположи на площ от над 229 000 квадратни метра. Тя ще се състои от общо 79 704 броя фотоволтаични модули с мощност 560 Wp. Основният изпълнител за проектиране и строителство е "Сънотех" ЕООД - българска компания изградила над 300 фотоволтаични централи с инсталирана мощност от над 4,3 GWp, разположени на четири континента и в 16 държави. Ключов финансов партньор за реализацията на проекта е УниКредит Булбанк - Общата инвестиция на проекта "Уинслоу солар МТ" възлиза на сума от 41 млн. лева, която не само подкрепя развитието на възобновяемите източници на енергия в региона, но и създава нови работни места и спомага за намаляване на емисиите на парникови газове.

СОФ Кънект и ГБС-Инфраструктурно строителство подписаха договор за реновация на покрития паркинг на Терминал 2 на летище София. Проектът е на стойност близо 24.5 милиона лева и неговата реализация е от стратегическо значение за развитието на летището. Ремонтните дейности по четириетажния покрит паркинг на Терминал 2 ще започнат през 2024 г. и ще завършат за около година. Междувременно се очаква ГБС-Инфраструктурно строителство да приключи строежа на открития паркинг с капацитет над 1000 места. Така пътниците на летище София ще имат възможност да паркират на открития паркинг докато бъде завършена реновацията на закрития. Като краен резултат от реализацията на двата проекта на Терминал 2 ще има общо почти 1900 паркоместа. Дружеството ГБС-Инфраструктурно строителство, част от корпоративната група на Главболгарстрой, е ориентирано в изграждането на мащабни проекти в сферата на транспортната и водна инфраструктура. Едни от най-големите строителни проекти на дружеството през последните години са южната дъга на Софийски околовръстен път, три участъка на автомагистрала Струма, включително мостът при тунел Железница, изграден по иновативна технология, участъкът от Сливница до Храбърско на автомагистрала Европа, новият пробив по ул. Филип Кутев и др.

„Телематик Интерактив България“ АД, компанията зад хазартния бранд Palms Bet, ще изплати на акционерите дивидент от натрупаната неразпределена печалба. Съветът на директорите на дружеството е свикал извънредно общо събрание на акционерите на 19 декември 2023 г. Предвижда се изплащането на сума в брутен размер 5 184 007,2 лева, или по 0,4 лева на акция. „Телематик Интерактив България“ разпредели тази година бруто по 1 лева на акция дивидент от печалбата за 2022 г. Общата сума, която дружеството разпредели на акционерите, възлезе на близо 13 млн. лева. Наскоро компанията обяви, че е увеличила капитала на дъщерното си дружество Palmsbet Curacao B.V., чрез което осъществява дейност в Перу – един от ключовите пазари на компанията, който е в процес на разработване. Акциите на „Телематик Интерактив България“ поевтиняват с близо 3% в последната година, а пазарната капитализация на дружеството възлиза на над 182,7 млн. лева.

През третото тримесечие на 2023 г. сезонно коригираният брутен вътрешен продукт (БВП) е останал стабилен в ЕС и е намалял с 0,1 на сто в еврозоната спрямо предходното тримесечие. Това се посочва в предварителните данни на Евростат. През второто тримесечие на 2023 г. БВП е останал без промяна в ЕС и се е повишил с 0,2 на сто в еврозоната. Спрямо същото тримесечие на предходната година сезонно коригираният БВП е нараснал с 0,1 на сто, както в ЕС, така и в еврозоната през третото тримесечие на 2023 г. след +0,4 на сто в ЕС и +0,5 на сто в еврозоната през предходното тримесечие. През третото тримесечие на 2023 г. БВП в САЩ е нараснал с 1,2 на сто спрямо предходното тримесечие (след +0,5 на сто през второто тримесечие на 2023 година). Спрямо същото тримесечие на предходната година БВП се е увеличил с 2,9 на сто (след +2,4 на сто през предходното тримесечие). БВП е нараснал най-много през третото тримесечие на 2023 г. в Кипър (2,2 на сто), а се е понижил най-значително в Ирландия (-4,7 на сто). В България БВП през третото тримесечие на 2023 г. е нараснал с 1,7 на сто. Броят на заетите хора се е повишил с 0,2 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната през тримесечието спрямо предходното тримесечие. През второто тримесечие на 2023 г. заетостта е нараснала с 0,1 на сто, както в ЕС, така и в еврозоната. Спрямо същото тримесечие на предходната година заетостта е нараснала с 1,3 на сто в ЕС и с 1,4 на сто в еврозоната през третото тримесечие на 2023 г. след +1,1 на сто в ЕС и +1,3 на сто в еврозоната през второто тримесечие на 2023 г.

Бюджетният дефицит на САЩ през октомври възлиза на 66,564 млрд. долара, което е с 24,3% по-малко от показателя за същия месец на миналата година (87,874 млрд. долара), съобщи Министерството на финансите. Бюджетните приходи са се увеличили с 26,7% до 403,434 млрд. долара спрямо 318,5 млрд. долара година по-рано. Разходите се увеличиха с 15,7% до 469,997 млрд. долара спрямо 406,374 млрд. долара. Лихвените плащания по държавния дълг нараснаха почти двойно до 88,9 млрд. долара спрямо 47,6 млрд. долара през октомври миналата година. Октомври е първият месец от финансовата година на САЩ. Бюджетният дефицит на правителството на САЩ за 2023 финансова година, която приключи на 30 септември, възлиза на 1,7 трлн. долара, което е с 23% повече. Рекордният дефицит от 3,1 трлн. долара беше регистриран в страната в края на фискалната 2020 г. За последен път бюджетен излишък е регистриран през 2001 г. manager.bg

Трима френски министри са подготвили обръщение към Европейската комисия (ЕК) с искане за спешно затваряне на европейския пазар за китайските производители на соларни (слънчеви) панели. Това съобщава френският вестник Le Figaro. По информация на изданието, съответното писмо вече е изготвено от министъра на икономиката, финансите, индустриалния и цифровия суверенитет на страната Бруно Льо Мер, министъра на енергийния преход на Франция Агнес Пание-Рунашер, както и министъра-делегат, отговарящ за индустрията Ролан Лескюр.Те твърдят, че инициативата се е породила на фона на масови призиви от европейски производители на соларни панели, които не могат да се конкурират с китайските доставчици. Френските министри предлагат да се задейства член 19 от Общото споразумение за митата и търговията, който позволява на страна членка на Световната търговска организация (СТО) да преустанови временно многостранните отстъпки за вноса на даден продукт, ако нейната местна индустрия страда или има голям риск от сериозни щети, причинени от увеличен внос на дадения продукт. "Това е много мощен инструмент, позволяващ да бъдат определени много стриктни квоти за внос по държави", казва пред изданието неназован министерски съветник. По думите му, "ЕС би трябвало да използва за търговска защита всички инструменти, с които разполага".Заплахата за ЕС от прекомерния внос на китайски слънчеви панели е възникнала на фона на ограниченията, вече наложени от властите на САЩ и Индия по отношение на китайските доставчици на слънчеви панели.В резултат на това, те са преориентирали износа си към Европа и след рязкото увеличение на търсенето на фона на нарастващите цени на енергията през 2022 г., са натрупали големи запаси от продукта през 2023 г., които сега продават с големи отстъпки. Твърди се, че китайски компании са натрупали в европейски складове около 200 милиона броя соларни панели. Освен това, настоящата тенденция на пазара поставя под риск плановете на европейците за развитие на собствено производство, твърди френският вестникът. В момента френското правителство обсъжда с ръководството на ЕК възможни мерки, които "е твърде рано да се обявяват официално на настоящия етап". Фактически Франция "иска да формира единен "фронт" с други държави от ЕС, особено с Германия, за да не се повторят грешките от 2010 г., които по онова време "причиниха колапса на европейския фотоволтаичен сектор", заключава Le Figaro.