През последните две години промишленото производство в България и износът на стоки вървят надолу след пика през 2022 г. Компаниите се сблъскват с редица предизвикателства - геополитическа несигурност, по-високи бариери пред международната търговия и забавяне на икономическия растеж в Европа. Въпреки че услугите вече от десетилетия заемат водещо място в българската икономика, промишленото производство продължава да бъде ключов сектор и двигател на растежа. През годините делът на индустрията в БВП се колебае, но почти не отстъпва и осигурява около четвърт от добавената стойност в икономиката. Докато икономиката се измества към повече услуги и по-малко земеделие, делът на индустрията остава почти постоянен. В номинално изражение секторът непрестанно расте. Ако през 2013 г. добавената стойност на индустрията е била под 8 млрд. евро, по последни данни на Евростат за 2023 г. тя вече надхвърля 17 млрд. евро. В това число влизат енергетиката и добивът на суровини, но основната част се генерира от множеството подсектори на преработващата промишленост - от хранителната индустрия, през производството на машини, уреди и части за тях, компоненти за превозни средства, лекарства и химически продукти, мебели и др. Дългосрочно износът на промишлени стоки също нараства, като индустрията формира основната част от външната търговия на страната. Промишлеността е важен стълб и за пазара на труда. Статистиката показва, че в индустрията работят около 824 хил. души, като броят им плавно намалява - през 2008 г. например е бил 1.2 млн. Делът на заетите в сектора също постепенно се свива - от над 36% до около 28% за същия период. Въпреки по-малкия брой работни места тенденцията при производството, износа и добавената стойност на индустрията е нагоре, което е показателно и за повишаващата се производителност, процесите на автоматизация и внедряване на нови технологични решения в предприятията. От продуктите, които България изнася, на първо място се откроява металът мед и изделията от него. През 2024 г. техните продажби зад граница достигат рекордните 4.2 млрд. евро, като за 10 години стойността им се е удвоила. Следват горивата с износ за 2.5 млрд. евро през миналата година. На над 1.7 млрд. евро пък възлиза експортът на апарати за управление и разпределение на електрическа енергия и печатни платки, като той расте почти всяка година с изключение на 2020 г. по време на ковид кризата. Въпреки тези добри резултати износът на стоки все още се доминира от обработени суровини и части за по-сложни продукти, което означава и по-ниска добавена стойност в сравнение с производството на крайни, готови за употреба стоки. Делът на високотехнологичния износ на България обаче постепенно нараства, показват данните на Евростат, но той възлиза на едва 5.5% при над 17% общо за ЕС.

През третото тримесечие на 2025 г. пазарът на недвижими имоти в България запази високата си активност и продължи линията на постепенно нарастване на сделките, отчетени от началото на годината. Това се посочва в анализ на "Арко Риъл Естейт". Предлагането на имоти остава ограничено спрямо нарастващото търсене. Най-активен продължава да бъде пазарът на жилища в строеж, задвижван от продължаващото изграждане на нови сгради в столицата и околните райони. Завършените и напълно обзаведени имоти, готови за нанасяне, остават дефицитни и се реализират бързо след излизане на пазара. Най-голям дял от предлагането заемат двустайните и тристайните апартаменти, докато едностайните и многостайните остават ограничени като брой. Очакванията са през четвъртото тримесечие на 2025 г. предлагането да остане ограничено, особено при готовите имоти, което ще задържи цените стабилни. Данните на Агенцията по вписванията показват, че общият брой продажби за страната през третото тримесечие на 2025 г. достига 58 184 спрямо 56 010 през второто тримесечие и 45 144 през първото тримесечие 2025 г.

По данни на The World Factbook годишен световен доклад на американското правителство, България е на 48-о място в света по големина на държавния резерв (валута и злато) към 2024 година, като стойността му е близо 43,7 милиарда долара. По-рано този месец Световният съвет по златото обяви, че БНБ е закупила два тона от благородния метал през авгус - най-голямо количество от близо три десетилетия. С тях златните активи на страната достигат 43 тона. Според експертите причината за това е присъединяването ни към еврозоната. Съгласно процедурата, България трябва да внесе част от активите си в Европейската централна банка като капиталов дял. Целта на покупката е да се осигури нужното количество, без да се намалява текущият златен резерв. По предварителна оценка на БНБ от края на май 2025 г., равностойността на международните валутни резерви (различни от единната валута), които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 1,28 милиарда евро. По този начин БНБ ще си осигури достъп до доходите на ЕЦБ. Това се случва в период, в който цената на благородния метал достига рекордни стойности - най-високите от 1979 година насам. Първенец в класацията е Китай с резерви на стойност 3,45 трилиона долара. Според The ​​Economics Review това се дължи на постоянни търговски излишъци, които водят до повече чуждестранни валути, които вливат в държавата, отколкото изливат. От друга страна, Китайската народна банка купува други валути, за да предотврати поскъпването на юана. На второ място със значително по-малка сума (1,23 трилиона) остава Япония, а на трето - САЩ с 910 милиарда. В челната десетка попадат още Швейцария, Индия, Русия, Саудитска Арабия, Хонконг, Южна Корея и Сингапур. Въпреки впечатляващия резултат на страната, пред нас са Румъния (36-о място със 73,39 милиарда долара) и Турция (22-ро място със 154,77 милиарда долара). Седем места след нас остава Сърбия, която е 56-а (с 30,48 милиарда), както и Гърция (68-ма) и Северна Македония (96-а с 5,25 милиарда). След България в класацията са и страни като Португалия, Белгия, Австрия, Финландия, Хърватия и Люксембург.

Завод за производство на индустриални и медицински газове ще се изгражда в землището на село Труд. Той ще се разположи в местността „Кошовете“ на площ от близо 26 декара. Инвеститор е „СИАД България“ ЕООД, което е част от италианския холдинг СИАД Груп. Българският представител е внесъл искане за преценка от необходимостта на ОВОС в РИОСВ Пловдив.Технологичната част на завода ще се състои от станция за пълнене и инсталация за разделяне на въздуха. Към станцията за пълнене на бутилки и бъндели се предвиждат следните сгради и съоръжения: административна сграда с офисни помещения за работещите в завода, паркинг – с капацитет за около двадесет служебни и други автомобили, както и склад - свободна бетонна площ в зоната за съхранение на празни резервоари и материали, вкл. оборудване за клиентски монтаж. Основната функция на станцията за пълнене ще бъде процесът на доставка на индустриални и медицински газове в течна форма, които ще се съхраняват в криогенни резервоари. Втечненият газ ще се газифицира и сгъстява и съответно пълни в бутилки под налягане, които ще се съхраняват за дистрибуция на пазара. Халето за пълнене на индустриални и медицински газове е с капацитет на пълнене около 600 бутилки (до 50 литра) на смяна. Инсталацията за разделяне на въздух ще бъде оборудвана с въздушен компресор, система за предварително охлаждане и предпречистващ агрегат. Основната цел на инвестиционното предложение е да се подобри възможността в България да се произвеждат, съхраняват и дистрибутират индустриални и медицински газове. СИАД Груп е водеща италианска химическа компания специализирана в производство на индустриални газове, инженеринг, здравеопазване, услуги и индустриални стоки. Притежава няколко собствени завода в Европа и над 70 представителства по света. Газове се използват в много производствени процеси в най-различни отрасли на промишлеността – в хранително-вкусовата промишленост и автомобилостроенето, в химическата промишленост и металургията, в металообработката, както и за много приложения, свързани с околната среда и медицината.Дъщерното дружество „СИАД България“ ЕООД е регистрирано в София през 2003 г. Предметът му на дейност е производство и доставка на индустриални и медицински газове. Първоначално уставният му капитал е бил 6 650 000 лева. През годините той се е увеличавал, като към днешна дата е в размер на 23 313 670 лева. Първата станция на „СИАД България“ за пълнене на бутилки с технически газове и многокомпонентни смеси е открита през 2000 г. в София. Година по-късно дружеството закупува инсталация за производство на азот и кислород в Пловдив. През 2015 г. в Горна Оряховица е открита пълначна станция за технически газове и газови смеси.

„Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД, който е съвместен проект на „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) ЕАД и Община Бургас, отчита значителен напредък по изпълнението на проект „Инвестиции в развитието на индустриален парк Бургас“, финансиран съгласно Договор № BG-RRP-3.007-0004-C01 по процедура BG-RRP-3.007 “Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции (AttractInvestBG)”, в рамките на приоритетна ос „Интелигентна индустрия“ на Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът е свързан с изграждането на Фаза 2 на Индустриален и логистичен парк – Бургас, разположена на територията на ПЗ „Юг - Запад“. Строителните дейности се разгръщат на площ от над 140 декара имоти за публична инфраструктура и включват изграждането на: Довеждаща инфраструктура за нуждите на зоната - реконструкция на ул. „Търговска“, улично осветление и дъждовна канализация; Вътрешна инфраструктура в границите на индустриалната зона – ВиК мрежи, улично осветление, тръбопроводи за електрическо захранване на отделните имоти, улична мрежа, мрежа от велосипедни алеи и крайулично озеленяване, система за видеонаблюдение. Общият размер на инвестицията възлиза на 39 193 098,65 лв., от които 25 729 605,23 лв. – безвъзмездна финансова помощ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Новата индустриална зона предлага възможности за инвестиция на площ от 450 декара с отлична комуникационна и транспортна свързаност.

Надзорният съвет на "Уникредит Булбанк" АД свиква извънредно Общо събрание на акционерите на 13 ноември 2026 г. В предложеният Дневен ред на събранието ще се разгледат промени в Устава на дружеството и изплащане на 370 млн.лв дивидент от неразпределената печалба до 2023 г. (включително). Изплащането на дивидента е предвидено да стане през 4-тото тримесечие на 2025 г.

Скандалното строителство на хотел „Негреско“ във вилно селище „Елените“, довело до тежки последици след природното бедствие в района в началото на октомври, е стартирало с разрешение за строеж издадено на 16 октомври 2007 г. Хотел „Негреско“ е осеметажен апартхотел с 144 имота и площ от 1940 кв. м, изграден върху пресъхнало речно корито, зауствано в колектор. Именно тази непозволена намеса в природната среда е една от причините за бедствието, което удари района на „Елените“. По документи обаче речното корито, публична държавна собственост, е записано като частна територия. През 2000 г. дружеството „Елените – инвест“, свързано с Ветко Арабаджиев (тогава с друго име), придобива чрез компенсаторни записи над 260 дка земя, включително и терените с речното корито. Поетапно имотите се прехвърлят през няколко дружества: „Елените Роял Холидей“ АД, „Сънрайз“ АД, а в последствие – „Холидей Вилидж“ АД. Компанията, получила разрешението за строеж – „Сънрайз“ АД, е регистрирана на офшорна фирма от Сейшелите и представлявана от неясен кипърски гражданин. Дори към октомври 2025 г. фирмената структура продължава да бъде многослойна и непрозрачна, като дяловете се държат от дружества на Британските Вирджински острови. Няма данни контролните органи да са реагирали своевременно. Нито при замяната на държавна земя, нито при издаването на строителното разрешение, нито при строителните дейности в зони с екологичен риск.

На заседанието си от 21.10.2025 г. КФН реши да издаде временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Юник Инвестмънт“ АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „ЮГ МАРКЕТ“ ЕАД на 358 317 броя акции от капитала на „Арко Тауърс“ АДСИЦ, гр. София, от останалите акционери на дружеството. КФН реши да впише последваща емисия акции, издадена от „ВФ Алтърнатив“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 215 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми между професионални инвеститори акции от клас Б с право на глас, с номинална стойност 10 000 лева всяка, с ISIN код BG1100004198.

Икономиките на държавите от ЕС куцат малко или повече, но показателите на Полша са положителни: с ръст на БВП от почти три процента през 2024 година страната изпреварва средното за Общността ниво от един процент, каквито са и данните за двете най-големи икономики в ЕС - френската и германската. Ръстът на Франция е 1,2 на сто, а в Германия дори се стигна до спад от 0,2 процента. Развитието на Полша е оптимистично и през тази година: растежът през второто тримесечие бе 0,8 процента, което е петото най-добро постижение в ЕС. На годишна база ръстът може да достигне 3,3 процента през 2025-а, а догодина да нарасне с още три пункта. При това не става дума за внезапен успех: от присъединяването си към ЕС през 2004 година средният годишен растеж на страната е почти четири процента. Борсовата търговия процъфтява и пазарите виждат в Полша една от най-устойчивите и динамични икономики в ЕС.  Полша има 37 милиона жители, тя е третата по големина в ЕС. Икономиката ѝ, на базата на БВП, междувременно се доближава до топ 20 на най-развитите в света. С нарастването на икономическата тежест на Полша се увеличава и нейното стратегически и геополитическо значение. През последните години страната значително увеличи разходите си за отбрана - до 4,5 процента от БВП. Голяма част от разходите за отбрана отиват за чуждестранни договори, а не за вътрешно производство. Растежът на Полша се дължи не толкова на износа, колкото на вътрешното частно потребление, което е стълбът на растежа. Това води до ниска безработица и едновременно с това до увеличение на реалните заплати. Разчетите на полския финансов министър Анджей Домански могат да означават дефицит от 6,5% от БВП през 2026 година.  fakti.bg

Инфлацията в Канада е нараснала неочаквано през септември, достигайки 2,4 на сто на годишна база спрямо 1,9 на сто през август, съобщистатистическата служба на страната (Statistique Canada), цитирана от Франс прес. Ръстът е отчетен на фона на "интензивни" търговски преговори между Отава и Вашингтон. Според статистическата служба основният двигател на повишението са цените на хранителните стоки, които са нараснали с 4 процента в магазините. На месечна база потребителските цени са се увеличили с 0,1 на сто. Напрежението между Канада и Съединените щати се задълбочава, след като президентът Доналд Тръмп наложи мита върху ключови канадски стоки – мярка, която оказва натиск върху икономическата активност, отбелязва АФП. Търговско споразумение между Отава и Вашингтон относно вноса в САЩ на стомана, алуминий и енергия може да бъде сключено преди предстоящата среща между Марк Карни и Доналд Тръмп в края на месеца по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) в Сеул, посочва в. "Глоуб енд мейл". Въпреки че анализаторите очакваха ръст на инфлацията през септември, равнището ѝ от 2,4 на сто бе над техните прогнози. Централната банка на страната - "Банк ъв Канада" (Bank of Canada) – вероятно ще намали основния лихвен процент още следващата седмица.

Китай изпревари Съединените щати и отново стана най-големият търговски партньор на Германия за първите осем месеца на 2025 година. Разместването в класацията се случва на фона на въведените от Вашингтон по-високи мита, които са ограничили германския износ за САЩ. Общият обем на търговията между Германия и Китай (внос и износ) е възлиза на 163,4 млрд. евро от януари до август, докато търговията със САЩ е достигнала 162,8 млрд. евро, сочат изчисления на Ройтерс. САЩ бяха водещият търговски партньор на Германия през 2024 г., с което приключи осемгодишната доминация на Китай. Промяната тогава се дължеше на усилията на Берлин да намали зависимостта си от Пекин, позовавайки се на политически различия и обвинения в нелоялни търговски практики. Тази година обаче тенденцията се обръща - с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и възстановяването на американските мита. Новите търговски мита са довели до спад на германския износ за САЩ със 7,4 на сто през първите осем месеца на 2025 г. до 99,6 млрд. евро. През август понижението се е ускорило - износът към американския пазар е намалял с 23,5 на сто на годишна база.Търсенето в САЩ на традиционни германски експортни стоки като автомобили, машини и химикали е намаляло осезаемо. Износът на Германия за Китай е спаднал с 13,5 на сто на годишна база до 54,7 млрд. евро през първите осем месеца на 2025 г., докато вносът от Китай се е увеличил с 8,3 на сто до 108,8 млрд. евро.