Бюджетната комисия на Народното събрание реши, че номинациите за управител на БНБ и за председател на Сметната палата ще могат да се правят до 7 дни след одобрението на правилата за избор на кандидатурите от пленарната зала. Членовете на комисията се съгласиха номинации да могат да правят само парламентарните групи, а не и отделни депутати. Мандатът на управителя на БНБ Димитър Радев изтече през юли 2021 г.

През първото тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15.1%. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). В индустрията увеличението е с 18.2%, в услугите - с 15.7%, и в строителството - с 14.1%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Транспорт, складиране и пощи“ - с 23.6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 23.5%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ - с 19.6%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 15.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.8% за „Транспорт, складиране и пощи“ до 3.3% за „Хуманно здравеопазване и социална работа“.

Най-голямата към момента фотоволтаична електроцентрала в България официално бе пусната в експлоатация край дупнишкото село Крайници. С инсталирана мощност от 123 МВ ФЕЦ "Верила" ще осигурява в следващите десет години зелена енергия за телекома "Йеттел" и компанията, управляваща мрежата му – ЦЕТИН, достатъчна за обезпечи съответно 80 и 86 на сто от нуждите от ток на двете компании. Договорът за това бе подписан през март между тях и търговеца на ток "Електрохолд Трейд", който е част от едноименната група, сред чиято собственост е и новата слънчева мощност. Инвестицията във ФЕЦ "Верила" е малко над 200 млн. лв., осигурени от "Електрохолд" и българската Банка ДСК и немската "Варенголд Банк" (Varengold Bank), в която акционер е мажоритарния собственик на "Еврохолд" Асен Христов. Централата е притежание на компанията "Белозем солар парк", сред чиито собственици са и мажоритарните акционери в "Еврохолд". Главен изпълнител на инсталацията е българо-германската SUNOTEC – един от лидерите в Европа в изграждането на фотоволтаични централи. Мощността е разположена върху над 1300 дка от южния склон на планина Верила планина на 700-1000 м. надморска височина на неравен терен със стръмни склонове.

След 30 години опит в производството на PVC профили и с инвестиция от над 70 млн. лв., "Профилинк" през миналата година закупи парцел от 186 дка в село Радиново до Пловдив, където в момента изгражда нов автоматизиран и роботизиран завод за алуминиеви профили. Сградата на първото хале с площ 29 хил. кв. м е почти готова и в началото на 2024 г. ще заработи на пълен капацитет. Инвеститор в проекта на "Профилинк" е "Интерлинк груп", като и двете дружества са под шапката на "Texнoлинĸ инвecт" на Здравко Линкин. От общата сума 20% са собствени средства на дружеството, а 80% се финансират с банков заем. В новия завод в Радиново ще се произвеждат 10 хил. тона алуминиеви профили годишно. Алуминият ще пристига тук на балванки - 6-метрови цилиндри с различен диаметър. Преди 4 години идеята да се затвори цикълът на производство се осъществява в първия на Балканите завод за рециклиране на PVC отпадъци - "Профилинк рисайкъл". Стартовата инвестиция в рециклиращото предприятие е около 5 млн. евро, а през 2023 г. вече надминава 7 млн. евро, като финансирането е със собствени средства. Всеки месец в предприятието се преработват 350 тона PVC отпадък, в резултат на което въглеродният отпечатък на "Профилинк" намалява с над 9 хил. тона емисии годишно.

Немският инвеститор на проектите "Бизнес Парк София", "Резиденшъл Парк София" и "Резиденшъл Парк Лозен", групата "Линднер" започва изграждането на "Лозен Тех Парк". "Лозен Тех Парк" е бизнес парк от ново поколение, който доближава работната среда до природата. Паркът е в непосредствена близост до жилищен комплекс "Лозен Парк", познат под името "Резиденшъл Парк Лозен". Предстои да бъде изградена близка и удобна връзка до Околовръстен път, която да гарантира бърз достъп до града. Строителството обхваща терен с площ от 8913 кв.м и брутно РЗП от около 7600 кв. м. Предвидени са общо 124 подземни и надземни паркоместа, както и над 100 места за велосипеди. Главен изпълнител на проекта е "Линднер България" ЕООД, архитектурното бюро - "ИПА" ЕООД, строителният надзор "Строителни консултанти" ООД .

Дъщерното дружество на „София комерс-Заложни къщи“ – „ИпоТех Софком“ АД, набра чрез първичното публично предлагане (IPO) на пазар beam на Българската фондова борса (БФБ) от инвеститорите малко над 2,4 млн. лева, или 80% от търсената максимална сума, след като продаде 801 706 привилегировани акции. Борсата допусна до търговия временна емисия привилегировани акции, издадена от „ИпоТех Софком“, с цел осъществяване на първичното публично предлагане. Компанията предлага кредити срещу ипотека в размер от 10 до 200 хил. лева. Периодът на изплащане е до 120 месеца, като за някои кредити има възможност за гратисен период за плащания по главницата до 12 месеца. „ИпоТех Софком“ се насочва към по-рискови клиенти, вкл. такива с влошен кредитен рейтинг, както и без доказване на доходи. Това е второто дружество, листнато на пазар beam на БФБ-София с подобна дейност. Първото е „Ай Ти Еф Груп“ АД. Финансова къща „Логос-ТМ“, която ще предложи облигации с минимална лихва 9,3% на 30 юни, също е с подобна дейност.

Общото събрание на акционерите на “Неохим” АД – Димитровград разпределя 12 929 820 лв. от нетната печалба за миналата година като паричен дивидент, т.е. всеки притажател на такива книжа ще получи брутна сума от по 5 лв. на акция. Изплащането на дивидента ще започне от 17 август. Това ще стане чрез “Централен депозитар” АД и “Централна кооперативна банка” АД. Правото да получат дивидент имат всички, вписани в централния регистър на ценни книжа, като такива акционери с право на дивидент на 14-ия ден след деня на общото събрание, или към 5 юли. Останалата част от печалбата, в размер на 57 244 709.54 лв., се отнася във фонд “Допълнителни резерви”. Торовият завод завърши миналата година с положителен финансов резултат от 70 174 529.54 лева. През 2021 година тя беше 47.87 млн. лева. Общото събрание е освободило членовете на управителните органи от отговорност за дейността им през миналата година. Акционерите са определили и променливи възнаграждения на мениджърите. Компанията изплати по 5 лева брутен дивидент на акция и от нетната печалба за 2021 година.

Европейската комисия поиска от правителствата в Европейския съюз да отпуснат допълнителни 10 млрд. евро за периода 2024-2027 г., за да привлекат инвестиции на обща стойност 160 млрд. евро в ключови технологии, включително възобновяема енергия, предава Ройтерс. Призивът беше отправен в момент, в който властите в блока преразглеждат дългосрочния бюджет на ЕС, който възлиза на около 1% от БВП на Европейския съюз и плаща за различни съвместни европейски политики. Прегледът е необходим, за да може в споделения бюджет за 2021-2027 г. да се вземат предвид ефектите от глобалната пандемия от Covid-19, руската инвазия в Украйна, енергийната криза, както и необузданата инфлация и рязкото покачване на лихвените проценти. Бюджетът на ЕС също така не предвиди жестоката конкуренция между Европа, САЩ и Китай за най-новите „чисти“ технологии за производство на енергия. "Бъдещето на стратегическите индустрии трябва да бъде създадено в Европа“, коментира председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, призовавайки за повече пари.

Националният дълг на Съединените щати се покачи за пръв път в историята до и малко над 32 трлн. долара, показват данни на Министерството на финансите и т. нар. "Часовник на държавния дълг" (US National Debt Clock).. Дългът на САЩ надхвърли за първи път 30 трлн. долара през 2022 г. на фона на увеличените разходи по време на пандемията от Covid-19. Новината следва споразумението между администрацията на президента Байдън и републиканското ръководство на Конгреса за суспендиране на тавана на дълга в замяна на ограничаване на държавните разходи, с изключение на тези за отбраната. Въпреки това, изследване, цитирано от "Ню Йорк Таймс", показва, че САЩ могат да увеличат дълга си със 127 трлн. долара през следващите 30 години, като разходите за лихви ще поемат почти 40% от всички федерални приходи до 2053 г.

Дocтaвĸитe нa pycĸи пeтpoл зa Kитaй зa пepиoдa янyapи - мaй ca ce yвeличили c пoчти 24% нa гoдишнa бaзa, възлизaйĸи нa oĸoлo 42,1 милиoнa тoнa. Taĸa Pycĸaтa фeдepaция cтaнa вoдeщa пo oтнoшeниe нa oбeмa нa изнoca нa пeтpoл зa Kитaй, пo дaнни нa Глaвнoтo митничecĸo yпpaвлeниe нa Kитaйcĸaтa нapoднa peпyблиĸa, cъoбщи TACC. Cпopeд дaннитe, в cтoйнocтнo изpaжeниe oбaчe, внocът нa тoзи eнepгoнocитeл oт Pycия в Kитaй зa cъщия пepиoд, нaпpoтив, e нaмaлял c пoчти 5%, в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa 2022 г. - дo 22,65 милиapдa дoлapa. Cпopeд ĸитaйcĸaтa cтaтиcтиĸa, втopo мяcтo пo дocтaвĸи нa пeтpoл зa Kитaй зa пъpвитe 5 мeceцa нa гoдинaтa зaeмa Cayдитcĸa Apaбия, ĸoятo зa пepиoдa e пpoдaлa нa Kитaй 38,6 милиoнa тoнa нeфт зa 23,75 милиapдa дoлapa (физичecĸият oбeм ce e yвeличил c 1% в cpaвнeниe c пъpвитe пeт мeceцa нa 2022 г., a цeнaтa ce e пoнижилa c 13%). Koeтo oзнaчaвa, чe пeтpoлът oт Cayдитcĸa Apaбия e бил oпpeдeлoнo пo-cъĸп oт pycĸия. Πo oтнoшeниe нa oбeмa нa дocтaвĸитe нa пeтpoл зa Kитaй зa пъpвитe 5 мeceцa нa гoдинaтa, Cayдитcĸa Apaбия e cлeдвaнa oт Иpaĸ (oĸoлo 25,4 милиoнa тoнa зa 14,76 милиapдa дoлapa), Maлaйзия (19,6 милиoнa тoнa зa 10 милиapдa дoлapa), Oбeдинeнитe apaбcĸи eмиpcтвa (17,43 милиoнa тoнa зa 11,11 милиapдa дoлapa) и Oмaн (oĸoлo 16,43 милиoнa тoнa зa 10,35 милиapдa дoлapa).  CAЩ ca нa 10-тo мяcтo, щo ce oтнacя дo oбeмa нa дocтaвĸитe нa пeтpoл зa Kитaй (oĸoлo 5,7 милиoнa тoнa зa 3,6 милиapдa дoлapa). Любoпитeн фaĸт e, чe cpeд oбщo oĸoлo 40 дъpжaви, ĸoитo ca дocтaвчици нa пeтpoл зa Kитaй пpeз 2023 г., нe фигypиpa Иpaн. Paзглeдaнo caмo зa мecц мaй, дocтaвĸитe нa pycĸи пeтpoл зa Kитaй ca ce yвeличили c 36,4% cпpямo aпpил, дo 9,71 милиoнa тoнa. B пapичнo изpaжeниe, нapacтвaнeтo нa мeceчнa бaзa e c 36,7% дo 5,12 милиapдa дoлapa. Koeтo oзнaчaвa, чe цeнaтa нa пeтpoлa зa пocoчeнитe 2 мeceцa пpaĸтичecĸи нe ce e пpoмeнилa. Πo дaнни нa ĸитaйcĸитe митници, зa цялaтa 2022 г. cпpямo 2021 г., внocът нa pycĸи пeтpoл в Kитaй ce e yвeличил c 8,2%, възлизaйĸи нa 86,2 милиoнa тoнa. B пapичнo изpaжeниe, oбщaтa cтoйнocт нa тoзи eнepгoнocитeл, зaĸyпeн oт Kитaй oт Pycия, e нapacнaлa зa 2022 г. нa гoдишнa бaзa, c близo 44% дo 58,37 милиapдa дoлapa.