Европейската комисия одобри изменения план на България за възстановяване и устойчивост. Понастоящем планът е на стойност 5.7 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). В изменения план България предложи 22 мерки, които да бъдат премахнати, намалени или изменени. Измененият план на България продължава да стимулира екологичния (57.5% от отпуснатите по плана средства) и цифровия преход и да укрепва икономическата и социалната устойчивост на България. Искането на България се основава на необходимостта да се вземе предвид преразглеждането в низходяща посока на максималния размер на безвъзмездните средства по МВУ от 6.3 млрд. евро на 5.7 млрд. евро. Преразглеждането е част от актуализацията на коефициента на разпределение на безвъзмездните средства по МВУ от юни 2022 г. и отразява сравнително по-добрите икономически резултати на България през 2020 г. и 2021 г. в сравнение с първоначално предвидените. През декември 2022 г. България получи първо плащане в размер на 1.37 млрд. евро. Сега съветът разполага по правило с четири седмици, за да приеме предложението на комисията за одобряване на изменения план.

59.75% от IT компаниите в България са с българска собственост, а останалите 40.25% - с централен офис в чужбина. Това показват данните на специализирания Job Board за IT специалисти, собственост на компанията DEV.BG. Проучването обхваща над 1300 компании, като са обобщени данни към 31 октомври 2023 година. От изследването става ясно, че най-голям брой разкрити IT офиси има в София, които представляват почти 64% от общия брой офиси на технологичните компании у нас. Варна дава много силна заявка за второто място с 10.96%, като изостава от Пловдив само с 6 процентни пункта. Бургас, Русе и Велико Търново също се радват на интерес при разкриването на нови офиси на IT компании. В сегмента “Други” присъстват по-малък брой клонове в градове като Плевен, Габрово, Благоевград, Перник, Стара Загора, Казанлък, Троян, Шумен и др. Микро (с по-малко от 10 IT експерти) и малките (с 10-30 IT специалисти) фирми водят в класацията с по над 30% присъствие за сметка на големите (с повече от 70 IT експерти) и средните (с 31-70 IT специалисти) бизнеси, които са с по около 15% за всяка категория. Преобладават продуктовите компании (896 на брой), следвани от консултантските (466), тези, предоставящи услуги (378) и внедрителите на софтуерни системи (също 378). В Job Board-a на DEV.BG компаниите се причисляват към една, две или няколко от посочените дейности. Това е и причината общият брой на фирмите в тази графика значително да надхвърля 1300 (общият брой участници в анализа на сектора).

Още минимум 6 млн. лв. ще погълне почти двойно оскъпената зала "Арена Бургас", построена с изцяло държавна инвестиция в периода 2014-2023 г. Това стана ясно от думите на изп. директор на стопанисващото дружество "Академика 2011" Петър Петров. Самата зала беше открита на 18 май 2023 г. , но само половин година по-късно стана ясно, че тя е практически негодна за провеждане на спортни мероприятия. Държавното дружество "Академика 2011" планира да похарчи още 10% от настоящата стойност на обекта, възлизаща на 63,8 млн. лв. (при планирана начална стойност от 38,4 млн.). Новата сума щяла да отиде за поредните довършителни процедури по залата. С решение на Министерския съвет капиталът на дружеството беше увеличен в началото на тази година с 6 млн. лв., които са за развитие и довършване на "Арена Бургас". Това е само поредният скок в цената на съоръжението в бургаския кв. "Изгрев". Първоначалната вноска от 5 млн. лв. беше отпусната на Община Бургас от правителството на Пламен Орешарски. Прогнозната стойност от 38 397 364 лв. с ДДС беше надмината още през 2016 г., когато вторият кабинет на Бойко Борисов преведе нови 35 млн. лв., като залата по план трябваше да е готова в края на 2018 г. Вместо това, през ноември 2018 г. - когато строежът беше доникъде, държавата отпусна още 18 799 067 лв. с мотива, че се налагат допълнителни укрепвания, дренажи, непредвидени разходи за интериорно осветление, увеличаване на дебелината на покритието на залата, на броя асансьорни шахти и т. н. През август 2020 г. пък капиталът на "Академика 2011" беше увеличен с още 5 млн. лв., осигурени за "доставка и монтаж на пълно оборудване за различни видове спорт в "Арена Бургас". Така стойността на залата в Бургас скочи до 63,8 млн. лв., а със сегашните 6 млн. лв. ще нарасне до почти 70 млн. лв.

Два нови проекта на пловдивския производител на самолетни компоненти "Латекоер България" са за роботизация на процеси, виртуална реалност и 3D принтиране. От нито един робот доскоро, в момента "Латекоер България" разработва два такива проекта. Единият от тях е за по-обикновена дейност като боядисването на елементи. Роботът обаче има предимства - лесно работи по трудно достижими участъци на изделията, по-бърз е и не се изморява от повтаряеми действия. Вторият робот е за нитоване на части и е разработен в рамките на една година специално за пловдивската фабрика. В българския завод вече е приключен и проект за добавена реалност, чрез която се оценява правилното изпълнение на крепежните материали в носовата част на самолета. По този начин от компанията очакват да имат още една възможност за контрол на сигурността на своите изделия. Технологията за 3D принтиране се използват за създаването на прототипи, както и за изработката на протектори, които защитават структурите от удар или нараняване. Заводът скоро ще покрива около 30% от нуждите си от електроенергия от собствени соларни панели. На площадката вече е изграден фотоволтаичен парк с мощност 250 кВт, който предстои да бъде въведен в експлоатация.

През последните месеци се наблюдава засилен интерес към новите домейни като .online, .store и .site, които са достъпни, лесни за запомняне и създават нови възможности за оригинални имена. Потребителите обаче продължават да избират предимно най-разпространените домейни, регистрациите на които също растат устойчиво. Така например домейн зоната .com отбелязва ръст от 9%, .eu - 8%, а .bg - цели 15%. Това сочат статистиките на най-голямата българска хостинг компания СуперХостинг.БГ за периода от 1 януари до 15 ноември 2023 г., в сравнение със същия период на отминалата година. Процентът на новите регистрации, спрямо всички новорегистрирани домейни за 2022 г., е следният: .com - 33%, .eu - 18%, .bg - 31%, а при .online, .site и .store - 7%, като най-популярен сред новите домейни (newTLD) е .online. През 2023 г. същият показател при .com домейните е 34%, при .eu - 18%, при .bg - 34%, а при .online, .site и .store - се запазва на 7% и отново най-популярен е .online.

Върховният административен съд осъди община Шумен да плати на „Уеб Финанс Холдинг“ АД 2,893 млн. лв. за 32,2% от Гранд хотел „Шумен“. С друго решение на съда продажбата на общинските дялове, извършена преди 17 години, е обявена за недействителна и така кметството отново е собственик на близо 1/3 от хотелския комплекс. През 2006-та година с решение на Общинския съвет общинските дялове от хотела бяха обявени за продажба. Купи ги „Уеб Финанс Холдинг“ /с наименование тогава „Финанс консултинг“ ЕАД/ срещу 1,85 млн. лв. Фирмата така и не успя да влезе реално във владение. Преди повече от 10 години „Уеб Финанс Холдинг“ реши, че иска да се оттегли от съдружието и заведе дела за разваляне на продажбата и възстановяване на платените на общината суми плюс лихвите, таксите и съдебните разноски. С настоящото си решение ВАС постановява общината да заплати на софийското дружество, освен продажната цена, така и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Решението не подлежи на обжалване. Предстои да се вземе решение и по въпроса какво да прави общината със своя дял в хотелския комплекс. Възможностите са или да обяви процентите си отново за продажба, или да влезе в преговори за съвместно ползване под някаква форма. Източик: ШУМ.БГ

Акционерите на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД са гласували освобождаването на Любомир Минчев и Борис Немсич от надзорния съвет на дружеството. Любомир Минчев е съосновател на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ и основен акционер в компанията. На тяхно място в управителния орган на компанията влизат Волфганг Фридрих Ебенер като независим член и Иво Евгениев Евгениев, гласували са акционерите на извънредно общо събрание, проведено на 21 ноември в София. Мандатът на новите членове на надзорния съвет на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ е равен на остатъка от срока, за който са избрани останалите членове на надзорния съвет на дружеството – до 28 август 2027 г. Акционерите са определили годишно брутно възнаграждение на избраните нови членове в надзорния съвет в размер на 30 хил. лева. Гаранцията за управление, която предоставят, е в размер на тримесечното им брутно възнаграждение. В последната година акциите на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ поевтиняват с 20,5%, а пазарната капитализация достига 116,25 млн. лева.

Стойността на вноса и износа на стоки в ЕС през третото тримесечие продължава да спада, съобщава европейската статистическа агенция Евростат. Износът спада за трето поредно тримесечие, а вносът - за четвърто. През разглежданото тримесечие вносът спада с 4,6 на сто, а износът - с 1,2 на сто спрямо предходното тримесечие, което води до излишък в търговския баланс на ЕС от 18 милиарда евро. За последен път ЕС е бил на излишък, макар и от само 6,9 милиарда евро, през третото тримесечие на 2021 г. Спадът на вътрешния износ в рамките на ЕС е причинен основно от спада на износа на други промишлени стоки (-6,6 милиарда евро спрямо второто тримесечие), машини и превозни средства (-6,2 милиарда евро) и енергия (-4,7 милиарда евро). Износът спада в сектора на машините и превозните средства (-6,9 милиарда евро) и други промишлени стоки (-2,7 милиарда евро), докато при енергията и химикалите има ръст на внос от съответно 3,4 и 3,2 милиарда евро. През третото тримесечие ЕС регистрира търговски излишък от 15,6 милиарда евро при храните, напитките и тютюна, 50,4 милиарда евро при химикалите и 49,6 милиарда евро при машините и превозните средства. Общата стойност на този излишък надхвърля общия дефицит от другите сектори, който е (-93,9) милиарда евро за енергия, (-5,9) милиарда евро за суровини и (-1,8) милиарда евро за други промишлени стоки. Търговският дефицит в енергийния сектор спада постоянно от третото тримесечие на 2022 г., когато е бил (-193,8) милиарда евро, до (-93,9) милиарда евро през третото тримесечие на 2023 г. Основната причина са спадащите цени на енергоносителите. Обратната тенденция е била налице между последното тримесечие на 2021 г. и първото на 2023 г., когато поскъпването на енергията е породило дефицит, който е надхвърлял излишъка в другите продуктови групи.

Според Financial Times, позовавайки се на изчисления на изследователската компания S3 Partners, само миналата седмица хедж фондовете, които са заели къси позиции в американските и европейските борсови индекси, са загубили 43 милиарда долара от залозите си. Повечето хедж фондове, които считат, че акциите индексите ще се понижат, когато в действителност са се повишили и загубили залози на акции на технологични, медицински и потребителски компании. А късите позиции само в круизния оператор Carnival Corp., чиито акции поскъпнаха с 14% миналата седмица, не отговаряйки на очакванията на хедж фондовете, им струват 240 милиона долара загуби. Анализаторите обясняват грешните изчисления на хедж фондовете с факта, че са очаквали нови повишения на лихвите от Фед на фона на растящата инфлация в САЩ. Данните за инфлацията от миналата седмица обаче бяха под очакванията, което накара инвеститорите да спекулират, че Фед вероятно ще спре да повишава лихвените проценти. Такива настроения на инвеститорите доведоха до повишаване на котировките на водещи компании в САЩ и Европа в потребителския сектор, който страда най-много от високата инфлация, а зад тях – борсовите индекси като цяло.

Китайските енергийни и инвестиционни компании планират да изградят един от най-големите проекти за възобновяеми източници в света с общ капацитет 11 гигавата (GW). Компаниите China Longyuan Power Group Corporation и CHN Energy Investment Group (CHN Energy) сключиха споразумение за съвместно предприятие, което трябва да се заеме с строеж на 11-GW нова база за производство на енергия в пустинята Бадаин Джаран. С този капацитет от 11 гигавата, ако бъде одобрен и построено, съоръжението ще бъде сред най-големите в света обекти за производство на възобновяема енергия, след планираната вятърна база Jiuquan с мощност 20 GW, която също ще бъде разположена в провинция Гансу, където се намира и пустинята Бадаин Джаран. Капиталът на съвместното предприятие ще бъде 417 милиона долара, от които China Longyuan ще допринесе с 51%, или 213 милиона долара, а CHN Energy с остатъка. Китай е световен лидер в разходите за енергия от възобновяеми източници и добавяне на капацитет за проекти за чиста енергия. Страната вече е постигнала целта си да има повече инсталиран електроенергиен капацитет от неизкопаеми горива, отколкото изкопаеми горива, по-рано от планираното, като 50,9% от капацитета идва от чисти източници. Още през 2021 г. китайските власти заявиха, че ще се насочат към възобновяеми енергийни източници. Китай заема водеща позиция при възобновяемата енергия и се очаква да от страната представлява близо 55% от ръста на възобновяемия енергиен капацитет през 2023 г. и 2024 г., според съобщение на Международната агенция по енергетика (МАЕ) по-рано тази година. До 2024 г. се очаква Китай да е изпълнил близо 70% от всички нови офшорни вятърни проекти в световен мащаб, както и над 60% от наземните вятърни и 50% от соларните фотоволтаични проекти, коменират от МАЕ в своята Актуализация на пазара на възобновяема енергия през юни. В Китай се намира е и една от най-големите слънчеви електроцентрали, която може да генерира капацитет от 1,5 милиарда киловатчаса електроенергия годишно. Разположена е в провинция Тиендзин в Северен Китай, като съоръжението се простира на 1 300 хектара. Слънчевата електроцентрала изпълнява и други функции. Освен производство на чиста енергия, съоръжението се използва за производство на сол и аквакултури. Китай има планове за изграждане на мощности в Киргизстан, а наскоро стана ясно, че инвестицията в това начинание ще е над 2 милиарда долара. Идеята е консорциум от китайски компании ще реализира проекта на река Нарин, който включва изграждането на 4 водноелектрически централи с обща мощност 1160 MW. Предвижда се те ще бъдат пуснати в експлоатация до 2030 година.