Конкурентоспособността на българската икономика значително се е влошила през последните години, показва ново издание на Световната класация за конкурентоспособност за 2023 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария). През 2023 г. България заема 57-мо място от 64 държави като отстъпва с четири позиции надолу само за година. Спрямо 2020 г. спадът спадът е с девет позиции и с 19 позиции спрямо 2009 г. Продължителната политическа нестабилност в страната, слабото върховенство на закона, липса на правителствена ефективност и лошата инфраструктура, наред със стратегическата неяснота по отношение на Украйна, бележат най-съществено изоставане сред факторите на конкурентоспособността на България през 2023 г. Забавеното влизане на страната в еврозоната и в Шенген, както и рискът от загуба на европейски средства, също влияят негативно на икономическото развитие. Въпреки това бизнес секторът устоява на тези предизвикалства благодарение на "издърпващата сила на Европейския съюз". Но и тази тенденция, вероятно ще се промени с повишената опасност от настъпване на рецесия в еврозоната през 2023, посочват авторите на класацията.

Нетната печалба на банковата система в България се увеличава с 37.78 процента до 784 млн. лв. за първото тримесечие на 2023-та в сравнение с 569 млн. лв. за същия период на миналата година. “Уникредит Булбанк” АД заема челната позиция с печалба от 258 млн. лв. или 32.85 на сто дял от печалбите в сектора за първото тримесечие, като отчита ръст от 39.46 процента спрямо първите три месеца на 2022-ра. “Банка ДСК” АД е на втора позиция с дял от 23.80 процента от печалбите в сектора, отчитайки увеличение от 11.31 на сто. “Юробанк България” АД регистрира печалба от 70 млн. лв. за периода или 45.83 процента ръст, заемайки третото място с 8.96 на сто дял в печалбите на сектора. “Кей Би Си Банк България” ЕАД застава на четвърта позиция с печалба от 55 млн. лв., отчитайки значително по-голяма нетна печалба спрямо същия период на миналата година. На пета позиция се изкачва “Първа инвестиционна банка” АД с печалба от 32 млн. лв., регистрирайки над двойно по-голяма нетна печалба спрямо първото тримесечие година по-рано.

Известният български филантроп д-р Милен Врабевски сключи бизнес сделка от изключителен мащаб – създадената от него компания Комак Медикал, най-голямата научноизследователска организация в областта на клиничните проучвания в Югоизточна Европа, бе придобита от великобританския холдинг „Комет Интернешънъл“ ЛТД, собственост на инвестиционния фонд ЕджКап Партнърс. В сделката са включени всички структури на българската компания – три медицински центъра и аутсорсинг компанията International Research Network, специализирала в клинични проучвания в късна фаза. Компанията, създадена от д-р Врабевски, за четвът век е дала работа на 500 човека в 30 държави. Досегашното ръководството на компанията ще продължи да управлява и ще бъде съакционер в бъдещата нова структура. Д-р Врабевски е основател и дългогодишен изпълнителен директор на компанията. Български бизнесмен, филантроп и меценат, завършил медицина във Варненския медицински университет. Носител на редица престижни награди, свързани с научната и родолюбивата му дейност, сред които Мъж на годината 2019 и Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013. Сред многото престижни награди на Комак Медикал под негово ръководство е отличието на МОН “Питагор” (2016 и 2021 г.) за най-голям обем инвестиции в сферата на научните изследвания, както и отличието на Европейската комисия “Високи постижения в иновациите”, връчено за пръв път на българска компания.

Българският производител на люти продукти "Чили хилс фудс" търси франчайз партньори и стратегически инвеститор, за да стъпи на нови пазари, съобщи Александър Кюркиев, основател и собственик на компанията. Фирмата има пет магазина "Чили хилс" (Chilli Hills) - два в София и по един в Пловдив, Варна и Бургас, като два от тях са на франчайз. На франчайз е и търговският обект в Магдебург, Германия, отворен преди две седмици. Предстои откриване на втори задграничен магазин, отново на франчайз в Прага. При франчайз модела партньорите продават пълното портфолио от над 70 продукта "Чили хилс". Франчайз партньорите купуват продуктите от "Чили хилс фудс" на преференциални цени и не плащат месечни отчисления от оборота (роялти). Първоначалната еднократна такса е между 15 000 и 20 000 лв. и зависи от локацията и мотивацията на получателя на франчайз права. Партньорите получават пълна подкрепа от компанията за външния вид и интериора на обекта, а маркетингът на продуктите е централизиран. Производството на "Чили хилс" започва през 2014 г. с малка бутикова ферма в село Кокаляне край София за отглеждане на редки сортове люти чушки. През пролетта на 2017 г. най-големият дистрибутор и производител на биохрани в България - "Смарт органик", придоби 25% дял в "Чили хилс фудс". Тази година "Смарт органик" пренесе производството си в нова собствена фабрика. Това позволи на "Чили хилс фудс" да се премести в досегашната производствена сграда на "Смарт органик", разположена на 600 квадратни метра в столичния квартал "Дружба".

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска финансиране близо 40 млн. евро от общо над 170 млн. евро капиталовложение, което операторът на публични зарядни станции Eldrive планира да инвестира. С тях компанията ще изгради над 10 500 зарядни станции в трите европейски пазара, на които оперира - България, Румъния, Литва, както и в Латвия, където предстои да започне операция. Целта на отпуснатото финансиране е да се ускори електрификацията на автосектора в Европа чрез увеличаване на зарядната инфраструктура за електрически автомобили, с което да се подпомогне борбата срещу замърсяването на въздуха и климатичните промени. Проектът е насочен към постигане на целите, залегнали в Зелената сделка и Стратегията за устойчива и умна мобилност за достигане на 1 милион публични зарядни станции за зареждане с алтернативни горива в ЕС до 2025 г. и 3 милиона до 2030 г. В България дружеството, през което оперира брандът Eldrive, е "еМобилити Интернешънъл" (в което дял над 25% притежава съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев ). Към момента зарядните точки в мрежата на оператора са над 800 в отделните държави, като само в България те са над 500, разположени на повече от 200 локации из страната. Това я прави лидер на пазара с близо 50% от наличните общо около 1100 зарядни точки. Компанията започва операция в България през 2016 г., а през 2018 г. и 2022 г. стъпва съответно в Румъния и Литва. Скоро се очаква да заработи и в Латвия.

Производителят и дистрибутор на био храни „Смарт Органик“ АД е придобил германския стартъп за био хранителни продукти Naughty Nuts GmbH. Компанията Naughty Nuts е основана през януари 2021 г. от Бенджамин Портен и Лоренц Грейнер в Кьолн, Германия. Компанията предлага ядкови кремове с широка гама от вкусове. Naughty Nuts има силен фокус върху директните продажби. Продуктите на компанията се предлагат в над 1200 обекта, включително популярни търговци на дребно като REWE, EDEKA и органичните магазини на den. През 2022 г. компанията реализира оборот от 2,5 млн. евро, но не успява да събере достатъчно инвестиционен капитал, който да покрие разрастващата се дейност, и изпада в несъстоятелност. Сделката за стартиращото дружество е реализирана на цена от 150 хил. евро. Придобиват се само активите, без задълженията. Планирано е дейността на Naughty Nuts да се влее в германското дъщерно дружество на Smart Organic GmbH. Производството на продуктите на Naughty Nuts ще се прехвърли в производствените бази на Smart Organic. Основателите на Naughty Nuts ще оглавят германското дружество на Smart Organic и ще бъдат подкрепени от настоящите си служители, които също ще се присъединят към новата организация.

Доставчикът на IoT и продукти за интелигентен дом Allterco променя името си на Shelly Group Plc с решение на извънредно общо събрание на компанията. Новото име на базираната в София компания отразява водещата пазарна позиция на продуктите Shelly и ще послужи за обединяването на идентичността на марката в цялата група. Алтерко АД е технологичен холдинг, чиято основна дейност е фокусирана върху иновацията чрез разработването на нови технологии, производството и дистрибуцията на висококачествени IoT продукти. Групата се състои от 6 дъщерни компании и има офиси в България, Словения, Германия, Китай и САЩ. Продуктите на Алтерко се продават на над 100 пазара. Дружеството присъства на Българската Фондова Борса от декември 2016 г. и на Франкфуртската Фондова Борса от ноември 2021 г. Allterco има персонал в страната от над 80 души.

На 20.06.2023 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи годишен Финансов отчет за 2022г. от КММ АД - Шумен

Излишъкът по текущата сметка на страните от еврозоната се е понижил през април, след като през предходния месец достигна почти най-високото си равнище от две години, съобщи днес Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от ДПА. Понижението се дължи до голяма степен на намаляването на регистрирания търговски излишък. През април излишъкът по текущата сметка на еврозоната намалява рязко до 4 милиарда, след като достигна 31 милиарда евро през март. Страните от еврозоната отчитат излишък от 16 млрд. евро при търговията със стоки, което е значително понижение спрямо 41 милиарда евро, постигнати през март, сочат данните на ЕЦБ. Същевременно търговският излишък, който е постигнат в сектора на услугите, намалява до 4 млрд. евро при 5 млрд. евро. през предходния период. Дефицитът по текущата сметка се понижава на годишна основа до 55 млрд. евро, което се равнява на 0,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите от ЕС, при които еврото е национална валута. През април 2022 г. дефицитът по текущата сметка на еврозоната достигна 138 млрд. евро.

Все по-свирепите федерални мерки срещу сектора на криптовалутите, създават впечатление, че правителството на САЩ не може да понася дигиталните валути. Това обаче не е точно така. Министерството на финансите на САЩ разполага с 207 189 биткойна на стойност 5 млрд. долара, което е много повече в сравнение с която е да е друга държава. И докато много други страни разпродават криптовалутите си, ново проучване на Forbes показва, че САЩ запазва своите и дори ги увеличава в резултат на конфискацията на различни крипто активи. Миналата година САЩ е притежавала 69 640 биткойна според проучване, което представлява докторската дисертация на Сачин Джейтли, генерален партньор в Morgan Creek Capital. Това са били около 94% от биткойните, притежавани от правителствата по света. Базираната в Ню Йорк анализаторска стартъп компания в сферата на криптовалутите предоставя данни за проучването, като сравнява събития, като конфискацията през 2020 г. на биткойни от страна на министерството на правосъдието на САЩ на стойност 1 млрд. долара и трансакции, видими в публичната блокчейн система. “Съпоставяйки публично достъпна информация чрез медиите и блокчейна, от Elementus са успели да изготвят своеобразна карта на суверенните дигитални портфейли и да я поддържат с времето,” според дисертацията. Според нея 11 държави са притежавали биткойни към 2022 г. "Всичките тези биткойни са притежавани от правителствени агенции,” казва главният изпълнителен директор на Elementus CEO Макс Галкс. “Това обаче не означава, че това са единствените биткойни, притежавани от тези правителства или че други правителства не използват биткойни." Според анализа на Джейтли и Forbes, другите държави, освен САЩ, които са притежавали биткойни в периода 2011-2023 г. са Ел Салвадор, Украйна, Бутан, Венецуела, Финландия, Австралия, Бразилия, Германия, Нидерландия и Русия. Повечето от притежаваните от тези държави биткойни в периода са вследствие на конфискации, а данните са непълни. Сравнявайки тези активи с данните за паричното предлагане и инфлацията в 10-годишен период, Джейтли стига до заключението, че “с увеличението на паричното предлагане и намаляването на страха от инфлация, придобиването на биткойни на държавно ниво, също се увеличава,” казва той. Проучването изключва Северна Корея, за която не могат да се получат данни за инфлацията. Проучването се съсредоточава върху потоците на биткойн в 11 държави в периода 2013 – 2022 г., според анализаторската компания Elementus. Повечето от тези активи са придобити чрез конфискации, а информацията не е пълна. В това твърдение обаче има няколко условности. Първо, САЩ е продала част от притежаваните биткойни, пласирайки биткойни за 366.5. млн. долара в 11 търга в периода 2014-2023 г., според данни на софтуерния инженер Джеймисън Лоп. Второ, щатското правителство никога не е купувало биткойни, така че макар да е имало съзнателно решение да бъдат задържани повечето от тях, придобивките са били пасивни. Освен това, данните на Лоп показват, че вследствие на продажбите е отчетен потенциален пропуск на 4.8 млрд. долара от поскъпването на биткойна вследствие на това, че крипто активите не са задържани до днес. Джейтли смята, че притежаваните от правителството биткойни са хедж срещу инфлацията, но е малко вероятно биткойни на стойност 5 млрд. долара да биха имали някакъв осезаем ефект, предвид размера на счетоводния баланс на правителството на САЩ. Германският държавен прокурор Яна Рингвалд казва, че в нейната страна непосредствените продажби не са задължителни. Тя твърди, че е "100% сигурна, че има конфискации напоследък, биткойните от които не са продадени още" и че "прокурорът може да разпореди “ спешна продажба”, но може и да се въздържи от такава."  Според Лесли Самис, адвокат по наказателни дела във Флорида, е по-вероятно бюрократите от министерството на правосъдието да изчакват по-голяма яснота около криптовалутите като цяло. “Смятам, че те вероятно са решили, че трябва Конгресът да създаде закон или министерството на финансите трябва да излезе с някакви мерки, преди да започнат да пласират всичките тези активи,” казва Самис.

Народната банка на Китай за първи път от 10 месеца понижи още две ключови лихви в опит да подкрепи растежа на втората по големина икономика в света, предаде Си Ен Би Си. Лихвата по едногодишните кредити за първокласни кредитополучатели е намалена с 10 базови пункта от 3,65 процента до 3,55 процента, а лихвата по петгодишните кредити за първокласни кредитополучатели - също с 10 базисни пункта, от 4,3 процента до 4,2 процента. Сами по себе си, пониженията с 10 базисни пункта са твърде малки, за да доведат до голяма разлика в паричните условия, особено предвид че пазарните междубанкови ставки вече са под референтните. Народната банка на Китай обаче, използва промените като инструмент за подаване на сигнали, като основната работа се извършва чрез други инструменти като корекции на изискванията за поддържаните резерви и квотите за банкови заеми, посочват Джулиън Евънс-Причард и Джъчун Хуан от "Кепитъл икономикс".