Годишният темп на изменение на потребителските цени в Европейския съюз е отслабнал до 7,1 на сто през май, а в еврозоната е намалял до 6,1 на сто, сочат най-новите данни на Евростат. През май, отнесен към април т. г., потребителските цени и в двете зони са останали без промяна. В България потребителските цени са била нагоре с 8,6 на сто през май на годишна основа, а на месечна – през май спрямо април – са спаднали с 0,2 на сто.

С близо 75% е намалявал броят на болничните листове за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина през първото тримесечие на 2023 г. по посока на следващия период през 2022 г. През първото тримесечие на 2022 г. от държавното обществено осигуряване (ДОО) е имало по 352 521 болнични листа на това основание, година по-късно броят им се е свил до 89 524 или с 262 997 по-малко. Осигурените лица, на които е изплатено поне едно обезщетение от този вид, са намалели с повече от 78% и от 304 531 са достигнали едва 65 197. През първите три месеца на 2022 г. броят на платените от НОИ работни дни е бил 1 357 855, докато в края на март т.г. е близо 248 000 или с 81,8% по-малко. Изплатените по този параграф средства намаляват от близо 68 млн. лева на 11,7 млн. лв. Общият брой на болничните листове за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и санаторно-курортно лечение, по които са платени парични обезщетения от НОИ за първото тримесечие на 2023 г., е малко над 718 000. Това е с 274 000 (27,6% ) по-малко спрямо същия период на предходната година.

Kaderabotim.bg като част от групата WhereWeWork – една от най-големите мрежи платформи за служители и работодатели в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) набра 1 млн. евро в нов кръг рисково финансиране. Сумата ще бъде използвана за по-нататъшно й разширяване в ЦИЕ, Азия и Африка. У нас компанията присъства с регионално представителство под името Kaderabotim.bg, където вече има над 200 000 активни български потребители. Водещ инвеститор в този кръг е българският инвестиционен фонд Sofia Angels Ventures, който инвестира 400 хил. евро. Към него се присъединиха инвестиционният фонд Gapminder VC (с 200 хил. евро, което е трета инвестиция в WhereWeWork), Head North (с 200 хил. евро), платформата за съвместни инвестиции в технологични стартъпи Seedblink (100 хил. евро, последваща инвестиция) и бизнес ангел със 100 хил. евро. Досега групата на WhereWeWork, с местното си представителство Kaderabotim.bg, е провела успешно четири кръга за финансиране на обща стойност 2 000 000 евро, като останалите са през 2017, 2019 и 2021 година.

Парламентът прие промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, с които се закрива неработещата Държавна петролна компания. Тя бе създадена в края на третия кабинет на Бойко Борисов с помпозната идея да съхранява запаси с горива вместо Държавния резерв и да изгради верига от близо 100 държавни бензиностанции като конкуренция на частните търговци.  Държавното дружество така и не заработи, но вече трета година назначените в него шефове и служители получават заплати, без да са свършили никаква работа. Справка във фирмените регистри показва, че от май 2021 г. в предприятието са назначени над 30 души. За миналата година в бюджета бе заложен трансфер към Държавната петролна компания от 815 000 лв. В срок от седем дни от влизането в сила на законовите промени министърът на икономиката и индустрията трябва да открие процедура по ликвидация на Държавната петролна компания, да освободи членовете на Управителния съвет и да назначи ликвидатор. Средствата по ликвидацията са предвидени в бюджета на министерството на икономиката за 2022 г. и са в размер на 70 000 лева. Очаква се за около два месеца процесът по закриването да приключи.

Концесионерът на двете български морски летища "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД официално откри напълно реновираната пътека за рулиране (ЕКО) на Летище Варна. Проектът, който е на стойност 8.6 млн. евро, е третата най-голяма инвестиция на дружеството, от общо вложените 136 млн. евро за варненския аеропорт към този момент. Тя е част от планираните инвестиции, които се очаква да достигнат до 196 млн. евро до 2046 г. Пътеката за рулиране (ЕКО) е уникална в България, тъй като се отличава с най-голямата носимоспособност в страната и се очаква през следващите 20 години през нея да преминат 160 000 полета с над 21 млн. пътници. Новата пътека за рулиране е устойчив проект по своето изграждане, тъй като старата бетонова настилка е била претрошена и положена под новата конструкция на настилката, която е с дължина 1030 м., широчина 38 м. без уширенията и със средна дебелина 1.08 м. Тя е оборудвана с 92 диодни осеви лампи, 36 електрически шахти и ново окабеляване (първичен - 4600 м. и вторичен - 4300 м.), което ще доведе и до спестяване на голямо количество електрическа енергия. Използвани са цели 11 200 м3 рециклиран претрошен бетон, а останалите инертни материали са: полимер-модифициран асфалт 4670 м3, биндер - 3750 м3 и чакъл - 21000 м3.

Финансова къща "Логос-ТМ" ще бъде първата компания, която емитира облигации на пазара за малки и средни предприятия. Компанията, планира да набере около 5 млн. лева, като предложи 2500 книжа с номинал от 1000 евро на цена между 1000 и 1100 евро. Облигациите ще бъдат с матуритет от 4 години, като ще бъдат обезпечени с вземания от ипотечни кредити, покриващи поне 130% от номиналната стойност на облигацията. Минималната лихва по тези облигации е 9.3%, като купонът е свързан с референтния лихвен показател EURIBOR- 550 базисни пункта плюс шестмесечната лихва, като максимално може да достигне 10.5% годишно. Купонните плащания ще са на шест месеца, като има опция за "Логос" предсрочно да погаси емисията след петото купонно плащане. В случай че опцията бъде активирана, облигационерите ще бъдат компенсирани с допълнително лихвено плащане. Емисията ще бъде счетена за успешна, ако бъдат набрани поне 1 млн. евро, става ясно от съобщението на компанията. Посредник по предлагането е ИП "Карол". "Логос-ТМ" търгува на паричните пазари, като изкупува и предлага кредити на физически лица и фирми.

“Индустриален капитал холдинг” АД – София ще разпредели като дивидент за 2022 г. общо 1 327 548 лева от печалбата си за миналата година, която е в размер на 2 651 009 лева. Така всеки акционер на бившия приватизационен фонд ще получи брутна сума за една акция от 0.084211 лева. За индивидуалните инвеститори дивидентът е в размер на 0.08 лева след приспадане на данък дивидент. Остатъкът от нетната печалба за 2022 г. – 1 323 461 лева ще остане като неразпределена печалба. Изплащането на дивидента ще започне на 10 август. То ще се извърши чрез “Централен депозитар” АД и финансовите клонове на “Юробанк България” АД в страната.

Европейската централна банка повиши разходите по заемите до най-високото им ниво от 22 години в нов опит за справяне с високата инфлация, въпреки че икономиката на еврозоната отслабва. ЕЦБ увеличи своя основен лихвен процент - този, който банките плащат, за да съхраняват сигурно парите си в централната банка - за осми пореден път с 25 базисни пункта до 3.5%, което е най-високото му ниво от 2001 г. Централната банка на 20-те държави, които споделят еврото, също заяви, че очаква инфлацията да остане над целта от 2% до 2025 г. и намекна за следващи повишения на лихвите през идните месеци. Растежът в еврозоната в най-добрия случай стагнира, а инфлацията се забавя от месеци, благодарение на по-ниските цени на енергията и най-рязкото увеличение на лихвените проценти в 25-годишната история на ЕЦБ. Инфлацията в еврозоната все още е неприемливо висока за ЕЦБ - 6.1% и основният ръст на цените, който обикновено изключва храните и енергията, едва започва да се забавя. Въпреки че ходовете след юли са по-малко сигурни, се очаква президентът на ЕЦБ Кристин Лагард да продължи с по-нататъшно увеличение лихвата през септември и да отхвърли залозите на инвеститорите, че централната банка ще намали лихвите в началото на следващата година.

САЩ купуват повече от 95% от необходимия им уран за ядрените реактори на своите АЕЦ от чужбина. Уранът се използва за производство на ядрено гориво за атомни електроцентрали. САЩ разполагат с 93 атомни енергоблока с мощност около 96 GW. През 2022 г. те са произвели 18,2% от електроенергията в страната, по данни на МААЕ. За 2022 г., Канада стана най-големият доставчик на уран за САЩ, с дял от 27% от чуждестранните доставки - при това, доставките за миналата година са скочили с близо 61% спрямо предходнатоа, до 11,1 милиона фунта уранов U3O8 еквивалент. Казахстан е продал на САЩ 10 милиона фунта. При Узбекистан също има значително нарастване на доставките на уран за САЩ през 2022 г. - с почти 78% на годишна база, до 4,44 милиона фунта (делът му на американския пазар достига 11%). Операторите на атомни електроцентрали в САЩ са намалили покупките си на уранови суровини от Русия през 2022 г. с 24% на годишна база, до 4,78 милиона фунта уранов U3O8 еквивалент, според доклада на EIA, пише "Комерсант". Този обхват включва естествен уран (U3O8, азотен оксид), уранов хексафлуорид (UF6, продукт за преобразуване на естествен уран) и обогатен уран. Така делът на Русия на пазара на уран в САЩ намаля незначително през миналата година, тъй като потребителите в САЩ като цяло намалиха покупките. Общите покупки на уран от САЩ (включително местното производство) са намалели с 13% на годишна база до 40,5 милиона фунта уранов U3O8 еквивалент (23,5 милиона фунта естествен уран, 8 милиона фунта UF6 и около 9 милиона фунта обогатен уран). Делът на урановите суровини с руски произход на пазара на САЩ през 2022 г. е 11,7%, при 13% през 2021 година. Същевременно Русия остава лидер при вноса на САЩ на услуги за обогатяване на уран (най-капиталоемкият и технологично сложен процес в ядрения горивен цикъл). През 2022 г. делът на Русия в този сегмент е 33%. Останалите доставки на този вид услуги идват основно от ЕС и Великобритания, където се намира заводът на Urenco.

През последните 2 години международни инвеститори са продавали масово акции на китайски компании, разочаровани от засиленото влияние на президента Си Дзинпин в икономиката и нарастващото геополитическо напрежение, се казва в документ на Atlantic Council, пише Business Insider. "Изтичането" на инвеститори (и чуждестранни инвестиции) е свързано с повишаване на риска при инвестиране в Китай, смятат анализатори. Като вид "гориво" за това, напоследък послужиха по-ниските от очакваното икономически показатели на Китай, както и неравномерното икономическо възстановяване на страната след пандемията от Covid-19. Институционалните инвеститори от началото на 2022 г. досега (за близо година и половина), са продали китайски облигации с нетна стойност от 148 милиарда долара. Същевременно, за периода цените на акциите на китайските компании като цяло падат. Освен прекъсванията във възстановяването на Китай от пандемията, на страната по всяка вероятност й предстоят дългосрочни структурни проблеми. Като най-важните от тези проблеми експерти посочват: бързо застаряваща работна сила, изоставаща производителност на труда, засилващо се икономическо неравенство и обща криза на собствеността. С течение на времето, отливът на чуждестранни инвеститори ще се отрази негативно на икономиката на Китай като цяло, смятат анализатори. Освен заради опасенията от "затягане" на регулаторните мерки на финансовите пазари в страната, рискът от инвестиране в китайски ценни книжа нараства и поради ниската доходност от активите. Затова много институционални инвеститори, вече избират други финансови пазари, като Индия например. От друга страна, Китай се сблъсква с противостоянието на САЩ на международната "арена", които по всякакъв начин се опитват да му попречат при разработването на най-новите технологии (в т.ч. микрочипове).