Превенция на "прегарянето" в офиса, психологическа подкрепа, "зелени" модели за организация на труда, основен или текущ ремонт на местата за отдих, спорт или хранене в предприятията са само част от дейностите, които могат да финансират по процедурата "Адаптирана работна среда", част от програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 - 2027 година. Бюджетът на мярката е 100 млн. лв., а кандидатстването започна на 16 октомври и ще продължи до края на годината (31.12.2023 г. 17:00 ч.). Общият размер на безвъзмездната помощ за слаборазвитите региони ще бъде в размер на 92 млн. лв., а регионът в преход, т.е. София и околията, ще получи 7.9 млн. лв. Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 50 000 лв., а максималният - 391 166 лева. Големите предприятия обаче задължително ще трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от общата стойност на проекта. За микро-, малки и средни предприятия такова изискване няма. Работната среда ще се подобрява със 100 млн. лв. европейско финансиране. Дейностите, допустими за финансиране по процедурата, са няколко. Първата от тях е разработване и прилагане на "зелени" модели на труд, изготвянето на "зелени" карти за организация на работните процеси, както и обучения. Тази дейност е задължителна за изпълнение и трябва да е включена във всеки проект по процедурата - въвеждане на нови форми на заетост, промяна на работния процес с цел намаляване на използваните ресурси, осигуряване на "по-еко" работна среда и др. Финансират се и дейности, свързани с превенция и профилактика на "бърнаут" на работното място, както и такива, насочени към психологическа подкрепа, свързана с ефектите от ковид пандемията върху менталното здраве. В рамките на дейността могат да бъдат използвани психологически профили на заетите с цел прилагане на подходящи мерки за подкрепа, която може да се извършва от лица със специалност "Психология", "Трудова и организационна психология" или "Психиатрия". Това може да става под формата на семинари, тренинги или индивидуални консултации. По мярката ще се финансира и закупуването на лични предпазни средства, както и специално работно облекло. Предпазните средства (предпазни екрани, перила, мрежи, ограждения и др.) пък могат да бъдат свързани със защита от прах, токсични и вредни вещества, наднормен шум, вибрации, летящи, изхвърлени предмети или частици и др. Допустими дейности са и ремонтите (текущи или основни) и закупуването на оборудване за места за отдих, рехабилитация, спорт, хранене и почивка в предприятията и др.
За допълнителна информация и заявления за консултации, можете да се обръщате към екипа на СФБ Капиталов пазар АД.

Националната статистика ревизира леко нагоре ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2022 г. Брутният вътрешен продукт на България е нараснал в реално изражение с 3,9% през 2022 г. спрямо 2021 г., сочат актуализираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е с 0,5 процентни пункта повече в сравнение с предварителните данни, където БВП е получен само като сума от тримесечни данни. Възходящата ревизия е заради по-доброто представяне на сектора на услугите спрямо предварителните данни. Крайното потребление отново е основен двигател за икономическия растеж. През 2022 г. растежът на икономиката се определя основно от регистрираното увеличение при: добивна и преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване, където увеличението е с 13,1%; Финансови и застрахователни дейности - повишение с 8,0%; Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - нарастване със 7,0%; Строителство - повишение с 5,4%. Спад с 4,4% на годишна база е регистриран в Селско, горско и рибно стопанство. Актуализирани данни по компоненти на крайното използване за 2022 г. отчитат, че най-голям дял в БВП заема крайното потребление. През крайно потребление са изразходвани 76,4% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 17,1% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.

„Уестингхаус Електрик“ подписа Меморандуми за разбирателство с ключови български доставчици в подкрепа на предстоящите ядрени проекти, базирани на технологията AP1000, на площадката на АЕЦ Козлодуй в Северна България и други проекти в целия регион. Петте български компании, подписали Меморандумите за разбирателство с „Уестингхаус Електрик“, са „Оскар-Ел“, „Главболгарстрой“, „ЕНПРО Консулт“, „ЕнергоСервиз“ и „И Кю И България“. От „Уестингхаус Електрик“ изразиха увереност, че сътрудничеството с „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД по проекта за изграждане на нов ядрен блок с технологията AP1000 ще създаде и една голяма екосистема от местни компании, работещи в областта на ядреното инженерство, която да се превърне в гръбнака на бъдещата ядрена индустрия, базирана на тази технология, в цяла Европа.

Завод за зелен водород чрез електролиза на вода с общ инсталиран капацитет на електролизаторите 100 MW вдига в промишлената зона на Разлог Иво Прокопиев. Създаденото за целта дружество „Разлог Биоенерджи“ ЕООД предвижда производство на зеления водород чрез разделяне на водата на водород и кислород с помощта на възобновяема електроенергия, придобита от вятър, слънце и вода. Новият завод ще бъде изграден върху 3 терена с обща площ 58 821 кв.м в промишлената зона на града, които са собственост на двата съдружника на „Разлог Биоенерджи“ ЕООД – бившият завод за целулоза и хартия „Пиринхарт“ АД, който притежава 930 700 акции от по 1 лв. в ЕООД-то, и „Пиринленд инвестмънс“ ЕАД, който е с 291 700 акции. Строеж на завод не е планиран, защото върху огромния парцел има едноетажни сгради с площ 12 877 кв.м, в които ще бъде организирано производството. „Разлог Бионерджи“ е със седалище в Шумен, с управител Георги Стефанов Пулев. Едноличен собственик на капитала му от 1,2 млн. лв. е „Реналфа“ АД, чиито представители са Иво Прокопиев и Юри Катанов. За новия завод „Разлог Биоенерджи“ ЕООД ще ползва електроенергията, която друга фирма на Прокопиев ще започне скоро да добива в Разлог. „Инвесто партнърс“ АД получи одобрение от всички институции, включително и от КЕВР, да разположи върху 495.579 дка фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 28,3 MW и със система за съхранение на електрическата енергия. ФЕЦ-ът също е в промишлената зона и е върху терен, собственост на бившия Комбинат за целулоза и хартия „Пиринхарт“ АД и Завода за хидролиза и фуражни дрожди „Перун“ АД.

Националната компания за пътна инфраструктура в Румъния (C.N.A.I.R. S.A.) се довери на ЗК „Лев Инс“ АД за застраховката на „Договор за изпълнение на работи по магистралата Плоещ – Бузъу, Лот 2“ на стойност 251 млн. евро. ЗК „Лев Инс“ АД ще гарантира навременното и качествено изпълнение на строителните дейности по проекта, който трябва да бъде изпълнен през април 2025 г. ЗК „Лев Инс“ АД застрахова строителството на отсечка от 28,25 км., включително изграждането на 20 мостови съоръжения, по АМ Плоещ – Бузъу, ЛОТ 2: Мизил – Пиетроаселе км 21+000 – км 49+350, Република Румъния от международен консорциум. Проектът е финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост на северната ни съседка, а гаранционният срок на произведенията по сключената полица е 10 години.

Обновените Централни хали в София ще отворят врати за клиентите си напролет под бранда "Кауфланд", съобщи главният изпълнителен директор на българския клон на най-големия ритейлър у нас Иван Чернев. Германската компания купи емблематичната сграда в центъра на София през 2022 г. от израелската компания "Ащром" за 35 милиона лева. Реконструкцията на сградата започна през октомври 2023 г. след тежки съгласувателни процедури с Националния институт за недвижимо културно наследство. Построената преди повече от век сграда (1911 г.) е паметник на културата от национално значение. На ниво сутерен е заложено изграждане на "Интерактивна зона за археология и история" с възстановяване на археологическите останки и крепостната стена на стара Сердика. В непосредствена близост до археологическото наследство на Централни хали, в сградата ще отвори врати и най-голямата книжарница за детски книги в страната, която ще предлага над 10 000 заглавия.

Договорният фонд "Компас Глобъл Трендс" на "Компас Инвест", управляващо дружество в сферата на управлението на активи и взаимни фондове в България, зае лидерската позиция в страната ни по доходност според данни от БАУД (Българска асоциация на управляващите дружества). Фондът се класира на първо място сред фондовете, инвестиращи в акции, с доходност 26,22% от началото на годината към края на септември 2023 г. Повечето инвестиции са насочени към американски технологични компании, които от началото на 2023 година бележат изключително висок ръст. С най-голяма тежест – повече от половината акции в портфейла на фонда - са акциите на Alphabet, NVIDIA, Apple, Meta и Adobe.

Проверката на Factcheck.bg кога страните от ЕС затварят въглищните централи показа, че шест от държавите членки никога не са използвали въглища в енергетиката си – това са Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург и Малта. Четири други страни – Белгия, Австрия, Швеция и Португалия – са имали въглищни мощности, но вече са ги закрили. За останалите 17 държави това тепърва предстои, като при някои ще се случи съвсем скоро:
Белгия – 2016 Белгия е първата държава в ЕС, която спира да произвежда електроенергия от въглища. През март 2016 г. спира да работи последната въглищна електроцентрала. Закриването на ТЕЦ „Лангерло“ е по решение на компанията собственик Е.On, която успява да продаде съоръжението, но по-късно електроцентралата фалира.
Австрия – 2020 През пролетта на 2020 г. белгийската енергийна компания Verbund изключва последната действаща въглищна мощност в страната – един от когенерационните блокове в ТЕЦ „Мелах“. В електроцентралата продължават да работят изградените още преди това два блока на газ, а освен това компанията разработва съоръжение за съхранение на енергия на същия терен.
Швеция – 2020 Последният когенерационен блок на въглища в Швеция затваря през април 2020 г. Съоръжението, което е наполовина общинско, продължава да е част от отоплителната система на Стокхолм, но работи с отпадъчна биомаса от дървопреработвателната индустрия. От 2019 г. към него функционира експериментална инсталация за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, като целта на компанията е до 2026 г. да изгради инсталация, която да улавя по 800 000 тона въглероден диоксид годишно от горивните си процеси.
Португалия – 2021 Португалия е четвъртата държава в ЕС, която приключва с използването на въглища в енергийната си система. През 2017 г. страната се ангажира да закрие въглищните си мощности до 2030 г., но енергийната компания EDP изтегля датата за затварянето първо до 2023, а след това до 2021 г. Според компанията причината за това решение е нарастващата цена на въглеродните емисии.
Франция – 2024 Последните две електроцентрали на въглища във Франция ще затворят в края на 2024 г. Затварянето на ТЕЦ-овете „Емил Юше“ и „Кордеме“ беше насрочено за 2023 г., но през август правителството реши да удължи живота им с една година, за да се презастрахова срещу евентуален недостиг на енергия, въпреки че според енергийното министерство вероятността за това е по-ниска в сравнение с миналата зима.
Унгария – 2025 През 2021 г. правителството на Виктор Орбан се ангажира да закрие последната въглищна електроцентрала в Унгария до 2025 г. ТЕЦ „Матра“ е на повече от 50 години, произвежда 11% от електроенергията в страната, но е отговорна за почти половината въглеродни емисии от енергетиката, а загубите от експлоатацията й възлизат на над 100 милиона евро годишно за унгарските данъкоплатци. Въпреки това в края на миналата година Унгария даде заявки, че иска да удължи живота ѝ до 2029 г. в нарушение на ангажиментите, които е поела към ЕС. Официално обявеният срок за изход от въглищната енергетика продъжава да е 2025 г.
Италия – 2025 В Интегрирания национален план за енергетиката и климата Италия е заложила спиране на въглищните си мощности до 2025 г. Страната има шест функциониращи топлоелектрически централи, но през 2022 г. те са произвели едва 7.5% от електроенергията консумирана в страната. През юни министърът на околната среда обяви, че закриването им може да се случи още през 2024 г., ако цените на газа се задържат на относително стабилни нива.
Ирландия – 2025 Ирландия е поела ангажимент да закрие единствената си електроцентрала на въглища до 2025 г. През есента на 2022 г. обаче тя поиска от ЕС да ѝ разреши удължаване на този срок във връзка с несигурността на енергийните доставки миналата зима. През пролетта на тази година компанията собственик на централата предложи все пак да се откаже от въглищата, но съоръжението да продължи да работи до 2029 г. на петрол, който отделя малко по-малко въглеродни емисии. В ход е голям проект за изграждане на вятърен парк и системи за зелен водород на терена на централата.                              

Дания – 2028 Последната от действащите въглищни електроцентрали в Дания трябва да затвори най-късно през 2028 г. През 2022 г. правителството нареди на компанията Йорстед да върне в енергийната система един от блоковете в централа, която беше в състояние на резерв, както и да удължи живота на един от блоковете в друга ТЕЦ, която трябваше да затвори през март 2023 г. Тези мощности ще бъдат закрити през юни 2024. Страната си е поставила за цел да намали въглеродните си емисии със 70% до 2030 г. и предвижда да въведе собствен въглероден данък от 2025 г.
Гърция – 2028 Гърция се ангажира да закрие мощностите си на лигнитни въглища до 2028 г. В документа се казва също, че действащите към 2019 г. ТЕЦ-ове ще бъдат закрити до 2023 г. Удълженият срок на затваряне през 2028 г. е предвиден само за новата електроцентрала ТЕЦ „Птолемаида“ 5, която по време на финализирането на плана още е в строеж. Централата започна работа в началото на тази година и ще спре да гори въглища най-късно през 2028 г.
Финландия – 2029 Още през 2019 г. Финландия е приела закон, който забранява използването на въглища за производство на електрическа или топлинна енергия след 1 май 2029 г. През 2021 г. едва 4.5% от електроенергията и 11% от топлинната енергия в страната са произведени във въглищни централи.
Нидерландия – 2029 През 2019 г. парламентът на Нидерландия приема закон, с който използването на въглища за производство на електроенергия ще бъде забранено от 1 януари 2030 г. Този срок обаче се отнася само за две централи, построени след 2000 г. Третата действаща ТЕЦ в страната е по-стара и за нея се предвижда затваряне най-късно до 2025 г.
Испания – 2030 Испания се е ангажирала да закрие всички въглищни мощности до 2030 г. През юни тази година обаче правителството предложи промени в интегрирания си план за енергетиката и климата. В новата му версия, по която тече обществено обсъждане, се казва че предвид прогнозните цени на въглеродните емисии, въглищните централи в страната вероятно ще затворят най-късно до 2025 г. Правителството работи със собствениците и синдикатите за осигуряване на справедлив преход. Седем от общо 15 въглищни централи в Испания вече затвориха през 2020 г. без намеса на държавата.
Словакия – 2030 Последните две въглищни мини в Словакия ще затворят в края на тази година, когато държавата спира да ги субсидира. Електроцентралата на въглища, която се захранва от тях, ще премине към използване на биомаса и слънчеви панели след края на 2023 г. Страната има план за декарбонизация на енергетиката до 2030 г., като финансовото ѝ министерство изчислява, че по-ранният отказ от въглищата би довел до финансови ползи. Словакия обаче не е обявила ясна дата за закриване на последната си централа за производство на електроенергия от въглища, която е част от завод за стомана в Кошице.
Румъния – 2032 Румъния се е ангажирала със закон да закрие въглищните си мощности до 2032 г. Страната очаква да получи над 2 милиарда евро от Фонда за справедлив преход за подпомагане на енергийния ѝ преход. На среща в Ню Йорк за климата през септември президентът Клаус Йоханис заяви, че въглищните мощности ще бъдат закрити до 2030 г., а мините ще бъдат рекултивирани и озеленени до 2032 г.
Словения – 2033 През януари миналата година правителството на Словения прие Национална стратегия за отказа от въглища и преструктуриране на въглищните региони. Според документа страната ще спре да произвежда електроенергия от въглища най-късно през 2033 г.
Чехия – 2033 В началото на 2022 г. година чешкото правителство обяви като част от програмата си закриването на въглищните мощности до 2033 г., въпреки че до миналата година страната е покривала почти половината от енергийните си нужди от въглища.
Хърватия – 2033 По време на конференцията на ООН по въпросите на климата в Глазгоу през 2021 г. хърватският министър-председател обяви, че страната му ще спре да използва въглища в енергетиката си най-късно през 2033 г., но ще се стреми това да стане и по-рано. Страната има само една все още работеща ТЕЦ.
Германия – 2038 На национално ниво Германия се е ангажирала със закон да закрие всички свои въглищни електроцентрали най-късно до 2038 г. В страната се дискутира този срок да бъде изтеглен по-рано – до 2030 г. Такова решение вече е прието в провинция Северен Рейн-Вестфалия, в която има най-много електроцентрали на въглища. Една от компаниите, която притежава ТЕЦ-ове в Германия – RWE, е поела ангажимент да спре да използва въглища в съоръженията си до 2030 г., както и да закрие въглищните си мини, чиято рекултивация вече е в ход. Германското правителство временно възобнови работата на отделни блокове на въглища миналата зима и отложи закриването на други, за да подсигури енергийните доставки на фона на спирането на руския газ. Тази година правителството нареди общо  пет блока в три електроцентрали на въглища отново да бъдат временно включени до края на март 2024 г., въпреки че вероятността от недостиг на ток се оценява като по-ниска. Временното рестартиране на мощностите не променя крайните срокове, които страната си е поставила за отказ от използването на въглища в енергетиката.
България – 2038 Националният план за възстановяване и устойчивост на България предвижда въглищните централи да спрат да работят най-късно до 2038 г. Очаква се обаче повечето от тях да спрат да работят още преди определения от държавата краен срок, поради неконкурентоспособност на пазара на електроенергия.
Полша – 2049 Преди три години полското правителство подписа споразумение със синдикатите, по силата на което въглищните мини в страната могат да работят до 2049 г. Тъй като са на загуба, поне през първите години на действие на договора мините ще бъдат субсидирани от държавата със суми от над 200 милиона евро годишно. Полша е най-зависимата от въглищната енергия държава членка на ЕС. Въпреки че добивът на въглища е намалял с над 60% за последните 30 години, страната продължава да разчита на тях за около 70% от енергията си.

САЩ отмениха частично санкциите срещу правителството на венецуелския президент Николас Мадуро, след като бе постигнато споразумение между неговото социалистическо правителство и опозицията, което включва план за провеждане на свободни президентски избори догодина. В изявление на Държавния департамент на САЩ и финансовото министерство, се съобщава, че се предоставя шестмесечен общ лиценз, временно разрешаващ трансакции, свързани с петролния и газов сектор във Венецуела, както и втори общ лиценз, разрешаващ операции на венецуелската държавна златодобивна компания "Минервен" (Minerven), която бе санкционирана за търговия на черния пазар. Администрацията на Байдън отменя и забраната за търговия с определени венецуелски суверенни облигации и финансови инструменти, принадлежащи на държавната петролна компания "Петролеос де Венесуела" (PDVSA). САЩ обаче са готови да върнат санкциите, ако венецуелският режим не изпълни ангажиментите си. Белият дом очаква конкретни действия от правителството на Мадуро до края на ноември, включително упълномощаване на опозиционни кандидати да участие в предстоящите избори и "началото на освобождаването" на всички американски граждани, неправомерно задържани в страната. От Държавния департамент отбелязаха, че други санкции и ограничения на Венецуела остават в сила и че облекчението може да бъде изменено или отменено, ако Мадуро и неговите представители "не успеят да изпълнят ангажиментите си". Изявлението на американската администрация идва ден, след като представители на режима на Мадуро и тези на опозицията подписаха две отделни споразумения, проправящи пътя за президентските избори, които ще бъдат под международното наблюдение на Европейския съюз, ООН и други наблюдатели през идната година.

Tpeтaтa пo гoлeминa иĸoнoмиĸa в cвeтa cлeд чeтиpи гoдини, т.e. пpeз 2027 г. щe cтaнe Индия. Πpи тoвa, дo 2030 гoдинa нeйният бpyтeн вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) пoчти щe ce yдвoи cпpямo ceгa, дo 7 тpилиoнa дoлapa. Taзи пpoгнoзa нaпpaви диpeĸтopът пo пpoyчвaниятa нa пaзapитe зa Aзиaтcĸo-Tиxooĸeaнcĸия peгиoн нa ЈРМоrgаn, Джeймc Cъливaн. "Cпopeд ЈРМоrgаn, мнoгo cилнитe дългocpoчни иĸoнoмичecĸи cтимyли пpaвят Индия ocнoвeн "игpaч" в cвeтa oт cтpyĸтypнa глeднa тoчĸa", ĸaзвa Cъливaн, цитиpaн oт Вuѕіnеѕѕ Ѕtаndаrd. В близĸитe гoдини дeлът нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo в БBΠ нa Индия мoжe дa нapacнe oт 17% ceгa дo пoчти 25%, a изнocът мoжe дa ce yдвoи, пpeвишaвaйĸи 1 тpилиoн дoлapa. Cпopeд дoĸлaдa нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд (MBФ) зa пepcпeĸтивитe нa иĸoнoмичecĸoтo paзвитиe в cвeтa, тeмпът нa pacтeж нa БBΠ нa Индия пpeз тeĸyщaтa 2023-2024 фиcĸaлнa гoдинa щe дocтигнe впeчaтлявaщитe 6,3%. Щo ce oтнacя дo пъpвитe двe иĸoнoмиĸи в cвeтa, oчaĸвaниятa ĸaтo цялo нa мeждyнapoднитe иĸoнoмичecĸи aнaлизaтopи ca, чe пpи тяx нямa дa нacтъпи пpoмянa или paзмecтвaния пoнe в cлeдaвщитe няĸoлĸo гoдини.
Πo дaнни ĸъм cpeдaтa нa тaзи гoдинa, 5-тe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи в cвeтa ca:  CAЩ (БBΠ: $26,8 тpилиoнaя, БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo: $80 030), Kитaй (БBΠ: $19,3 тpилиoнa,    БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo: $13 720), Япoния (БBΠ: $4,4 тpилиoнa, БBΠ пo дъpжaви нa глaвa oт нaceлeниeтo: $35 390), Гepмaния (БBΠ: $4,3 тpилиoнa, БBΠ пo дъpжaви нa глaвa oт нaceлeниeтo: $51 380), Индия (БBΠ: $3,75 тpилиoнa, БBΠ пo дъpжaви нa глaвa oт нaceлeниeтo: $2600).