В изследване на Световната банка България се нарежда сред страните с висок стандарт на живот, сравнявайки данните за Брутния вътрешен продукт на глава от населението. Данните на Световната банка показват, че този показател на човек от се падат 13 772 долара от БВП. По този начин страната ни се нарежда до страни като Румъния, но дори надминава страни като Турция и Сърбия. Според данните на глава от населението се падат: Гърция – $20,732.1, Румъния – $15,892.1, Русия – $15,345.1, България – $13,772.5, Турция – $10,616.1, Сърбия – $9,393.6,. За сравнение първенците в класацията са САЩ с $561,580, Великобритания с $202,027, Швеция – $80,097 и Нидерландия – $57,439. В дъното на класацията е Нигер с $533.0 на глава от населението. Според Евростат БВП на глава от населението у нас е 59% от средното за ЕС, което е увеличение по този показател, тъй като за 2021 година е 57%. През 2022 г. Люксембург и Ирландия регистрират най-високи нива на БВП на глава от населението (съответно 161% и 134% над средното за ЕС).

Промишленото производство в България се свива седми месец поред на годишна база, сочат данните на Националния статистически институт за юли. Индексът на промишленото производство се понижава с 11.5% спрямо юли 2022 г., сочат данните. Строителната продукция се свива спрямо същия период на миналата година. В търговията тенденцията е обратната - запазване на оборотите на месечна основа и увеличение на годишна. Само преработващата промишленост е с месечен ръст, но символичен На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42.6%, в добивната промишленост - с 23.5%, и при преработващата промишленост - с 3.1%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия - с 50.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 29.0%, производството на дървен материал - с 22.0%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 20.8%, производството на хартия, картон и изделия от тях - с 20.3%.

Българската технологична компанията "Сирма" и фондът за рисков капитал "Иновейшън кепитъл" (Innovation Capital) ще финансират проекти за развитие на изкуствения интелект и на дронове. Двете компании продължават сътрудничеството си в програмата "Сирма Венчър Лаб. 2.0." (Sirma Venture Lab 2.0.). Целта е да се открият проекти от България и Балканския полуостров, работещи в областта на изкуствения интелект (ИИ) или внедряващи ИИ алгоритми в своите продукти и услуги, както и иновативни решения за роботизация и развитие на приложения за автономни летателни уреди (дронове). "Сирма винаги е заявявала интереса си за инвестиции в перспективни компании, които показват иновационен потенциал и умения за бизнес растеж", отбеляза Йордан Недев, финансов директор на "Сирма Груп Холдинг" АД. Размерът на финансирането, с което "Сирма" би участвала, е до 400 000 евро. Ангел Ангелов, програмен директор от "Иновейшън кепитъл" сподели, че "има много примери за финансирани компании, които за по-малко от една година стигнаха от нула до 1 млн. лева оборот, както и такива, които все още не са започнали да правят приходи, но имат голям потенциал". Фондът за рисков капитал "Иновейшън кепитъл" (Innovation Capital) е на българския пазар от четири години и инвестира основно в стартиращи технологични бизнеси.

След реализираните за 23 години 1.3 млрд. лв. инвестиции в добива и преработката на мед край Етрополе, "Елаците -Мед" подготвя нови 1.2 млрд. лв. за удължаване на експлоатацията и разширяване на едноименния рудник до 2041 г., съобщи изпълнителният директор на дружеството Драгомир Драганов. Компанията вече е подала необходимите документи в министерствата на енергетиката и околната среда, които трябва да одобрят увеличаването на срока на концесионния договор, който изтича през 2031 г. Това включва и издаване на оценката за въздействие върху околната среда на проекта, предвиждаща увеличаване на концесионната площ за всички дейности от сегашните 16.5 хил. дка на 21.7 хил. дка. През 2025 г. би трябвало да започнат инвестициите в подготовката на следващия етап от експлоатацията на находището, където по открит способ се копае руда със съдържание на мед, злато и сребро. Според оценките на компанията, която е част от групата "Геотехмин", около 700 млн. лв. ще струва подготовката за започване на новия добив в огромния рудник, който в горната част на "чашата" е с размери 2 на 2 километра, а в дъното – 600 на 600 метра. Мината осигурява работа на над 2 хиляди души в пет общини – основно в Етрополе, Чавдар и в съседното Мирково, където се намира обогатителната фабрика на предприятието. Около 300 млн. лв. ще са необходимите средства за увеличаване капацитета на съществуващото хвостохранилище, допълва Драганов.

Министерството на енергетиката трябва да заплати 3 502 252 лв. обезщетение на свързания с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол". Решението за това е на Върховния административен съд (ВАС) и е окончателно. Тецът заведе дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради решение на Министерството на енергетиката от 2019 година, когато министър е Теменужка Петкова от ГЕРБ. Тогава с писмо от директора на дирекция "Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации" са разпределени на "Бобов дол" безплатни емисионни квоти в размер на 262 662 тона, вместо дължимите за съответната година 449 343 тона. Впоследствие обаче българските съдилища отсъждат, че въпросният административен акт е нищожен, в резултат на което топлоцентралата претендира обезщетение заради пропуснати ползи. В крайна сметка ВАС потвърждава решението, че дружеството трябва да получи 2 080 242 лв. обещетение заедно с 1 422 010 лв., представляващи законни лихви.

Търговската верига ВІLLА откри пъpвия си мaгaзин в гpaд Чиpпaн, ĸoйтo e и 150-ият oбeĸт нa вepигaтa в Бългapия. Paзмepът нa инвecтициятa възлизa нa нaд 2 млн. лeвa. Oбeĸтът ce нaмиpa в Pитeйл пapĸ Чиpпaн, нa бyл. "Гeopги Димитpoв" №87. Πлoщтa нa тъpгoвcĸaтa зaлa възлизa нa 860 ĸв. мeтpa.

Частен съдебен изпълнител продава апетитен имот за 2 358 640 лева. Дворното място е с площ от 8288 кв. м. и се намира в гр. Баня, обл. Пловдивска, предназначено за изграждане на спортно оздравителен център. Върху имотът има вписани редица тежести, показва обявлението за търга. Имотът е собственост на "СД ВИАНА“ ООД, а дружеството е дерегистрирано по ЗДДС лице към дата 23.01.2023 г., и за процесния урегулиран поземлен имот не се начислява ДДС. Управител на дружеството е Венелин Терзиев. През месец март тази година Окръжен съд Пловдив е постановил собственикът на фирмата да изплати заплати на бивш служител в размер на над 8000 лева и да изплати разноските по делото. С името на Венелин Терзиев са свързани общо пет фирми - Терзиев Къмпани ЕООД,ЕВРОВИТАЛ ООД, ВЕСТНИК СТРОИТЕЛ ЕАД, ТЕРЗИЕВ ВГ ЕООД и "СД ВИАНА“ ООД. Търгът е от 11 септември до 11 октомври, а на следващия ден ще бъде обявен новият собственик, ако има такъв.

Броят на фирмените фалити в ЕС се покачи до 8-годишен максимум, като през второто тримесечие на 2023 година е нараснал за шесто следващо тримесечие и доближава 106, което е най-много от началото на записването на данните през 2015 г. Това демонстрират данните на Евростат. На тримесечна база броят на банкрутите нараства с 8,4%. В същото време броят на регистрациите на нови компании в Европейски Съюз понижава единствено с 0,6%, до 124. Индикаторът остава постоянен към 120 компании от третото тримесечие на 2020 година, откакто падна до 80 в разгара на пандемията от ковид. Най-осезаем растеж в броя на банкрутите през интервала април-юни е регистриран в хотелиерството и ресторантьорството (с 23,9% по отношение на първото тримесечие), както и в бранша на транспортните и складови услуги (с 15,2% ).

Освен засилването на опасенията за ново увеличение на лихвите от Федералния резерв на срещата през следващата седмица, в САЩ се заражда нова криза, която може да окаже натиск на икономиката и инвеститорите – бюджетна. Текущото финансиране за повечето правителствени програми изтича на 30 септември. Ако законодателите не успеят да приемат нов бюджет дотогава, някои правителствени агенции ще спрат да работят, пише Ройтерс. Според оценка на стратезите на Goldman Sachs това ще намали икономическия растеж на САЩ с 0,2% седмично. Частично затваряне на правителството, което няма да попречи на основни функции – например на армията или на социалноосигурителните плащания, не се смята за толкова токсично за икономиката, колкото неуспехът да се увеличи лимитът на държавния дълг. Последното беше избегнато на косъм през май-юни. Според изследване на CFRA влиянието на минали бюджетни кризи, довели до затваряния на институции,  върху акциите в САЩ е било слабо. S&P 500 е паднал средно с 0,4% през седмицата преди спирането и е нараснал общо с 0,1% за продължителността на всички спирания от 1976 г. насам. Този път обаче инвеститорите може би ще са по-чувствителни. Неуспехът да бъде приет бюджет би подчертал задънената улица и политическата нестабилност, които рейтинговата агенция Fitch посочи като причина за понижаването на кредитния рейтинг на САЩ през август – решение, което разтърси силно пазарите. Спиране на работата на правителствени агенции може да доведе до съкращаване на разходите, което може да потисне икономиката в момент, когато други фактори, включително затягането на паричната политика на Федералния резерв и възобновяването на плащанията по студентските заеми, се очертават като заплаха за растежа.

САЩ, Саудитска Арабия и Индия обсъждат възможна инфраструктурна сделка, която е в състояние да преобразува търговията между района на Персийския залив и Южна Азия като свърже Близкия изток и Индия с жп връзка и нови пристанища, съобщава Ройтерс, като се позовава на американски официални лица, участващи в преговорите. В разговорите вземат участие и представители на ОАЕ и Европа. Те обаче едва ли ще дадат резултат, който да може да бъде обявен по време на срещата на Г-20 в Индия през уикенда. Преговорите се водят от месеци, но без достатъчно конкретика, признават участници.  Новата инициатива има за цел да контрира китайския проект "Един пояс, един път".