От 1 септември 2023 г. физическите лица ще могат да си откриват платежна сметка за основни операции, като тази сметка ще се обслужва безплатно, когато по нея постъпват и се съхраняват средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения за социално осигуряване и социално подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти. В края на юли Народното събрание прие Закона за държавния бюджет за тази година, с който фирмите с над 100 служители бяха задължени да превеждат заплатите по банков път. Условие да бъде открита такава сметка за основни операции е притежателят й да няма открита друга, чрез която да може да използва посочените платежни услуги. Всеки гражданин ще има право само на една платежна сметка за основни операции. Чрез сметката за основни операции могат да се извършват услуги като внасяне на средства по сметката, теглене на пари в брой от гише или банкомат, както и други платежни операции на територията на страната в левове. Гражданите ще могат да теглят посочените средства от сметката за основни операции безплатно само на банкомати на обслужващата банка.

Към края на юни 2023 г. наличните средства на Фонда за гарантиране на влоговете в банките са 1.516 млрд. лв., достигайки най-високото си ниво за последните 8 години, след като почти целият му финансов ресурс през 2014-та беше използван за удовлетворяване на вземанията на гарантираните вложители в КТБ АД. Капитализацията на Фонда към края на юни е 1.88% – почти два пъти по-висока, както от нормативно определената в Закона за гарантиране на влоговете в банките, така и от европейската рамка за гарантиране на депозити. Законът определя целевото равнище от 1% от общия размер от гарантираните влогове, а Директива 2014/49/ЕС – минимално ниво от 0.8%, като и двете нива трябва да бъдат достигнати до 3 юли 2024 година. Основен източник за набиране на средства във Фонда са годишните премийни вноски от банките членки и всички те са ги превели за тази година в законоустановения срок – 31 май, като общият им размер е 199.9 млн. лева. Друг важен източник на финансиране са получените суми от имуществото на банка при суброгация. Като най-голям кредитор на КТБ, след встъпване в правата на вложителите с гарантирани влогове, към април тази година Фондът е получил общо към 948.4 млн. лева. Основната част от събраните в него средства – над 80% от портфейла му, се съхраняват като депозити в БНБ. Към края на юни в централната банка са около 1.362 млрд. лева.

Най-голямата софтуерна компания в България и през тази година остава българското поделение на американската VMware. През 2022 г. приходите на българското дружество "Виемуеър" са отбелязали ръст от 31.8% до 343.3 млн. лв.. Печалбата за този период е 21.5 млн. лв. Само преди пет години, през 2017 г., приходите са били 89 млн. лв. Броят на служителите през септември 2022 г. е 1825, след което се наблюдава намаляване до 1757 през април 2023 г. Най-голямата софтуерна компания в България и през тази година остава българското поделение на американската VMware. През 2022 г. приходите на българското дружество "Виемуеър" са отбелязали ръст от 31.8% до 343.3 млн. лв.. Печалбата за този период е 21.5 млн. лв. Само преди пет години, през 2017 г., приходите са били 89 млн. лв. Броят на служителите през септември 2022 г. е 1825, след което се наблюдава намаляване до 1757 през април 2023 г. На второ място през тази година е "Ди Екс Си България", което е наследник на дългогодишния лидер в аутсорсинг класацията "Ентърпрайз сървисис България". Групата се занимава с най-различни дейности - от софтуер, през поддръжка на IT инфраструктура, аутсорсинг на бизнес процеси, управление на проекти и др. Дружеството беше създадено преди седем години след сливането на Hewlett-Packard Enterprise и Computer Sciences Corp., с което се създаде групата DXC Technology. Приходите за 2022 г. са скочили с над 4% до 263 млн. лв. Служителите също растат и вече са над 3700. На трето място е "Пейсейф България", българският клон на финтех компанията Paysafe. Нейните приходи през последната година растат минимално до 224.8 млн. лв. Четвърта позиция е за "САП лабс България", едно от двете дружества на германския софтуерен гигант SAP в България. "САП лабс" отговаря конкретно за разработките на продукти, като към края на 2022 г. има 1343 служители в страната. През изминалата година приходите на дружеството са нараснали с 27.3% до 196.8 млн. лв., скок от над 40 млн. лв. приходи спрямо година по-рано. На 5-то място е "Атос България", клона на френската софтуерна компания Atos. В България работят две дружества на Atos - "Атос България компетънси център" и "Атос Ай Ти солушънс енд сървисис". През 2022 г. общите приходи на двете дружества са 161 млн. лв., впечатляващ скок от почти 35% спрямо година по-рано. Тези приходи са поделени почти поравно между двете юридически лица. Скок има и сред заетите, като в рамките на година Atos е наела над 200 души в България.

Моловете на южноафриканския фонд за инвестиции в недвижими имоти NEPI Rockcastle у нас – Paradise Center и Serdika Center, са подобрили представянето си през първото полугодие на тази година спрямо същия период на 2022 г. и носят втората по големина печалба на собственика си в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През 2017 г. NEPI придоби Paradise Center в София в сделка за почти 253 млн. евро, която беше най-голямата в България за годината. Преди това фондът стана собственик и на Serdika Center за сумата от малко над 207 млн. евро. Между януари и края на юни 2023 г. нетната печалба от наеми на двата мола възлиза на 22,966 млн. евро, което е с почти 3,5 млн. евро повече спрямо същия период на миналата година, когато тя достигна 19,521 млн. евро. Печалбата преди данъци на NEPI от двата търговски центъра в София за първото полугодие е 48,915 млн. евро, с 18,8 млн. евро повече спрямо година по-рано, когато тя бе 30,086 млн. евро. Това е втората по големина печалба преди данъци за NEPI от моловете му в ЦИЕ след Румъния, където тя е достигнала 188,7 млн. евро. Фондът има присъствие в Румъния, Полша, България, Унгария, Словакия, Хърватия, Сърбия, Чехия и Литва. Към края на юни Serdika Center и Paradise Center са оценявани на 536,223 млн. евро, което е ръст спрямо 504,772 млн. евро към края на първото полугодие на миналата година. През първото полугодие посещаемостта на двата мола се е увеличила с 14,6 на сто на годишна база, като това е най-високият ръст сред моловете на NEPI в региона.

През 2021 г. "Филкаб" създаде проектна компания "ФЕЦ Оризари" с цел да проектира, изгради и експлоатира собствен фотоволтаичен парк на терен от 114 дка н промишлен терен край село Оризари, Пловдивско. Бизнес планът на компанията е "ФЕЦ Оризари" да произвежда по 22 500 мВтч електроенергия годишно. Очакваните приходи от продажбата й са по 1.9 млн. евро (около 85 евро/мВтч), така че срокът за откупуване на инвестицията е 7.5 години. Срокът за пускането в експлоатация на фотоволтаичната електроцентрала край Оризари е краят на 2023 г. "Филкаб" вече разполага със соларна мощност за собствено потребление, която е инсталирана върху покривите на част от административните и производствени сгради на компанията в Пловдив. Тя е с инсталирана мощност от 900 кВт, като това дава възможност на компанията да покрива около 60% от нуждите си от електричество. Фотоволтаичната централа край Оризари ще представлява система от 3 самостоятелни соларни парка, като върховата мощност на всеки от тях ще бъде по 6 мВт. Приходков обясни, че финансирането на проекта се осъществява с банков кредит от Обединена българска банка, както и със собствени средства в съотношение приблизително 75:25. Край село Оризари ще бъдат монтирани общо 28 056 соларни модула, които вече са докарани на строежа.

Правителството прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи в размер на 1 569 100 лв. по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2023 г. за защита правата на държавата като акционер в „Международен панаир Пловдив“. Министърът на икономиката и индустрията заведе дело в Софийския градски съд, а на 15 август Апелативният съд в Пловдив Апелативният съд потвърди спирането на вписването на апорта на акциите от Пловдивския панаир. До края на производството в СГС акциите от Пловдивския панаир на община Варна не могат да отидат в частното дружество "Пълдин туринвест" АД.

Редовното общо събрание на акционерите гласува нетната печалба на “Централна кооперативна банка” АД – София за 2022 г. в размер на 38.14 млн. лева да бъде отнесена във фонд “Резервен”. Преизбрани за нов петгодишен мандат са досегашните членове на Надзорния съвет – Иво Каменов, Централен кооперативен съюз и Райна Кузмова. Марин Митев не е избран за член на надзора. На негово място влиза Константин Велев с петгодишен мандат. Постоянното възнаграждение на член на Надзорния съвет се определя на 15 000 лева месечно, считано от 1 януари тази година. Постоянното възнаграждение на член на Управителния съвет ще е 10 000 лева месечно, считано от 1 януари тази година. На всеки от изпълнителните директори се определя допълнително постоянно месечно възнаграждение в размер на петкратния размер на постоянното месечно възнаграждение, определено за член на Управителния съвет. Основен акционер в банката е “Химимпорт” АД.

На 23.08.2023 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи шестмесечен финансов отчет на Випом АД към 30.06.2023г. на консолидирана основа.

Забавянето на активността на частния сектор на еврозоната се е задълбочило през август след като браншът на услугите – досегашен светъл лъч в стопанството на блока, последва низходящия път на индустрията. Индексът, отчитащ процесите в икономиката PMI, е паднал до 47 пункта – доста под прага от 50 точки, стойностите над който са белег за растеж. Активността в сектора на услугите се свива за първи път от края на миналата година при прогнозиран продължителен подем заради наблюдаваното напоследък по-интензивно търсене. Числата са особено обезпокоителни за Германия, където общата стойност на показателя за всички браншове на стопанството пада с най-бързи темпове от първата вълна на пандемията, довела до икономически застой през май 2020-а. Второто по големи стопанство на блока на еврото – Франция, отчита трето поредно понижение на продукта, докато редукцията в останалите страни членки е по-скромна. Аактивността на компаниите от обслужващата сфера спада за първи път от края на миналата година, а в промишлената – за пореден месец. Публикуваните на 23 август данни предполагат, че БВП на блока на еврото ще се свие с 0.2% през третото тримесечие спрямо второто когато отчете ръст от 0.3 процента. Резултатите идват в критичен момент за Европейската централна банка, която трябва да решава дали да повиши отново лихвите през септември или да направи пауза. Понижението на активността е в подкрепа на втората алтернатива, но пък констатациите за PMI на авторите на анализа – S&P Global, са придружени с предупреждение за упорито високия ценови натиск. Равнището на разходите на входа на производството и на инфлацията, измервана чрез цените, са нараснали през август, отчасти заради увеличението на трудовите възнаграждения, според експертите на агенцията. По оценка на банкери, тревогите на председателката на ЕЦБ – Кристин Лагард, че по-високите заплати и по-ниската производителност на труда са заплаха за икономиката на еврозоната, са напът да се превърнат в реалност, поне за огромния сектор на услугите. Налице са и първите признаци, че пазарът на труда, който досега оставаше устойчив и незасегнат от влошаващата се икономическа перспектива, започва да усеща натиска. Наемането на нови работници почти е спряло, защото компаниите се настройват за по-мрачна стопанска перспектива през идната година, посочва S&P Global. Експертите обясняват, че доверието на бизнеса намалява, като компаниите споделят тревогите си от забавянето на широката икономика и на пазарите за износ. Публикуваните на 23 август данни за Германия и Франция сочат свиване на продукта. Огласените преди тях числа за Австралия покават задълбочаване на спада, а за Япония – солиден възход. Очакваните данни за Великобритания вероятно ще сигнализират за слаб подем, а прогнозите за Съединените щати са за стабилен растеж.

Продажбите на нови жилища в САЩ са се повишили през юли, тъй като острият недостиг на съществуващи жилища е подтикнал купувачите към новопостроени такива. Това показват най-новите сезонно коригирани данни на американското министерство на търговията, съобщи Ройтерс. Продажбите на нови жилища са скочили с 4,4 на сто до 714 000 на годишно осреднена база през миналия месец. Продажбите през юни бяха ревизиран надолу до 684 000 спрямо по-рано обявените 697 000. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха, че продажбите на нови жилища, които представляват малък дял от продажбите на жилища като цяло в САЩ, ще достигнат 705 000. Продажбите на нови жилища се отчитат при подписване на договор, което ги превръща във водещ индикатор за състоянието на жилищния пазар. На годишна основа през юли продажбите на нови жилища са се увеличили значително - с 31,5 на сто, сочат още данните. Средната цена на ново жилище през юли е била 436 700 долара. Това е поевтиняване с 8,7 на сто спрямо същия месец на миналата година.  Предлагането на построени по-рано жилища в САЩ е близо до исторически минимум, тъй като лихвите по ипотечните кредити достигнаха най-високите си нива от 2000 г., разубеждавайки собствениците на тези жилища да пуснат домовете си на пазара предвид по-високите лихви за подобни жилища. Недостигът на съществуващи жилища, които съставляват по-голямата част от пазара, тласка потенциалните купувачи към нови домове и предизвиква бум в новото строителство.Лихвените проценти по ипотечните кредити в САЩ миналата седмица са скочили до най-високото си ниво от 23 години. Това е изпратило търсенето на ипотечни кредити до минимум от 28 години. Общият обем на молбите за ипотечни кредити е спаднал с 4,2 на сто през миналата седмица в сравнение с седмица по-рано, според сезонно коригирания индекс на Асоциацията на ипотечните банкери. Миналата седмица средният договорен лихвен процент за 30-годишни ипотеки с фиксиран лихвен процент със съответстващи салда по заеми (726 200 долара или по-малко) се е увеличил от 7,16 на сто до 7,31 на сто. През същия период на миналата година тази ставка беше на ниво от 5,65 на сто.

Инфлацията на цените на едро в Япония се ускори до 9,1 на сто през май спрямо същия месец година по-рано, отразявайки по-високите цени на суровините и резкия спад на йената, което увеличи разходите за внос с рекордни темпове. Това показват данни на Японската централна банка. Цените на стоките, търгувани между японски компании на вътрешния пазар, отбелязаха петнадесети пореден месец на увеличение, повишавайки вероятността от по-високи потребителски цени, които биха могли да навредят на частното потребление, тъй като икономиката все още не се е възстановила напълно от последствията от пандемията от коронавирус. Повишението на цените на едро с 9,1 на сто последва ревизираната оценка за покачване на цените с 9,8 на сто през април, която представляваше най-бързият темп на нарастване в историята на страната. Ангажиментът на Японската централна банка да поддържа своята политика на свръхниски лихвени проценти доведе до рязък спад на стойността на йената спрямо долара и еврото, тъй като Управлението за федерален резерв на САЩ и Европейската централна банка се придвижват към по-строги политики за борба с нарастващата инфлация. Цените на вносните стоки в Япония скочиха с рекордните 43,3 на сто през май спрямо година по-рано, тъй като слабата йена причинява по-високи разходи за бедната на ресурси страна, която разчита в голяма степен на вноса на енергия, докато за същия период цени на експортните стоки нараснаха с 16,7 на сто. Централната банка очаква, че инфлацията на стоките на едро няма да продължи дълго, но по-високите разходи са проблем за местните компании, които са изправени пред натиск да си осигурят печалби чрез повишаване на цените на дребно.