Търговският баланс за юни 2023 г. е отрицателен в размер на 52,2 млн. евро при дефицит от 486,7 млн. евро за юни 2022 г., съобщава Българската народна банка (БНБ). За периода януари – юни 2023 г. търговският баланс е отрицателен в размер на почти 1,055 млрд. евро (1,1% от БВП) при дефицит от близо 1,773 млрд. евро (2,1% от БВП) за същия период на 2022 г. Износът на стоки за юни е почти 3,846 млрд. евро, като намалява с 491,5 млн. евро (11,3%) в сравнение с този за юни 2022 г. За януари – юни 2023 г. износът е почти 22,470 млрд. евро (23,5% от БВП), като намалява с 272,6 млн. евро (1,2%) в сравнение с този за същия период на 2022 г. Вносът на стоки за юни 2023 г. е за 3,898 млн. евро, като намалява с почти 926 млн. евро (19,2%) спрямо юни 2022 г. За януари – юни 2023 г. вносът е над 23,524 млрд. евро (24,6% от БВП), като се понижава с 990,6 млн. евро.

Законови промени в сила от 5 август увеличават значително доходите от труд, които не може да бъдат запорирани заради просрочени задължения към Бюджета. За длъжници, които работят, се предвижда допълнителен размер към досегашния защитен от запориране доход в размера на минималната работна заплата. Този допълнителен доход се образува като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две. При средна работна заплата за второто тримесечие от 1957 лв. и минимална заплата от 780 лв., се получава 588.50 лв. Така несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово възнаграждение, става 1368.50 лв. По-високата защитена от запори сума ще се прилага само за трудовите доходи на физическите лица. За доходите от пенсии и стипендии няма промяна - при тях сумата, върху която не може да се правят запори остава размера на минималната работна заплата - 780 лв. за тази година. По-високата несеквестируема сума от трудовите доходи не е постоянна величина - тя се променя всяко тримесечие според данните на НСИ за средната брутна работна заплата в страната.

За първите шест месеца на 2023 г. пенсионноосигурителните дружества в България обявиха 54.5 млн. лева нетна печалба спрямо 37.4 млн. лева за сравнимия период година по-рано. Два от пенсионните фондове са реализирали повече от 10 млн. лева положителен финансов резултат. Това са ПОК Доверие и Алианц България, приключили полугодието с печалби за 16.79 млн. лева и 12.78 млн. лева. Близо до тази граница е и ДСК-Родина, отчел 9.8 млн. лева нетна печалба. В топ 5 по този показател са ЦКБ-Сила и ПОК ОББ, отчитащи 5.3 и 4.6 млн. лева печалба за периода 1 януари-30 юни. По-високите активи под управление носят и по-високи приходи на фондовете. Настоящите постъпления, формирани от такси и удръжки, както и управление на собствени средства, растат до 149.9 млн. лева срещу 143.3 млн. лева за първите шест месеца на 2022 г. Най-големият пенсионен фонд у нас – ПОК Доверие, обяви и най-големи приходи за периода. Те са 37.9 млн. лева, докато за Алианц България и ДСК-Родина постъпленията възлизат на 27 и 26 млн. лв. Съгласие и ЦКБ-Сила допълват челната петорка с приходи от 19 и 15 млн. лева. Към края на второто тримесечие на 2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 21.08 млрд. лева. В сравнение с края на миналата година, нетните активи нарастват с 9.7%, а в сравнение с 30 юни 2022 г. - с 14.08 на сто. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 15.1 на сто спрямо 30 юни 2022 г.

Хазартната компания "Телематик интерактив България" планира да закупи 50% от капитала на "Палмс Меркюр Казино", което притежава 11 игрални зали, от които 6 в София. Според представената в мотивирания доклад за сделката оценка, тя трябва да е между 43 и 52 млн. лева. "Телематик интерактив", която през февруари 2022 г. набра 16 млн. от инвеститорите на БФБ, стои зад хазартния бранд за онлайн залози PalmsBet - третият по-големина сайт за залагания в страната. "Телематик" ще изкупи дела, който е 50%, на "Баргейм" в "Палмс Меркюр Казина". Останалите 50% са собственост на Merkur Casino, което по информация от "Телематик" оперира 400 зали в Германия и още 800 в други европейски страни. Почти едноличен собственик на "Баргейм" е "Р.С. Консулт" (държи 98%). Според "Консултантска къща АМРИТА" бизнесът на "Палмс Меркюр Казина" се оценява на стойност от около 87 млн. лева, което означава, че 50% от капитала се равнява на около 43 млн. лева, като в сметките са включени дивиденти, които "Телематик" се очаква да получи, но ще трябва да изплати обратно на предишните собствници, което покачва сметката до 52 млн. лева. За 2022 г. Палмс Меркюр отчита приход от над 31 млн. лева, но регистира нетни загуби от около 7 млн. поради "извънредни разходи", въпреки оперативна печалба от над 7 млн. лева. Приходът и печалбата растат в сравнение с предходната 2021 г.- 20 млн. приход и 4 млн. печалба, а до 2028 г. се очаква да набъбнат до 56 млн. лева оборот и 14 млн. лева печалба. Според документите "Палмс Маркюр" управлява 11 игрални зали в България: шест в София и по една в Пловдив, Русе, Казанлък, Стара Загора, Русе и Благоевград. Ако бъде одобрена, сделката ще извърши на три плащания - половината през 2023 г., а останалото на два транша през 2024 и 2025 съответно.

Наскоро създадената Rezolv Energy - дъщерна компания на английския мултимилиарден фонд Actis, е сключила сделка с българската компания "Уай Джи Уай индъстрис" на силистренския земеделски бизнесмен Явор Георгиев за придобиването на проект "Св. Георги" за 229 мегаватова соларна централа върху терена на бившото летище до Силистра, който е 1650 дка. Проектът ще може да произвежда над 300 гигаватчаса годишно и трябва да започне да се изгражда още тази година, като въвеждането в експлоатацията се очаква в началото на 2025 г. Планът е енергията да се продава на търговски и промишлени потребители чрез дългосрочни договори за покупко-продажба (т.нар. PPA). В момента тече и конкурс за избор на фирма, която да изгради соларния парк (EPC контракт), като сред кандидатите са някои от най-големите български играчи от брашна. По пазарни оценки инвестицията би трябвало да надхвърли 230 млн. лева и вероятно ще бъде осигурена директно от компанията майка Actis. Самата Actis e инвестиционен фонд, управляващ активи за над 15 млрд. долара, който е базиран във Великобритания и концентрира портфейла си в развиващи се икономики по целия свят. Много от сделките на компанията са с африкански или южноазиатски държави. Наскоро е бил придобит соларен проект в Румъния с размер 1044 мегавата, който би бил най-големият в Европа по капацитет, ако се реализира.

„Агрия Груп Холдинг“ АД отчита силен спад на печалбата към края на юни в сравнение с края на юни 2022 г. на фона на силния спад на цената на пшеницата на световните борси. Компанията увеличава всички основни разходни пера, вкл. и разходите за лихви. Дружеството придоби и производителя на биоетанол „Алмагест“ през първата половина на годината, което му струва почти 40,9 млн. лева. Евентуални дивиденти от тази дъщерна компания могат да се очакват догодина. В индивидуалния отчет към края на юни бяха отчетени 7,8 млн. лева дивиденти при 41,2 млн. лева година по-рано, което представлява спад от над 81% на годишна база. Продажбите на „Агрия Груп Холдинг“ нарастват до 334,021 млн. лева към края на юни при 325,251 млн. лева година по-рано, или с 2,7%. Общите приходи са за 341,759 млн. лева при 329,704 млн. лева година по-рано, като се включат финансовите приходи. Същевременно разходите за дейността достигат 338,344 млн. лева за отчетния период при 283,748 млн. лева за същия период на миналата година, което е с малко над 19% повече на годишна база. 

Топлофикация Сливен е в процес на изграждане на блокове за производство на електро и топлоенергия от когенерации. За целта се работи по пускането в експлоатация на 2 когенерационни модула, които се очаква да започнат работа през втората половина 2024 година. Планираната инвестиция в парна турбина и парогазов модул е с обща електрическа мощност 50Мв. Обмисля се и варианта с новите съоръжения да се използва и водород, което е постижимо чрез постепенно увеличение в периода от 2026 година до 2030 година. В момента работят 2 въглищни котела и една турбина с инсталирана мощност 30Мв, като дружеството произвежда и доставя топлинна енергия на 14 000 домакинства в гр. Сливен. Потребява се вносно гориво и обогатено енергийно гориво, добито в Мини Марица Изток и преработено в Брикел. Без обогатеното енергийно гориво от Брикел, Топлофикация Сливен би работила в нестабилен режим с по-скъпо производство на топлинна и електрическа енергия.

Във Великобритания банките могат да бъдат глобявани, ако не осигурят свободен достъп до теглене на пари в брой за потребителите и бизнеса, потвърди Министерството на финансите. Новата политика на министерството гласи, че безплатните тегления и депозити в брой трябва да са достъпни в рамките на една миля (1,6 км) за хората, живеещи в градските райони. В провинцията, където загрижеността е по-голяма и често се използва термина "парични пустини", допустимото максималното разстояние е три мили (4,8 км). Този ход е малко вероятно да спре затварянето на клонове и намаляването на използването на пари в брой. Министерството на финансите уточни, че разстоянията са определени така, че да се поддържа текущото ниво на покритие на безплатен достъп до пари в брой, чрез банкомати или услуги "лице в лице". Тези ограничения могат да бъдат разширени, ако използването на пари в брой намалее в бъдеще. Съгласно новите насоки, ако услуга като банкомат или клон бъде прекратена и е необходима заместваща услуга в района, това трябва да се направи преди затварянето. Средно повече от 50 банкови клона в Обединеното кралство са били затваряни всеки месец от 2015 година насам, показва статистиката.

Китайският гигант в недвижимите имоти Evergrande Group е подал молба за обявяване в несъстоятелност по Глава 15 пред съд в Манхатън, съобщи Си Ен Би Си. Целта е да бъдат защитени активите на компанията в САЩ, докато се постигне споразумение за преструктуриране на дълга й. Процедурата по Глава 15 от американския Закон за фалитите има за цел да предложи механизми за разрешаване на случаи на несъстоятелност, включващи повече от една държава. Конгломератът натрупал дълг от над 300 млрд. долара, се оказа в затруднено положение през 2021 г., когато китайските власти затегнаха контрола над сектора на недвижимите имоти. Тогава предприемачът изпадна в дефолт и обяви програма за преструктуриране на чуждестранните си задължения през март. Търговията с акциите му е спряна от март 2022 година. През юли обяви загуба от общо 81 млрд. долара за последните две години след затруднения да завърши проектите си и да се разплаща с доставчици и кредитори. Нетните загуби за 2021 г. и 2022 г. бяха съответно 476 млрд. юана (66,36 млрд. долара) и 105,9 млрд. юана (14,76 млрд. долара) - резултат от отписвания на активи, връщане на поземлени парцели, загуби от финансови активи и финансови разходи. Съдебната процедура в САЩ започва на фона на страховете, че затрудненията на китайския сектор на недвижимите имоти могат да "заразят" и цялата икономика на страната, чийто растеж вече буксува. Неотдавна Country Garden, която бе сред най-големите компании за недвижими имоти в страната, се затрудни да изплати купоните по свои доларови облигации и отправи предупреждение за печалбата. Огромният сектор на недвижимите имоти дълго време бе ключов двигател за растежа на китайската икономика, допринасяйки за 30 процента от брутния вътрешен продукт на страната.

Китайският регулатор на пазара за ценни книжа обяви пакет от реформи в опит да стимулира инвестициите и търговията след месеците на неубедителен икономически растеж, свалил пазарните оценки на китайските акции и облигации. Целта е “да повиши доверието на инвеститорите в капиталовите пазари”, което е израз на опасенията за икономическото и финансово здраве на националното стопанство след слабия подем от стриктните противопандемични ограничения през миналата година. CSRC заяви на 18 август, че обмисля да удължи часовете на търговия на местните пазари за акции и облигации и обеща да понижи комисионните за сделките за брокерите. Регулаторният орган смята също да насърчи обратното изкупуване на акции, за да помогне за стабилизирането на котировките на фирмените книжа. Според експертите, увеличението на часовете на търговия ще има реално влияние върху пазарните нагласи. Пакетът от регулаторни мерки е част от плана за подкрепа на националното стопанство. В ранните часове на 18 август Народната банка на Китай активизира усилията си да спре обезценяването на юана, които идват дни след като изненадващо понижи лихвените проценти, за да повиши доверието на местните потребители. Това решение бе взето след разочароващите финансови резултати на китайските пазари и спада на базовия борсов индекс на страната CSI 300 на регистрираните на тържищата в Шанхай и Шънджън акции с повече от 2% от началото на годината в сравнение с 14-процентния ръст на щатския индекс S&P 500. Ниската доходност на книжата е признак за липсата на доверие в широката икономика на фона на публикуваните напоследък неубедителни данни за търговията и индивидуалното потребление. Чуждестранните инвеститори натискат надолу китайските акции и облигации през последните седмици, разочаровани от провала на опитите на китайските управляващи да подкрепят растежа. Малко след официалното изявление на CSRC на 18 август фондовите борси в Шанхай и Шънджън потвърдиха, че ще орежат с грубо една трета комисионните, които начисляват на брокерите за трансакциите и ще понижат леко таксите и за търговците на облигации. CSRC проучва и начини за ограничаване на високата степен на задлъжнялост на регистрираните на борсите компании с ниски финансови резултати, за да ограничи кредитирането им в случаите когато акциите им се търгуват под оценките при първоначалните публични емисии. Възможността за повече обратни изкупувания на фирмени книжа ще помогне за повишаване на доверието в краткосрочен план, въпреки че няма да ликвидира напълно “заболяването” на китайските пазари. Защото, обратните изкупувания на акции са целенасочено пазарно ориентиран начин за стимулиране на положителните пазарни нагласи и за повишаване на котировките на акциите на подценените компании.