През първото тримесечие на 2023 г. произведеният брутен вътрешен продукт на България (БВП) възлиза на 39.9 млрд. лева по текущи цени според предварителните данни, съобщава Националният статистически институт. За посочения период БВП нараства с 2.3% в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. и с 0.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни. На човек от населението се падат 6 201 лв. от стойностния обем на показателя. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през първото тримесечие на 2023 г. възлиза на 34.8 млрд. по текущи цени. През първото тримесечие на 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2.5%, което е нарастване с 0.2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.

През първото тримесечие на 2023 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 122 772 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. Общо 97 482 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2023 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г., когато броят на лицата с променено участие е бил 83 241, се наблюдава увеличение с 9090 лица, или 10,28 на сто, посочват от Комисията за финансов надзор. Броят на лицата, променили участието си в универсалните пенсионни фондове, е 90 367 лица, а броят на променилите участието си в професионалните фондове – 6603 лица. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през първото тримесечие на годината, е 411 747 669 лв., в т. ч. 379 407 189 лв. в универсалните фондове, 30 418 348 лв. в професионалните и 1 922 132 лв. в доброволните фондове.

Третият най-голям производител на бойлери в Европа, българската компания TESY започва изграждането на нов завод в Шумен. Стойността на инвестицията в строителството и оборудването възлиза на 50 милиона лева и ще бъде финансирана с банкови заеми. Новият завод ще бъде изграден до края на следващата година, а плановете са той да влезе в експлоатация в края на 2024 година. На 11 500 кв. м разгъната застроена площ ще има производствена част, разделена в две основни халета с високо автоматизирани и технологични заваръчна, емайлираща и асемблираща линии за водосъдаржатели за термодинамични и електрически бойлери, както и линии за краен монтаж на термопомпени агрегати и термодинамични бойлери. Предвидена е високостелажна складова система и около 4 хил. палетоместа с 6 товарни рампи. Административно-битовата зона ще бъде разпределена на три нива, включваща робо академия, офисна част с 50 работни места и релакс зона за 200 човека. Планираният годишен капацитет на фабриката ще бъде над 200 000 единици краен продукт. Работните места, които ще бъдат разкрити ще бъдат за между 20 и 40 нови служители.

Министърът на икономиката ще трябва да предприеме действия пред “Централен депозитар” АД за прехвърляне на 16,3 млн. броя акции от Община Варна в полза на държавата от капитала на “Международен панаир Пловдив” във връзка с договор за дарение от 2017 г. Това гласи проект на решение на парламента, който беше одобрен от правната комисия към НС. През 2017 г. Общински съвет - Варна е дал съгласие за прехвърляне на акциите в полза на държавата безвъзмездно. При дарение не е необходим писмен договор, а само съгласието на двете страни. Въз основа на налични писма е ясно, че предложението на Общинския съвет за дарение е прието от министъра на икономиката, гласят мотивите на депутатите. На по-късен етап е направен опит акциите на община Варна от Панаира да бъдат апортирани в капитала на контролираното от Георги Гергов “Пълдин туринвест” АД, но за това има висящо производство и прехвърлянето не е вписано в Търговския регистър.

Европейскияt фонд CEECAT Capital е придобил почти 23% от капитала на "Телелинк бизнес сървисис груп" по време на търга, в който неговите най-големи акционери предложиха 25% на фондовата борса. Това е станало с регистрираното в Люксембург дружество на CEECAT - SEET Investment Holdings Sarl, което купи на 5 юни 2.872 млн. акции при цена 9.5 лв, което оценява цялата сделка на 27.3 млн. лв. Най-много акции е продал Любомир Минчев, който е най-големият акционер и основател на "Телелинк БСГ" - 1.842 млн. броя. Партньорът му Иво Евгениев е продал 4.01% от капитала (501 662 акции по 9.5 лв.). Останалите най-вероятно са от Спас Шопов, който също държеше 4% преди сделката. След продажбата дяловото участие на Минчев пада до 52.23%. Ако третият продавач с 4% е Шопов, това означава, че той и Евгениев напускат компанията като акционери. След сделката CEECAT Capital става и вторият най-голям инвеститор в "Телелинк БСГ". Компанията е системен интегратор, който с се занимава с изграждането и поддържането на информационни системи за комуникация.

По данни от гражданското движение "България обединена за една цел" (БОЕЦ) от Българската банка за развитие и от Министерството на иновациите и растежа потвърдили, че считано от 20.03.2023 г. „Булгартабак“ не си плащат кредита към ББР. Вместо това от фирмата кредитополучател “Индастриал солюшънс енд технолоджи” предложили да прехвърлят цялото кредитно обезпечение на банката, като заменят дълг срещу собственост. Кредитите на „Булгартабак – БТ“ АД от Българска банка за развитие (ББР) са три на брой – един консолидиран и два инвестиционни. Общата им стойност е 187 065 000 лв. Дружеството е сред най-големите кредитополучатели от държавната банка. В тази група фирмата е заедно със „Слънчев ден“ и „Роудуей кънстракшън“ АД. В началото на 2021 г. „Индастриал солюшънс енд технолоджи“ (с предишно название „Ди Ар Си Трейд, от 2017 г.) е заместило „Благоевград – БТ“ в задълженията му по заемите. Едноличен негов собственик е бил „Булгартабак-Холдинг“, а в момента е притежание на „Ти Ес Ейч“ ЛТД – Обединено арабско емирство, Дубай. Непряко върху него контрол се упражнява отново от „Булгартабак-Холдинг“, защото то е собственик на регистрираното в Дубай дружество.

Ново пространство за съвместна работа с 80 места се очаква да отвори врати в Сграда 10 на Бизнес парк София в квартал "Младост" до края на годината, както и да започне изграждането на нова сграда 16 до спирката на метрото. Най-големият офис комплекс в Централна и Източна Европа представи дългосрочната си стратегия за развитие, която цели да го превърне в още по-притегателен градски център чрез повече зелени площи, публични пространства, събития, култура и разнообразни услуги. Сред първите подобрения, създадени в партньорство с фондация "Колективът", са трансформацията на покрив с площ над 3000 кв. м в социално място за събития, храна и срещи, нови споделени места за работа на открито, нова сцена край езерото и мащабни произведения на уличното изкуство.

Стоките, внасяни и изнасяни от ЕС, могат да бъдат фактурирани в различни валути. През 2022 г. най-използван за тази цел е бил американският долар, достигнал дял от 50 на сто в износа извън ЕС, следван от еврото с дял от 42 на сто. При вноса делът на долара се е увеличил с 1 процентен пункт между 2020 г. и 2022 г., а делът на еврото е нараснал с 3 на сто. Високият дял на долара до голяма степен се дължи на факта, че ЕС внася много петрол, което по традиция се търгува в долари. При комбинирания износ от страните членки на ЕС еврото заема 49 на сто, от целия износ, а делът на долара е 32 на сто. Делът и на двете валути се е покачил с по 2 процентни пункта между 2020 г. и 2022 г.

Почти 4000 души в САЩ, съкратени през май, са загубили работата си заради изкуствения интелект. А това е първият случай, в който AI е включен в месечния доклад на Challenger, Gray и Christmas за пазара на труда. Около 3900 от над 80 000 съкращения на работни места (около 5%), извършени през май, се дължат на AI, сочи докладът. Други изброени причини, които костват повече работни места, включват неща като пазарни и икономически условия, намаляване на разходите, преструктуриране или сливания и придобивания. Фирмата установява, че между януари и май е имало около 417 500 загубени работни места, което го прави най-лошото петмесечно начало на година от 2020 г., когато започна пандемията, довела до повече от 1.4 милиона съкращения. Елиминирайки COVID причините, началото на 2023 г. е най-лошото по отношение на съкращенията от началото на кризисната 2009 г., когато от пазара на труда отпадат 820 000 души, според доклада на Challenger. Говорител потвърди пред Business Insider, че докладът от май е първият път, когато AI е включен като причина, и каза, че съкращенията идват от технологичния сектор, който се възползва активно от най-новите разработки в AI технологиите – от ChatGPT до нови функции, обявявани всяка седмица от компании като Google, Adobe и Amazon. Въпреки че Challenger очаква тенденцията да продължи, говорителят на фирмата каза, че някои компании се колебаят да посочват AI като мотивиращ фактор за съкращенията и не е ясно как броят работни места, създадени от AI, и работните места, които са елиминирани заради него. През май британска телекомуникационна компания обяви планове за съкращаване на около 55 000 работни места до 2030 г., много от които бяха предварително планирани съкращения, които ще дойдат със завършването на определени строителни проекти. Главният изпълнителен директор на BT Group Филип Янсен обаче каза, че компанията ще замени около 10 000 от тези планирани съкращения през следващите седем години с AI, тъй като съществуващият чатбот на компанията Amy вече може да отговори на много потребителски въпроси и ще се подобрява с времето.

Близо една четвърт от индийците на между 15 и 24-годишна възраст са били без работа през 2022 г., съобщава Quartz, като цитира данни на Световната банка.Това е значително по-лошо представяне в сравнение с други гъсто населени държави в региона. Според доклад на Morgan Stanley Индия като най-бързо растяща икономика в света ще е основен двигател на растежа в Азия през следващото десетилетие. Важен фактор за това е стратегията на западните държави да диверсифицират инвестициите си на континента и да намаляват концентрацията им в Китай. Експертите обаче виждат проблеми - ниското доверие в бизнес средата и намалялото външно търсене, както и тежката бюрокрация могат да лишат страната от конкурентните ѝ предимства, предупреждават от Moody"s. Всички тези предизвикателства ще стават още по-големи през следващите години. Заетостта на младите хора в Индия е проблем и остава много висока - 23,2% през миналата година. Пиковите нива бяха през 2020 г. - 30,6%. Общата безработица също е с тенденция към нарастване. Quartz отбелязва, че ситуацията с младежите в Индия не е сходна с тази в други държави от региона. Най-доброто сравнение е Индонезия. Тя също е в етап на усилено развитие на икономиката си и има голям публичен сектор, контрол на цените на основни стоки и е отворена към чуждестранните инвестиции. Сблъсква се и със сходни проблеми по линия на индустриализацията, инфраструктурата и социалното неравенство. При нея обаче безработните младежи са почти наполовина по-малко - 13% през 2022 г. Тенденцията е устойчива - заетостта се повишава от години. Една от важните стъпки за това бяха законови промени от 2020 г., които позволиха по-лесното назначаване на чужденци с цел ускоряването на процеса на развитие на местни експерти, които са по-изгодният вариант за бизнеса.