Кредитите за частния сектор продължават да се забавят през юли и в края му нараснаха с 11.2 процента на годишна база при 11.9 на сто ръст в края на юни, според анализ на Министерството на финансите. По-слабият темп на нарастване на кредита за частния сектор през юли се дължеше на по-бавното увеличение на кредитите за нефинансови предприятия, който се забави до 7.2 на сто спрямо растеж от 8.4 на сто месец по-рано. Сегментът на корпоративните кредити с матуритет до една година, отчете спад от 56 процента спрямо година по-рано, докато тези с матуритет над пет години продължиха стабилно да нарастват – с 8.9 на сто спрямо 8.2 на сто през юни. Същевременно, кредитите на домакинствата запазиха темпа си, като се увеличиха с 14.1 процента, за което принос продължи да има значителното нарастване на кредитите за потребление и на тези за покупка на жилища, в съответствие с по-високия ръст на потреблението на домакинствата през второто тримесечие и растящите цени на жилищата. Кредитите за покупка на жилища отчетоха повишение от 18.3 на сто на годишна база при 18 процента през юни, като изглежда динамиката им не беше повлияна от наскоро предприетите от БНБ макропруденциални мерки за охлаждане на пазара. Среднопретегленият лихвен процент по кредити за нефинансови предприятия продължи да нараства за пети пореден месец през юли, като се повиши с 12 базисни точки и достигна 4.89 процента. Средният процент по жилищни кредити се понижи с една базисна точка до 2.59 процента и по този начин остана близо до историческия си минимум. 

По оперативни данни, към 28 септември 2023 г. прибраните количества маслодаен слънчоглед и царевица за зърно са съответно с 29,6% и 39,8% под отчетените по същото време на миналата година, в резултат от по-бавния темп на реколтиране на площите и формираните по-ниски средни добиви до момента, сочат данните на земеделското министерство в оперативен анализ. Към момента са реколтирани над 720 хил. ха от общо 860 хил. ха, заети с маслодаен слънчоглед. През миналата година заетите с културата ниви са над 913 хил. ха, показва анализът на Министерство на земеделието и храните. Продукцията, прибрана от площите, се равнява на 1 363 085 тона, което е с близо 30% по-малко от постигнатото през миналата година – 1 934 895 тона. Средният добив към момента от маслодайния слънчоглед се изчислява на 187 кг от дка, докато през миналата година е бил 225 кг от дка. При царевицата за зърно също има сериозен спад в произведената продукция макар площите да са с близо 10 хил. ха над миналогодишните – 536 104 ха през 2023 г. Към момента са реколтирани над 233 хил. ха, което е спад от над 33%, а прибраната продукция се оценява на близо 40“ по-малко от миналогодишната – около 1 млн. тона при 1,6 млн. тона през 2022 г. Средният добив от царевицата е 431 кг от дка, което е с около 10% по-малко от 2022 г., когато е бил 478 кг от дка.

Бългapcĸaта cтapтиpaщa ĸoмпaния frаgаХ, cъc coбcтвeнo нoy-xay paзpaбoтвa, пpoизвeждa и ycпeшнo peaлизиpa нa пaзapa бoгaтa гaмa oт бeзпилoтни мaшини, гoтoви зa вcяĸaĸви миcии - дa oбyчaвaт, oтĸpивaт и пaзят. Бaзиpaнaтa в Πлoвдив frаgаХ пpoeĸтиpa и изpaбoтвa, ĸaĸтo ĸoнcтpyĸциятa (в ĸoятo ce влaгaт ĸapбoн и ĸeвлap), тaĸa и coфтyepa нa cвoитe бeзпилoтни caмoлeти. Toвa вĸлючвa и cиcтeмaтa FrаgаРіlоt, ĸoятo пoзвoлявa дpoнът дa лeти пo пpeдвapитeлнo зaдaдeн мapшpyт.  Кoмпaниятa дa пpeдлaгa пoвeчe oт дyзинa мoдeли - oт мaлĸи 4-ĸилoгpaмoви eлeĸтpичecĸи мaшини дo 90-ĸилoгpaмoви caмoлeти, ĸoитo нocят пo 20 ĸилoгpaмa пoлeзeн тoвap в пpoдължeниe нa мeждy 20 и 40 чaca нa мaĸcимaлнa виcoчинa oт 8000 мeтpa. Дpoнoвe нa frаgаХ ce изпoлзвaт зa oбyчeниe във Boeннaтa aĸaдeмия "Гeopги Paĸoвcĸи". Сpeд cилнитe cтpaни нa бeзпилoтния caмoлeт ca нe caмo изгoднaтa цeнa (мeждy 2 и 8 пъти пo-ниcĸa oт тaзи нa чyждecтpaннитe ĸoнĸypeнти), нo и дългoтo пoлeтнo вpeмe, ĸoeтo пoзвoлявa paзчeтитe нa зeнитнo-paĸeтнитe ĸoмплeĸcи дa oтpaбoтят вcичĸи eлeмeнти oт зacичaнeтo дo ycпeшнaтa cтpeлбa пo цeлтa. frаgаХ в мoмeнтa paзpaбoтвa e мoдел c двa двигaтeля и пoдcилeнa ĸoнcтpyĸция, с миcия дa yнищoжaвa дpyги дpoнoвe.

Заводът за санитарна керамика на „Идеал Стандарт-Видима“ празнува 25 години. Годишната бе отбелязана с откриване на нов цех за производство на полимерни калъпи. Инвестицията в цеха за полимерни калъпи е 2 млн. лева, като има потенциал да се превърне в производствен хъб за всички заводи за санитарна керамика. В новия цех е инсталиран 32-рият робот на завод. 25% от продукцията се произвежда с машини за отливане под високо налягане и затова е решено да се произвеждат полимерните калъпи за тези машини. Инвестицията възлиза на 2 млн. лева. След придобиването на „Идеал Стандарт“ от Villeroy & Boch двете компании ще продължат съвместно своето развитие.

"Алкомет" АД получи одобрение за изпълнението на проект "ALUGREENDRY" 2023/372952 с финансовата подкрепа на Норвежки финансов механизъм 2014-2021, в рамките на програма "Развитие на бизнеса, иновации и МСП в България". ALUGREENDRY ще се изпълнява през следващите 12 месеца в град Шумен. Стойността му е 304 400 евро, като сумата на безвъзмездната финансова помощ 152 200 евро представлява 50% от допустимите разходи. Проектът включва инвестиции в нова сушилня за обработка на шлам (отпадък от процеса на анодиране), използваща иновативни и подобрени методи за изсушаване на този отпадък. Също така, се предвижда закупуване на специализирано оборудване на вана за анодиране в новоизградения цех за елоксация. Тези инвестиции ще подпомогнат увеличаването на капацитета за производство на елоксирани профили и ще допринесат засилването на пазарните позиции на предприятието. Очакваме положителният принос към околната среда да бъде следствие от икономиите на електроенергия и природен газ, както и от намаляването на емисиите на СО2.

Скандинавският търговец на дребно JYSK открива нов магазин в Карлово,с обща площ от 1300 кв.м. В края на май 2023 г. датската верига за домашни стоки обяви плановете си за развитие в България до края на следващата финансова година. След експанзията си на турския пазар в началото на месец май, която се осъществи с ключовата подкрепа на българския екип, компанията обяви и откриването на поне още 6 обекта у нас до края на следващата финансова година и обновяването на още 5 от настоящите. Резултатите от българския пазар продължават да са сред най-добрите за веригата на глобално ниво. Трите най-купувани категории за 2023 година към момента у нас са мебели, градинско обзавеждане и матраци. До момента, от стъпването си на българския пазар през 2005 година, скандинавската верига има 51 обекта, включително и онлайн магазина на компанията, с общо над 700 служителя. JYSK управлява общо над 3 200 магазина в 48 държави и обяви рекордни резултати с общ оборот от 4,87 милиарда евро и печалба от 612 милиона евро. За финансовата 2021-2022, която за фирмата започва от 1 септември 2021-а и приключва на 31 август 2022 година, JYSK в България отчете най-добрите си резултати досега - оборот близо 505 милиона лева и печалба 19 милиона лева. Това е увеличение на приходите с 31%, сочат данните на компанията. На онлайн продажбите се дължат около 10% от приходите, като от компанията отчитат, че хората все още предпочитат повече да ходят във физическите магазини.

Акционерите на първото българско дружество със специална инвестиционна цел „Прайм Пропърти БГ“ са одобрили компанията да се откаже от лиценза си за АДСИЦ и да се преобразува в обикновено акционерно дружество (АД). Акциите на компанията ще бъдат свалени от търговия на борсата. Одобрено от акционерите е и предложението дружеството да изкупи обратно акциите от капитала, като предложената цена е 0,68 лева на акция. Това е втори опит за делистване на дружеството от БФБ-София. През 2020 г. акционерите бяха решили да ликвидират дружеството след изтичането на срока му. Впоследствие обаче, след няколко рокади в основните акционери, те се отказаха от ликвидацията и удължиха срока на дружеството. В последната година „Победа“ АД увеличи дела си в „Прайм Пропърти БГ“ до над 78%. Заедно с фирмата на Сава Чоролеев „Ес Ви Ес“ АД „Победа“ контролира 99,98% от акциите, след като през миналата година осъществи търгово предложение към миноритарните акционери. Компанията отчита 39 хил. лева консолидирана загуба за полугодието при 183 хил. лева печалба по същото време на миналата година. Приходите са за 1,2 млн. лева, а разходите достигат 1,239 млн. лева при съответно 1,558 млн. лева и 1,375 млн. лева година по-рано.

Текущата сметка на ЕС през второ тримесечие регистрира излишък от 73 млрд. евро (1,7 на сто от БВП) в сравнение с излишъка от 60,6 млрд. евро (1,5 на сто от БВП) през през първото тримесечие и дефицита от 32,6 млрд. евро (-0,8) на сто през второто тримесечие на 2022 г., показват данни на Евростат. Показателят отразява салдото по отношение на международната търговия със стоки и услуги, както и статиите първичен (които отразяват движения на заплати на нерезиденти, изплащане на инвестиционен доход и др.) и вторичен доход (включва текущи трансфери в рамките на държавното управление). През второто тримесечие на 2023 г. в сравнение с първото тримесечие на 2023 г., въз основа на сезонно изгладени данни, излишъкът по сметката за стоки се е увеличил (+52,7 млрд. евро в сравнение с +41,4 млрд. евро), докато излишъкът по сметката за услуги е намалял (+ 33,7 милиарда евро в сравнение с +39,9 милиарда евро). Излишъкът по сметката на първичния доход се увеличи (+6,9 милиарда евро в сравнение с +1,9 милиарда евро), а дефицитът на сметката на вторичния доход намаля (-20,3 милиарда евро в сравнение с -22,6 милиарда евро). През същия период дефицитът по капиталовата сметка (инвестиции в нефинансови активи в останалата част от света, като недвижимо имущество и др.) намаля (-6,8 млрд. евро в сравнение с -9,7 млрд. евро).  През второто тримесечие на 2023 г., въз основа на несезонно коригирани данни, ЕС регистрира излишъци по текущата сметка с Обединеното кралство (+61,0 милиарда евро), Швейцария (+27,5 милиарда евро), офшорни финансови центрове (+13,3 милиарда евро), САЩ (+10,7 млрд. евро), Канада (+9,6 млрд. евро), Хонконг (+8,2 млрд. евро), Бразилия (+6,7 млрд. евро), Русия (+2,9 млрд. евро) и Япония (+1,2 млрд. евро). Регистрирани са дефицити с Китай (-41,5 млрд. евро) и Индия (-3,0 млрд. евро). Що се отнася до общите салда по текущата сметка на държавите-членки на ЕС, въз основа на наличните сезонно изгладени данни, тринадесет държави-членки са регистрирали излишъци, тринадесет са регистрирали дефицити и една е имала баланс по текущата сметка в второто тримесечие на 2023 г. Най-големите излишъци се наблюдават в Германия (+58,9 млрд. евро), Нидерландия (+23,2 млрд. евро), Ирландия (+15,8 млрд. евро), Дания (+11,0 млрд. евро), Испания (+8,9 млрд. евро ) и Швеция (+6,0 милиарда евро). Най-големи дефицити са отчетени за Франция (-8,9 милиарда евро), Румъния (-5,1 милиарда евро), Гърция (-4,2 милиарда евро), Финландия (-3,3 милиарда евро), Белгия и Италия (и двете -2,0 милиарда евро). В България салдото по текущата сметка е положително в размер 0,8 на сто за разглеждания период. През второто тримесечие преки чуждестранни инвестиции на ЕС, показват, че блокът е бил нетен инвеститор с положително салдо от 35,2 млрд. лв.

Търговският дефицит на САЩ е намалял до почти тригодишно дъно през август, отразявайки слабото американското търсене на чуждестранни стоки и по-големия брой доставки на стоки към чужбина. Недостигът в търговията със стоки и услуги се e свил с 9,9% до 58,3 млрд. долара през август от ревизираните 64,7 млрд. долара през юли, сочат данните на Министерството на търговията. Резултатите не са коригирани спрямо инфлацията. Вносът е намалял с 0,7%, а износът е нараснал с 1,6% през август спрямо месец по-рано. Данните отчитат по-слабо вътрешно търсене както на потребителски стоки, така и на капиталово оборудване. По-високите разходи по заемите от своя страна създават риск от допълнително ограничение на поръчките от чужбина. Според доклада вносът на капиталови стоки, в това число и полупроводници, е спаднал. При вноса на мобилни телефони и други потребителски стоки се наблюдава същата тенденция. От друга страна износът е бил стимулиран от ръст на доставките за чужбина с капиталови и потребителски стоки. Същевременно износът на моторни превозни средства е намалял. Повишаването на износа може да се окаже краткотрайно, тъй като доларът, чиято стойност е близо до едногодишния му връх, оскъпява американските стоки и услуги за чуждестранните клиенти. Износът през август беше стимулиран и от по-високите цени за доставка на петрол. Данните ще спомогнат за формирането на оценките на икономистите за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие. След като в продължение на няколко тримесечия нетния износ допринасяше за растежа, през периода април-юни той като цяло не повлияя по никакъв начин резултата на брутния вътрешен продукт. Преди публикуването на доклада от Федералния резерв в Атланта очакваха търговията да добави почти 1 процентен пункт към растежа през третото тримесечие. На коригирана спрямо инфлацията база дефицитът в търговията със стоки се е свил до 83,9 млрд. щатски долара през август – най-малкият дефицит от март насам. Проучването отчете още, че търговският дефицит на САЩ с Китай се е свил с около 1,3 млрд. долара до петмесечно дъно от 22,7 млрд. долара през август. Делът на Китай в общия внос на стоки в САЩ е спаднал до най-ниското си равнище от 2005 г. насам на годишна база през август, като през този период той е бил средно 14,2%.

Индийска дестилерия с малка пазарна капитализация, чиито акции увеличиха почти четворно котировките си през тази година, хвърля светлина върху нарастващата мощ на Индия в света на уискито – и като производител и като консуматор. “Пикадили агро индъстриз” надхвърли дневните си търговски лимити през първите два работни дни на седмицата след като нейното малцово колекционерско уиски “Индри Дивали” спечели първа награда на тазгодишния кръг на световното състезание за напитката Whiskies of the World Awards. Индийската марка се пребори за престижното отличие след като отстрани стотици реномирани брандове от Шотландия, Ирландия, Съединените щати, Канада, Австралия и други държави. Те се оценяват всяка година по скала от 100 точки с акцент върху ароматите, вкуса и крайния продукт от някои от водещите световни дегустатори и инфлуенсъри в питейния бранш. Акциите на “Пикадили агро” са добавили 292% към пазарната си оценка през 2023-а, до голяма степен благодарение и на проведеното състезание в Съединените щати. Въпреки че традиционалистите са твърди привърженици на шотландските и ирландските марки, т. нар. “Уискита на Новия свят” постигат сериозни пробиви като печелят важни отличия и търговски награди. Същевременно, нарастващото благосъстояние помага за ръста на търсенето на напитката в Индия, което превръща страната в най-големия световен пазар на уиски с годишен оборот от 7.5 млрд. щ. долара от общо около 18 млрд. щ. долара, по данни на германската онлайн платформа за пазарна статистика и проучвания “Статиста”. Производителите на спиртната напитка в южноазиатския гигант обаче все още се сблъскват с ред предизвикателства, включително алкохолни забрани в някои щати и строго регулиране на поръчките и разпределението на суровините. Секторът страда и от капризите на данъчните политики на щатските управи, особено по време на избори, защото уискито се смята за напитка на елита. Все пак, инвеститорите не се отказват да наливат пари в сектора. Сред свързаните с уискито акции на индийски компании, книжата на SOM Distilleries & Breweries са утроили пазарната си оценка през тази година. Акциите на Radico Uhaitan са поскъпнали с 16%, а на по-голямата United Spirits – с 13 процента.