Производствените цени в България спадат през октомври на годишна база за седми пореден месец, като те се понижават и спрямо предходния месец, сочат последните данни на НСИ. Общият индекс на цените на производител (PPI) се понижава през октомври с 20,1% спрямо година по-рано след понижение с 24,3% през септември, като това представлява производствена дефлация за седми пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо предходния месец производствените цени през октомври се понижават с 0,9% спрямо септември, когато нараснаха с 1,6 на сто. Намаляването на цените на производител спрямо предходния месец се дължи на понижение с 4,3% на цените в добивната промишленост и с 1,2% в преработващата промишленост, докато цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ се повишават с 0,3 на сто. Спрямо година по-рано обаче цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия пък се понижава през октомври 2023 г. с 48,8%, след като точно преди година (през септември 2022 г.) беше отчетен техен скок с цели 148,3%. Цените в добивната промишленост пък се понижават през октомври с 4,9% спрямо същия месец на 2022 г., докато тези в преработващата промишленост намаляват с 1,7 на сто. ндексът на цените на производител на вътрешния пазар през октомври се понижава с 0,6% спрямо септември и с 25,9% спрямо година по-рано, докато индексът на цените на производител на международния пазар намалява на месечна база с 1,3% и на годишна база със 7,8 на сто.

Приходи в размер на 4.143 млрд. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2023 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен от Министерския съвет. Най-големият дял от приходите се очаква да бъдат от продажба на квоти за емисии парникови газове - 2.652 млрд. лв. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на „Национална електрическа компания“ ЕАД, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута ѝ на обществен доставчик според Закона за енергетиката. От приходите, събрани във фонда, ще бъдат предоставяни премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на обекти с обща инсталирана мощност 0.5 MW и над 0.5 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Предвидено е също така през 2023 г. при необходимост фондът да изплаща компенсации за електрическа енергия и/или природен газ по приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват и приходите от продажба на квоти емисии парникови газове, както и от цена „задължение към обществото“.

Близо 45 милиона лева ще бъдат възстановени на Държавната консолидационна компания за нереализирания правителствен комплекс от изпълнителя, на който без финансова обосновка са били платени над 70 млн. лева без ДДС за проекта през 2020г. Това заяви пред депутатите в икономическа комисия в Народното събрание министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Проектът е възложен за изпълнение без обществена поръчка и без финансова обосновка, като авансово са платени около 70 млн. лв. без ДДС. Богданов обяви, че се очаква съдебен спор за остатъка от сумата, но държавата има всички аргументи за възстановяване на голяма част от платежните средства. 50% от дадените средства са за идеен проект и затова тяхното възстановяване ще отнеме време. Ако тази сума бъде възстановена, Държавната консолидационна компания ще има възможност да погаси част от задължението, което има към Българската банка за развитие, за да не плаща държавата и данъкоплатците и лихви за този проект. За платените авансово средства за този т.нар. "нов правителствен комплекс" компанията ползва кредит и плаща милиони за лихви на година.

Българската компания „Телелинк Инфра Сървисис“ (ТИС) подписа нов договор със CityFibre за участие в „Проекта Гигабит“ на стойност €45 млн., като част от програмата на британското правителство BDUK (Building Digital UK). „Проектът Гигабит“ (Project Gigabit) цели да постигне 85% интернет покритие до края на 2025 г. в по-отдалечените райони на страната, достигайки до 780 000 домакинства. Компанията Телелинк България е основана през 2001 г. в София, като поетапно открива офиси и в други европейски държави – Северна Македония, Обединеното кралство, Германия и Албания. През 2017 г., дейността на Телелинк е реорганизирана в отделни дружества, като Телелинк Инфра Сървисис изпълнява инфраструктурни проекти в телеком, публичен и частен сектор. Приходите на ТИС за 2022 г. са над €64 млн. Офисът на Телелинк Инфра Сървисис във Великбритания е открит през 2016 г. и бързо се превръща в основен системен интегратор с годишни приходи, надхвърлящи €40 млн. Компанията е един от основните партньори на Vodafone, CityFibre и Nokia и играе ключова роля в трансформиращи проекти, включително OpenRAN Golden Cluster, както и новаторската инициатива за транс-атланитческа оптична мрежа на Facebook. С експертен екип от над 200 професионалисти от над 10 държави, Телелинк Инфра Сървисис оказва значително влияние върху развитието на критичната инфраструктура в Обединеното кралство. От изграждането на 5G обекти до свързването на 60 000 домакинства с интернет в Southend-on-sea по време на пандемията, Телелинк Инфра Сървисис е важна част от телекомуникационните услуги във Великобритания. Телелинк Инфра Сървисис е водеща компания в областта на телекомуникационната инфраструктура, която се включи в „Проект Гигабит“ като един от основните партньори на CityFibre. Това е една от най-големите компании за предоставяне на оптичен широколентов достъп в Обединеното кралство, с осигурена оптична свързаност до над 2 милиона домакинства и предоставяща скорости до 10 Gbps.

Старозагорския производител на автомобилни уплътнения "Стандард профил" през миналата година успя да интегрира няколко процеса в една система и така да елиминира човешката намеса в най-ключовите операции. Подобно решение не съществува в никой от другите 7 завода на Standard Profil по света, но със сигурност българският модел ще бъде приложен и там. Процесът, който специалистите на "Стандард профил" автоматизират, е свързан с производството на уплътнения с голяма дължина. С проекта на практика компанията интегрира четири отделни процеса, които преди това са изисквали човешка намеса. През следващата година компанията планира да интегрира система за монтаж на детайл с два робота. Симулацията е показала, че без тях ще са необходими 18 оператори. Бърза възвращаемост очаква компанията и от инвестициите си в енергийна ефективност. Това включва закупуването на компресор за сгъстен въздух, който се използва за задвижване на машините, подмяна на цялото осветление в завода с LED, както и мониторинг на консумацията на електричество на тон произведена продукция след инсталирането на електромери на всяко табло. Заводът разполага също със система за загряване на вода от слънцето, с която през лятото покрива 100% от нуждите в столовата и съблекалните. От тази година компанията купува и 100% зелена енергия за производството си. Основният отпадък от производството в завода е гума и макар че количествата не са големи, те се предават на външна фирма, която прави от тях покритие за детски площадки.

Агенцията по вписванията е отказала да впише в Търговския регистър подадено дни по-рано заявление за промяна на един от действителните собственици на “Вертиго България” ЕООД. В представените документи за кипърската “Леаморе Инвестмънтс Лимитид”, освен две физически лица, като съдружници присъстват и две юридически лица, за които не са представени документи, удостоверяващи крайните им собственици. Неосъществената промяна е целяла вписването на родената през 1999 г. рускиня Екатерина Филинова, която е с постоянен адрес в Милано, Италия. Според представеното, но неприето удостоверение от 20.10.2023 г., 24-годишната Екатрина притежава 20% от кипърската “Леаморе Инвестмънтс Лимитид”. Екатерина Филинова и сегашната собственичка на 20% от “Вертиго” Надежда Захарова са свързани лица. 24-годишната Екатерина Филинова е дъщеря на Рафаел Филинов – руски бизнесмен свързван с починалия през 2013 г. руски олигарх и милиардер Борис Березовски. Според рускоезичното издание на Форбс, през 2006 г. президентът на фонд “Триумф” Рафаел Филинов е представител на инвеститора и председател на борда на директорите на австрийската Global GOLD Holding Gmbh. “Западните инвеститори” получават лиценз за второто по големина златно находище в Киргизстан. Березовски и негов тогавашен съдружник Бадри Патаркацишвили, също починал, стоят зад фирмата получила “златния” лиценз. Сегашната собственичка на 20% от “Вертиго България” Надежда Захарова пък е представена като съпруга на Рафаел Филинов в акт за дарение. След отказа за вписване на промяна, действителни собственици на “Вертиго България” ЕООД остават вписаните на 21.06.2019 г. съсобственици Даниил Чепа (25%), Надежда Владимировна Захарова (20%), Александр Андронов (30%) и Лидия Бозарова (25%). Източник: bird.bg

Най-голямата компания в страната - медодобивната "Аурубис България", ще инвестира 46 млн. евро в проект, който ще позволи годишно да се извличат 500 тона мед, които сега остават в отпадъците. Модернизацията ще доведе и до значително намаление на неорганизираните емисии газове. Проектът предвижда да бъдат направени подобрения в процеса на преработка на шлака, като охлаждането вече няма да се извършва в ями, а в над 200 специални съда. Това на практика ще увеличи количествата произведена мед, като намали загубите в шлаката. След като проектът приключи, компанията ще може да извлича около 500 тона мед повече годишно, което означава създаване на повече стойност и по-ефективно използване на ресурсите. Това ще се отрази и на печалбата на групата с около 5 млн. евро от финансовата година 2026-2027 нататък. Инвестицията ще има и важен екологичен ефект. Проектът в България е част от стратегическите цели за устойчивост на Aurubis, които са насочени към постоянно минимизиране на въздействието на производството върху околната среда и климата. От 2000 г. досега групата е инвестирала над 830 млн. евро в мерки за опазване на околната среда.

Дълговите проблеми на шведската компания в сектора на недвижимите имоти Ес Бе Бе (SBB) изправят Европейската централна банка (ЕЦБ) пред сериозни потенциални загуби и осветляват експозицията й към имотния сектор, възлизаща на 26 милиарда евро и натрупана по време на кризисното изкупуване на акции, предава Ройтерс. ЕЦБ има две серии облигации, деноминирани в евро, емитирани от Ес Бе Бе и натрупали дългове от над 9 милиарда в социални жилища, правителствени сгради, училища и болници. ЕЦБ притежава облигации на Ес Бе Бе за няколкостотин милиона евро. Едната серия в момента се търгува наполовина на номиналната си цена, което показва, че инвеститорите залагат дори на риск от евентуален фалит на компанията. Когато Ес Бе Бе, чийто дълг сега е на ниво "джънк", наскоро изкупи част от облигациите си, за да стабилизира финансите си, ЕЦБ беше сред продавачите. Макар и експозицията на ЕЦБ към Ес Бе Бе да е относително малка, тя отваря отново дебата за това как банката изля 400 милиара евро в корпоративен дълг след 2016 г., за да избегне заплахата от дефлация. Като цяло банката е похарчила около 5 трилиона долара за изкупуване на държавни дългове, корпоративни облигации и други активи, и по правило ги държи до матуритет.

Икономиката на САЩ се увеличи с 5,2 процента на годишна база през третото тримесечие, според ревизирани данни от Министерството на търговията. Това е максималният темп на повишение от периода октомври-декември 2021 г., когато беше отчетен ръст от 4,9%. Така темпът на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) се ускори значително спрямо второто тримесечие, когато основният икономически показател се повиши с 2,1%. Средно анализаторите прогнозираха ревизия на растежа на БВП до 5%, според проучвания на Trading Economics и MarketWatch. Потребителските разходи, които съставляват две трети от икономиката на САЩ, са нараснали с 3,6% през периода юли-септември (по-рано беше отчетено увеличение от 4%, също най-голямото увеличение от последното тримесечие на 2021 г.). Ръстът на държавните разходи беше ревизиран до 5,5% от 4,6%, жилищните инвестиции до 6,2% от 3,9% (първото увеличение на цифрата от две години). Основният индекс PCE (промени в потребителските цени без разходите за храна и енергия), който Федералният резерв следи отблизо, когато оценява рисковете от инфлация, се повиши с 2,3% през третото тримесечие спрямо предходните три месеца. Това е най-малкото увеличение от четвъртото тримесечие на 2020 г. През второто тримесечие показателят е нараснал с 3,7%. Нежилищните инвестиции бяха ревизирани нагоре, за да покажат увеличение от 1,3% вместо първоначално прогнозирания спад от 0,1%, тъй като спадът в оборудването беше по-кратък (-3,5% срещу -3,8% в предварителната оценка), а структурите скочиха с 6,9% ( срещу 1,6%). Освен това инвестициите в жилища се повишиха за първи път от близо две години и с много по-бързи темпове от първоначалните очаквания (6,2% срещу 3,9% в предварителната оценка). От друга страна, потребителските разходи се повишиха с 3,6%, малко по-малко от 4% в предварителната оценка, но останаха с най-голям ръст от Q4 на 2021 г. Забавянето се дължи главно на разходите за услуги. Износът е скочил с 6% (срещу 6,2%), а вносът е нараснал по-малко (5,2% срещу 5,7%), сочат данни на Бюрото за икономически анализи на САЩ, цитирани от Trading Economics. Информацията, представена от Министерството на търговията, е втората от трите оценки за промените в БВП на САЩ. Публикуването на окончателните данни за третото тримесечие е насрочено за 21 декември.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Киргизстан за първи път в историята на бившата съветска република надхвърли границата от 1 трилион киргизки сома (около 11,26 милиарда долара).  Показателят БВП на човек от населението (който показател и изменението му най-точно показва действителното състояние на икономиката на дадена страна) в доларово изражение достигна 1900 долара през 2023 г., спрямо 1665 долара за миналата година (нарастване с 14% за година). А увеличението за последните три години е общо 669 долара на човек от населението, т.е. с над 50%. Това може да се счита за доста голям скок, макар и направен от ниска основа, тъй като Киргизстан - която е от най-високопланинските страни в света - продължава да е и сред най-бедните.  За първата половина на 2023 г. (януари - юли) Киргизстан е изнесъл в чужбина 7,4 тона злато на обща стойност $463,5 млн., което за сравнително малката икономика на страната е доста голяма сума. В сравнение с юни тази година през юли износът на злато в чужбина се е увеличил 2,5 пъти. Благородният метал е бил доставен в три държави. Най-много злато Киргизстан е изнесъл за Швейцария - 5,9 тона на стойност почти 375 млн. долара. За Китай азиатската страна е изнесла 983 кг злато на стойност 60 млн. долара, а за ОАЕ - 451 кг на стойност 28,5 млн. долара. Спрямо януари - юли 2022 г., износът на злато от Киргизстан тази година се е увеличил 115 пъти. Миналата година Киргизстан е доставил в чужбина само 290,5 кг злато на обща стойност 13 милиона долара. Към първото тримесечие на 2023 г., златно-валутните резерви на Киргизстан възлизат на 16,7 тона злато, по данни предоставени от Световния съвет по златото (World Gold Council). На годишна база показателят се е увеличил с 1 тон, а спрямо декември  2022 г. - с 300 килограма. Делът на златото в резервите на Киргизстан също се увеличава. В края на миналата година той се оценяваше на 34,1%, а към май 2023 г. достига 42,9%. Стойността на златните и валутните резерви на Киргизката република е 2,4 милиарда долара, от които златото е 1 милиард долара. Икономиката на Киргизстан расте и в абсолютно изражение, показват данните от доклада за паричната политика на Националната банка на страната. Реалният растеж на БВП за тази година ще бъде около 3,3%. Увеличението на икономическите показатели на страната се дължи основно на секторите: селско стопанство (особено животновъдство и растениевъдство), индустрия, както и строителството и сектора на услугите. БВП на Киргизстан като цяло расте поради нарасналото търсене, както и заради инфлацията в страната. Ръстът на БВП на Киргизстан е достигнал 3,3 процента през периода януари-август 2023 г.за което способства и спирането на спада в индустриалното производство (нулев ръст през януари-август, след спад от 2% през януари-юли). В основата на растежа на икономиката на Киргизстан продължават да бъдат строителният сектор, както и търговията "на едро" и "на дребно" (подкрепени от нарастващите реални заплати и динамиката на потребителското кредитиране). Задържащ ефект имаше спадът на добивите в селското стопанство, поради сухото време, а и през предходната година имаше голямо повишение в сектора. Според оценките на Евразийската банка за развитие, "през ноември-декември производството на основни метали в страната ще навлезе в зоната на растеж, което ще подкрепи увеличение на БВП до 4,2% за 2023 година".