По предварителни данни произведената продукция в отрасъл "Строителство" за първото полугодие на 2023 г. е на обща стойност 7 923 млн. лв., като спрямо същия период на 2022 г. нараства с 19 на сто. Това показват данни от Икономическия отчет на строителния сектор за първата половина на тази година, изготвен от Камарата на строителите в България. Сградното строителство, което включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за първото полугодие на 2023 г. в размер на 4 621 млн. лв., или с дял от 58,3 на сто от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в сградното строителство се увеличава с 21,4 на сто в сравнение с първото полугодие на 2022 г. В инженерната инфраструктура произведената продукция за първото полугодие на 2023 г. възлиза на 3 302 млн. лв. и е с дял от 41,7 на сто от общо произведената продукция в строителството за същия период. Произведената продукция в инженерната инфраструктура се увеличава с 15,7 на сто спрямо първото полугодие на 2022 г. През анализирания период издадените разрешителни за строеж на нови сгради са 6 225, което е спад от 2,3 на сто; започнато строителство на нови сгради – 3 955 сгради, ръст от 2,6 на сто; въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради - 2 469 сгради, ръст от 0,04 на сто. Обявените обществени поръчки са били 2 310 броя на стойност 7 697,1 млн. лв., което е ръст от 38 на сто на броя и ръст от 47,1 на сто на стойността; сключени договори – 1 986 броя, на стойност 3 630,1 млн. лв., ръст от 80,5 на сто на броя и ръст от 138,7 на сто на стойността.

България официално подаде документите, необходими за получаването на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 7 октомври 2023 г. Това стана възможно след като в последните три месеца бяха изпълнени над 30 мерки. С подаването отново се отваря достъпът до средства в размер на около 9 млрд. лв. за националните инвестиции от Механизма за възстановяване и устойчивост, съобщиха от Министерство на финансите. Второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост е на ориентировъчна стойност от около 1.4 млрд. лв. и включва 66 етапи и мерки за изпълнение, от които 22 са свързани със законодателни промени. Европейската комисия разполага с два месеца за оценка на подаденото искане съгласно чл. 24 от Регламент 2021/241 за Механизма за възстановяване и устойчивост, след което е необходимо да се проведат консултации и с Икономическия и финансов комитет преди да се извърши самото плащане. За да бъде завършена оценката също така е необходимо да бъдат приети подзаконови нормативни рамки свързани със Закона за медиацията, Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, да бъде обявена процедура за изграждане на ВЕИ инсталации със задължение за системи за съхранениеq и да бъдат подписани договорите по проекта за дигитализация на отсечката Русe – Каспичан.

Нов зърнен терминал към пристанище "Варна" е вече в експлоатация. Приключил е първи етап от инвестиция за над 25 млн. евро. Чрез нова специализирана обработваща система за зърно на пристанищен терминал "Варна-запад" (на около 30 км. западно от град Варна) вече е обработен първият кораб с пшеница. Системата е въведена в експлоатация вследствие на инвестиционно партньорство между компаниите "Пристанище Варна" ЕАД и "Зърнен терминал Варна-запад" АД. Тя представлява съвкупност от технологични иновации и инфраструктурни решения, които се очаква да подобрят ефективността и конкурентоспособността на двете дружества и на клиенти и търговци от целият регион. Нововъведената обработваща система позволява постигане на товарни норми от 450 тона на час или около 10 000 тона в денонощие на една работна точка. Първият етап от инвестицията включва модернизация на товарния процес чрез използване на специализирана машина за товарене на зърно "Ship loader", технологични транспортни ленти и въздушни конвейори, съчетани с новоизградена инфраструктурата за приемане, автоматично пробовземане и съхранение на зърно. Общите възможности на терминала ще позволяват паралелна специализирана обработка на няколко кораба със зърно, за да се осигури над 35 000 тона общ износ за денонощие. До момента е изграден капацитет за съхранение на 100 000 тона зърно. След завършване на инвестиционните процеси ще могат да се обработват над 2 милиона тона зърно годишно само на терминал "Варна-запад".

Животозастрахователните дружества в България отчитат общ премиен приход в размер на 365,3 млн. лева през второто тримесечие на годината при 319,3 млн. лева през второто тримесечие на 2022 г. Увеличението за една година достига 14,4%. „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД е пазарен лидер с брутни премии за общо 134,5 млн. лева и 36,8% пазарен дял. Година по-рано премиите са за 92,5 млн. лева, а пазарният дял на дружеството е 29%. За една година ръстът при премиите достига 45,4%. На второ място на пазара е ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД с бруто премии за 93,7 млн. лева и 25,7% дял при 83 млн. лева и 26% дял година по-рано. Дружеството отчита 12,89% ръст на премиите за годината. ЗАД „Алианц България Живот“ АД оформя челната тройка на пазара с бруто премии за 57,6 млн. лева и 15,8% дял при 67,9 млн. лева и 21,3% дял година по-рано, като отчита 15,16% ръст на премиите за една година. Общите плащания на животозастрахователните дружества в България възлиза на 138,2 млн. лева към края на юни при 131,1 млн. лева към края на юни 2022 г., като нарастват с 5,41% на годишна база.

Увеличението на капитала на фармацевтичната компания „Софарма“ АД е вписано в търговския регистър и новият капитал на дружеството е в размер на 172 590 578 лева. Предстои процедура по регистрация на новата емисия в регистрите на Комисия за финансов надзор и „Централен депозитар“ АД и допускането на акциите от увеличението до търговия на „Българска фондова борса“ АД. Процедурата по увеличението на капитала на „Софарма“ от притежателите на варанти приключи на 29 септември. Притежателите на варанти записаха 37 792 679 акции от увеличението. Периодът за упражняване на варанти беше 7-29 септември. В рамките му са постъпили 260 броя заявки за записване на акциите от увеличението чрез упражняване на варанти, подадени от 249 лица, от които 23 юридически лица и 226 физически лица. За 24 ноември е насрочено и извънредно общо събрание на акционерите на „Софарма“, на което ще се гласува междинен дивидент в размер на 0,9 лева на акция, или общо почти 109,2 млн. лева. Дивидентът е вторият по големина в историята на дружеството. Най-голям досега е първият, изплатен за 1999 г., който е 3,64 лева на акция.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира дружеството "Никаса Билдинг", което предлага дигитална карта CoolFit, ставя ясно от решение на регулатора. Общия размер на санкцията, която е наложена на дружеството възлиза на близо 50 000 лева (без съдебните разноски). Производството срещу компанията е образувано след жалба от конкурент - "Бенефит Системс България", който предлага спортни и възстановителни услуги, достъпни чрез карти MultiSport. Жалбоподателят твърди, че при рекламирането си от "Никаса Билдинг" са използвали антиконкурентни послания. От "Никаса" отричат да са прилагали антиконкурентни методи за реклама. Дружеството подчертава, че предлага услуги с акцент върху фитнес спортове и сходни активности. А също и че основно работи с фитнес центрове "ПУЛС" и фитнес центрове "Атлетик", които за този вид спорт са най-посещаваните за София, което е установено според предварителните проучвания на "Никаса Билдинг" ЕООД за нагласите на потребителите.

2000 професионални шофьори вече работят за транспортно-логистичната компания Discordia. Дружеството заявява намерение да продължава да разраства екипа си, като планът е да достигне 10 000 служители до 2030 г. В началото на годината стана ясно, че Discordia ще инвестира не само в камиони и водачи, но и в дигитализация на процесите си. За целта са заделени 5 млн. евро. Българската компания иска да влезе в европейския Топ 10 до края на десетилетието.

Индустриалното производство в Германия се е свило за четвърти пореден месец през август, тъй като слабостта на заводите натежава още повече на най-голямата икономика на Европа. Производството е намаляло с 0,2% през август спрямо юли, което се дължи главно на спад в строителството и енергетиката. Икономисти, участвали в проучване на Bloomberg, прогнозираха свиване от 0,1%. Индексът на индустриалното производство е спаднал до най-ниското си ниво от началото на годината. Слабото търсене от Китай, недостигът на работници, високите лихви и оставащите последици от миналогодишната енергийна криза затрудниха фабриките в Германия и засегнаха икономиката ѝ като цяло. Очаква се брутният вътрешен продукт да е намалял с 0,1% през третото тримесечие, а за цялата 2023 г. прогнозите са за спад от 0,6%.  Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард призна, че слабостта на икономиката на Германия тежи на целия регион. „Германия е изградила своя икономически модел върху много евтини енергийни доставки и възможности за износ, особено към Китай“, каза Лагард пред La Tribune Dimanche. „Продължаващата корекция в германската икономика се отразява на перспективите за растеж.“ Днешните данни за индустриалното производство са в съответствие с резултатите на износа от миналата седмица, който е спаднал повече от очакваното през август. Все пак фабричните поръчки частично се възстановиха през месеца.

В признак на продължителна икономическа издържливост работните места на заплата в САЩ са се увеличили с 336 000, показват последните данни, публикувани от Департамента по труда. Увеличението е почти двойно спрямо прогнозите на икономисти и служи като потвърждение за жизнеността на трудовия пазар и като цяло за здравето на американската икономика, която е изправена пред множество предизвикателства, пише The New York Times. Безработицата е 3,8%, непроменена от август. Септември е 33-ят последователен месец на растеж на пазара на труда в САЩ. Числата за юли и август са ревизирани в положителна насока, като работодателите са добавили 119 000 работни места повече, отколкото се смяташе по-рано. Заплатите, измерени според средното почасово заплащане на работник, са се увеличили с 0,2% спрямо август и 4,2% спрямо септември 2022 г. И въпреки че това са добри новини за работниците, които се опитват да наваксат инфлацията, Федералният резерв може да има друг поглед над нещата. Американската централна банка имаше за цел да укроти както инфлацията, така и увеличението на заплатите с помощта на агресивното вдигане на лихвения процент. Накои финансови анализатори смятат, че продължителната устойчивост на ръста на заплатите и работните места може да доведе до ново повишение на лихвите в началото на ноември. Безработицата е под 4% от декември 2021 г. - период, който не е постиган в САЩ от края на 60-те години на миналия век.

Саудитска Арабия ще започне програма за търговия с квоти за емисии на парникови газове, която включва т.нар. въглеродни кредити, обяви саудитският министър на енергетиката Абдулазиз бин Салман, цитиран от Ройтерс. Дейността на програмата ще стартира догодина. Нейната цел е да бъде ускорен преходът към нулеви въглеродни емисии. Компаниите ще могат да компенсират емисиите от вредни газове, които се отделят при тяхната дейност, като купуват въглеродни кредити. Средствата, получени от продажбата им, ще бъдат инвестирани в проекти, насочени към намаляване на емисиите от вредни гадове в атмосферата.