Правителството планира продажба на една пета от държавните ниви, за да бъдат осигурени пари в бюджета. Това става ясно от становище на министъра на земеделието Кирил Вътев по проектобюджета за 2024 г., към който има прогнози и за 2025 г. Министърът на земеделието Кирил Вътев се противопоставя на предложението. Прогнозната стойност на касовите приходи от продажбата на земи от държавния поземлен фонд чрез поименни компенсационни бонове (ПКБ), посочени в рамката на бюджета за 2025 г., е 340 млн. лв. За тази стойност, при допускане на продажба чрез търг на земи от държавния поземлен фонд за притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи, ще са необходими близо 700 хил. дка., което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд, пише в становището на министъра. 60% от цената в търговете за държавни земеделски земи се плащат с ПКБ от спечелилия участник, а 40% се плащат с пари в брой. Ресурсът на държавните земите е ограничен и се използва за дългосрочно отдаване под наем и аренда, като ежегодно приходите от това са близо 90 млн. лв., посочва министърът.

Годишен спад на оборотите в транспорта и двуцифрени ръстове в информационните и архитектурните услуги отчита НСИ през третото тримесечие. Данните за индексите на оборота в услугите обхващат дейностите, включени в секторите "Транспорт, складиране и пощи", "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" и "Други бизнес услуги". Индексът на оборота за сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения" е с 12.8% по-висок през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Това се дължи на значителния ръст, регистриран при "Информационни услуги" (20.5%), "Дейности в областта на информационните технологии" (13.3%) и "Далекосъобщения" (12.6%). Намаление е отчетено при "Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика" - с 2.2%. През третото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор "Транспорт, складиране и пощи" е с 5.0% под равнището на същото тримесечие на 2022 г. Спад е отчетен при "Воден транспорт" - със 17.0%, и "Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта" - с 10.8%. Увеличение се наблюдава при "Въздушен транспорт" - с 8.5%, и "Пощенски и куриерски услуги" - с 5.8%.

За 38 дни задължение на "Булгартрансгаз" да събира енергийната такса от "Газпром експорт" за транспорта на руския газ на българска територия, компанията задлъжня към държавния бюджет с 260 млн. лв., съобщи  изп. директор на преносния оператор Владимир Малинов. За първия етап - от влизане на закона за въвеждане на енергийната такса на 13 октомври до края на месеца, задължението възлиза на 140 млн. лв. За времето от 1 до 20 ноември, когато депутатите отмениха този ангажимент с промяна в закона, "Булгартранзгаз" задлъжня с още 120 млн., или общо 260 млн.лв. Изменението в закона влезе в сила от този понеделник, на 20 ноември. Оттук нататък събирането й е функция на Агенция "Митници" и НАП.

Българският разработчик на платформа за управление на зарядни станции AMPECO е на 15-то място в тазгодишното издание на CE Technology Fast 50 на Deloitte, като това е единствената класирана от общо 18 кандидатствали компании от нашата страна. Полша и Чехия имат по 18 участници във Fast 50, Хърватия - 5, Словакия - 4, Румъния - 3, а Сърбия - 1. Най-много са софтуерните компании (31), като по-сериозно присъствие имат също разработчиците на хардуер, екологични технологии, финтех и медийни и развлекателни проекти. AMPECO е с ръст на приходите за наблюдавания период (2019-2022 г.) от 1627%, което е доста над средното. Победител във Fast 50 за трета поредна година е чешката финтех компания FTMO. В класацията на динамичните млади компании нашата страна е представена от Resolute Software (12-то място), Sappience (14-то място) и AIOPSGROUP (15-то място). Resolute Software се занимава с разработката на решения за дигитална трансформация на бизнеса, Sappience разработва софтуер за "дигитални близнаци" на физически активи, а AIOPSGROUP работи в сферата на електронната търговия. Победител в класацията е словашката софтуерна компания 3IPK. България е представена от 3 компании и в категорията Impact Stars за продукти и услуги с въздействие върху обществото, бизнеса, иновациите, околната среда и разнообразието. Това са Digital Lights (разработчик на информационни системи за контрол и свързване на превозни средства), Уча.се (EdTech платформа с голяма популярност у нас) и ZenHold (създатели на фотореалистични 3D светове).

Министерският съвет одобри финансирането за близо 1 млн. лв на публична общинска инфраструктура в община Силистра. Финансирането се предоставя по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) от бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2023 г. Точната сума е в размер до 985 482 лв. с ДДС. Ремонти на пътища и на разпределителен водопровод ще бъдат направени в с. Айдемир, Промишлена зона "Запад" Силистра". Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект "Складова база за съхранение на зърно" в община Силистра на "Марлин" ЕООД. Инвестицията по проекта е в размер над 48.1 млн. лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат разкрити 17 нови работни места. Реконструкцията на улицата и проектът за изграждането на водопровода съответстват на одобрените Подробни устройствени планове и схемите на техническата инфраструктура към тях. В решението на Министерски съвет се посочва, че новоизградената техническа инфраструктура ще обслужва и други ползватели: ,,Технотрейд" ЕООД, ,,И-Уейст Силистра" ЕАД, ,,Агротранс" ЕООД, ,,Топ 13" ЕООД, ,,Фазерлес" АД, ,,Елкотех-Синхрон" ООД, ,,Галакс ойл" ООД, ,,Еликом Електроникс - Георгиев" КД, ,,Зелен пазар" АД и всички бъдещи инвеститори и всички съществуващи и потенциални физически/юридически лица при равни и недискриминационни условия.

Общото събрание на акционерите на „Софарма“ АД е приело предложението на съвета на директорите да се разпредели 6-месечен брутен дивидент в размер на 0.90 лв. на една акция. Право да получат дивидент имат инвеститорите, вписани в регистъра на „Централен депозитар” АД като акционери на 14-я ден след деня на Общото събрание, на което е приет 6-месечният финансов отчет за първото полугодие на 2023 г. и е взето решение за разпределение на печалбата, а именно 8 декември 2023 година. Началната дата за изплащане на дивидент е 22 януари 2024 година. В съответствие с Правилника на “Централен депозитар”, акционерите, имащи открити клиентски сметки при инвестиционни посредници, ще получат дивидента чрез съответния инвестиционен посредник. 

„Мак“ АД – Габрово, което е един от най-големите български производители на памучен текстил и конфекция от собствен текстил на специализирано униформено и работно облекло, отчете увеличение на общите приходи в края на септември. Продажбите на фирмата са в размер на 40.52 млн. лева, като са нараснали с 99.4 процента на годишна база. Текстилната фирма има производствено предприятие в Габрово, като дейността му се осъществява в две направления: тъкани – памучни и памучен тип в различни смеси с полиестер или полиамид, и конфекциониране. Основният дял от приходите на фирмата са от продажба на продукция – тъкани и стоки – конфекция от тъканите, произведена от дъщерното дружество „Мак-В“ ЕООД. Делът на вътреобщностните доставки и износа (изцяло в страни от ЕС) расте и вече е 54 процента от паричните постъпления при 35 на сто година по-рано. Делът на продажбите в България намалява от 65 на 46 процента. Финансовият резултат преди данъците е печалба в края на септември от 5.05 млн. лева при 905 хил. лева година по-рано.

Управителният съвет на „Доверие – обединен холдинг“ АД е приел решение за издаване на емисия конвертируеми облигации при условията на първично публично предлагане. Обща номинална и емисионна стойност на облигационния заем е до 20 000 000 лева. Номиналната и емисионна стойност на една ценна книга е 100 лева, а емисията е разпределена в до 200 000 броя поименни, безналични, лихвоносни, конвертируеми,свободно прехвърляеми, необезпечени облигации. Заемът се счита за сключен при записване и заплащане на облигации с обща номинална стойност, не по-малка от 10 000 000 лева. Средствата от емисията ще бъдат използвани за преструктуриране на дълга в групата на „Доверие – обединен холдинг АД“. Парите ще се използват за осигуряване на ликвидни средства за погасяване на банков дълг, за осигуряване за ликвидни средства за погасяване на дългове към свързани лица и за предоставяне на заем на „Доверие – инвест“ ЕАД – дружество, контролиращо BC Moldindconbank S.A., Република Молдова. Срокът (матуритета) на облигационния заем е пет години (60 месеца).

Европейската нефтохимическа промишленост е в смъртна агония. Европа продължава да консумира огромни количества пенопласт, бои, полимери и всякакви други рафинерни продукти. Просто замени продуктите на собствените си фабрики с вносни стоки. Нефтохимическата промишленост по своята същност е много енергоемка. Днес природният газ е около 5 пъти по-скъп в Европа, отколкото в САЩ. Сега е много по-евтино да закупите етилен, суровината за производството на пластмаса, в Тексас и да го пренесете през Атлантическия океан до Европа за преработка, отколкото да го направите на континента. Крайният резултат е отслабване на икономическата активност в Европа, промени в търговския баланс в химическата индустрия на ЕС и в крайна сметка загуба на работни места и енергийна сигурност. Средно един европеец консумира около 150 килограма пластмаса годишно. Това е над 2 пъти повече от средното за света от 60 килограма, както съобщава Европейската агенция по околна среда. Пластмасата е навсякъде: от опаковки за храни и строителни материали до мобилни телефони и дрехи. Нефтохимическата промишленост работи основно с два вида суровини: това е природен газ и първият продукт от дестилацията на петрол (чист бензин или нафта). Вторият вид изходна суровина е страничен продукт от рафинирането на петрол и е донякъде подобен на бензина. Потреблението на петрол в Европа ще падне до 34,2 милиона метрични тона тази година, 48-годишно дъно, според Международната агенция по енергетика. В сравнение с предпандемичния период потреблението е намаляло с 18,5%, а спрямо рекордното ниво от преди 20 години потреблението е намаляло с почти 40%. Фиксираните разходи в нефтохимическата промишленост са огромни, поради което компаниите работят с парни крекери на пълен капацитет през цялата година. Ако товарът е под 90% от пълния капацитет, има причина за безпокойство. Ако е 85%, това е лошо. Ако тази цифра не надвишава 80%, това вече е катастрофа. През последните месеци обаче тези инсталации работят на 65-75% от проектния си капацитет, което вече е нерентабилно, съобщава Bloomberg. Лидерите в индустрията признават, че няма да могат да понасят загуби за дълго. Така че през 2024 г. можем да очакваме затваряне на промишлени предприятия. Инвестиционната банка Jefferies Financial Group изчислява, че делът на разходите на европейските химически компании за нови проекти в Азия е нараснал с около 50% през последните 15 години. Преди пандемията търговският баланс на Европа с останалия свят в областта на химикалите обикновено имаше излишък от около 40 милиарда долара. Миналата година тази цифра спадна до 2,5 милиарда. През 2023 г. е възможен известен растеж, но прогнозата за 2024 г. е много мрачна. Фабриките за стомана, текстил и корабостроене се преместват на изток. Този път съперник е не само Китай, но и САЩ, защото те имат въглеводороди в изобилие. При президента Джо Байдън вътрешното производство на въглеводороди рязко се повиши. Индустриалната и енергийната политика са важни. Ако Европа иска да запази част от предишната си индустриална мощ, нейното политическо ръководство трябва публично да подкрепи нефтохимическата промишленост, дори ако подобни действия не са популярни сред гласоподавателите, загрижени за климата. А самата индустрия също има нужда от самокритичен анализ. Необходима е спешна консолидация. Вече има твърде много компании и съответно изпълнителни директори на тон произведена пластмаса. Намаляването на разходите трябва да започне отгоре.

Напоследък в Мексико се вливат значителни китайски инвестиции. Само през последния месец в страната бяха сключени две мащабни сделки. Правителството на северния щат Нуево Леон, граничещ със Съединените щати, обяви, че китайският производител на строителни машини Lingong Machinery Group ще построи фабрика, която ще генерира инвестиция от 5 милиарда долара.Производителят на слънчеви панели Trina Solar заяви, че ще инвестира до 1 милиард долара в щата. И двете компании, както и други техни корпоративни "сънародници", вече могат да намерят нов дом в Hofusan - китайско-мексикански индустриален парк в Нуево Леон, пише The Economist. Засиленият интерес на китайските компании към Мексико датира от 2018 г., когато тогавашният американски президент Доналд Тръмп започна търговска война и повиши митата върху вноса от Китай. Неговият наследник Джо Байдън запази митата в сила, като в същото време неговите собствени политики, като Закона за намаляване на инфлацията, насърчават компаниите да обмислят връщане на производството си в Северна Америка. Пандемията и предизвиканите от нея сътресения във веригите за доставки също тласнаха производителите към американския пазар. А установяването им в Мексико започва да изглежда все по-евтино, тъй като заплатите и другите съпътстващи разходи в Китай нарастват. Мексиканските власти и преди са правили опити да привличат китайски пари. Мексиканско-китайската търговска и технологична камара организира серия от събития през 2008 г., за да насърчи капиталовите потоци, но с не особено голям успех. "Тогава Китай нямаше нужда да използва Мексико като път към САЩ. Иронията е, че първите, които реагират положително на изричната политика, насочена срещу Китай, са китайските фирми“, казва Енрике Дюсел Питърс от Центъра за китайско-мексикански изследвания към университета в Мексико Сити. Китай получава достъп до "задния вход" на САЩ, защото Мексико е част от тристранното споразумение за свободна търговия със Съединените щати и Канада. В зависимост от компонентите, които използват, китайските компании, базирани в Мексико, не могат да се насладят на всички предимства на търговския блок, чиито правила диктуват какъв процент от даден продукт трябва да произхожда от Северна Америка. Но, според Дюсел Питърс, средната американска митническа тарифа върху вноса от Мексико през 2021 г. е 0.2%, или много под тази от Китай. Изготвянето на точна статистика не е възможно, но според оценките на The Economist, преките китайски чуждестранни инвестиции в Мексико са се увеличили от общо 500 милиона долара в периода от 2000 до 2004 г. до 2.5 милиарда долара само през 2022 г. Това е под пика от близо 6 милиарда долара през 2016 г., но повече от два пъти от нивото през 2018 г., като сумата продължава да расте.  В Мексико китайските инвестиции са в сферата на услугите и производството, включително електроника, автомобили и домакински уреди. През 90-те години и първото десетилетие на 20-и век мексиканският износ за САЩ загуби битката с китайската конкуренция. Днес обаче именно китайските инвестиции помагат на износителите от Мексико.  През септември Мексико изпревари Китай за първи път от над 20 години насам и стана водещ износител на стоки за Съединените щати. Нетната търговия с Китай генерира 6.8 милиона работни места в Латинска Америка между 1995 г. и 2021 г., в сравнение с 6.7 милиона за стокообмена на региона със Съединените щати. Китайските инвеститори не са чак толкова взискателни по отношение на околната среда и спазването на човешките права и са се научили да се справят с предизвикателствата на работата в Мексико, включително икономическата несигурност и лошата инфраструктура. В неотдавнашно писмо до търговския представител на САЩ Катрин Тай четирима конгресмени предупреждават за дейността на китайските производители на автомобили в Мексико, които се опитват да се възползват от предимството на преференциалния достъп до американския пазар чрез споразуменията за свободна търговия и да заобиколят митническите тарифи, които важат за Китай. Ако Пекин започне да постига забележими успехи в заобикалянето на митата, може да се окаже, че както "задният вход" към американския пазар, така и парадният ще бъдат затворени с трясък, пише още изданието.

Обемът на международната търговия със стоки на страните от Г-20 , коригиран спрямо сезонните колебания, отново спадна през третото тримесечие, според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Износът на стоки от 20-те най големи икономики в света в доларово изражение през периода юли-септември е намалял с 1,2% спрямо предходните три месеца и възлиза на 4,487 трилиона долара. Вносът е намалял с 2,1% до 4,548 трилиона долара. Спадът е особено осезаем в Източна Азия и Европа, се казва в доклада на ОИСР. Спадът на търговията със стоки в Европейския съюз през юли-септември възлиза на 1,5%, включително във Франция и Германия - с над 2%, поради намаление на продажбите на производствено и транспортно оборудване. Износът за Китай е намалял с 6,1%, също поради намаляване на доставките на стоманени продукти. Междувременно в Южна Корея той се повиши с 1,2% благодарение на силните продажби на автомобили. Износът на услуги от страните от Г-20 през третото тримесечие, по предварителни оценки, се е увеличил с 0,1%, вносът с 0,2%, се казва още в доклада. Данните за търговията с услуги в момента са налични само за малко над половината от страните от Г-20. През второто тримесечие на тази година износът на услуги се увеличава с 1,1%, вносът с 1%.