Държавата ще субсидира обучението на 42 611 новоприети студенти през следващата академична година, реши Министерският съвет като утвърди броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации на Република България през учебната 2023-2024 година. С това преструктуриране на план-приема  се увеличават местата за първокурсници по специалности от професионално направление „Информатика и компютърни науки“, като за сметка на това се намалява приемът по професионални направления „Психология“, „Администрация и управление“ и „Икономика“, спрямо бройките в първоначалния проект, който беше публикуван за обществено обсъждане. За следващата учебна година е заложено цялостно увеличение на местата за първокурсници с 1289 броя. То е в резултат от анализ на комплекс от обстоятелства, едно от които е по-големият брой на завършващите средни училища - с 2 240 повече в сравнение с миналата година.

Между 2019 г. и 2021 г. делът на разходите за пенсии се е увеличил от 8,2 % до 10,3 %, а през 2022 г. стойността на този показател спада до 9,5 %, съобщава Националният осигурителен институт (НОИ). Броят на пенсионерите към 31 декември 2022 г. е 2 030 318. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за миналата година е 674,54 лв. При неговото изчисляване са взети предвид всички добавки към пенсиите по Кодекса за социално осигуряване (КСО), изплатените през 2022 г. допълнителни суми по т. нар. „великденска“ и „коледна“ добавка от 70 лв., както и изплатените от ДОО суми в периода от януари до юни 2022 г. за компенсиране на разликата между дохода от пенсии преди 25 декември 2021 г. и дохода от пенсии след тази дата. Номиналното нарастване на средния месечен размер на пенсиите е 25,7 на сто, а реалното нарастване 11,2 на сто.

Бългapcĸият пpoизвoдитeл нa eлeĸтpoниĸa Теlеtеk Еlесtrоnісѕ обяви откриването на нов завод в София за производство на сигнално-охранителна и пожароизвестителна техника. Инвестицията на компанията е в размер на 25 милиона лева. Фабриката разполага с иновативни технологии и съвременно оборудване, според най-високите международни стандарти, като дейностите в производството се управляват и извършват от роботизирана система - собствена разработка на Teletek. Новият завод се намира в района на столичния квартал "Надежда" и е разположен на площ от 11 000 кв.м. Производствената част е в размер на 4 500 кв.м. с 5 напълно оборудвани производствени линии, а складовите помещения са върху 2 000 кв.м. Телетек Електроникс работи в сферата на сигурността и е основана през 1991 година с изцяло български капитал. Тя изнася продуктите си - пълна гама от панели, детектори и завършени системи за охрана и пожароизвестяване в близо 90 държави в Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Компанията е разработила над 650 собствени продукта, които се развиват в собствен научно-изследователски и развоен отдел, в който работят над 50 висококвалифицирани инженери. В новата сграда работят общо над 200 служители, като са спазени най-високите световни стандарти за сигурна и безопасна работна среда.

Одиторската компания "Бейкър Тили" и напускащото партньорско дружество на BDO в България обявиха своето сливане с цел да създадат водещ доставчик на одиторски услуги на българския пазар. Сливането ще влезе в сила от 1 юли 2023 година и ще оперира под името "Бейкър Тили". Новото обединение ще разполага с офиси в София и Благоевград и ще бъде седмата по големина компания на пазара с екип от над 60 професионалисти. "Бейкър Тили Югоизточна Европа", която включва "Бейкър Тили България", предоставя професионални услуги, специализирани в одит, данъци и консултантски услуги. Със своите 350 професионалисти и седем офиса в Югоизточна Европа, включително Кипър, Гърция, Румъния, България и Молдова, "Бейкър Тили Югоизточна Европа" споделя експертиза, ускорява бизнес растежа и се приспособява към промените, за да насърчи напредъка и създаде по-добри бъдещи перспективи. "Бейкър Тили Югоизточна Европа" е независим член на "Бейкър Тили Интернешънъл", която е водеща мрежа от независими компании, предоставящи професионални услуги на международни и регионални пазари.

Ферма за скариди ще се изгражда в Пловдив. Обектът ще е на площ от близо 3 декара и ще се разположи в сградата на „Крепежни изделия“. По план е предвидено водоемът да се построи на два етапа. Първо ще бъде изграден един басейн, а след това втори. Инвестиционното предложение е на „Аквабул М“ ООД. Фермата ще работи целогодишно, с персонал от 5 човека. Добиваните живи скариди от вида „Тихоокеанска бяла скарида” (Penaeus vannamei), ще се събират ежедневно, опаковат, част от тях замразяват, след което ще се съхраняват и предлагат на пазара в прясно и замразено състояние. Предвижда се капацитетът на фермата да бъде между 8 и 16 тона годишно. Ще бъдат внасяни около 100000 пост лаври годишно, като угояването им ще бъде до около 30 гр. Мъжките скариди стават зрели при достигане на около 20 грама, а женските при 28 грама и възраст 6-7 месеца.

Хотелски комплекс „Газстрой“ във Вонеща вода (община Велико Търново) е обявен за продан от частен съдебен изпълнител с начална тръжна цена 991 000 лв. Хотелът е построен, за да обслужва нуждите на държавното предприятие „Газстроймонтаж“, което беше приватизирано през 2000 г. Фирмата към този момент има задължение към „Алианц“, затова е даден ход и на процедурата за публична продан. Хотелският комплекс в курортното селище е разположен на площ от 15 дка. Построена е красива двуетажна сграда, изцяло съобразена с планинския стил. Хотелът разполага с 41 стаи със самостоятелен санитарен възел, 6 апартамента, ресторант с кухненски и складови помещения, дневен и нощен бар. Изградени са също сауна и фитнесзала. В южната част на комплекса има басейн, съблекалня, външен душ, места за почивка, барбекю и спортни площадки.

Производителят на радиатори „Корадо-България“ АД ще разпредели по още 0,1 лева дивидент на акция за втората половина на 2022 г. Предварително обявеното проекторешение бе подкрепено от акционерите на проведеното редовно годишно общо събрание на дружеството. Тъй като „Корадо-България“ вече разпредели по 0,1 лева на акция за първата половина на 2022 г., с дивидента за второто полугодие общият дивидент за цялата 2022 г. става 0,2 лева на акция. Сумата, която ще бъде разпределена за второто полугодие, е в размер на 1 316 861,40 лева. Заедно със също толкова голямата сума за първото полугодие дивидентът за цялата 2022 г. възлиза на 2 633 722,80 лева. Сума в размер на 1,748 млн. лева да бъде отнесена към неразпределената печалба на дружеството. Дружеството приключи 2022 г. с печалба в размер на 4,382 млн. лева при 4,759 млн. лева за 2021 г., като намалението е от почти 8%. Приходите на дружеството се понижават до 57,438 млн. лева от 59,057 млн. лева, или с почти 3% за една година.

Продукцията на сектор "Строителство" и в Европейския съюз, и в еврозоната е намаляло с 0,4 на сто през април спрямо март. Това сочат първоначалните сезонно коригирани данни на европейската статистическа служба Евростат. На годишна основа (спрямо април 2022 г.) строителството на сгради в ЕС е намаляло с 0,1 на сто, а в еврозоната се е увеличило с 0,2 на сто. В България през април 2023 г. е отчетено понижение на обема на строителството с 1 на сто спрямо предходния месец. И през първото тримесечие на годината (януари-март) у нас e регистриран спад на производството в сектор "Строителство" - с 0,7 на сто спрямо последното тримесечие на 2022 г. През април тази година при гражданските инженерни проекти в еврозоната е отчетено повишение с 0,4 на сто спрямо март, а при строителството на сгради е регистрирано понижение с 0,6 на сто. Във всички страни от ЕС гражданските инженерни проекти се увеличават с 0,1 на сто, а строителството на сгради намалява с 0,5 на сто.

Държавният фонд на Абу Даби ADQ води предварителни разговори за покупката на бутиковата инвестиционна банка от Уолстрийт “Лазард”. Евентуален договор ще сложи край на забележителната история на 175-годишната “Лазард” като независима финансова компания, устояла на световни войни, резки промени в световната икономика и тежки спорове между по-големите от живота амбиции на лидерите й от двете страни на Атлантика. Потенциална сделка ще последва примера на фамилия Ротшилд, която през февруари направи инвестиционната си банка частна в трансакция оценила “Ротшилд енд ко.” на 3.7 млрд. евро. През май пък японската “Мидзухо” се съгласи да купи бутиковата инвестиционна банка “Грийнхил” за 550 млн. долара, за да удовлетвори амбициите си да стъпи на американски терен. След края на преговорите с фонда на Абу Даби “Лазард” премина към процес за определяне на наследник на Джейкъбс, който ръководи компанията от 2009-а и ще стане неин изпълнителен управител. Икономистът Питър Орзаг, който беше член на администрацията на Барак Обама, ще стане главен изпълнителен директор през октомври. Фирмено поделение управлява активи в размер на около 235 млрд. щ. долара в световен план. Акциите на “Лазард” са поевтинели с 8% от началото на годината, което оценява компанията на 3.7 млрд. щ. долара. Извън задълженията си по опазване на националната сигурност, шейх Тахнун има обширна бизнесимперия, включваща държавни и частни интереси. Той е председател на Инвестиционния фонд на Абу Даби – основния суверенен фонд на емирството с активи за около 850 млрд. щ. долара, на най-големия национален кредитор “Фърст Абу Даби банк” и на държавната холдингова компания ADQ. Той председателства и Интернационалната холдингова компания – бързо развиващ се конгломерат, озадачил банкерите с космическия ръст акциите си на фондовата борса на Абу Даби през последните няколко години.

За европейските компании е по-трудно от всякога да правят бизнес в Китай. Според проучване, проведено от Европейската търговска камара в Китай сред 570 компании, втората по големина икономика в света става все по-малко привлекателна като място за инвестиции. Въпреки края на политиката на нулев Covid доверието в икономическите перспективи на Китай намалява. Рентабилността също страда. Изправени пред нарастващи рискове и непредсказуема среда, рекордните 64% от анкетираните компании заявяват, че е станало по-трудно да се прави бизнес в Китай. 11% от тях вече са изтеглили инвестициите си от Китай. 10% са преместили или планират да преместят азиатските си централи от Китай. 62% се оплакват, че са пропуснали бизнес възможности поради липса на достъп до пазара или регулаторни пречки. Тази дял е с 20 пункта по-висока от предходната година. Политиката и геополитическото напрежение оказват все по-голямо влияние върху бизнеса, като 59%от респондентите описват средата като политизирана - увеличение с 9 процентни пункта спрямо предходната година.  Три от всеки четири компании са преразгледали веригите си за доставки през последните две години. 64% от тях са заявили, че искат да ги направят по-устойчиви. Почти една трета са посочили геополитическите фактори като причина за негативно настроение. Но една четвърт посочват и политическото развитие в Китай, който иска да стане по-самостоятелен. 12% от фирмите от ЕС вече са изтеглили части от веригите си за доставки от Китай. Приходите също не се увеличават както преди. Една трета съобщава за спад в продажбите - три пъти повече, отколкото през предходната година. Една от посочените причини е по-бавният растеж в Китай, който през 2022 г. достигна едва три процента поради блокирането на пазарите и други Covid ограничения. Рентабилността също е намаляла. Въпреки че Китай внезапно прекрати политиката си на нулев Covid през декември, днес компаниите не са по-оптимистично настроени за бъдещето. Напротив, само 55% са уверени за бъдещето, спад с 6 пункта в сравнение с миналата година, когато Китай все още имаше нулев Covid. В 16% от предприятията вече изобщо не работят чужденци - с 5 пункта повече от предходната година. Малките и средните предприятия са особено засегнати.