С уговорката, че ще пренапишат наново промените в закона за енергетиката, с които се въвежда поетапната либерализация на пазара на ток за домакинствата, ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС отхвърлиха ветото на президента. Президентът атакува законовите промени, с мотивите, че начинът, по който се предвижда да се либерализира пазара на ток за бита, ще доведе до рязък скок на цените в началото на 2026 г. Предвижда се от началото на 2026 г. да отпадне компенсирането на битовите потребители чрез регулирани цени на тока и те да излязат на свободния пазар, където цените все още са много по-високи от регулираните, отбелязва държавният глава. Той посочва, че не е предвиден адекватен механизъм за събиране на необходимите 1.5 млрд. лв. за 2024 и още толкова за 2025 г. , с които да бъдат компенсирани електроразпределителните дружества, които ще трябва през тези две години да продават ток на регулирани цени. Това носи риск от социално-икономически сътресения, смята президентът. Радев критикува още непълната дефиниция за енергийно бедни домакинства. Президентът предупреждава още, че заличаването на НЕК като обществен доставчик на ток за бита и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производството на електрическа енергия от ТЕЦ "Марица-Изток 2" и ще застраши функционирането на "Мини Марица-Изток" още в средата на следващата година.

През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.4% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Календарно изгладените данни показват намаление от 1.9% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. Месечни изменения Индексът на произведената строителна продукция, изчислен от сезонно изгладени данни, е под равнището спрямо предходния месец, като намалението при сградното строителство е с 0.4%, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0.3%. Понижението на календарно изгладения индекс на строителната продукция на годишна база се определя от отрицателния темп както при гражданското/инженерното строителство - с 3.7%, така и при сградното строителство - с 0.4%.

Комисията за финансов надзор (КФН) е издала лиценз на свързано с БФБ-София дружество, което е в процес на учредяване, за организиране на краудфъндинг платформа. Лицензът е издаден за предоставяне на услуги за колективно финансиране с право да се извършват следните услуги: улесняване на отпускането на заеми; пласиране без твърд ангажимент на прехвърлими ценни книжа за целите на колективно финансиране. Краудфъндинг платформата „Колективно финансиране“ АД ще улеснява финансирането на иновативни бизнес проекти, посочват от борсата в съобщението си. БФБ, заедно с „Централен депозитар“ АД и „Клиър Екс“ са основни акционери в „Колективно финансиране“ АД. Новата краудфъндинг платформа ще допринесе за разширяване на инвестиционните възможности, което e в унисон със стремежа на Българска фондова борса да подкрепя иновациите и да предложи модерни финансови инструменти, осигуряващи добавена стойност за всички пазарни участници, допълват от борсата.

Прекратената спорна поръчка за дигитализация на паркирането в София за 6 млн. лв. с неясни условия и един явил се кандидат е на път да се развие в полза на финалиста. Въпреки че общинското дружество "Център за градска мобилност" беше принудено да я спре след силен обществен отзвук, Комисията за защита на конкуренцията е решила, че това не е било законосъобразно, и нарежда на дружеството да подпише договора. Основният проблем на поръчката бе, че условията й са много неясно разписани и така и не се разбра какви точно "нови услуги" иска ЦГМ с нея, какви стари ще "оптимизира" и дали наистина струват толкова - 5.9 млн. лв. без ДДС. Единственият кандидат, който подаде оферта в краткия срок от близо месец, е обжалвал спирането на процедурата с мотиви, че общинското дружество не може да я прекрати само с хипотезата за липса на конкуренция, а КЗК е решила, че той е прав. Кандидатът е обединение между "Уест ауто диджитъл" - дружество с един служител, и "Юпасс", свързвана с бизнесмена Александър Тошев. През 2021 г. "Юпасс" се яви в търга на Пловдив за организиране на паркирането в обединение с добре известната в София "Инфосистемс интернешънъл", от която тръгва дълга верига от свързани фирми, печелещи търгове на Столична община и ЦГМ в последните години. Тя се състезаваше срещу компанията "Тикси", която също се класира. Търгът беше обжалван в КЗК от "Юпасс" и "Телелинк" и в крайна сметка беше спрян. КЗК сега решава, че ЦГМ трябва да отмени решението за прекратяване и да продължи процедурата "от последното законосъобразно действие, а именно - продължаване на възлагателните действия, съгласно закона и указанията, дадени в мотивите на настоящото решение".

Вече близо две години помпено-акумулиращата централа ПАВЕЦ "Чаира", която може да играе ключова роля в зеления преход на България, не работи. Причината остава неясна, но Националната електрическа компания (НЕК) поне вече напредва с избора на изпълнител на ремонта на четирите й хидроагрегата. "Становищата на експертите са показали, че авариралият по време на изпитанията през 2022 г. четвърти агрегат няма как да бъде възстановен и ще се наложи подмяната на турбинната му част, без генератора", обясни изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев. За подмяната на основните му компоненти до края на година ще бъде обявена тръжна процедура. Ремонтът му обаче изисква много време и очакванията са, че той ще заработи едва след 2025 г. Другите два агрегата, които също подлежат на ремонт, но с по-малък обхват, ще бъдат възстановени от Toshiba и консорциума ABB-Voith, именно на който беше възложена рехабилитацията на цялата централа още през 2019 г., чийто тест през март 2022 г. завърши с необичаен тътен и авария.

В София предстои да бъде отворен първият в страната т.нар. outlet village – концепция за пазаруване, в която различните брандове се позиционират на едно място, оформено като миниград на територията на Jumbo Plazza през 2025 г. Компанията, собственик на ритейл парка "Тринити Кепитъл“ счита, че това ще е най-големият ритейл парк на Балканите. Планираното разширение ще се реализира на три етапа и от 30 000 кв. метра ще се разрасне до 85 хил. кв. метра през 2025 г. През първия етап от разширението на ритейл парка предстои да навлязат нови брандове и да се обособят нови физически магазини. В следващ етап ще бъде открит т.нар. outlet village, а последната фаза от разширението на проекта включва изграждане на нов вид строителен хипермаркет, който ще е на принципа "направи си сам“. "Градът за пазаруване“, който предстои да бъде отворен в София, ще се състои от 50 помещения– основно модни брандове. Ще бъде изграден и паркинг с 1800 места. В Европа village outlet са създадени преди 40 години и има над 200 центъра, като повече от 4000 бранда се помещават в тях.

KiK, германският дискаунтър за текстил и нехранителни стоки, празнува откриването на своя 50-и магазин в България. Със своите над 4000 обекта в 14 държави в Европа "КиК Текстилиен унд Нон-Фууд" ЕООД продължава успешното си развитие и експанзия в страната. Компанията навлезе на българския пазар през май 2020 г. с откриването на първия си магазин в София. През изминалата година KiK откри нови 21 магазина в България и отчете 125% ръст на продажбите. В момента компанията има над 350 служители в страната. Компанията ще продължи политиката си на активна експанзия и през 2024 г. Предвижда се откриването на поне 10 нови локации в България.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ не е подписвало предварителни договори за продажба на инвестиционни имоти към края на септември 2023 г. През миналата година компанията имаше предварителни подписани договори за продажбата на малко над 8 дка. Имотите са продадени, което се отразява и на приходите от директни продажби на дружеството за деветмесечието – те нарастват неколкократно до над 23,7 млн. лева от 860 хил. лева година по-рано. За деветмесечието продажбите достигат 29,9 млн. лева при 5,6 млн. лева година по-рано, което е над пет пъти повече на годишна база. Основната част от тях са от продажби, но и постъпленията от аренда растат до над 6 млн. лева за периода в сравнение с 4,6 млн. лева година по-рано, или с 30% на годишна база. Дружеството е получило и почти 1,2 млн. лева аванси по плащания за новата стопанска година, която започна на 1 октомври при почти 4,1 млн. лева година по-рано, като намаляват с малко над 70%. Повечето приходи са довели до ръст на разходите. От една страна е балансовата стойност на продадените имоти за 23,65 млн. лева.

По данни на Евростат през 2022 г. държавният дълг на страните от еврозоната е възлизал на 91.4% от икономическата им дееспособност. Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязва в свой анализ, че това се дължи на еднократен ефект, причинен от икономическото възстановяване след пандемията. Очакванията са съотношението между дълг и БВП да продължи да намалява. Според последната прогноза на банковия регулатор през 2023 г. е възможно нивото на дълга да спадне до 89%, а през 2024 година и до 88.6%. Най-задлъжнелите страни в Европа са Гърция, Италия и Португалия с дългове съответно 178.2%, 147.3% и 120.1 процента от БВП. На другия полюс е Естония с 15.8%, следвана от България, чието ниво на дълга спрямо БВП е от едва 23.1%. Дълговете на Испания, Франция и Белгия обаче също са над 100% от БВП - съответно 115.6%, 113.4% и 106.3 процента. Общото ниво на задлъжнялост на всички страни от Европейския съюз е 85.1%, посочва Евростат. Като цяло нивото на дълга в 20-те страни от еврозоната е доста над максималната граница от 60% от БВП, определена от Пакта за стабилност и растеж, чиято цел е да поддържа стабилността на еврото. Заради пандемията и високите цени на енергията, причинени от руската война срещу Украйна, пактът и строгите му изисквания бяха отменени за 4 години. Съответно и Европейската комисия не е започвала наказателни процедури за превишен държавен дълг. Единадесет страни са надхвърлили допустимата граница от 60% дълг спрямо БВП. Германия все още се справя относително добре - задлъжнялостта ѝ е малко над лимита - 66%. Независимият консултативен орган към Европейския фискален съвет препоръчва на силно закъсалите страни да предприемат сериозни мерки за намаляване на дълговете си през следващата година. Рефинансирането на дълговете става все по-скъпо за силно задлъжнелите страни заради високите лихвени проценти. Рейтинговата агенция "Мудис" вече понижи кредитния рейтинг на Италия. Високите лихвени проценти удрят с пълна сила и по бюджетите на финансовите министри. Германският министър на финансите Кристиан Линднер обяви наскоро, че обслужването на дълга през тази година ще погълне 40 млрд. евро. През 2022 г. за същата цел са били необходими едва 4 млрд. евро. Това е десетократно увеличение. Италия съобщи, че Рим ще трябва да задели впечатляващите 100 млрд. евро за рефинансирането на своя дълг през 2024 година. Икономистът Нилс Тигесен призовава страните да съставят дългосрочен план за намаляване на задълженията си сега - преди проблемът да е излязъл извън контрол и да е станал причина за държавни фалити, както по времето на гръцката криза преди 9 години. "Фактът, че настоящите лихвени проценти са по-високи от очакваните, трябва да ни напомня, че проблемът наистина е сериозен. А разликите между задлъжнелите държави ще се увеличават, ако не се предприемат мерки", казва Тигесен. Правителството на Джорджа Мелони в Италия има най-сериозните проблеми в това отношение, но то далеч не е единственото. Франция, Испания, Португалия, Гърция и Кипър също трябва да консолидират бюджетите си, призовава в годишния си доклад Европейският фискален съвет. Как точно да се постигне това, без да се задушава икономиката и да се въвеждат програми за нови строги икономии, е същинската трудност, която трябва да решат европейските финансови министри.

Федералната резервна банка на Ню Йорк публикува данни за потребителския дълг в САЩ за третото тримесечие. Общият дълг, включително ипотеки, студентски заеми, заеми за автомобили, потребителски заеми, дълг по кредитни карти и други, е нараснал с 1.3% до 17.29 трилиона долара. Ипотечните кредити са се увеличили със 126 милиарда долара до 12.24 трилиона долара. Дълговете по заеми за автомобили са с 13 милиарда долара повече и вече са в размер на 1.6 трилиона долара, студентските заеми нарастват с 30 милиарда долара до 1.6 трилиона долара, а дълговете по кредитни карти – с 48 милиарда долара през последното тримесечие до рекордните 1.08 трилиона долара. Анализирайки получените данни, експерти от Федералната резервна банка на Ню Йорк отбелязват най-вече значително увеличение на просрочените задължения по кредитни карти и заеми за автомобили. „Процентът на нарастване на просрочията по ипотечните кредити, които съставляват по-голямата част от всички потребителски дългове, остава под нивата отпреди пандемията”, отбелязва докладът. „Въпреки това, темпът на растеж на просрочията по автомобилните заеми и кредитни карти надхвърли предпандемичния нива на Ковид и продължава да нараства. И ако ръстът на просрочените плащания по кредитите за автомобили през последните тримесечия беше с доста умерен темп, темпът на растеж на просрочените плащания по картите се ускори значително.” Говорейки за причините за това явление, банковите експерти отбелязват, че „като цяло увеличението на просрочените плащания по карти е приблизително еднакво за всички социални групи и региони. Но по отношение на възрастовите групи се наблюдава рязък ръст на закъснелите плащания сред представителите на поколението милениум (родени 1980-1994 г.).“ „Докато представителите на други поколения – Бейби бумъри (родени 1946-1964 г.), Поколение Х (1965-1979 г.) и Zoomers (1995-2011 г.), имат забавени плащания по кредитни карти средно в съответствие с нивата отпреди пандемията, милениалите имат нива закъснели плащания, които надхвърлиха нивата преди пандемията в средата на миналата година и сега са с 0.4% по-високи в сравнение с третото тримесечие на 2019 г.“, отбелязват от Федералната резервна банка на Ню Йорк.

Мощна протестна вълна разтърси шивашката индустрия на Бангледеш. Работници, които изпълняват поръчки за световни марки като H&M, Zara и Levi"s, излязоха по улиците, за да поискат по-справедливи възнаграждения. Стигна се до затваряне на заводи, сблъсъци с полицията, палежи, убити и ранени, съобщава CNN. Производството на дрехи доминира индустрията на страната и освен това носи 84% от приходите ѝ от износ. Западните гиганти нямат заводи в Бангладеш - те подписват договори с местни компании за работа "на ишлеме". Наетите във фабриките обаче не могат да си позволят да си купят това, което произвеждат - традиционно индустрията наема най-бедните и уязвими хора и им плаща минимални заплати. В Бангладеш те се актуализират един път на 5 години. В момента за месец на пълно работно време се полага еквивалента на 174 лева. От 1 декември трябва да влезе в сила увеличение до еквивалента на 207 лева, но според профсъюзите то не отговаря на ръста на инфлацията, който е най-големият от 12 години насам. Затова и искането им е за възнаграждения, отговарящи на 380 лв. След избухването на протестите редица фабрики преустановиха работа. Това създава риск за големите брандове в навечерието на празниците. Компании като H&M, Levi"s и Puma излязоха с позиция до премиера на Бангладеш с призив за мирни преговори и по-адекватна минимална заплата. Американската асоциация на производителите на дрехи и обувки се обяви за ежегодно актуализиране на възнагражденията.