Близо 802 милиона лева са прехвърлените средства между частните пенсионни фондове за първото полугодие на годината, сочат данните на Комисията за финансов надзор. Осигурените лица, които са се възползвали от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди от един фонд в друг за този период са общо 187 000 души. Само за второто тримесечие на 2023 година близо 90 000 осигурени са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с първото тримесечие на 2023 г. се наблюдава намаление с 8200 души. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е за над 390 милиона лева. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, променило участието си през второто тримесечие на 2023 г., е 4382,22 лв. През отчетния период най-много са хората, променили участието си в универсалните пенсионни фондове – 82 000, а променилите участието си в професионалните фондове са 5900. По закон всеки, който желае, може да прехвърли индивидуалната си партида от един пенсионен фонд за Допълнително задължително пенсионно осигуряване в друг. За целта се подава заявление до пенсионноосигурителното дружество, в което осигуреният желае да премине. Осигурените в четирите вида пенсионни фондове вече са почти 5 милиона души. 5% от общата осигурителна вноска за пенсия на родените след 31 декември 1959 година постъпва в задължителните универсални пенсионни фондове, които са и най-масовите. Нетните активи на всички видове фондове към края на юни надхвърлиха 21 милиарда лева.

Средствата, управлявани от застрахователните дружества в България, възлизат на 10,2 млрд. лв. към края на юни 2023 година, съобщава Българската народна банка (БНБ). На годишна база те се увеличат с 1,028 млрд. лв. (11,2 на сто), а спрямо март намаляват с 82,2 млн. лв. (0,8 на сто). Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват за година с 67,3 млн. лв. (2,5 на сто) – до 2,783 млрд. лв. към края юни. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане (автомобилно, жилищно, кредитно и др.), нарастват за една година с 960,4 млн. лв. (14,9 на сто) до 7,418 млрд. лв. Във валутната структура на активите на застрахователните дружества, преобладават активите в евро, като към края на юни 2023 г. относителният им дял от общия размер на активите е 38,6 на сто. Активите в левове са 34,5 на сто, а тези в долари са 3 на сто. активите в други валути са 23,9 на сто.

Четири български медикъл и СПА курорти по Северното Черноморие ще посрещнат първите германски туристи, които ще могат да се възстановяват и извършват рехабилитация у нас. Става въпрос за четири спа центрове в курортите “Албена” АД, “Св. св. Константин и Елена” АД, “Слънчев ден” АД и "Златни пясъци". Инициативата става реалност след като една от водещите здравноосигурителни каси в Германия е сключила директни договори с четирите центрове. Договорите ще позволят на немската здравноосигурителната каса директно да заплати на българските обекти възстановяването и рехабилитацията на германски туристи у нас. Достигането на тази договореност се случва след няколкогодишни опити на българския СПА бранш да убеди българската здравна каса да подпише договор с немските здравни каси и така да се стартира процеса.

Държавните "Мини Марица-изток", които експлоатират най-голямото находище на лигнитни въглища в България, отчита за първото полугодие загуба в размер на 51.4 млн. лв. при печалба от 39.3 млн. лв. година по-рано. Значителен спад има и в приходите на "Мини Марица-изток" заради срива в продажбата на въглищата. За първите шест месеца на годината "Мини Марица-изток" реализира общи приходи от дейността в размер на 242 млн. лв., което с 40.4% по-малко спрямо същия период на м.г., когато те са били 406.5 млн. лв. В рамките на полугодието в мините са добити 10.2 млн. т въглища при 17.6 млн. т година по-рано. Към партньорите в страната мините са продавали въглища на цена от 87.35/тон условно гориво, като тя е регулирана от държавата. През лятото на м.г. "Мини Марица-изток" сключи договор със сръбската "Виром груп" ДОО със срок 30 април 2023 г., като дотогава компанията е продавала на сърбите въглища на цена от 96.09 лв./ТУГ. На втори май т.г. с допълнително споразумение договорът с "Виром" е бил удължен до 30.04.2024 г., като е била постигната по-висока продажна цена - 111.01 лв./ТУГ. Общите разходи на компанията намаляват с 18.45% до 299.3 млн. лв. Средносписъчният брой на персонала в "Мини Марица-изток" е 6854, което е с 56 души повече в сравнение с първото полугодие на 2022 г.

Преобразеният търговски комплекс от отворен тип HOLIDAY PARK ще отвори врати на 13 септември в гр. Стара Загора, на бул. „Никола Петков“ 52. Комплексът е най-големият търговски център в региона, разположен на терен от над 73 000 кв.м с над 40 000 кв.м търговска площ, който обособява повече от 30 магазина, предлагащи широка гама от стоки за дома, семейството и свободното време. Инвеститор и собственик на HOLIDAY PARK е компанията Видеолукс Холдинг, под чиято шапка са добре познатите на българския пазар хипермаркети за техника за дома, офиса и свободното време Технополис и веригата за дома и градината Практикер. Компанията управлява ритейл паркове и в други големи градове в България.

Фирма „Ню проджектс консулт“ осъди Държавен фонд „Земеделие“ за отрязани 766 000 лв. по програмата за доставка на плод в училищата и детските градини в страната. Това става ясно от решение на Административен съд – София град от 28 юни 2023 г. в полза на компанията, като разпорежда ДФЗ да изплати парите и разноските по делото. Въпреки че компанията е одобрена от самия ДФЗ за доставчик по действащата процедура, авансира със собствени средства закупуването и транспортирането на продуктите, представя изрядни заявки за плащане, дружеството не получава възстановяване на направените разходи. Съдебната битка се води от края на 2019 г., когато фирма „Ню проджектс консулт“ освен, че е осигурила на хиляди ученици мляко и плодове, за които не е получила дължимите от ДФЗ плащания, но две години ДФЗ не посочва и причините за това. От ДФЗ са отказали плащане на фирмата за 2018-2019 г., защото за част от заявените разходи не е осигурен национален бюджет, а за друга част компанията не е изпълнявала „лично“ доставките, а ги е „превъзложила“ на други 3 юридически лица. По реда на АПК и Наредбата обаче такива основания за отказ от плащане няма. Това прави напълно несъстоятелна позицията на фонда, както потвърждава и съдът.

Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД) възложи на Citibank London, N.A., клон Лондон, Великобритания, Landesbank Baden-Wurttemberg, Щутгарт, Германия, и Raiffeisen Bank International AG, Виена, Австрия, да действат като водещи мениджъри с цел организиране на поредица от срещи с потенциални инвеститори в зелена емисия облигации на „Първа инвестиционна банка“. Планираният размер на емисията е 300 млн. евро, като се очаква присъждане на рейтинг „В“ на емисията от международната рейтингова агенция Fitch Ratings. Приходите от облигациите ще бъдат използвани за допустими проекти в съотвествие с Рамката за зелено финансиране на „Първа инвестиционна банка“. Citibank London и Raiffeisen Bank International ще действат като съветници по структурирането на емисията.

Икономиките на страните от Европейския съюз продължават да нарастват, но ръстът им се забавя, се казва в междинната лятна прогноза за 2023 г. на Европейската комисия. Прогнозата за икономическия растеж и на ЕС, и на еврозоната в частност се понижава до 0,8 на сто през тази година. В пролетната си прогноза Еврокомисията предвиждаше ръст на икономиката на Евросъюза с 1 на сто през тази година, а на страните от валутния съюз с 1,1 на сто. Европейската комисия понижава и прогнозата си за икономическия ръст през 2024 г. на Евросъюза (от 1,7 на сто на 1,4 на сто), както и на еврозоната (от 1,6 на сто на 1,3 на сто). Еврокомисията предвижда реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на Германия да се свие с -0,4 на сто през 2023 г., докато в пролетната си прогноза прогнозираше малък ръст от 0,2 на сто. Европейската комисия намалява и очакванията си за ръста на германския БВП през 2024 г. до 1,1 на сто при 1,4 при пролетната си прогноза. В междинната си лятна прогноза ЕК повишава очакванията си за ръста на БВП на Франция през тази година до 1 на сто при 0,7 на сто при пролетната си прогноза. Тя обаче понижава прогнозата си за френския брутен вътрешен продукт през 2024 г. до ръст от 1,2 на сто при 1,4 на сто през пролетта. Еврокомисията очаква инфлацията да продължи да се понижава през разглеждания период. Инфлацията в Европейския съюз, която отразява изменението на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се прогнозира, че ще достигне годишно ниво от 6,5 на сто през 2023 г. (6,7 на сто при пролетната прогноза) и 3,2 на сто през 2024 г. (3,1 на сто при пролетната прогноза). За еврозоната ЕК очаква равнище на инфлацията от 5,6 на сто през тази година (5,8 на сто при пролетната прогноза) и 2,9 на сто през 2024 г. (2,8 на сто при пролетната прогноза). Най-новите данни сочат, че икономическата активност в ЕС се е забавила през първата половина на 2023 г. на фона на сериозните сътресения, през които премина Евросъюза. Отслабването на търсенето в ЕС показва, че високите и все още нарастващи потребителски цени на повечето стоки и услуги оказват по-негативен ефект върху потреблението, отколкото се предвиждаше в пролетните прогнози. Това се случва въпреки понижаващите се цени на енергийните продукти и изключително силния пазар на труда, който се характеризира с рекордно ниски нива на безработица, продължаващо разширяване на заетостта и повишаване на заплатите, посочва ЕК. Същевременно рязкото забавяне при търсенето на банкови кредити, които да бъдат инвестирани в развитието на икономиката, показва, че повишаването на лихвените проценти оказва въздействие върху икономическото развитие на ЕС. Данните от последните проучвания сочат, че през лятото икономическата активност се забавя на фона на продължаващ спад в промишлеността и отслабващ ръст на сектора на услугите, въпреки силния туристически сезон в редица европейския страни.

Google се изправя пред съда срещу правителствени служители, които обвиняват компанията в нарушаване на антитръстовите правила заради нейния мащабен бизнес с интернет търсене. С това се поставя началото на дългоочакван съдебен спор, който може да промени една от най-доминиращите платформи в интернет, пише CNN и добавя:  “Започващият тази седмица във Вашингтон съдебен процес пред федерален съдия бележи кулминацията на две текущи съдебни дела срещу Google, които започнаха по време на управлението на Тръмп. Правните експерти определят тези действия като най-голямото дело за монополизация в страната, откакто правителството на САЩ се зае с Microsoft през 90-те години на миналия век”. В отделни жалби Министерството на правосъдието и десетки щати обвиняват Google през 2020 г., че злоупотребява с господстващото си положение в областта на онлайн търсенето, като в тях се твърди, че това вреди на конкуренцията чрез сделки с безжични оператори и производители на смартфони, които превръщат търсенето в Google в опция по подразбиране в продуктите си, използвани от милиони потребители. В крайна сметка жалбите са обединени в едно мащабно дело. Google твърди, че участва добросъвестно в реална конкуренция, но потребителите предпочитат нейните инструменти, защото те са най-добрите, а не защото тя се е насочила към незаконно ограничаване на останалите доставчици в сектора. Бизнесът с онлайн търсене на Google осигурява повече от половината от приходите в размер на 283 млрд. долара и нетната печалба от 76 млрд. долара, които компанията майка Alphabet отчита през 2022 г. Търсенето подхранва растежа на компанията до пазарна капитализация от над 1,7 трилиона долара. Очаква се делото да включва показания на високопоставени свидетели, сред които бивши служители на Google и Samsung, както и ръководители на Apple, включително старши вицепрезидентът Еди Кю. Това е първото дело, което ще бъде разгледано в рамките на поредица от съдебни предизвикателства, насочени срещу широкообхватната икономическа мощ на Google, особено като се има предвид апетита на съдилищата да притискат големите технологични платформи. Президентът по глобалните въпроси на Google Кент Уокър е категоричен, че хората не използват Google, защото трябва, а защото искат.  Съдебният процес може да бъде и сигнал за по-настъпателна антитръстова програма на администрацията на Байдън. В първоначалната си жалба правителството на САЩ твърди отчасти, че Google плаща милиарди долари годишно на производители на устройства, включително Apple, LG, Motorola и Samsung, както и на разработчици на браузъри като Mozilla и Opera, за да въвеждат нейната търсачка по подразбиране и в много случаи да налагат забрани за използването на конкурентни платформи. В резултат на това, твърди се в жалбата, "Google на практика притежава или контролира каналите за разпространение на онлайн търсене, които представляват около 80% от общите заявки в САЩ". В иска се твърди също така, че сделките на Google с производителите на устройства, свързани с операционната система Android, са антиконкурентни, тъй като изискват от компаниите, произвеждащи смартфони, да инсталират предварително други приложения, отново собственост на Google, като Gmail, Chrome или Maps. По време на първото подаване на иска антитръстовите служители на САЩ не изключват възможността за “принудително разпадане на Google”, като предупреждават, че поведението на компанията може да застраши бъдещите иновации или появата на неин наследник. Въпреки това решение съдебният процес представлява най-големият напредък на правителството на САЩ в оспорването на пазарната доминация на Google до момента. Мехта коментира, че водещата позиция на компанията сред търсачките в браузъри и смартфони "е горещо оспорван въпрос" и че съдебният процес ще определи "дали като въпрос на действителната пазарна реалност позицията на Google като търсачка по подразбиране в множество браузъри е форма на изключващо поведение". Междувременно през януари администрацията на Байдън завежда друг антитръстов иск срещу Google, насочен към бизнеса ѝ с рекламни технологии, обвинявайки компанията в незаконен монопол. Това дело все още е на ранен етап в Окръжния съд на САЩ за Източния окръг на Вирджиния.

Преди десет години китайският лидер Си Дзинпин за първи път заговори за изграждането на нов "Път на коприната". "За да създадем по-тесни икономически връзки, да задълбочим сътрудничеството и да насърчим развитието на Евразийския регион, трябва да започнем инициатива за съвместно изграждане на икономически пояс по "Пътя на коприната", заяви той на посещение в казахстанската столица Астана. Амбициозната цел, която Пекин си постави, беше да развие инфраструктурните и икономически отношения на Китай с Европа по трасето на древния „Път на коприната“. Само месец по-късно в Индонезия Си Дзинпин, който тогава тъкмо беше поел управлението на Китай, заговори за “Морски път на коприната” - от Китай към Италия.  Днес, 10 години по-късно, новият “Път на коприната”, официално известен под името “Един пояс, един път”, се разпростира върху няколко континента, включително Африка, Южна Америка, Югоизточна Азия и дори Арктика, пише германската обществено-правна медия АРД.  Китай инвестира огромни суми в инфраструктурни проекти, в това число пристанища, язовири, железопътни линии, магистрали и тръбопроводи. Инициативата е шумно рекламирана в китайските държавни медии. Германското икономическо дружество Germany Trade & Invest (GTAI) отчита 274 нови проекта в рамките на “Един пояс, един път” само през първото тримесечие на тази година. Броят на проектите продължава да расте, но етикетът на “Един пояс, един път” се раздава твърде лесно – за целта е достатъчно в тях да участва някоя държавна или частна строителна фирма от Китай. Китай обаче все повече намалява държавното финансиране - пикът на инвестициите е бил през 2017 година. Това потвърждава и професор Уанг Иуей от Пекинския университет: “Китай вече не разполага с толкова много пари, икономиката се забавя, а вътрешният дълг на страната е много висок”, казва Уанг. “Затова в момента фокусът на новия „Път на коприната“ не е върху мащабни строителни проекти.” На мястото на китайските банки много частни компании от страната и чужбина се включват като инвеститори. Все по-влиятелни стават инвеститори от арабските държави като Саудитска Арабия и ОАЕ, с които Китай все повече разширява отношенията си.  В демократичните държави обаче критиките към Пекин растат. Обвиненията са, че Китай използва инфраструктурните проекти, за да печели нови партньори и да увеличава геополитическото си влияние. Много от държавите, в които се реализират проектите, задлъжняват и стават зависими от Пекин. А експертите предупреждават, че инфраструктурата може да бъде използвана и за военни цели. По данни на Института за световна икономика в германския град Кил 60% от всички чуждестранни кредити могат да останат непогасени. Затова Китай отпуска спасителни заеми. Чрез тези спасителни кредити индиректно се спасяват и китайските банки, обясняват експертите от Кил. Защото ако кредитополучателите се окажат неплатежоспособни, това може да създаде риск за самите банки.  Изплаща ли се инициативата за Китай? Да, казва Юрген Матес от Института за германска икономика (IDW) в Кьолн. “Мисля, че Западът дълго време подценяваше инициативата”, казва Матес. "А от гледна точка на Китай тя е много голям успех, защото страната успя да влезе в партньорски отношения с много държави.” Сред тях източноевропейски държави и балкански страни, които “всъщност би трябвало да принадлежат към сферата на влияние на ЕС”, пояснява експертът.  За да конкурират Китай, миналата година държавите от Г-7 също обявиха глобална програма за инвестиции в инфраструктура. Те планират да вложат около 600 милиарда евро до 2027 година. “Това е опит за отговор”, казва Матес. Но за момента той е по-скоро незначителен. Западът е в самото начало на процеса на наваксване, “защото много време беше проспано и остана незабелязано геополитическото значение на инициативата за нов „Път на коприната”.  Китайското правителство ще отбележи 10-годишния юбилей на мащабната инициатива през октомври в Пекин. И докато западните правителства вероятно няма да присъстват, руският президент Владимир Путин вече е потвърдил своето участие.