Минималната работна заплата за 2024 г. ще е около 930 лв., или с над 20% по-висока от сегашната, след като Националният статистически институт обяви какъв е размерът на средната брутна заплата през второто тримесечие. С едно от последните изменения на Кодекса на труда от февруари 2023 г. е променен начинът, по който се определя размерът на минималното трудово възнаграждение. Досега това ставаше административно, но през февруари депутатите записаха в закона формула за изчисляването: Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, гласи текстът на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда. По данни на синдикатите над 456 хил. души са наети на минимална заплата.

Българите масово не си правят профилактични прегледи. От началото на годината досега на задължителен преглед са се явили 22% от здравноосигурените. Това сочат данни на здравната каса. Повечето българи търсят медицинска помощ само тогава, когато се наложи. В закона има предвидени глоби за неявяване на прегледи, които обаче не работят, тъй като няма кой да ги налага на пациентите. При първо нарушение те са от 50 до 100 лева, а при второ стигат до 300 лева.

Българското звено на Bosch Digital (доскоро Bosch.IO) се превърна в една от най-големите софтуерни компании в страната. През 2022 г. Bosch Digital, която през изминалата година е работила в България през дружеството "Бош.ИО", вече прекръстено на "Бош Диджитал", е пораснала с внушителните 39.4% до 39.7 млн. лв. приходи. Почти същият е ръстът и при броя на наетите служители - в началото на 2022 г. те са 210, в края на годината - 268, а към април 2023 г. те вече са 299. През последната година върви и преструктуриране на веригата от софтуерни бизнеси, собственост на Bosch, които формират голямата група Bosch Digital с общо над 11 хил. служители в нея - 3000 души в Германия, още 1000 в Полша, в България - 300, в Сърбия - 200, в Индия има няколко големи центъра, в Сингапур и Китай.

Турската компания "Апсилон Ентърпрайз", производител на промишлени диаманти, обмисля възможността да развие свое производство в Пловдив, съобщи нейният главен изпълнителен директор Тайлан Ерол. Очаква се компанията да вземе решение до края на годината и до края на 2024-та да започне производствената си дейност. Очаква се проектът да разкрие 100 нови работни места. Продуктите на компанията намират приложение в редица индустрии, сред които производството на чипове и квантови сензори.

„Софарма трейдинг“ АД е сключила договор за придобиването на още 9 аптеки. Обектите са от веригата „Роял Фармаси“, която оперира в София, Перник, Дупница и Радомир. Сделката трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). След приключването ѝ аптеките ще се влеят в дружеството под бранда му SOpharmacy. Дотогава те ще се управляват юридически самостоятелно. Към момента под бранда SOpharmacy оперират повече от 200 аптеки в над 40 града в България. Веригата има и онлайн магазин, а от началото на 2023 г. – и мобилно приложение. „Роял Фармаси“ оперира на пазара от над 10 години. В момента веригата обединява 11 обекта в 4 града (София, Перник, Дупница и Радомир), т.е. две от аптеките от веригата няма да бъдат закупени от „Софарма трейдинг“. В последните години „Софарма трейдинг“ придоби 19 аптеки от веригата „ФармаСтор“ и 154 аптеки от веригите Ceiba, Sanita, SCS и Vitalis.

Димитър Бончев е избран за член на Съвета на директорите на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД (АСВ). Той ще поеме поста от Георгиос Христофору, който ще пренасочи вниманието си към други дейности в норвежката B2Holding, настоящ собственик на ACB. Решението на B2Holding да продаде някои от активите си в Югоизточна Европа, включително българското подразделение, доведе до подписване на споразумение за продажба на българското дружество на “Ди Си Ей Мениджмънт”, а финализирането на сделката се очаква през следващите месеци.

Нетната печалба на "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) за шестте месеца на 2023 г. възлиза на близо 86,9 млн. лв. Печалбата преди данъчно облагане за същия период е над 97,5 млн. лв., а печалбата преди провизии и обезценка e почти 158,7 млн. лв. Общите приходи на ПИБ от банкови операции от началото на 2023 г. възлизат на 279,5 млн. лв. (за същия период на 2022 г. близо 222,5 млн. лв.). Нетният лихвен доход за периода януари – юни 2023 г. е в размер на 191,6 млн. лв. и е с ръст от 53,4 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Основната причина за това е увеличението в лихвения приход по дългови инструменти, вследствие на нарасналия портфейл ценни книжа. Нетният доход от такси и комисиони е 72,1 млн. лв. и е с 3,8 млн. лв. по-висок спрямо първото полугодие на 2022 г. Балансовото число на ПИБ към 30 юни 2023 г. достига 13,934 млн. лв., като отбелязва увеличение спрямо края на 2022 г. от 435 млн. лв. Депозитите от други клиенти към 30 юни 2023 г. са в размер на 11,714 млн. лв. с нетно увеличение за 2023 г. от 259 млн. лв. Счетоводният собствен капитал към края на шестмесечието възлиза на 1,496 млрд. лв. и се увеличава с 97 млн. лв. от началото на годината.

Нарастването на данъчните постъпления от продажбата на имоти сигнализира за по-голяма от очакваното разпродажба на активи от наемодателите в Обединеното кралство, съобщава Bloomberg. Броят на жилищата, продадени от наемодателите, нараства до 25 хил. между април и май, спрямо 22 хил. през февруари и март, показват изчисления, базирани на анализ на Savills Plc на постъпилите данъчни приходи от подобни трансакции. Нещо повече – британската данъчна служба HM Revenue and Customs (HMRC) преразгледа във възходяща посока данните за продажбите за данъчната 2021-2022 г. с 8,5 на сто до 153 хил. броя, което предполага, че наемодателите може да са се разделили с имоти дори по-рано, отколкото първоначално се очакваше. Домакинствата в Обединеното кралство са изправени пред нарастващ натиск, предизвикан от увеличените лихвени проценти и най-лошата криза на разходите за живот за последните десетилетия. Междувременно наемателите поемат основната тежест на сътресенията, тъй като наемодателите - чиито ипотечни кредити са особено силно изложени на агресивните затягания на паричната политика на централната банка - или продават, или повишават наемите, за да се справят с допълнителните разходи. Инвеститорите, които купуват с цел отдаване под наем, избират да управляват имотите си чрез дружество с ограничена отговорност, като така те не носят отговорност за данъка върху капиталовите печалби, което означава, че броят на наемодателите, продали имоти, може да се окаже по-голям, отколкото разкриват данните. Анализът на Savills показва, че през финансовата 2022/23 г. е имало 151 хил. продадени жилища, което е второто по големина ниво в историята след предходната данъчна година, когато са отчетени 153 хил. продажби. Продажбите на наемодатели през първата половина на 2023 г. генерират печалби, които са с 10% по-ниски от тези, отчетени през миналата година, показва отделен доклад на брокера Hamptons International. Разпродажбата е потвърдена и от консултантската компания TwentyCi, която посочва, че броят на наличните жилища под наем в Обединеното кралство е спаднал до 14-годишно дъно през юни. Междувременно свиването на предлагането доведе до повишаване на цената на наемите на нови жилища в страната с почти 10% на годишна база до средно 1282 паунда през юли. Въпреки че прогнозите на Savills показват, че продажбите на наемодателите нарастват, предлагането през април и май остава под общото количество, наблюдавано през двата месеца след обявяването на септемврийския минибюджет на бившия британски премиер Лиз Тръс. Компанията обаче изтъква, че ревизиите на HMRC на данните за 2021/22 г. показват, че има вероятност продажбите през изминалата година също да са по-високи, отколкото показват текущите данни.

От петстотин години Латинска Америка и нейните 2 млрд. хектара земя са жизненоважен източник на храни, горива и метали за света. Латинска Америка е изправена пред възможност да стане суперсила в суровините през XXI век. Този път тя трябва да използва този шанс, за да насърчи развитието у дома. Преходът към чиста енергия ще доведе до десетилетия на търсене на металите, необходими за умножаването на соларните и на вятърните паркове, електрическите мрежи и електрическите автомобили. В Латинска Америка се намират над една пета от глобалните запаси на пет ключови метала. Тя вече доминира в добива на мед и държи около 60% от известните в света залежи на литий. Също така е богата на сребро, калай и никел. А ще получи облаги, дори ако "зеленият" преход се забави, благодарение на скорошните открития на петрол, които могат да задоволят до 5-10% от глобалното търсене до 2030 г. С похода към "зелено" бъдеще светът ще става и по-населен. До 2050 г. може да има близо 10 млрд. човека за хранене спрямо 8 млрд. сега. Това ще стимулира търсенето на въглехидрати, протеини и деликатеси, които Латинска Америка произвежда в изобилие. Тя вече снабдява над 30% от царевицата, захарта, телешкото и пилешкото месо в световен мащаб, както и 60% соята. Глобално осем от десет чаши с кафе арабика са направени със зърна от региона. До 2032 г. нетният износ на храна може да надвиши 100 млрд. долара, което е най-голямото количество в света до този момент. Статутът търговски партньор на региона ще бъде бъде стимулиран от враждите между суперсилите. Западът се опитва да ограничи зависимостта си от Китай и ще иска повече сделки с Латинска Америка, на която гледа като на до голяма степен неутрален и мирен район. И други се заглеждат в тази посока - миналия месец бразилската минна компания Vale продаде 13% от подразделението си за "зелени" метали на саудитски предприятия за 3 млрд. долара; Китай отдели 1.4 млрд. долара за разработването на литиево производство в Боливия; Европа обеща да инвестира 45 млрд. евро в "зелени" проекти на континента. Споделянето на приходите с общностите, които живеят близо до мините е много важно. Местните се оплакват, че добивът заплашва техния начин на живот. Тази година протести спряха с месеци работата на перуанска мина за мед, която съставлява 2% от световните доставки. Тези общности често са игнорирани от правителствата, а минните компании често са замесени в скандали или унищожават местната околна среда. Освен ако и правителствата, и компаниите не направят повече, за да тушират притесненията, напредъкът ще остане минимален. А правителствата трябва да харчат парите си мъдро. Когато цените са високи, те трябва да заделят част от средствата, за да могат да подхранят държавните бюджети, когато времената са лоши.Освен това трябва да инвестират в основните услуги, които позволят появата на нови индустрии - образование, здравеопазване, инфраструктура и изследвания. Световната банка изчислява, че инфраструктурната финансова "дупка" в Бразилия до 2030 г. ще възлиза на почти 800 млрд. долара, което е 3.7% от БВП всяка година. Латинска Америка има историческата възможност да надмогне проблемите си и трябва да се възползва.

Южна Корея си върна през юли първото място по нови поръчки за строителство на кораби в световен план за първи път от пет месеца. Местните корабостроителници са получили поръчки на обща стойност 1,46 милиона компенсирани бруто тона (еталонна мярка за обема на строителството ) за построяването на 29 кораба, което е 44 на сто от общите 3,33 милиона компенсирани бруто тона, според базираната в Лондон "Кларксън рисърч сървисис" (Clarkson Research Services). Общият световен показател е нараснал с 22 на сто спрямо същия месец на предходната година. Така южнокорейските корабни компании заемат лидерска позиция за първи път от февруари. Китай се нарежда на второ място с 1,13 милиона тона за строителството на 48  плавателни съда, което е 34 на сто от общия обем. Що се отнася до неизпълнените заявки Китай е начело в списъка с 55,35 милиона компенсирани бруто тона или 47 на сто от общите 117,77 милиона компенсирани бруто тона до края на юли, което е със 190 000 компенсирани бруто тона повече от предходния месец. Южна Корея се нарежда на второ място с 39,26 милиона компенсирани бруто тона, което е с 9 на сто повече от предходния месец и е 33 на сто от общото количество в световен план. Индексът на цените на новопостроените плавателни съда на "Кларксън", барометър за промените на цените на новопостроени кораби,  е бил 172,38 пункта миналия месец или с 10,80 пункта повече от миналата година.