В България има 189 души с банкови кредити за над 1 млн. лв., показват данни на БНБ. За година броят на хората със заеми за над 1 млн. лв. се увеличава с 40 на сто. При кредитите за домакинствата, както и при депозитите, най-голям ръст има при тези за суми между 500 хил. и 1 млн. лв. За година броят на тези заеми, както и на общата сума, изтеглена от банките чрез тях, нарастват с над 60 на сто. Кредитите за граждани със суми между половин и един милион лева са 1574 броя, а общата сума, изтеглена чрез тях, е над 1 млрд. лв. Само хора с много високи доходи могат да си позволят да изплащат такива заеми. На второ място по ръст за заемите за домакинства за суми между 250 хил. и 500 хил. лв., които нарастват с 44%. При по-малките кредити ръстът е по-малък, а при тези за суми между 5 хил. и 10 хил. лв. и по-малки от 1000 лв. дори има спад. Фирмените кредити за над 1 млн. лв. за година нарастват с 3,8% до 6211 броя. Общата сума, изтеглена чрез тези заеми, надхвърля 32,7 млрд. лв., което е близо 75% от общия размер на фирмените кредити.

Едва 40% от плодовете и зеленчуците, които се продават в страната, са произведени в България, заяви министърът на земеделието Кирил Вътев. През годините откритите площи за отглеждане на зеленчуци трайно намаляват и през 2021-2022 са били 29.9 хил. ха. Оранжериите обаче се разширяват и вече заемат 1073 ха. Продукцията от зеленчуци от реколта 2022 е 629.2 хил. тона, като от тях 109.7 хил. тона са оранжерийни. Най-голямо е производството на картофи, домати, дини, краставици и пипер. По текущи оценки на Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика производството на домати през 2023 г. може да падне до 105 хил. тона, спад се очаква и при краставиците (до 49 хил. тона), но количествата пипер ще се запазят приблизително на равнището от миналата година. Девет фирми отчитат по-високи приходи от продажби спрямо предходната година, като най-забележим е скокът при "Грийнс" (263.7%), "Агролоджик" (79.5%), "Оранжерии-Гимел II" (41.2%). Само едно дружество в топ 10 - "Юрофийлдс БГ", отчита намаление на годишния оборот. Най-голяма печалба в топ 10 реализират "Грийнс" и "Йордан Величков - Влади". На загуба са работили "Биофрута" и "Екотерра", а четири компании отчитат по-нисък финансов резултат през 2022 г. Най-рентабилни са били "Грийнс" и "Агролоджик", а най-големи работодатели - "Бата 2002", "Оранжерии-Гимел II" и "Йордан Величков - Влади".

"Юнайтед груп" (United Group), собственикът на "Виваком" обяви, че е подписал договор за придобиването на "Булсатком". Сделката предстои да получи одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, преди да стане факт. Самият "Булсатком" е водещ доставчик в страната на сателитна телевизия и е пряк конкурент на "Виваком" по отношение на тази услуга. Придобиването е изненада, защото до момента се знаеше, че "Юнайтед груп" има споразумение да придобие мобилните станции и оптичната мрежа на "Булсатком". През декември миналата година стана ясно, че United Group ("Юнайтед груп") e предоставил заем от 127 млн. евро на дружеството на предприемача Спас Русев, чрез който той да финализира сделката по придобиването на "Булсатком" (Bulsatcom). Новината не бе обявена официално, а стана ясна от презентация за финансовите резултати на United Group за деветмесечието на 2022 година. Заемът е отпуснат на дружеството на Русев - Viva Corporate Bulgaria ("Вива Корпорейт България"). Срещу част от предоставените средства United Group ще получи директно част от активите на "Булсатком" - мобилните станции и оптичната мрежа. Специално за оптичната мрежа ще бъде направен т.нар. "обратен лизинг", т.е. "Булсатком" ще я продаде на "Юнайтед груп" и веднага след това ще я наеме отново да я ползва. Срещу това придобиване жалба в КЗК пуснаха другите два телекома А1 и "Йеттел". Антимонополната комисия също обяви, че ще проверява тази сделка на Спас Русев.

Френската търговска верига Carrefour обяви, че се завръща на българския пазар чрез нови магазини и продукти. Повторното навлизане у нас ще е чрез франчайз и благодарение на гръцкия партньор на компанията - Retail & More. Новината беше потвърдена и от българската компания за супермаркети Parkmart Holding, чиито магазини ще ползва френската марка. Френската верига хипермаркети ще се завърне в България първоначално с 20 нови магазина. До 5 години супермаркетите в България ще са цели 200 на брой. Retail & More е гръцкият франчайзингополучател на Carrefour от 2022 година. От компанията вече водят активни преговори с няколко български компании за т. нар. "подфранчайзинг" на френската марка, като сред тях са 20 магазина от веригата Parkmart Holding. Тя е основана през 2018 година от Добромир Андонов, като първият магазин на компанията е във Варна. Към днешна дата Parkmart има магазини на територията на по-големите градове в страната. Супермаркетите трябва да преминат под марката Carrefour през следващите месеци. Carrefour навлезе на българския пазар през 2009 година чрез предишния си гръцки франчайзингополучател Marinopoulos. Той загуби франчайзинга за френската марка през 2016 година. Към края на 2022 година Carrefour присъства в над 40 страни.

Международната верига хотели Hyat разширява присъствието си в България, като открива седми хотел - Breathless Sunny Beach Resort Spa, допълнение към Inclusive Collection, който се намира в Слънчев бряг и очаква да започне да посреща гости през 2024 г. Портфолиото на компанията в страната е резултат от партньорството с Terra Tour Service, собственик на Hyatt Regency Sofia. Успешното партньорство доведе до много скорошното откриване на Hyatt Regency Pravets Resort, управляван като RIU Pravets Resort преди мащабната реконструкция и репозициониране. Междувременно придобиването на Apple Leisure Group (ALG) от Hyatt отвори възможност за четирите черноморски курорта, които посрещат гости от по-рано тази година. През следващите 3 години Hyatt планира да открие още 6 хотела в региона, с разширяване в България, Естония, Сърбия, Албания и Хърватия. Следва и Румъния. България се откроява като най-големия пазар на Hyatt в Източна Европа, с най-голям брой хотели и стаи, което подчертава стратегическото й значение в плановете за растеж на компанията.

Инвестиция от 2 млн. евро за нови транспортни единици е направила само за 2023 г. Гопет Транс, която отбелязва 10 години от организирането на първия „зелен“ транспорт у нас. Над 206 хил. тона вредни емисии в природата са спестени чрез пренасочване на повече от 565 хил. тона стоки от шосеен към интермодален транспорт. Това отчита водещата транспортно-логистична компания Гопет Транс, която отбелязва 10 години от въвеждането на комбинирани транспортни решения у нас. След първата „зелена“ доставка през 2013 г. международната фирма днес има развита мрежа от трасета, като си сътрудничи успешно с железопътни оператори и свързва България, Румъния и Северна Гърция със интермодалната карта на Централна Европа, Полша, Испания и Англия.

„МФГ Инвест“ АД е инвестирало 100 хил. евро и е под формата на конвертируем заем в българската компания “Айкенпренюър” ООД. Дружеството е поело ангажимент и за допълнителна инвестиция в същия размер, която следва да бъде направена до края на месец януари 2024 г. Размерът на целия рунд за финансиране на “Айкенпренюър” е в размер на 830 хил. евро. Оценката на компанията в настоящия рунд (pre-money) е в размер на 4,2 млн. евро. “Айкенпренюър” ООД е разработила собствен софтуерен продукт, който подпомага разработката на нов бизнес или продукт, като предоставя на потребителите детайлно ръководство (от типа „step-by-step“). Софтуерът помага на предприемача да премине през нужните етапи за валидиране на идея, продукт и пазар, като се позовава на изпитани през годините методологии и практики от бизнеса. Компанията е привлякла ангелско финансиране в размер на 200 хил. евро преди около година.

През 2022 г. приблизително 270,9 милиона тона зърнени култури са били прибрани в целия ЕС. Това е с 26,7 милиона тона по-малко в сравнение с 2021 г., което се равнява на намаление от 9%, сочат данни на Евростат.  Франция, която е най-големият производител на зърнени култури в ЕС, допринасящ за 22 процента от общото производство, е събрала 59,9 милиона тона зърнени култури през 2022 година. Германия е събрала 43,5 милиона тона зърнени култури (16 процента от общото за ЕС), Полша - 35 милиона тона (13%), Испания - 19,3 милиона тона (7%) и Румъния  -18,9 милиона тона (също 7% от общото за ЕС). Общият спад в производството на зърнени култури в ЕС през 2022 г. се дължи на събитията в засегнатата от суша Румъния (-32% или спад от 8,9 милиона тона), Франция (-10 процента или спад от 7 милиона тона), Испания (-24% или спад от 6,2 милиона тона) и Унгария (-35% или спад от 4,9 милиона тона). Има много малко страни, в които общата реколта от зърнени култури се е увеличила, но те включват, наред с други, Германия (+3%, увеличение от 1,1 милиона тона), Финландия (+39%, възстановяване от 1 милион тона след слаба реколта през 2021 г. ) и Полша (+3%, увеличение от 1 милион тона). ЕС е събрал 126,7 милиона тона обикновена пшеница и спелта през 2022 г., с 3,2 милиона тона по-малко в сравнение с 2021 г. или спад от 2 процента. Прибраната реколта от царевица за зърно и смес от царевица и кочани се е сринала до 53 милиона тона през 2022 г., с 20 милиона тона по-малко в сравнение с 2021 г. и еквивалентно на спад от 27%. Този рязък спад основно отразява неблагоприятните последици от засегналите редица региони суши в ЕС. Производството на ечемик в ЕС през 2022 г. е почти непроменено - 52 милиона тона, както и производството на овес - 7,5 милиона тона. За разлика от това, производството на ръж е спаднало с 8 процента до 7,8 милиона тона през 2022 г. Производството на култури е силно чувствително към метеорологичните условия, както по време на вегетационния период, така и при прибиране на реколтата. В много региони в Европа максималните дневни температури през лятото на 2022 г. са били най-високите или вторите най-високи, регистрирани от 1991 г. насам. Топлинният стрес, причинен от тези високи температури, и сушата са били фактори, допринасящи за по-ниската реколта от някои зърнени култури, най-вече царевица за зърно, в редица региони на ЕС.

Населението на САЩ ще се увеличи до около 370 млн. души през 2080 г., след което тенденцията ще се обърне и населението ще започне да намалява преди края на века, сочи нова прогноза на американското Бюро за преброяване на населението, цитирана от Bloomberg. До 2100 г. населението на страната ще се свие до около 366 млн. души, освен ако имиграцията не продължи да се увеличава всяка година, като в този случай населението може да достигне 435 млн. души, прогнозира Бюрото. Ако международната имиграция бъде напълно прекратена, населението ще започне да намалява още през следващата година и ще спадне до 226 млн. души до края на века. За първи път Бюрото за преброяване на населението използва предположения за ражданията, смъртните случаи и международната миграция, за да прогнозира развитието до 2100 г. При най-вероятния сценарий (Бюрото прави няколко прогнози, основани на променливи фактори) броят на хората над 65 години ще изпревари броя на тези под 18 години през 2029 г. До края на века 29,1% от населението ще бъде в по-напреднала възраст.

От началото на 2023 г. досега Индия е икономисала от покупки на руски суров петрол около 2,7 милиарда долара, възползвайки се от по-ниските цени на руската суровина поради западните санкции. Посочената сума съобщава Reuters, позовавайки се на данни на индийските власти и собствени изчисления. Индия тази година стана най-големият купувач на петрол от Русия, заменяйки Европейския съюз. Увеличаването на вноса от Русия позволи на Индия рязко да намали покупките от Близкия изток. През първите девет месеца на 2023 г., Индия е закупила общо 69,06 милиона тона руски петрол, или 1,85 милиона барела на ден, според данни на Министерството на търговията на страната. Средната цена за този период е 525,6 долара за тон (около 75 долара за барел), включително разходите за доставка и застраховка. За сравнение, средната цена на петрола, доставен от Ирак за същия период, е 564,46 долара за тон. Така Ирак остана на второ място в "списъка" на износителите на нефт за Индия, а Саудитска Арабия зае трето място. Спестените от внос на евтин нефт средства помогнаха на националната икономика и отслабиха натиска на търговския дефицит на Индия, коментират експерти.