Депутатите от Народното събрание одобриха на второ четене новото юридическо лице в българския правен мир – Дружество с променлив капитал (ДПК). „Дружеството с променлив капитал, инициирано от BESCO, е най-радикалната промяна в Търговския закон от 30 години и представлява алтернатива на наличните ООД и АД за бизнеса“, коментираха от Българската предприемаческа асоциация (BESCO). Според вносителите на предложението за създаване на нова правна форма ще се отговори на нуждите на иновативните стартъп компании. Капиталът на този тип дружества няма да подлежи на вписване в Търговския регистър и реално той може да е 1 ст. Целта е новото юридическо лице да бъде насочено към разработване на иновативен продукт или услуга, като след успех то ще може да бъде трансформирано в публична компания чрез предлагане на регулираните пазари или продадено на друг инвеститор. Първоначалните разходи за учредяване са намалени. Предвидено е минимално съдържание на дружествения договор. Предлага се и свободно прехвърляне на дружествени дялове и минимален набор от права и задължения на съдружниците.

9088 фирми са се дерегистрирали по Закона за ДДС през първите шест месеца на тази година, по данни на НАП. От 01.01.2023 г. се увеличи прагът за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лева на 100 000 лева. Това стана с промяна в Закона за ДДС. Към края на миналата година общият брой на юридическите лица, вписани в регистъра на НАП, са 1 019 558, като от тях 305 842 са регистрирани по ЗДДС, а нерегистрирани са 712 716 фирми. Към края на юни тази година борят на фирмите, които се водят на отчет пред НАП, нараства до 1 054 293, като се увеличават и тези, които не са регистрирани по ДДС - с 30 000. Дерегистрацията по ЗДДС може да се извърши само когато са налице определени основания за прекратяване на регистрацията, които са посочени в закона. Тя може да се извърши по инициатива на НАП или по инициатива на съответното данъчно задължено лице. Това на практика означава, че след 01.01.2023 година, ако фирмата е реализирала облагаем оборот, който е в размер по-малък от 100 000 лева за 12 последователни месеца преди текущия месец, то ще може да прекрати своята регистрация по ЗДДС.

Американската мултинационална компания за дигитална инфраструктура Equinix пуска в експлоатация втория етап от втория си център за данни в България SO2.2. Инвестицията в сегашното разширение е на стойност 12 милиона долара и ще удвои капацитета по отношение на наличните шкафове за оборудване. Equinix подпомага организациите в процеса на дигитална трансформация на бизнеса, осигурява взаимосвързаност с партньорите и преминаване към облачни технологии, както и достъп до нови пазари по целия свят. "Оттук може да се достигне население от над 300 милиона души. В момента през страната преминават повече от 16 петабита трафик - към Грузия, Армения, Азербайджан, Катар, Ирак, Иран, Турция и др. Съществена част от този трафик минава през SO1, първия IBX център за данни на Equinix. Сградите се захранват със 100% зелена енергия - практика, наложена от първия център на Equinix в София от 2016 г. насам. Втората фаза SO2.2 удвоява капацитета на центъра за данни по отношение на броя шкафове (CabE). Така общият капацитет става 700 шкафове за оборудване. С разширението на SO2 екипът също расте и е назначена още работна ръка. От всеки IBX център за данни на Equinix може да се достигне всеки клиент на Equinix по целия свят чрез платформата Equinix Fabric - софтуерно дефинирано решение за взаимосвързаност, което позволява директно, сигурно и динамично свързване към разпределена инфраструктура и цифрови екосистеми", коментира Здравко Николов, изпълнителен директор на Equinix в България. Equinix ръководи 248 центровe за данни в 71 града в 32 страни на 6 континента. Обслужва най-често компании във финтех, фармацевтичния сектор, автомобилната индустрия, създатели на медийно съдържание и др.

Българската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка подписаха финансово споразумение. Отпуснатото финансиране в размер на 175 млн. евро ще помогне за подобряване на достъпа до финансов ресурс на малкия и средния бизнес, насърчаване на заетостта и ускоряване на зеления преход в България. Средствата са осигурени с държавна гаранция, одобрена от Министерския съвет. С предоставения ресурс ББР ще подкрепи компании, чиято дейност е засегната от нарушените вериги на доставки, високите цени на електроенергия и последиците от войната в Украйна. Ключова подкрепа за малкия и среден бизнес ще осигури и гаранционното споразумение, което също се сключи между ББР и Европейския инвестиционен фонд по програма InvestEU в размер на 45,5 млн евро. Отпуснатите средства ще подпомогнат за по-рискови малки и средни компании, както и за тези които не разполагат с достатъчно обезпечения.

Три магазина BILLA отвориха врати, след като бяха изцяло обновени с модерна фасада, приветливи търговски зали и повече удобства за клиентите. Реновираните обекти на веригата се намират в квартал „Орландовци“ в София, в Асеновград и в Сливен, като общата сума за реконструкцията им възлиза на над 8 млн. лв. Обновените магазини разполагат с енергоефективни хладилни инсталации, LED осветление и електронни етикети, които заменят хартиените. Интегрираните екосъобразни решения са част от цялостната политика на компанията за устойчиво развитие и опазване на околната среда, която има за цел постигане на пълна климатична неутралност до 2040 г. Програмата за реновиране на обектите на веригата продължава, като планираната годишна инвестиция възлиза на над 32 млн. лв. BILLA България фокусира усилията си върху изграждане на съвременни и уютни търговски зали, максимален комфорт, бързина и удобство при пазаруване. За последните 3 години компанията е вложила близо 60 млн. лв. за модернизиране на свои магазини.

Приходите от продажби на фирмата за производство на килими и мокети “Декотекс” АД – Сливен намаляват през първото полугодие на тази година. Паричните постъпления са в размер на 1.66 млн. лева при 1.77 млн. лева година по-рано. За фирмата работат 33 служители. Приходите са от продажби на електроенергия, килими и килимени изделия и нетъкани подови покрития /тъфтинг/, а паричните постъпления от услуги са от наеми. Дружеството осъществяна допълнителна дейност по производство на електрическа и топлинна енергия от когенерационна система „Къминс“ и е производител на ел.енергия по Закона за енергетиката. През първото полугодие системата е осигурила на фирмата приходи от 166 хил. лева. Сливенската фирма е едноличен собственик на „Декотекс Имоти“, което е специализирано в отдаване под наем на производствени, търговски и административни сгради, както и инвестиране, строителство и продажба на недвижими имоти. Компанията има програма за износ и продажба на вътрешен пазар чрез дистрибуторска мрежа и търговските вериги. Основните външни пазари през полугодието остават Румъния и Полша. Разходите на „Декотекс“ обаче също са свити между януари и юни. Те са за 1.30 млн. лева при 1.40 млн. лева за полугодието на миналата година. В края на юни „Декотекс“ е на печалба в размер на 81 хил. лева при 79 хил. лева за първото полугодие година по-рано. “Каппа Технолоджи” АД – Сливен е най-големият акционер с дял от 91.94% от книжата с право на глас. Останалите книжа са собственост на по-малки инвеститори. От членовете на съвета на директорите само Васил Йовчев – изпълнителен директор, има акции в дружеството – 12 913 броя или 0.08 на сто от капитала. Фирмата за производство на килими и мокети “Декотекс” АД – Сливен ще изплати брутен дивидент от печалбата за 2022 г. в размер на 0.035 лева на акция, като общо ще се разпределят 526 456.35 лева. Сумата е по-висока спрямо разпределения дивидент от 0.02 лв. на акция от печалбата за 2021 година. Тогава компанията изплати на акционерите си общо 300 832 лева.

Производителят на детски стерилизирани храни и зърнени храни „Слънчо“ АД отчита спад на печалбата за полугодието заради свиването на приходите от държавната подкрепа и т.нар. други приходи. Продажбите на продукция отчитат малък ръст под 1%, който се дължи на увеличението на продажбите на детски инстантни храни и екструдирани продукти. За отчетния период разходите на компанията нарастват с близо 2%, като основният натиск идва от увеличението на разходите за персонала. Общите приходи на производителя на детски храни към края на юни възлизат на 3,491 млн. лева при 3,57 млн. лева към края на юни 2022 г., което е с 2,21% по-малко на годишна база. От тях продажбите на продукция са за 3,466 млн. лева при 3,437 млн. лева година по-рано, или с 0,84%. Разходите на „Слънчо“ за полугодието възлизат на 2,879 млн. лева при 2,825 млн. лева за полугодието на 2022 г., което представлява ръст от 1,9% на годишна база. „Слънчо“ отчита 551 хил. лева печалба към края на юни при 670 хил. лева година по-рано, което е със 17,76% по-малко на годишна база. В последната година акциите на дружеството поевтиняват с над 19%, а пазарната капитализация достига 25,28 млн. лева.

Затварянето на руските газопроводи, които свързват Русия с европейския континент, принуди страните от Европейския съюз да увеличат покупките на втечнен природен газ (LNG). Парадоксално, но вносът от самата Русия също се е увеличил: според данни, публикувани от Международната група на вносителите на втечнен природен газ (GIIGNL, асоциация, в която са представени големи играчи от индустрията). Блокът на ЕС през 2022 г. е внесъл по море общо 14,17 милиона тона LNG, година по-рано цифрите бяха 12,99 милиона тона. Ръстът се дължи не само на затварянето на тръбопроводите, споменати по-рано: изобщо няма санкции за руския газ, за разлика от петрола и неговите продукти. През 2022 г. Франция и Испания станаха двете основни точки за получаване на руски втечнен природен газ в ЕС. Именно в тези страни има най-голямата мрежа от инсталации за регазификация, необходими за връщане на горивото в газообразно състояние след транспортирането му: 4 инсталации са във Франция и 6 в Испания. Франция е получила общо 5,24 милиона тона, Испания 3,72 милиона, а Белгия, на трето място, 1,92 милиона. За разлика от тръбопроводния газ, руският LNG идва почти изцяло от находища на полуостров Ямал. Изпълнява се от консорциум, който включва частната руска газова компания Novatek (50%), френската и китайската енергийни компании TotalEnergies и CNPC (по 20%) и китайския държавен фонд SilkRoad Fund (10%). Докато ръстът на руските доставки на втечнен природен газ за Европа беше значителен, вносът от САЩ беше дори още по-голям, повече от 2 пъти само за 12 месеца, от 21,47 милиона тона на 51,74 милиона. Атлантическият океан през последните месеци се превърна в огромен "коридор" за транспортиране на LNG, а американският втечнен газ се превърна в истински "коз" за ЕС, който с неочаквана лекота преживя рязкото намаляване на доставките на газ от Русия чрез тръбопроводи. Катар, който се състезава с Австралия и Съединените щати за титлата на водеща световна сила в тази област, сключи изгодни дългосрочни договори за доставка на LNG с редица европейски страни. За две години той увеличи обема на износа на втечнен газ за европейския континент от 15,99 милиона тона през 2021 г. до 18,72 милиона през 2022 г. Друга страна, без чиято помощ ЕС не можеше да реши проблема с доставките на LNG, е Норвегия. Само през последната година тя увеличи повече от 10 пъти продажбите си в ЕС от 240 000 на 2,62 милиона тона. От другата страна на медала е Алжир, който, напротив, намали продажбите на газ по море за Европа с 18% до 9,21 милиона тона. Безпрецедентното нарастване на търсенето на газ на континента съвпадна с рязък спад в покупателната способност на Азия. Общо Европа е внесла почти 120 милиона тона LNG през 2022 г., т.е. близо 60% повече от предходната година. Обратно, азиатските страни начело с Япония (най-големият вносител на втечнен природен газ в света) и Китай, намалиха търсенето си с 20,6 милиона, отстъпвайки ги временно на европейските вносители. Така Европа ще може безпроблемно да компенсира недостига на руски газ.

Климатичният закон, приет в САЩ през 2022 г., отприщи вълна от държавни субсидии, които да помогнат на страната да изгради индустрия с чиста енергия. Най-големите бенефициенти обаче засега са чуждестранните компании. Законът за намаляване на инфлацията (IRA) стимулира американски проекти за чиста енергия за почти 110 млрд. долара, откакто бе приет преди почти година, показва анализ на Wall Street Journal. Базирани извън страната компании, основно в Южна Корея, Япония и Китай, участват в проекти, които представляват над 60% от тези разходи. 15 от 20-те най-големи такива инвестиции – почти всички заводи за батерии – включват чуждестранен бизнес. Тези чуждестранни производители ще могат да поискат данъчни кредити за милиарди долари, което ги прави най-големите печеливши от климатичния закон. Кредитите често са обвързани с производствения обем, възнаграждавайки най-големите инвеститори. Японската Panasonic – една от малкото компании, които публично оценяват влиянието на закона, може да спечели над 2 млрд. долара под формата на данъчни кредити годишно въз основа на капацитета на заводите за батерии, които управлява или строи в Невада и Канзас. Компанията, която доставя батерии за производителя на електрически автомобили Tesla, обмисля трета фабрика в САЩ, което ще увеличи общия брой на доставките. Климатичният закон има за цел да изгради местни вериги на доставки за зелени индустрии, но реалността е, че технологиите за изграждане на батерии и оборудването за възобновяема енергия се намират в чужбина. Стимулите карат тези компании да инвестират в САЩ, често заедно с местния бизнес. WSJ разглежда около 210 проекта за чиста енергия и фирмени инициативи, стимулирани от закона, включително проекти, следени от индустриалните групи American Clean Power и E2 (Environmental Entrepreneurs), обявления от компании и държавни и местни правителства, както и новини в медии. От тях около 140 са разкрили размера на инвестициите си, които общо възлизат на около 110 млрд. долара. Проектите се характеризират или като изцяло американски начинания, или като чуждестранни, ако задграничните компании допринасят със значителни инвестиции или технологии. Съоръженията за възобновяема енергия и проектите, които вече са в процес на работа преди приемането на закона, са изключени от анализа. Според анализатори климатичният закон ще освободи общи инвестиции в чиста енергия за около 3 трлн. долара през следващото десетилетие. Американските компании също инвестират сериозно, включително Tesla, производителя на соларни панели First Solar и производителя на водород Air Products and Chemicals. Пълните вътрешни вериги на доставки за батерии или слънчеви панели са все още далече, тъй като местните компании доминират всяка стъпка в процеса – от суровини до сложни части. Големите инвестиции от чуждестранни бизнеси като цяло са приветствани от американските общности, много от които се възползват от десетилетия от разходите и създаването на работни места от чуждестранни производители на автомобили и други компании. Някои инвестиции от китайски компании обаче предизвикаха ответна реакция, докато напрежението между двете страни ескалира. Поне 10 от проектите в анализа, представляващи инвестиции за почти 8 млрд. долара, включват компании или базирани в Китай, или със значителни връзки с Китай чрез основната си дейност или големи инвеститори. Някои проекти се сблъскват със съпротива, включително два в Мичиган: завод за батерии на стойност 3,5 млрд. долара, който Ford изгражда с технологии и опит от китайската CATL, и завод за батерийни компоненти на стойност 2,4 млрд. долара на базираната в Китай Gotion. Ford запазва 100% собственост върху фабриката за батерии - отчасти за да избегне проблема с изтичането на публични средства към CATL, посочва източник, запознат със сделката. Ford лицензира ноу-хауто и услугите за производство на батерии от CATL, казват компаниите. Негативно настроените към Китай обаче изтъкват, че плащанията, които Ford прави към CATL, означават, че китайската компания извлича косвени ползи от държавната подкрепа. Стартиращата компания Microvast, която планира да построи завод за компоненти за батерии на стойност над 500 млн. долара в Кентъки, бе посочена като потенциален получател на безвъзмездна помощ от 200 млн. долара от Министерството на енергетиката миналата година. По-късно обаче министерството отхвърли искането. Този ход последва критики от страна на републиканците относно връзките на компанията с Китай, които включват дъщерно дружество в Китай, формиращо повече от 60% от приходите ѝ. Министерството на енергетиката не посочи причина за оттеглянето на субсидията. Институцията взема предвид редица фактори, когато оценява такива проекти, включително технологични рискове и потенциал за чуждо влияние, каза говорител. Базираната в Стафорд, щата Тексас, Microvast казва, че е американска компания и че главният изпълнителен директор Янг Ву е американски гражданин. Компанията наскоро се отказа от плановете за завода в Кентъки. Очаква се проблемът да излезе на върха, когато Министерството на финансите завърши правилата за данъчни кредити за електрически автомобили. Министерството предложи автомобили, използващи материали за батерии, които са произведени от „чуждестранно предприятие, предизвикващо загриженост“, като например китайска компания, да не отговарят на изискванията за данъчни кредити от 2025 г. нататък. Мнозина очакват Министерството на финансите да използва по-свободен стандарт, така че някои автомобили да отговарят на условията, потенциално подхранвайки критиките от страна на някои политици, създали закона за климата, като сенатора демократ от Западна Вирджиния Джо Манчин, който твърди, че определянето на по-меки критерии противоречи на намерението на Закона за намаляване на инфлацията. Министерството на финансите наблюдава променящите се пазари и веригите за доставки, като създава правила, които насърчават целите на закона, каза негов говорител.

Китай внася рекордни количества суров петрол от Русия, възползвайки се от по-ниската цена на руския нефт, пише днес в. "Файненшъл таймс". Китайският внос на руски петрол през миналия месец е възлизал средно на 2,57 милиона тона на ден, подобрявайки рекорда, постигнат през май, показват официалните данни на митническите власти в Пекин. През първите 6 месеца на 2023 г. Китай е внасял средно по 2,13 милиона тона нефт от Русия дневно при 1,88 милиона тона на ден от Саудитска Арабия. През юни цената на руския нефт, внесен в Китай, е била с 11 долара на барел по-ниска от тази, на която Саудитска Арабия е изнасяла черното злато за втората по големина икономика в света. Анализатори обаче посочват, че руската отстъпка е по-малка в сравнение с тази, която се предлага при вноса в Китай на суров петрол от Иран и Венецуела, тъй като официалните данни не включват тайните сделки, при които търговията с черното злато от Русия не е деноминирана в долари. Китай внася рекордни количества руски петрол, въпреки че икономиката на азиатската страна се забавя, за да печели от по-ниската му цена и да увеличи износа си на петролни продукти.