Обитаваните жилища в България са 2 603 713, или 61.1% от жилищния фонд в страната. Преобладаващата част от тях са в градовете - 74.4%. Необитавани са 1 657 741 жилища, или 38.9% от жилищния фонд в страната. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за периода 2011-2021 г. В регионален аспект най-висок е делът на необитаваните жилища в областите Видин (55.4%), Бургас (53.7%) и Перник (53.6), а най-нисък в областите София (столица) (30.3) и Пловдив (31.1). Към 7 септември 2021 г. в страната са преброени 4 261 454 жилища, което е с 374 305 повече спрямо 2011 година. В градовете броят им е 2 907 616, или 68.2% от жилищния фонд, а в селата се намират 1 353 838 (31.8%) от жилищата. През периода 2011 - 2021 е регистрирано увеличение на жилищния фонд както в градовете (13.3%), така и в селата (2.5%). Най-голям брой жилища има в област София (столица). Техният брой е 755 889, или 17.7% от жилищния фонд в страната. Следват областите Пловдив - 356 810 (8.4%), Бургас - 325 988 (7.6%) и Варна 279 336 (6.6%). Най-малко жилища са преброени в областите Разград и Силистра, съответно 59 408 и 58 218. Най-висок прираст е регистриран в областите София (столица) - 24.4% и Бургас - 21.0%, а най-нисък в областите Търговище (0.5%) и София (0.1%).

Българския парламент прие решение за удължаването на трите основни закони за бюджета за 2022 година – на държавата, на държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса. Първото удължаване, което беше прието, изтече на 10 юни. Това второ удължаване беше нужно, за да може бюджетните ведомства да продължат да работят. Срокът на действие на второто удължаване е ще е до 31 юли, докогато се очаква, че ще има приет държаният бюджет за 2023 година, както обеща финансовият министър Асен Василев. С приетите текстове бе прието предложението на Министерството на финансите да могат да се ползват за оперативни нужди парите от фискалния резерв, но без тази част от него, която формира Сребърния фонд, които са предназначени за гарантиране устойчивостта на пенсионната система. В него в момента се съхраняват около 3.9 млрд. лева. Така за текущи нужди ще могат да се ползват парите, предвидени за финансиране на европейски проекти.

„Арсенал“ открива нова модерна металообработваща производствена база на мястото където някога функционираше завод “Светлина” и последващо Чорапена фабрика, на площ от над 12 декара в Индустриалната зона на Стара Загора. Филиалът на “Арсенал” в Стара Загора ще бъде оборудван с ново цифрово-програмно оборудване, а значителна част от процесите ще бъдат автоматизирани и роботизирани. “Арсенал” АД, водещият работодател в областта на машиностроенето в България, представя амбициозни планове за своя нов филиал в Стара Загора, който се очаква да създаде значителен брой нови работни места. В момента очакванията са, че филиалът ще открие между 200 и 300 работни места, като този брой има тенденция да нарасне до 500 в бъдеще. Първоначално новият филиал ще функционира като обособено производство към Завод 1 на компанията, но с времето целта е да се превърне в самостоятелен завод, принадлежащ към “Арсенал”. Източник: knews.bg

Mалко повече от година след стартиране на строителството - на 16 юни ще бъде открит най-големият търговски комплекс в Югозападна България - Holiday Park. Той се намира в Перник в непосредствена близост до отбивката за кв. Калкас. Мащабният търговски комплекс ще привлича към региона и туристи от Северна Македония и Сърбия. Инвеститор и собственик на Holiday Park е компанията Видеолукс Холдинг, чиято собственост са добре познатите на българския пазар вериги хипермаркети Технополис и Praktiker - пазарни лидери в сферата на техниката за дома, офиса и свободното време, както и в сектора "Направи си сам". Комплексът в Перник се простира на 75 000 кв.м, като застроената площ с магазини е 23 000 кв.м.

Румънски инвеститор ще строи завод за профилирана ламарина в индустриална зона "Раковски", част от Тракия икономическа зона (ТИЗ). Това каза Мартин Колев от фирмата инвеститор Joris ide (Йорис иде). През 2021 година Joris ide взима решение да инвестира в изграждането на завод в България и става част от ТИЗ. Имотът от 20 дка за бъдещия завод е вече собственост на компанията. Очаква се той да заработи до края на 2024 г.

Акционерите на „Алкомет“ АД са одобрили дивидента в размер на почти 80 ст. на проведеното на 15 юни общо събрание. На акционерите ще бъдат изплатени почти 14,1 млн. лева, като това е първият дивидент след тригодишно прекъсване на изплащанията. Брутният размер на дивидента на акция възлиза на 0,785055 лева. Нетният размер на дивидента след приспадането на дължимите данъци е в размер на 0,745802 лева на акция. Право да получат дивидент имат лицата, вписани като акционери в регистрите на Централния депозитар към 29 юни. Дивидентите ще се изплащат чрез инвестиционните посредници и „Уникредит Булбанк“ АД. В последната година акциите на „Алкомет“ поскъпват с над 4%, а пазарната капитализация достига почти 158,9 млн. лева.

За трета поредна година „Фазерлес“ АД ще разпредели брутен дивидент в размер на 1 лев на акция. Нетният дивидент на акция след приспадането на данъка възлиза на 0,95 лева. Общата сума, която акционерите ще получат, е 515 хил. лева. Други 200 071 лева остават като неразпределена печалба за резерв за непредвидени ситуации заради промените в цените на основната суровина и енергията, които оказват силно влияние върху себестойността на продукта. Изплащането на дивидента се предвижда да започне на 7 август чрез инвестиционните посредници и Централния депозитар, както и „Банка ДСК“ АД. Дружеството работи от 1976 г., като произвежда плочи от дървесни влакна (фазер) по мокър метод. Плочите се произвеждат от технологична дървесина. Суровият фазер е необработен и небоядисан, в тъмен цвят, а белият се използва за щайги за плодове и зеленчуци, производство на мебели и др.

Европейският парламент одобри нови правила за изкуствения интелект, които да гарантират, че той няма да се превърне в заплаха. Правилата ще бъдат част от първия в света законодателен акт, който да регулира изкуствения интелект. Новите правила на ЕП определят областите, в които използването на изкуствен интелект може да крие високи рискове и въвеждат ясни правила и забрани в кои случаи той не може да бъда използван. Въвежда се забрана за използването на изкуствен интелект за биометрично наблюдение, за разпознаване на емоции или профилиране от полицията. Като високорискови са определени и приложенията с изкуствен интелект в социалните медии, които могат да повлияят на избирателите или на резултатите от избори. Новите правила на ЕП ще станат част от Закона за изкуствения интелект, който ЕС се очаква да приеме догодина. Технологичните компании, които работят в Европа, ще трябва да ги спазват. "Възлагаме развитието на технически стандарти. Те имат за цел да помогнат на индустрията да разбере правилата, да ги спазва по-добре и да адаптира развитието на изкуствения интелект. Така че правилата да се спазват, да не се пречи на развитието и еволюцията. Ние осъществяваме много ясно и здраво управление и правоприлагане. Така че, когато се нарушават правилата, това ще бъде проверено, разследвано и ще бъдат предприети незабавни действия, така че тези приложения да не се предлагат на нашия пазар. При необходимост ще се налагат санкции", каза Драгош Тудораке, евродепутат от групата на "Обнови Европа". Още преди окончателното приемане на закона за изкуствения интелект, ЕС иска да накара компании да указват кое съдържание в интернет е генерирано от изкуствен интелект, както и да се осигурят гаранции срещу разпространението на дезинформация и фалшиви новини.

Федералният резерв на САЩ остави без промяна – в диапазона 5.00-5.25 процента основната щатска лихва на редовното съвещание на паричния си комитет на 13 и 14 юни. Но даде заявка в новите си икономически прогнози за увеличение на кредитните разходи с още половин процент до края на годината в отговор на по-силното от очакванията национално стопанство и бавното инфлационно охлаждане. В опит да балансират рисковете за икономиката с все още неспечелената битка за контрол на инфлацията, “задържането на целевия лихвен диапазон без промяна на това съвещание позволява на комитета да оцени допълнителната информация и въздействието й върху паричната политика”, посочват американските парични стратези в единодушното си официално изявление след края на двудневната среща. Новите прогнози на американските централни банкери внасят по-агресивна нотка в лихвеното решение от 14 юни с намерението им да качат лихвения диапазон от сегашните 5.00-5.25 процента на 5.50-5.75 процента до края на 2023-а.  В комбинация лихвената перспектива и прогнозите вероятно ще насочат инвеститорите да очакват възстановяване на лихвените повишения с по 25 базови пункта още от следващото съвещание на паричния комитет през юли. Предвижданията за по-високи лихви съвпадат с по-благоприятното мнение за икономиката и, съответно, по-бавния напредък във връщането на инфлацията към целевите 2% годишно.

Износът на Япония се е разраснал неочаквано през май на фона на стабилни продажби на автомобили, макар че темпът на ръст се е забавил, след като инфлацията и увеличаващите се лихвени проценти засегнаха световното търсене. Това подчертава неравномерното възстановяване на третата по големина икономика в света, съобщава Ройтерс. Данни на Министерство на финансите показаха в четвъртък, че износът се е увеличил с 0,6% на годишна база през май – 27-и пореден месец на ръст, воден от увеличение от 66% на доставките на автомобили. Ръстът на износа като цяло обаче е най-бавният от февруари 2021 г., но резултатът все пак е над спада от 0,8%, очакван от икономисти в анкета на Ройтерс, и следва увеличение от 2,6% през април. Тази година вътрешното търсене може временно да задмине намаляващия износ като ключов двигател на растежа, коментира Такеши Минами, главен икономист в Norinchukin Research Institute. Основните машинни поръчки са се увеличили с 5,5% през април на месечна база, което е първото повишение от три месеца и е над медианната прогноза за ръст от 3,0%. Макар че поръчките от производителите са се свили с 0,3%, ръст от 11,0% на търсенето в сектора на услугите за елементи като компютри са подкрепили основните данни. На годишна база поръчките – силно волатилни данни, смятани за водещ индикатор на капиталовите разходи през следващите шест до девет месеца, са спаднали с 5,9% спрямо прогноза за понижение от 8,0%, показа статистиката. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония се разшири с годишен темп от 2,7% през януари-март, което е доста над предварителната оценка от 1,6%. Данните за търговията показаха още, че вносът е намалял с 9,9% през годината до края на април, което е втори пореден месец на спад на фона на по-ниските цени на суровините. Медианната оценка бе за намаление от 10,3%. Търговският баланс е достигнал дефицит от 1,3725 трлн. йени (9,80 млрд. долара) спрямо медианна оценка за дефицит от 1,3319 трлн. йени. Износът към Китай – най-големия търговски партньор се е свил с 3,4% на годишна база през май – шести пореден месец на спад. Към САЩ – друг ключов пазар за японския износ, експортът се е разраснал с 9,4% за годината до май заради двуцифрен ръст на доставките на автомобили.