Близо 600 големи компании и дъщерни дружества на мултинационални корпорации у нас ще бъдат облагани с по-висок корпоративен данък от 1 януари 2024 г. Вместо с 10% печалбата им ще бъде обложена с 15%, от което в бюджета още догодина се очакват около 220 млн. лв. повече приходи от този налог. По-високият данък печалба ще засегне само дъщерните дружества на мултинационални корпорации в България, както и изцяло национални групи предприятия, на които годишните приходи в консолидираните финансови отчети на компанията-майка надхвърлят 750 млн. евро през поне две от последните четири години. Т.е. не всички над 1120 фирми у нас, които са част от многонационални групи, ще бъдат обложени с допълнителен данък печалба. По-високата данъчна ставка е резултат от две решения за въвеждане на глобален минимален данък – директива на Европейската комисия и решение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. България е една от 130-те държави, които подкрепиха преди две години правилата на ОИСР за въвеждането на 15% глобален минимален данък печалба. От Министерството на финансите уточниха, че 15-процентият данък ще засегне 309 фирми у нас, които са част от корпорации с компания-майка в Европейския съюз, 280 – с компания-майка в страна извън ЕС и 5 национални корпорации. Данъчните промени не получиха достатъчен брой гласове в бюджетна комисия, за да бъдат одобрени на първо четене. Депутати от различни политически сили дадоха заявка, че много от предложенията на Финансовото министерство може да бъдат променени.

Активите на частните пенсионни фондове надхвърлят 21,3 милиарда лева и за едногодишен период нарастват с над 17%. Това сочат данните на Комисията за финансов надзор за резултатите от дейността по допълнителното пенсионно осигуряване за първите девет месеца на годината. Общо осигурените в четирите вида пенсионни фондове са близо 5 милиона души. Над 80 процента от осигурените са концентрирани в най-масовите, универсални, пенсионни фондове, в които задължително се осигуряват родените след 31 декември 1959 година. Делът на осигурените в доброволните и професионалните фондове е съответно 13 и малко под 7 на сто. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните фондове, които отчитат ръст от над 18 на сто спрямо 30 септември миналата година. През първите девет месеца на тази година над 16 000 души са избрали да получават средствата си от универсалните фондове разсрочено. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието е малко над 227 лв., а средният размер на разсроченото плащане - 407 лева. В сравнение с деветмесечието на 2022 година те се увеличават съответно с 16 и 65 лева.

Мощна хибридна зарядна станция с фотоволтаична централа и 2 батерии може да зарежда с ток от слънцето до 20 автомобила едновременно за по-малко от половин час. Разработката е на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) EАД, което в момента преговарят за проектиране и изграждане на иновационното съоръжение у нас и в чужбина. Хибридната станция с фотоволтаична централа е и преносима. Тя може да бъде изградена на места, независими от електромрежата и инфраструктурата. Станцията използва слънчевата енергия, генерирана от фотоволтаичните панели, и зарежда батериите ЦЕРБ BESS. След това енергията се подава на електрическото превозно средство. В зависимост от мощността на колата, зареждането отнема между 8 и 15 минути. За сравнение, в момента един електромобил в България се зарежда между 40 минути и 1 час. ЦЕРБ е най-голямото предприятие на Балканския полуостров за диагностика и поддръжка на електрически съоръжения и единственото подобно у нас. Тази година компанията „навършва“ 75 години.

Софтуерната компания LucidLink, която разработва софтуер за бърза връзка и колаборация в облака, е набрала рунд на финансиране от серия C на стойност 75 млн. долара. Фирмата е съоснована от българина Георги Дочев и работи наполовина от България. Водещ инвеститор в настоящия рунд е американският фонд Brighton Park Capital, като в него влизат още Headline Ventures, Baseline Ventures и Adobe Ventures, фондът на софтуерния гигант Adobe, предишни инвеститори в компанията. Българският фонд BrightCap участва в предишните три рунда в компанията, включително и в най-ранното финансиране. От LucidLink не коментират оценката на компанията, но при предишния рунд на финансиране в средата на 2022 г., оценката бе 200 млн. долара при 20 млн. долара инвестиция, което предполага, че с новия рунд LucidLink най-вероятно е преминала прага от 500 млн. долара оценка. С новата инвестиция общото външно финансиране, набрано от компанията, достига 115 млн. долара. В момента LucidLink има общо около 120 служители, от които 63 се намират в офиса в София. Компанията търси още хора в България, като има активни обяви за програмисти. В България LucidLink работи през дружеството "ЛусидЛинк", което отчита приходи за 2022 г. 6.1 млн. лв. и към септември има около 60 служители. То е собственост на американската LucidLink Corp.

Пловдивската "Булминт уан", която работи като частен монетен двор и произвежда инвестиционни продукти от благородни метали, ще добави ново звено към процесите си. Освен да преработва готови суровини до монети и медали, предприятието ще започне само да произвежда злато и сребро от специална сплав, затваряйки по този начин цикъла. Това е целта на проекта за изграждане на собствена рафинерия, който компанията подготвя в момента. Проектът е на производственото дъщерно дружество "Булминт пръдъкшън", което предстои да се слее с шапката "Булминт уан". Той предвижда да бъде добавен нов процес - рафиниране на благородни метали до чистота 999.9, както и изграждане на аналитична лаборатория. Като суровина ще се използва златно-сребърна сплав "Доре", която се доставя от външни фирми и идва под формата на блокове. Самото рафиниране протича на два етапа - разделяне на двата метала по химичен път и електрохимическа очистка на принципа на електролизата. Досега в оборудване на рафинерията и лабораторията са инвестирани над 450 хил. лв. В двете компании - "Булминт уан" и "Булминт продъкшън", в момента са заети 122 души. 

Разградското месопреработвателно предприятие „Пилко“ ЕООД започна да изпълнява проект „Закупуване на автоматизирано технологично оборудване за преработка на птиче месо за обект „Птицекланичен Комплекс” в УПИ XV, кв.4 на Гарова промишлена Зона, гр. Разград и Изграждане на ФЕЦ за производство на електрическа енергия за покриване на собствено потребление с инсталирана мощност 547 kWp”. Той е с финансиране от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти”. Бюджетът на проекта е в размер на 3 909 220 лева, от които 1 954 610 лева са безвъзмездна финансова помощ за бенефициента. „Пилко“ ЕООД е една от най-големите и бързо развиващи се компании в месопреработвателната индустрия в България. Произвежда голямо разнообразие от цели, разфасовани на парчета, специфични по размер, охладени и замразени висококачествени пилета. С настоящия проект фирмата ще закупи линия за автоматично сортиране и разфасовка на цели пилета, ще изгради и фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия за покриване на собствено потребление с мощност 547 kWp. Инсталацията ще се разположи върху покривите на две от сградите в птицекланичния комплекс в Разград.

Осем от деветте дружества, в които Община Велико Търново е едноличен собственик на капитала, са реализирали печалба за 9-месечието на годината. Тя е в размер на 444 000 лв. Загуба отчита Комплексният онкологичен център, която е в размер на 165 000 лв. или общият консолидиран финансов резултат от дейността на търговските дружества през деветмесечието е 279 000 лв. През аналогичния период на предходната година резултатът е бил в размер на 343 000 лв. Най-голяма печалба е реализирал Центърът за психично здраве – 171 000 лв., следван от „Царевград Търнов“ с 90 000 лв. На трето място е Специализираната белодробна болница „Д-р Трейман“ с 87 000 лв., следвана от Центъра за рехабилитация и спортна медицина с печалба от 62 000 лв. „Обредни дейности“ отчита положителен резултат от 20 000 лв., а „Организация на движението, паркинги и гаражи“ – 9000 лв. На последно място са Центърът за кожно-венерически заболявания – 3000 лв. и „Инвестстрой-92“ с 2000 лв. Данните от отчета на търговските дружества предстои да бъде гласуван на заседанието на Великотърновски общински съвет.

Селскостопанската продукция в ЕС, създадена през 2022 г., е оценена на 537,5 милиарда евро по базисни цени, като увеличението на стойността й е с 19% спрямо предходната година. Продължава възходящата тенденция, започнала през 2010 г., показва анализът на икономическите дейности в отрасъла, публикуван от Евростат. Всичко, което селскостопанската индустрия на ЕС е произвела през 2022 г., е на сума 537,5 милиарда евро; това включва стойността на реколтата, животните, селскостопанските услуги, както и някои стоки и услуги, които не са строго селскостопански, но които не могат да бъдат измерени отделно. Малко повече от половината (53,6 %) от стойността на общата продукция на селскостопанската индустрия на ЕС през 2022 г. идва от зърнените култури, зеленчуците и градинските растения (287,9 млрд. евро, +15% в сравнение с 2021 г.). Почти две пети (38,3 %) от общата продукция идва от животни и животински продукти (206,0 млрд. евро, +26% в сравнение с 2021 г.), като по-голямата част идва само от мляко и свине. Селскостопанските услуги (23,4 милиарда евро) и свързани неселскостопански дейности (20,3 милиарда евро) допринесоха за останалата част (8,1 %). Промяната в номиналната стойност до голяма степен отразява рязкото покачване на номиналните цени на селскостопанските стоки и услуги като цяло (по приблизителна оценка +22,8 %), като обемът на продукцията намалява умерено спрямо нивото от 2021 г. (по приблизителна оценка с 3,1 %). Приносът на държавите членки на ЕС варира значително, отразявайки разликите в произведените обеми, получените цени, както и комбинацията от отглеждани култури, отглеждани животни, събрани животински продукти и предлагани услуги. Повече от половината (57,3 %) от общата стойност на продукцията на селскостопанската индустрия на ЕС идва от "голямата четворка" Франция (97,1 милиарда евро), Германия (76,2 милиарда евро), Италия (71,5 милиарда евро) и Испания (63,0 милиарда). Следващата група страни от ЕС са Полша (39,5 милиарда евро), Нидерландия (36,1 милиарда евро) и Румъния (22,2 милиарда евро). Три четвърти (75,5 %) от общата стойност на селскостопанската продукция на ЕС през 2022 г. идва от тези седем държави членки на ЕС. Всички държави от ЕС регистрират увеличение на стойността на селскостопанската продукция през 2022 г. в сравнение с 2021 г. Най-големи темпове на увеличение бяха регистрирани в Естония (+44%), Полша (+43%) и Литва (+42%), подкрепени от рязко повишаване на цените.Сред другите основни производители стойността на селскостопанската продукция се е увеличила с 30% в Германия, с 18% в Нидерландия, с 16% във Франция и Италия, с 10% в Испания и с 5% в Румъния. Разходите за производствени ресурси в селското стопанство на ЕС, които не са свързани с инвестиции (междинно потребление), са с 22% по-високи през 2022 г. в сравнение с 2021 г. Промените в стойността на селскостопанската продукция и междинното потребление през 2022 г. доведоха до 15% увеличение на брутната добавена стойност, създадена от селското стопанство. Вложеният селскостопански труд през 2022 г.в ЕС е бил еквивалент на 7,7 милиона работници на пълен работен ден. Налице е отдавна установена тенденция към намаляване на броя на хората, работещи в селскостопанския сектор на ЕС; през периода между 2007 г. и 2022 г. средният темп на спад в обема на използвания селскостопански труд в ЕС като цяло е бил 2,7 % годишно. Низходящата тенденция продължи през 2022 г., макар и с малко по-бавни темпове (-2,1 %). През 2022 г. в повечето държави членки на ЕС е използван по-малко общ труд в селското стопанство, отколкото през предходната година, с особено рязко свиване в Унгария (-9,2 %), България (-6,8 %) и в Испания (-6,1 %). Има обаче някои държави, в които обемът на използвания труд през 2022 г. се оценява като по-висок от този през 2021 г.: особено в Словакия (+7,1 %), но също така Литва (+2,6 %), Латвия (+2,4 %) и Естония (+ 2,0 %).

Строителството на нови жилища в САЩ неочаквано се е разраснало през октомври, сигнализирайки, че строителите на имоти продължават да се възползват от ограниченото предлагане на имоти за препродажба, съобщава Bloomberg. Започнатите строежи на жилищни сгради са се увеличили с 1,9% миналия месец до 1,37 млн. на годишна база, което е най-високото им ниво от три месеца. Строителството на еднофамилни къщи е нараснало с 0,2%, също най-много от юли насам. Заявките за строителство, косвен показател за бъдещото такова, са нараснали до 1,49 млн. Разрешителните за строеж на еднофамилни къщи са се увеличили до най-високото ниво от май 2022 г. насам. При тези за многофамилни имоти също се наблюдава ръст. Въпреки че високите разходи за финансиране и упоритите цени продължават да тежат на търсенето, ограничените обяви за продажба на притежавани преди това жилища карат купувачите да се ориентират към новото строителство. На фона на по-високите лихви по ипотечните кредити, строителите предлагат по-ниски лихви и други стимули, за да привлекат потенциални купувачи. Продажбите на нови жилища до голяма степен растат, а акциите на строителите на жилища напоследък поскъпват, тъй като търговците прогнозират по-ниски разходи по заемите в близкото бъдеще. Ръстът при новозапочнатите жилища отразява увеличение от 12,5% на Запад и скок от 28,4% в Средния Запад. Новото строителство в североизточната част на страната е спаднало до най-ниското си ниво от повече от две години насам. В Юга, най-големия регион на САЩ, делът на започнатите имоти е бил най-малкият от началото на годината.

Китай договори валутен суап със Саудитска Арабия в размер от 50 милиарда юана, или 700 милиона долара, за да улесни финансовото сътрудничество и търговията между двете страни, съобщи Китайската централна банка, цитирана от ДПА. Сделката, по силата на която Китай ще получи около 26 милиарда саудитски риала (7 милиарда долара), има за цел да подобри имиджа на китайската валута и да намали зависимостта от американския долар, както и осигури ликвидност и стабилен валутен курс, който да намали рисковете на вносители и износители, посочва банката. Китай и Саудитска Арабия са близки търговски партньори като Пекин внася голяма част от петрола си от кралството, а Арабският полуостров е важна част от инициативата "Един пояс, един път". Китай има дялове в две рафинерии и завод за етилен в региона. Азиатската страна отдавна се опитва да засили позициите на юана в международната търговия и да намали зависимостта си от долара.