Търговският баланс на България за юли 2023 г. е отрицателен и е в размер на 264,7 млн. евро при дефицит от 329 млн. евро за юли 2022 г., съобщава Българската народна банка. За януари - юли търговският баланс е отрицателен в размер на над 1,5 млрд. евро (1,6 на сто от БВП) при дефицит от повече от 2,2 млрд. евро (2,6 на сто от БВП) за същия период на 2022 г. Износът на стоки за юли е повече от 3,6 млрд. евро като намалява с 652,5 млн. евро (15,3 на сто) в сравнение с този за юли 2022 г. За януари – юли 2023 г. износът е над 25,6 млрд. евро (26.8 на сто от БВП), като намалява с 1,9 млрд. евро (7 на сто) в сравнение с този за същия период на 2022 г. Вносът на стоки за юли е 3,884 млрд. евро, като намалява със 716,8 млн. евро (15,6 на сто) спрямо юли 2022 г. За януари – юли 2023 г. вносът е близо 27,143 млрд. евро (28,4 на сто от БВП), като се понижава с 2,644 млрд. евро (8,9 на сто) спрямо същия период на 2022 г. Салдото по услугите през юли е положително в размер на почти 891 млн. евро при положително салдо от 709,6 млн. евро за юли 2022 г. За януари – юли 2023 г. салдото е положително в размер на 3,557 млрд. евро (3,7 на сто от БВП) при положително салдо от почти 2,686 млрд. евро (3,2 на сто от БВП) за януари – юли 2022 г.

Средният размер на пенсиите за стаж и възраст е нараснал с над 23% за година, отчитат от Националния осигурителен институт (НОИ) края на август. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за август 2023 г. е 825,87 лв., което в сравнение със същия месец на 2022 г. средният размер е нараснал със 146,67 лв. (21,6%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за август е 907,83 лв. , което е със 172,81 лв. (23,5%) повече спрямо отчетения среден размер през август 2022 г. В структурата на общите разходи в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) към 31 август 2023 г.  най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 12,390 млрд. лв., или с 27,5% повече спрямо отчета за първите осем месеца на миналата година. Броят на пенсионерите за август тази година е с 2098 души по-малък в сравнение с този за същия месец на предходната.

Стартира изграждането на фотоволтаичния парк „Тенево Солар“, първи етап от хибридния ВЕИ комплекс „Тенево“, който ще включва също вятърни турбини и батерии за съхранение на енергия. Соларният парк с планирана мощност от 237,58 MWp ще бъде един от значимите проекти в страната и региона. Очаква се да бъде въведен в експлоатация в началото на 2025 година. Само соларната част на този проект може да задоволи напълно годишната консумация на около 100 000 домакинства с чиста енергия. Проектът в Тенево е съвместна инвестиция на датската компания Еurowind Energy и базираната във Виена Renalfa IPP, чрез общото им дружество EURA IPP. Изпълнител на проекта е Solarpro Holding.

Електроенергийният системен оператор - ЕСО, започва мащабна модернизация на мрежата си 220 kV като предстои нейното надграждане към ниво на напрежение 400 kV. Проектът за момента е в самото си начало и ЕСО съобщава за инвестиционното предложение. Основната цел на модернизацията е да се повишат преносните възможностите на мрежата високо и средно напрежение и тя да може да поеме нови ВЕИ източници на енергия. Именно огромният брой заявки за нови соларни и вятърни централи създава огромен натиск върху електропреносната и електроразпределителните мрежи у нас. Инвестиционното предложение на ЕСО ЕАД е за реконструкция на част от съществуващата електропреносна мрежа 220kV към ниво на напрежение 400kV. То подлежи и на задължителна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Към настоящия момент ЕСО ЕАД експлоатира мрежа 220kV с обща дължина над 2000 км, като по своето същество и начин на развитие същата се явява предшественик на по-късно появилата се мрежа 400kV, която има значително по-големи преносни способности. Основна част от мрежата 220kV е проектирана и строена в периода 1950-1970 г. и към настоящия момент е в края на своя експлоатационен ресурс, обясняват от компанията.

L'Ambassade de Katarzyna е най-новият петзвезден винен хотел, разположен в сърцето на живописните лозя на винарска изба Katarzyna Estate. L'Ambassade de Katarzyna има за цел да развива винения туризъм в България и да се превърне в дестинация, която предоставя уникално преживяване не само в сферата на туризма, но и да се превърне в място за много събития и арт ивенти.

Държавата най-после смени представителя си в "Лукойл Нефтохим", където държи златна акция. Години наред няколко правителства бяха недоволни от назначения Красимир Първанов затова, че не дава никакви отчети за надзора, който осъществява в бургарската рафинерия, която години наред постоянно излизаше на загуба. След проведена процедура за избор на представител на държавата в Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД бе избран Бойко Ницов, съобщиха от Министерството на енергетиката. Ницов ще замени на поста Красимир Първанов, чийто мандат в Надзорния съвет на дружеството изтече още миналата година. "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е акционерно дружество с двустепенна система на управление. Държавата, чрез Министерството на енергетиката, е притежател на т.нар. златна акция, с особени права. Министърът на енергетиката упражнява правата на държавата чрез свой представител в Надзорния съвет на дружеството.

Принудителна административна мярка на Комисията за финансов надзор (КФН) е спряла гласуването на обратното изкупуване на акции на „Телематик Интерактив България“ АД и на сделка за придобиване на компанията „Палмс Меркюр Казино“ АД, която има 12 игрални зали. Извънредно общо събрание на акционерите се състоя на 18 септември, но точките в дневния ред не са гласувани заради мярката на КФН. Дружеството иска да придобие „Палмс Меркюр Казино“ АД, което има игрални зали в София, Пловдив, Благоевград, Стара Загора, Казанлък и Русе. С обратното изкупуване „Телематик“ щеше да си осигури акции, които да използва за сделката. Дневният ред на извънредното общо събрание предвиждаше акционерите да гласуват за обратно изкупуване на до 3% от акциите на дружеството при ценови диапазон 14-17 лева на акция. Предложеният срок на обратното изкупуване беше до края на 2024 г. КФН обаче не приема актуалността на оценката на „Палмс Меркюр Казино“. Оценката е правена към дата 31 декември 2022 г., откогато е последният одитиран отчет на фирмата. В последната година акциите на „Телематик“ поскъпват с над 2%, а пазарната капитализация достига над 186,6 млн. лева.

Приходите и печалбата на „Индустриален холдинг България“ АД (ИХБ) спадат през първото полугодие в сравнение с първата половина на 2022 г. Основен натиск върху резултатите оказва корабоплаването, вижда се от консолидирания отчет на дружеството за периода. Приходите от дейността на дружеството към края на юни възлизат на почти 64,5 млн. лева в сравнение с над 68,5 млн. лева година по-рано, като намаляват с малко над 6% на годишна база. Общите приходи са за близо 65,4 млн. лева за отчетния период при малко над 72 млн. лева година по-рано, или с 9% по-малко на годишна база. Общите разходи на ИХБ за периода януари-юни възлизат на над 55,4 млн. лева при 49,6 млн. лева година по-рано, или се увеличават с близо 12% на годишна база. Увеличението е заради ръст при разходите за външни услуги и персонал. Дружеството отчита печалба след данъци в размер на 9,2 млн. лева към края на юни в сравнение с 21,7 млн. лева към края на юни 2022 г., или с почти 58% по-малко на годишна база. В последната година акциите на ИХБ поевтиняват с над 14%, а пазарната капитализация достига почти 161,7 млн. лева.

Годишният темп на инфлация в еврозоната се е забавил до 5,2% през август от 5,3% през юли, с което остава много под нивото си от същия период миналата година, когато инфлацията е била 9,1%, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Ръстът на цените в Европейския съюз също се е забавил до 5,9% през август от 6,1% през юли. За сравнение, същия месец миналата година инфлацията в ЕС е била на ниво от 10,1%. Годишният темп на инфлацията през август се дължи главно на ускорен ръст на цените на услугите (с 2,41 процентни пункта).  Инфлацията в категорията хранителни продукти, алкохол и тютюневи изделия се е забързала с 1,98 процентни пункта, тази при неенергийните индустриални стоки също се е засилила с 1,19 процентни пункта. За разлика от тях цените на енергоносителите са продължили да се понижават, като инфлацията при тях се е забавила с 0,34 процентни пункта. Сред страните членки на ЕС най-бавен годишен темп на инфлацията отчитат Дания (2,3%), Испания и Белгия (и в двете на ниво от 2,1%). Най-ускорена е инфлацията в Унгария (14,2%), Чехия (10,1%) и Словакия (9,6 на сто). Годишният темп на инфлацията в България през август, измерен с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на Евростат, е 7,5%.  За сравнение, инфлацията през юли у нас беше на ниво от 7,8%. В сравнение с предходния месец инфлацията през август се е забавила в 15 от страните членки на ЕС. При една от тях е останала на равнището си от юли, а в седем от тях се е ускорила. Данните са публикувани, след като миналата седмица Европейската централна банка повиши основната си лихва за 10 пореден път до рекордните 4%, което голяма част от инвеститорите смятат за последното увеличение в настоящия цикъл на затягане. Заместник-гуверньорът на ЕЦБ Луис де Гиндос, заедно с председателите на централните банки на Естония и Словакия Мадис Мюлер и Петер Казимир, също са на това мнение. Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард обаче не го потвърди, а по-ястребово настроените ѝ колеги от Австрия, Латвия и Словения - Роберт Холцман, Мартинс Казакс и Бостян Васле, заявиха, че може да има нужда от нови повишения.

Според информация, публикувана от Министерството на финансите на САЩ, държавният дълг на Съединените щати за първи път надхвърли 33 трилиона долара, съобщи "Ню Йорк Таймс". През януари беше надхвърлен  таванът на дълга, определен на 31,4 трилиона долара. След това Министерството на финансите на страната предприе  спешни мерки, за да продължи финансовите си операции. На 3 юни президентът на САЩ Джо Байдън подписа приет по-рано от Конгреса законопроект за повишаване на тавана. Ходът беше приет от Сената на 1 юни. „САЩ достигна нов крайъгълен камък, с който никой няма да се гордее: нашият брутен национален дълг току-що надхвърли 33 трилиона долара“, каза Мая Макгиниас, президент на Комитета за отговорен федерален бюджет.

Узбекистан сключи споразумение с американската компанията Air Products за реализиране на проекти на обща стойност 10 млрд. долара, съобщават от администрацията на президента на бившата съветска република Шавкат Мирзийоев. Президентът на Узбекистан, който е на работно посещение в САЩ, е провел преговори в Ню Йорк с председателя на Борда на директорите на компанията Air Products, Сейфи Гасеми. Очаква се американската компания да участва в проекти за газификация на въгледобив, производство на технически газове, водород и амоний, оползотворяване на киселинни газове, въвеждане на иновативни разработки в хранителната промишленост. А нейни експерти ще участват в разработването в Узбекистан на съответната нормативна база в сферата на декарбонизацията. Air Products е един от най-големите в света производители на промишлени газове и е на този пазар вече повече от 75 години. Американската компания вече изпълнява проекти в Узбекистан за преработка на промишлени газове в завода за синтетично гориво Uzbekistan GTL, производство на синтезен газ, кислород и азот и производство на втечнен въглероден двуокис, използвайки капацитета на компанията "Навоиазот". Обемът на инвестициите на Air Products в икономиката на Узбекистан за последните две години надхвърли 1 милиард долара.