Брутният външен дълг на България в края на август възлиза на малко повече от 43 млрд. евро (45 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава  БНБ. Това е с близо 1,4 млрд. евро (3,3 на сто) повече в сравнение с края на август 2022 г. В края на август 2023 г. краткосрочните задължения са близо 7,339 млрд. евро (17 на сто от брутния дълг - 7,7 на сто от БВП) и се понижават с 678,7 млн. евро (8,5 на сто) спрямо август 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 35,7 млрд. евро (83 на сто от брутния дълг, 37,4 на сто от БВП), като се повишават с близо 2,1 млрд. евро (6,2 на сто) спрямо края на август 2022 г. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на август 2023 г. е над 9,357 мллд. евро (9,8 на сто от БВП). Спрямо края на август 2022 той нараства с повече от 2,152 млрд. евро (29,9 на сто). Външните задължения на Централната банка са почти 2,1 млрд. евро (2,2 на сто от БВП). Те нарастват със 77 млн. евро (3,8 на сто) спрямо края на август 2022 г. Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са над 5,690 млрд. евро (6 на сто от БВП). Те се увеличават с близо 195 млн. евро (3,5 на сто) спрямо края на август 2022 г. Външните задължения на "Други сектори" са 11 878,2 млн. евро (12,4 на сто от БВП). Те намаляват с над 1,126 млрд. евро (8,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на повече от 14 млрд. евро (14,7 на сто от БВП), което е с близо 93 млн. евро (0,7 на сто) повече спрямо края на август 2022 г. То отново е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 32,6 на сто към края на август 2023 г.

Заводските цени в България спадат през септември с близо една четвърт - 24.3% в сравнение с година по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 56.7%. В добивната промишленост обаче има ръст в цените с 4.5% спрямо миналия октомври. Значителен ръст на цените има в преработващата промишленост при производството на: тютюневи изделия - с 45.3%, компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 20.9% и при изделия от други неметални минерални суровини - с 14.1%. Съществено намаление на цените се наблюдава при производството на химични продукти - с 19.1% и основни метали - с 8.4%. За вътрешния пазар цените се повишават с 2% спрямо август, но на годишна база има спад с 32%. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 56.3%, и в добивната промишленост - с 3.3%, докато в преработващата се наблюдава увеличение - с 0.5%. Спрямо септември 2022 г. значителен ръст на цените в преработващата промишленост е регистриран при производството на: тютюневи изделия - с 60.0%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 35.6% производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 16.5%. Спад на цените е отчетен при: производството на химични продукти - с 28.3%, и на основни метали - с 11.3%. Индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 0.8% през септември 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. се наблюдава намаление с 6.7%.

"Газпром” си тръгва от бизнеса с горива в България, въпреки че натискът през последните седмици е върху “Лукойл”. Сръбската “Нис петрол”, през която “Газпром” развива петролния си бизнес, е обявила веригата бензиностанции у нас за продан. Компанията е изготвила кратко описание на бизнеса си, в което се посочва, че в България има 23 търговски обекта и петролна база и че бензиностанциите са на трето място по посещаемост на дневна база. “Нис петрол” за 2022 г. работи на загуба, която е стигнала 6,2 млн. лева. През 2021-а е била 5,6 млн. През миналата година бензиностанциите с марка “Газпром” у нас са били 34 - 22 собствени и 12 под наем. През тази година бройката им намалява на 23, защото са прекратени част от договорите за наем. В Пловдив през пролетта на тази година “Газпром” остана само с три бензиностанции. От края на април другите пет обекта вече се стопанисват от “Шел България”. В бизнес плана за 2023 г. на “Нис петрол” за България е записано, че се очакват продажби за близо 79 млн. лева, което е два пъти по-малко от тези през 2022 г. Според участници на петролния пазар максималната цена, която руската компания може да вземе, е към 100 млн. евро, като в нея се включва и петролната база. Ако има сделка, това ще означава, че “Газпром” изцяло се оттегля от енергийния пазар в България, след като през пролетта на 2022 г. спря доставките на природен газ.

Консултантската ИТ компания Balkan Services успешно внедри софтуер за бизнес анализи в „Лавена“ АД - един от водещите производители на козметични продукти и лавандулово масло в България. Проектът автоматизира проследяването и анализа на продажбите на дружеството за над 40 страни от 5 континента, вкл. търговски отстъпки, продуктова номенклатура, клиенти, дистрибуция. BI системата е ефективен инструмент за управленски анализи и решения, с който екипът на „Лавена“ АД получава ежедневно и на момента справки с актуални данни. BI инструментът е облачен, предоставя предефинирани репорти и анализи и всички негови потребители разполагат с достоверна и навременна информация, за да управляват по-добре процесите на продажби, да откриват по-бързо проблемни зони и да взимат своевременни решения.

На фона на военните конфликти по целия свят за военния завод "Арсенал" предстои внедряването на мащабна автоматизация на оборудването и процесите. Само през последните години инвестициите в ново оборудване и нови производствени мощности в "Арсенал" надхвърлят 200 млн. лева. "Сключените договори за ново оборудване са с максимална автоматизация - комплексни машини, интегрирани с роботи и манипулатори", поясниха от "Арсенал". Пример за това е започналото изграждане на новия завод в Стара Загора, който ще бъде изпълнен с високопроизводителни машини и съоръжения. Военното предприятие има сключени договори за автоматизиран монтаж на сглобени единици. Пред финализиране са няколко проекта в масовите производства за автоматизиран контрол на детайли и изделия. Важни нови технологии и процеси, които характеризират високото технологично ниво на фирмата, са: МIM процес - инжекционно формоване, депластифициране и синтерованена детайли от метален прах; спининговане на детайли от черни и цветни метали; ротационно поточно формоване на дълги детайли; твърдо анодиране на детайли от алуминиеви сплави; лазерно разкройване и маркиране; линии за автоматично фосфатиране; роботизирано заваряване; безразрушителен контрол на детайли и материали, експресни методи за анализ и много други.

Получен дивидент в размер на 2,134 млн. лева извежда Българската фондова борса (БФБ) на печалба за деветмесечието. Без дивидента борсовия операто щеше да отчете малко над 470 хил. лева загуба. С дивидента дружеството реализира печалба в размер на 1,662 млн. лева към края на септември в сравнение с 7,196 млн. лева към края на септември 2022 г., или със 77% по-малко на годишна база. Тогава БФБ-София получи значително по-голяма сума от енергийната борса, което се отрази и на резултата. Оборотът на пазарите, организирани от БФБ, през третото тримесечие на 2023 г. е в размер на близо 290,1 млн. лева. Година по-рано оборотът е за малко над 177 млн. лева, като за една година нараства с 64%. Ръстът се определя от увеличението на оборота на основен пазар със 134% и на алтернативен пазар с 80%. Оборотът на пазара за растеж beam спада на годишна база през третото тримесечие с 43%, а на MTF BSE International – с 63%. Броят сделки на пазарите, организирани от БФБ, през трето тримесечие на 2023 г. достигна 18 618, като спада с 23% на годишна база. Спадът се дължи на по-малкия брой сделки на BSE International – понижението в сегмента е от 82% на годишна база. Сделките на пазар beam се свиват с 47% на годишна база, докато на основен пазар нарастват с 3%, а на алтернативен – с 36%. Броят на емисиите финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите на БФБ към 30 септември 2023 г., се увеличава до 783 от 579 към 30 септември 2022 г. Увеличението е заради включването на нови компании на пазарен сегмент MTF BSE International. 

Производителят на радиатори „Корадо-България“ увеличава продажбите и печалбата през третото тримесечие на годината в сравнение с предишните две благодарение на по-активни продажби в страните от Централна и Източна Европа и основно Украйна, Румъния и Унгария. Това е довело и до увеличение на производството на радиатори през третата четвърт от годината в сравнение с втората. Общите продажби и производството на дружеството за деветмесечието са значително под миналогодишните за същия период. Компанията майка – чешкото дружество „Корадо а.с.“, продължава да изкупува основен дял от продукцията на българското дружество (близо 86% към края на септември). За периода юни-септември броят на произведените от „Корадо-България“ радиатори се увеличава с над 14% в сравнение с юни-септември 2022 г. През третото тримесечие са произведени 72 228 радиатора в сравнение с 63 155 през второто и 49 797 през първото. Увеличението е с малко над 14% за тримесечието. За деветмесечието общият брой на произведените радиатори е 185 180 при 294 162 година по-рано, или има намаление от 37% на годишна база. За деветмесечието са продадени 260 969 радиатора в сравнение с 376 971 за деветмесечието на 2022 г., като намалението е от близо 31% на годишна база. Броят на продадените радиатори в Европейския съюз (ЕС) спада до 248 514 от 364 390 – с близо 32%. В България намалението е от 24% до 2742 от 3605, а на другите пазари се увеличава с 8% до 9713 от 8976.

На 30.10.2023 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи тримесечен финансов отчет към 30.09.2023г. От КММ АД - Шумен

Германската икономика се е свила през третото тримесечие, увеличавайки рисковете най-голямата икономика в Европа да се насочи към рецесия, съобщава Bloomberg. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е спаднал с 0,1% през третото тримесечие спрямо периода от април до юни – с по-малко от прогнозираното от икономистите понижение от 0,2%, съобщиха от националната статистическа служба на страната като посочиха, че по-слабите потребителски разходи са причината за това. Данните подчертават затрудненията на Германия да се възстанови от рецесията, в която изпадна миналата зима заради високите цени на енергията, последвана от две тримесечия на никакъв или минимален растеж, какъвто отчитат ревизираните резултати. Тя беше единствената голяма икономика, за която Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира спад през тази година и постави под въпрос перспективите за растежа ѝ в дългосрочен план. „Икономиката на Германия е продължила да се забавя в условията на по-високи лихвени проценти, намаляващото външното търсене и по-скъпата енергия. Сега обаче виждаме първите признаци, че икономическата активност може да се стабилизира към края на годината, въпреки че рисковете за перспективите остават видимо влошени", смята Мартин Адемер, икономист в Bloomberg. По-високите лихви в страната и по света оказват силно влияние върху търсенето на промишлени стоки, на които Германия разчита за стимулиране на растежа повече, отколкото го правят останалите големи икономики. Химическият гигант Lanxess заяви, че ще съкрати 7% от работната си сила този месец, докато от Volkswagen споделиха, че ще се стремят да спестяват двойно повече, за да увеличат рентабилността си. Въпреки че услугите са се развивали по-добре, бизнес проучванията на S&P Global показват, че инерцията там също се е забавила. Нещо повече, пазарът на труда започва да се пропуква, което също носи лоши новини. Общата активност в частния сектор е продължила да намалява в началото на четвъртото тримесечие, твърдят от S&P Global. Отделно от това, очаква се забавянето на инфлацията и увеличаващите се заплати да доведат до икономическо възстановяване, стимулирано от потребителите, въпреки че според скорошен доклад на Бундесбанк стана ясно, че домакинствата все още не са увеличили разходите си. Анкетирани от Bloomberg анализатори смятат, че БВП на Германия ще нарасне с 0,5% през 2024 г. Другите данни за БВП в региона са смесени. От една страна, Испания и Белгия се радват на растеж, а от друга – Австрия изпада в рецесия, тъй като потреблението и инвестициите са намалели. Резултатите за 20-те държави от еврозоната трябва да бъдат публикувани във вторник, като анализаторите смятат, че между юли и септември е настъпила стагнация. Доверието в икономиката на региона е отслабнало за шести пореден месец, макар и по-малко от очакваното, показаха други данни. Този резултат се дължи на промишлеността и търговията на дребно, докато при услугите се наблюдава растеж. Слабото представяне на Германия напоследък засилва опасенията за бъдещия ѝ потенциал на растеж, тъй като страната трябва да се бори срещу застаряващата си работна сила, прекомерната зависимост от Китай и необходимостта от бърз преход към нови енергийни източници. Висши служители, в това число и гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел, предупредиха да не се прекалява с песимизма по отношение на икономиката, изтъквайки способността на страната да се адаптира. Те обаче признаха, че са необходими действия, като миналата седмица министърът на икономиката Робърт Хабек заяви, че е нужно са бъдат взети решения за запазване на страната като бизнес дестинация.

През третото тримесечие икономиката на САЩ нарасна по-бързо от очакваното, като отбеляза най-бързия си темп от почти две години. Според предварителните данни на Бюрото за икономически анализи към Министерството на търговията силните потребителски разходи са били основният двигател на увеличението на брутния вътрешен продукт с 4.9 % на годишна база. Това е скок от 2.1% през второто тримесечие и най-високият ръст от четвъртото тримесечие на 2021 г. насам. Икономистите прогнозираха средно равнище от 4.3%. Потребителските разходи са нараснали през периода с годишен темп от 4% спрямо едва 0.8% през второто тримесечие, като растежът е бил стабилен както при стоките, така и при услугите. Бизнес разходите за материални запаси, които по принцип са нестабилни, също осигуриха значителен тласък през третото тримесечие. Все пак очакванията на икономисти са, че те ще намалеят през четвъртото тримесечие. Въпреки че растежът на заплатите се забави, той се покачва малко по-бързо от темпа на инфлацията, което повишава покупателната способност на домакинствата. Увеличението на заплатите през последното тримесечие е частично компенсирано от увеличението на личните данъци, което доведе до спад на доходите на домакинствата след облагане с данъци с 1%. Това накара потребителите да използват спестяванията си, за да финансират част от разходите си. Основната инфлация е намаляла значително през последното тримесечие. Данните идват в момент, когато Федералният резерв се подготвя за заседанието си следващата седмица, на която ще вземе решение за лихвените проценти. Централната банка се опитва да използва по-високите лихви, за да върне инфлацията към целевото равнище от 2%, без да предизвика рязко влошаване на икономиката. Малко вероятно е данните за БВП да окажат драстично влияние върху решението следващата седмица, тъй като те са ретроспективни в сравнение с месечните данни като инфлацията и заплатите. Широко разпространено е очакването Фед да запази лихвените проценти на 22-годишния връх, за да даде на политиците повече време да оценят ефекта от предишните увеличения на лихвите и неотдавнашните събития, като например рязката разпродажба на пазарите на облигации. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън приветства доклада от четвъртък като пример за устойчивостта на американската икономика. Тя обаче отново повтори, че възможността растежът да се забави до края на годината е голяма. "Това е добро, силно число и показва икономика, която се справя много добре", каза Йелън по време на дискусия, организирана от Bloomberg TV във Вашингтон. Според анализатори една от главните причини за очакваното свиване са намаляващият процент на спестяване, съчетан с възобновяването на изплащането на студентски заеми през октомври. Икономисти отчитат, че подновяването на плащанията се равнява на приблизително 70 млрд. долара, или около 0.3% от разполагаемия личен доход. По този начин намаляване на разходите изглежда логично. Друг потенциален проблем е, че спестяванията, които са натрупани по време на пандемията, вече започват да привършват. Някои сектори на икономиката бяха засегнати от повишаването на лихвените проценти, особено имотният. Продажбите на съществуващи жилища спаднаха до най-бавния си темп от 13 години насам през септември, тъй като лихвите по ипотечните кредити се повишиха. Потребителските разходи бяха много по-устойчиви, отколкото повечето икономисти очакваха през тази година, като силните данни за продажбите на дребно през миналата седмица допринесоха за краткото повишаване на доходността на 10-годишните държавни ценни книжа до 16-годишен връх. Трябва да се има предвид, че САЩ са изправени и пред трилиони долари федерален дълг, две продължаващи войни и възможността за спиране на работата на правителството следващия месец. Всичко това прави намаляването на темпа на растеж на БВП почти неизбежно.

113 милиона души ще станат част средната класа в световен мащаб през 2024 г.  Според определение на World Data Lab хора от средната класа са тези, които харчат най-малко 12 долара на ден (измерено по паритета на покупателната способност за 2017 г.)., като най-много от тях ще са с произход от Азия. Континентът ще допринесе с 81% от тези, които ще бъдат в средната класа през 2024 г. Китай и Индия се очаква да бъдат двата най-големи източници на нови потребители от средната класа през 2024 г. И двете страни имат голямо население, повишаващи се нива на доходи и сериозни нива на урбанизация. Индонезия и Бангладеш също са сред държавите в списъка, като отт тях ще има по 5 милиона потребители, влизащи в средната класа. И двете страни имат нарастване на населението, което означава, че имат относително ниска средна възраст и нарастваща работна сила. Голяма част от страните, включително Виетнам, Филипините и Тайланд са и едни от най-бързо развиващите се пазари за електронна търговия в света. Египет и Нигерия са единствените страни от региона на Африка, които ще допринесат с над 1 милион потребители през 2024 г. И двете страни се характеризират с висок потенциал за растеж и раждаемост над средната за света. Goldman Sachs прогнозира, че през 2075 г. Египет и Нигерия може да станат петата и седмата по големина икономики в света, изпреварвайки икономически лидери като Япония, Германия и Обединеното кралство.