След отчетения пик на инфлацията в България през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7 на сто, днес Националният статистически институт (НСИ) регистрира годишни септемврийски стойности от 6,3 на сто, показва справка в НСИ. През септември месечната инфлация е -0,1 на сто спрямо предходния месец, съобщи днес НСИ. Инфлацията от началото на годината (септември 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3,6 на сто, а средногодишната инфлация за периода октомври 2022 - септември 2023 г. спрямо периода октомври 2021 - септември 2022 г. е 12,4 на сто. През септември спрямо предходния месец е регистрирано намаление на цените в групите: развлечения и култура (-10,1 на сто) и ресторанти и хотели (-1,9 на сто). Най-голямо е увеличението в групите: образование (+4 на сто), транспорт (+2,7 на сто), облекло и обувки (+0,6 на сто), здравеопазване (+0,6 на сто) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0,5 на сто). През август месечната инфлация беше 0,4 на сто, а годишната - за август 2023 г. спрямо август 2022 г. - 7,7 на сто, сочи справка в НСИ. Инфлацията четвърти месец е едноцифрена и намалява.

Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд заради промени в Закона за опазване на земеделските земи, които дават възможност за изграждане на инсталации за възобновяема енергия върху обработваема земя. Президентът не е съгласен с промени в закона за опазване на земеделските земи, въведени чрез Закона за енергията от възобновяеми източници, който е част от законите по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него с премахването на почти всички ограничения пред поставянето на инсталации за производство на възобновяема енергия върху обработваема земя, новите разпоредби създават риск от безконтролно превръщане на земеделски площи във всякакъв тип централи за производство на енергия. Допускането на строителство на съоръжения за вятърна, слънчева, водноелектрическа, геотермална или енергия от биомаса и биогорива, върху висококачествена земя (5-а категория), позволява промяна на предназначението на по-голямата част от земеделските земи и пасища в България. Това според президента влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 21 от Конституцията на Република България, според която земята е основно национално богатство, а обработваемата земя се използва само за земеделски нужди. Промяна на нейното предназначение се допуска единствено по изключение и при доказана нужда.

Министърът на икономиката Богдан Богданов обяви, че бъдещето на Държавната консолидационна компания (ДКК), е "неясно", а аргументите за нуждата от нея клонят в посока да я няма. Всяка година нейният собственик държавата плаща стотици милиони лева лихви по взети кредити за нерационални проекти. Структурата бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г. като включва дружествата, в които държавата е собственик. Анализът на състоянието на дружествата показва, че на загуба са "Еко Антрацит" ЕАД, "Еко инженеринг - РМ" ЕООД и "Националният институт за изследвания и сертификация" ЕООД. Загубите на трите дружества за миналата година са на обща стойност 9.041 млн. лв., като основната част - 8.761 млн. лева, е на "Еко Антрацит" ЕАД. За останалите загубите са около 316 000 лева. На печалба са "ВМЗ" ЕАД, "Кинтекс" ЕАД, "НИТИ" ЕАД, "Авионамс" АД, "Ел Би Булгарикум" ЕАД, "Монтажи" ЕАД. Дружеството "Институт по маркетинг" ЕООД все още има натрупани отрицателни резултати от предишни години.

Една от водещите компании в сферата на листо-обработката на метали в България FoxLaser, представи на свои партньори от България и чужбина новопридобитата си база в Ботевград, както и иновативните нововъведения в производствената си база в София. Предприятието разполага с най-модерните възможности за обработка на метали - от напълно автоматизирани машини за 2D лазерно рязане на листов материали и 3D лазерно рязане на тръби и профили, през цифрово фрезоване и струговане, щанцоване, листоогъване, роботизирано заваряване, до автоматизирано нанасяне и изпичане на прахово-полимерни покрития и течно боядисване. Модерните машини, сред които лазерите на MITSUBISHI ELECTRIC, AMADA и MAZAK, 3D тръбен лазер на BLM Adige, щанцовите центри на AMADA и BOSCHERT, абкант-пресите на AMADA, роботите за заваряване на OTC Daihen и не на последно място линията за прахово боядисване на IDEAL LINE + WAGNER, затвърдиха статута на FoxLaser като пионер в лазерно рязане, щанцоване, листоогъване, заваряване на детайли и изделия от листови и профилни метали и неметали. В Ботевград е наскоро придобитата от FoxLaser фабрика MetallWerk.

Производителят на опаковки "АТЕ пласт" вече разполага с нова, по-широка сграда, в която ще прави печата на изделията си. Това стана, след като преди две години компанията реши да премести едната от двете си бази в Стара Загора в индустриалната зона край града, така че да може да разшири бизнеса си. Заради поскъпването обаче очакваната инвестиция за този период на практика се удвои и достигна 20 млн. лв. Пълен капацитет новата печатница ще достигне през 2025 г. Новата сграда включва производствена и складова част и е разположена на площ от 6.5 дка в Индустриална зона "Загоре", която е собственост на държавната Национална компания индустриални зони (58.45%) и Община Стара Загора (41.55%). Справка в Имотния регистър показва, че през последните две години "АТЕ пласт" е купила общо 115 дка земя в зоната, последните 42.5 дка от които от общината през август тази година. В новата база вече е преместено печатането на опаковки, което преди се намираше в по-малко помещение в града. Другият завод на компанията в Стара Загора е за полимерни фолиа. Планът е постепенно да се увеличават темповете на производство в новата сграда с очакване за достигане на максимален капацитет на машините и пространството през 2025 г. Първоначалните оценки за инвестицията в проекта бяха за около 10 млн. лв. с допускане за оскъпяване с около 20% по време на самия строеж. В крайна сметка инвестицията е в размер на 20 млн. лв. От тях 12 млн. лв. са за сградата, която поскъпна от 7 млн., или с над 70% от очаквано, а 8 млн. лв. са за нови машини, които също поскъпнаха в този период.

Лидерът по брой зарядни станции за електромобили в България Eldrive стартира партньорство с "Видеолукс холдинг", компанията собственик на веригите хипермаркети Praktiker и Technopolis, както и на ритейл парковете Holiday Park. То включва изграждане на публично достъпна инфраструктура за зареждане на електромобили на обектите на холдинга. Първите станции са вече изградени и функционират на територията Holiday Park в Перник и Хасково, като предстои инсталирането на други на останалите локации на веригата, която има ритейл паркове още в Пазарджик, Стара Загора (на мястото на Park mall) Враца, както и на локации на веригите Technopolis и Praktiker. Зарядните хъбове, които ще бъдат изградени на територията на обектите на "Видеолукс", предвиждат станции за супербързо зареждане, които могат да обслужват множество електромобили едновременно. От "Видеолукс" заявиха, че в момента вече има изградени станции на три обекта, като до края на годината очакванията са да бъдат инсталирани такива на още 3-4, както и още 20 през 2024 г. Идеята е в следващите години да бъдат покрити всичките около 50 обекта на холдинга, което ще зависи и колко бързо може да бъде подготвена инфраструктурата на всяко едно място. Eldrive осигурява зарядните станции, а "Видеолукс" - инфраструктурата. По данни на сайта vsichkotok в страната има над 1400 зарядни точки, разположени на 1030 локации. В мрежата на Eldrive са над 650 от тях, като това го прави лидер на пазара в България.

Куриерската компания "Еконт" е закупила парцел от 16 дка в местността „Голеш“ в Стара Загора. Компанията ще изгражда логистична база, която ще обслужва Южна България. До момента фирмата е държала за тази цел площи под наем в кв. Кольо Ганчев“. „Еконт“ разполага с ПУП за застрояване, като новата база ще бъде с площ 5 000 кв.м. Очаква се новата база да бъде окончателно завършена за година и половина. Има заявен интерес към изграждането и на нов ритейл парк в Стара Загора, като процесът е на етап преговори. Инвеститорът иска да закупи за целта площ от 50 дка в южната част на Стара Загора. Очаква се сделката да бъде за 4, 5 млн. евро. Желанието на инвнеститора е в новия открит МОЛ да дойде и "Икеа". Земята за индустриално строителство в зоната на Стара Загора варира с цена около 120 - 140 евро /кв.м. По-ниска е цената на индустриалните площи извън Стара Загора. В района на бившия Азотноторов завод земята се продава на около 40-50 евро/ кв.м. Източник: divident.eu

Износът на стоки от държавите от Европейския съюз за трети страни през август 2023 г. възлиза на 198,57 милиарда евро, което представлява понижение с 4,1 на сто спрямо август 2022 г. (206,9 милиарда евро), сочат предварителните данни на Евростат. Вносът достига 197,1 милиарда евро, което е понижение с 27,8 на сто спрямо август 2022 г. (272,9 милиарда евро). Това означава, че през август тази година страните от ЕС са регистрирали излишък в размер на 1,4 милиарда евро при търговията си с държавите от останалата част на света. През август 2022 г. Евросъюзът отчита търговски дефицит в размер на над 64,7 милиарда евро. През август 2023 г. повечето страни от Европейския съюз регистрират ръст на сезонно коригирания износ извън ЕС на годишна основа (спрямо август 2022 г.), но пет държави, сред които е и нашата отчитат спад - Гърция (-24,5 на сто), Естония (-23,1 на сто), България (-22,7 на сто), Латвия (-22,3 на сто), Литва (-21,8 на сто) и Белгия (-21,3 на сто). Най-голямо нарастване на износа извън ЕС е регистриран в Кипър (+55,2 на сто). През август 2023 г. повечето страни от Европейския съюз регистрират спад на сезонно коригирания внос от държави извън ЕС на годишна основа (спрямо август 2022 г.). Най-голямо намаление е отчетено в Белгия (-28 на сто), Литва (-27,9 на сто) и Финландия (-25,7 на сто). България е четвърта поред сред държавите от Евросъюза, при които е отчетен най-малък спад на вноса от трети страни (около -9 на сто). Повишение е регистрирано в Малта (+16.5 на сто) и Кипър (+12.4 на сто). Обемът на вътреобщностната търговия в ЕС намалява до 302,1 милиарда евро през август 2023 г., което представлява понижение с 10 на сто спрямо август 2022 г. От началото на януари до края на август 2023 г. износът на стоки от ЕС за трети страни се покачва до 1 690,7 милиарда евро, или ръст от 2 на сто на годишна основа, а вносът се понижава до 1 700,6 милиарда евро (спад с 13,6 на сто спрямо януари-август 2022 г.). Общият дефицит на ЕС за периода възлиза на 9,8 милиарда евро. Обемът на търговията в рамките на ЕС през периода януари-август 2023 г. намалява до 2 749,4 милиарда евро, което представлява понижение с 0,3 на сто спрямо същия период на миналата година. Основните търговски партньори на страните от Европейския съюз през периода януари-август 2023 г. са САЩ, Китай, Великобритания, Швейцария, Турция и Норвегия. Русия пада на десето място в тази класация, като преди нея са Япония, Южна Корея и Индия. Евросъюзът постига излишък при търговията си със САЩ, Великобритания, Швейцария и Турция, а спрямо другите шест страни търговският му баланс е отрицателен.

САЩ отново се сблъскват с риска от частично спиране на дейностите на държавната администрация, което се случва, когато Конгресът отхвърли предложенията за разходи на правителството, за които е необходимо съгласието му. Не това обаче е основната заплаха за американската икономика, пише италианското издание "Интернационале". Затварянето поне за момента бе избегнато със споразумение в последния момент между републиканците и демократите, което се отнася за 25 на сто от държавните разходи, като се има предвид, че то няма да засегне широка категория задължителни разходи като пенсиите и здравеопазването. По-голямо внимание с оглед перспективите пред американската икономика обаче трябва да се обърне на това, което се случва с 10-годишните държавни облигации със срок на погасяване 10 години, чиято ставка нарасна до 4,7 на сто, което е най-високото равнище от 2007 г. Повишението е в ход от пролетта. Няма еднозначна причина, която да обяснява този повратен момент. Една от основните все пак би могла да бъде, че тази възходяща тенденция започна, когато инвеститорите се убедиха, че повишението на лихвите от Управлението за федерален резерв (УФР), за да удържи инфлацията, ще продължи дълго време. Преди 16 години съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ бе 35 на сто, докато днес е 98 на сто. Към това се прибавя и дефицит, равняващ се на 7 на сто от БВП. "Повишаването на лихвите свидетелства, че разходите по дълга оказват почти тройно по-голяма тежест върху държавния бюджет и означава също обезценяване на многобройните държавни ценни книжа, които банките държат", отбелязва в. "Файненшъл таймс". Подобна закономерност наподобява тази, която провокира миналата пролет кризата с ликвидността, която се оказа фатална за "Силикон Вели банк" (Silicon Valley Bank). През идните години финансовите разходи на Белия дом могат да нараснат допълнително. Според последните оценки федералното правителство ще похарчи през 2023 г. с 2,5 на сто повече от БВП за лихви по държавния дълг, което е двойно повече, отколкото преди 10 години. През 2030 г. може да се достигне до 3,2 на сто от БВП, повече, отколкото Вашингтон отделя за отбрана. Идеалното решение, за да се избегне натоварването на бюджета, би било установяването на по-добър контрол върху разходите. Но демократите, които управляват в момента, не изглеждат благоразположени да спрат инвестиционните си проекти, според британския финансов седмичник. Няма да го направят и републиканците, които макар и да критикуват опонентите си, настоявайки за по-строги икономии, е малко вероятно например да не подновяват данъчните облекчения, приети от бившия американски президент Доналд Тръмп през 2017 г., които изтичат след две години. Ако американската политика продължава да не обръща достатъчно внимание на дефицита и лихвите, то рано или късно на Вашингтон ще му се наложи да избира между строго и продължително затягане на мерките за икономии или да застави УФР да намали лихвите, отчита "Икономист". При подобен сценарий частичното спиране на дейността би било незначителен проблем.

Китайският регулаторен орган за ценни книжа забрани на местните брокерски фирми и техните задгранични филиали да откриват нови сметки за клиенти от континентален Китай, чрез които те могат да извършват офшорна търговия с ценни книжа и други активи. Той е наредил прекратяването на всички свързани маркетингови и промоционални дейности за инвеститори от континентален Китай и затварянето на други офшорни канали за търговия, включително уебсайтове и мобилни приложения. Анализатори смятат, че по този начин китайските власти затягат борбата си срещу изтеглянето на капитали от страната на фона на забавяне на икономическото възстановяване и обезценяване на юана, принуждавайки инвеститорите да търсят по-доходоносни пазари за търговия. Според Bloomberg, изтичането на капитали от страната възлиза на 49 милиарда долара само през август, което е рекорд от декември 2015 година. „Тази заповед изяснява намеренията на регулаторите по отношение на обхвата на забраните за трансгранично посредничество“, коментира анализаторът на Bloomberg Intelligence Шарни Вон. „Най-общо казано, властите искат местните инвеститори да използват официални канали като фондовите борси, а не офшорни сметки, които регулаторът счита за нелицензирани и незаконни.“