Облагаеми доходи от заплати в размер между 5000 лв. и 10 000 лв. на месец взимат 66 618 души в страната. Това показват данни на НАП за доходите от трудови правоотношения. В тази група не влизат мениджърите на най-високи постове в големите компании, тъй като техните месечни доходи са значително по-високи. Близо половината от хората в страната имат облагаеми доходи под 1000 лв., показват данните на НАП за месец октомври миналата година. Това е техният облагаем доход, тоест сумата, която получават преди данъци. Общият брой на заетите на трудов договор в страната е 2,4 млн. души.

Вносът на петрол в България през първия месец на 2023 г. е възлизал на малко над 4,626 милиона барела, докато през декември 2022 г. възлизаше на 3, 838 милиона барела, съобщи Евростат. Най-много петрол сред страните от Европейския съюз, за които има данни, през януари 2023 г. е внесла Нидерландия - 58,288 милиона барела. След нея са били Германия (52,102 милиона барела), Испания (40,144 милиона барела) и Италия (36,032 милиона барела). Добивът на суров петрол в страните от Евросъюза е продължил да намалява през 2021 г., достигайки 17,5 милиона тона, с 6 на сто по-малко в сравнение с 2020 г. Най-големият производител на петрол в Евросъюза през 2021 г. е бил Италия (4,8 милиона тона), следван от Дания и Румъния (3,2 милиона тона за всяка).

„Мултивак България Продакшън“ ЕООД официално открива инвестиция си в нова част на завода в Индустриален парк „Божурище”. Инвecтициятa e в paзмep нa 10 милиoнa лeвa зa cгpaдeн фoнд и 2 милиoнa лeвa зa oбopyдвaнe нa пъpвия eтaп. MULTIVAC има над 80 дъщерни дружества и е представена на всички континенти. Компанията е един от водещите доставчици на решения за опаковане на всички видове хранителни, биологични и медицински продукти, както и на промишлени стоки. Заводът й в България е пуснат в експлоатация през 2018 г., като компанията има още 12 производствени обекта в Германия, Австрия, Испания, Бразилия, Китай, Япония и САЩ.

Многофункционалното спортно съоръжение зала "Арена Бургас" получи Акт 15. Очакванията са официалното въвеждане в експлоатация да стане възможно до месец - тоест в края на април 2023 г. Изграждането на "Арена Бургас" започна с първа копка на 14 декември 2014 г., когато планираната стойност на обекта беше 38,4 млн. лв. със срок за изпълнение до края на 2018 г. След неколкократни отлагания на завършването и отпускане на нови и нови суми през бюджета на ММС, размерът на държавната инвестиция достигна 63,8 млн. лв. Крайната цена на съоръжението ще бъде почти двойна на прогнозната, а срокът за изпълнение ще закръгли 100 месеца при планирани 48. "Apeнa Бypгac" се стопанисва от държавно дружество "Академика 2011".

В бившия завод за хладилници "Мраз" в гр. София се е установила микропивоварната за производство на крафт бира „София Електрик Брюинг“. Капацитетът на сегашната пивоварна е 15 хил. литра на месец и от няколко месеца се запълва на 70%. Приходите на компанията за 2021 г. според Търговския регистър са 472 хил. лв., а печалбата е 25 хил. лв. Целите, които си поставя компанията е до 7 - 8 години да се произвеждат от един милион до 1.2 млн. литра бира годишно. Първоначалното финансиране е общо 250 хил. евро лични средства на съдружниците. На 12 юли 2020 г. е сварена и първата бира, като постепенно производството и асортиментът се увеличават, а съдружниците влагат още 60 хил. евро за закупуване на оборудване. Последното засега финансиране – от 100 хил. лв. идва от фонда „Нео Гравити“ срещу 5% от капитала на дружеството. Източник: forbesbulgaria.com

Акционерното дружество "Слънчев бряг" е започнало активна подготовка за предстоящия летен туристически сезон. Работи се по възстановяване, ремонт и изграждане на нова инфраструктура в източната част на най-големия туристически комплекс по Черноморското ни крайбрежие. Инвестицията в управляваната от дружеството инфраструктурата е за над 1,5 милиона лева само за настоящия сезон. “Слънчев бряг“ АД стопанисва и управлява инфраструктурата в зона Изток в комплекса - алеи, улици, зелени площи, разположени на около 650 000 кв./м., собствена ВиК мрежа, както и в зона Запад около 55 000 кв./м земя, в това число оранжерия и складови помещения.

„Елхим Искра“ АД ще се съобрази с ръководството на основния си акционер – „Стара планина холд“ АД, и ще изплати по 0,02 лева брутен дивидент на акция за 2022 г. През миналата година дружеството изплати по 0,013 лева на акция на акционерите си. Общият дивидент възлиза на 502 168,2 лева. От тях 339 800,17 лева са от нетната печалба за 2022 г., а останалите 162,368,03 лева са от неразпределена печалба от минали години. Дивидентът се предвижда да започне да се изплаща от 10 август, след като бъде одобрен от акционерите на общо събрание на 15 юни 2023 г. По 2,5% от нетната печалба на дружеството за миналата година се предвижда да се разпредели на членовете на съвета на директорите под формата на тантиеми.

Най-големите разходи (33%) на домакинствата от държавите в ЕС са за жилище и и битови сметки за вода, ток, газ. Средно за храна се отиват 17,1% от разходите, а за транспорт малко над 11%. 20,4% от бюджетите на домакинствата в членовете на ЕС през 2020 г. са изразходвани за отдих и култура (6,7%), обзавеждане и домакинско оборудване (4,9%), ресторанти и хотели (4,8%) и облекло и обувки (4%). Това показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. Има обаче съществени разлики, ако погледнем разходите в различните страни. Разходите за жилище, вода, електричество, газ и други горива представляват най-високия дял от бюджетите на домакинствата в по-голямата част от страните от ЕС, като в Унгария те стигат до 49,2%, а в Малта те са само 8,4% от разходите на домакинствата. Една пета от бюджетите на домакинствата в членовете на ЕС през 2020 г. са изразходвани за отдих и култура (6,7%), обзавеждане и домакинско оборудване (4,9%), ресторанти и хотели (4,8%) и облекло и обувки (4%). В България 35% от разходите на домакинствата отиват за жилище и битови сметки. Следващото най-голямо перо е за разходите за храна (25%). Най-малък процент разходи домакинствата отделят за облекло и обувки - 3%. Едва 5% от разходите ни отиват за отдих и култура. По общи показатели за разходите на България е в една група с Италия, Испания, Люксембург, Дания, Словакия, Полша, Румъния. От всички държави, за които има данни в статистиката, най-големият разход за храна е на домакинствата в Румъния (28%), следвана от България и Полша с по 25% по това перо. Разходите за отдих и почивка са по-съществено перо само в Дания - 10%, докато най-ниски са в Унгария, Испания, Словакия, Румъния и Гърция (между 3-4%).

Въпреки, че наскоро Федералния резерв на САЩ (Фед) предостави на банките значителните 152 милиарда долара ликвидност, основните причини за банковата криза пред малките и средни банки в Америка остават три взаимосвързани проблема: бягство на депозити, ерозиращ бизнес модел и кредитен риск. Проблемът с депозитите се дължи на факта, че мандатът на FDIC защитава само депозити до 250 хил. долара, ако банка фалира, освен ако няма „системно важна“ причина за разширяване на гаранцията. Преди SVB да се срине, изглеждаше, че „системна“ включва големите банки. И така, когато SVB и Signature се разклатиха, клиентите преместиха средствата си към твърде големите, за да фалират гиганти. След това обаче FDIC тихомълком преосмисли мандата си и защити всички депозити в SVB и Signature, вероятно заради рискове от системно заразяване. Финансовият министър Джанет Йелън разкри, че нейното ведомство и FDIC не планират да предлагат общи гаранции за вложителите предварително, без подкрепата на Конгреса. Все още цари неяснота и вероятно ще предизвика повече изходящи потоци от по-малките банки. Следващият проблем са бизнес моделите на банките. През последното десетилетие банките се радваха на изобилно евтино финансиране, тъй като клиентите им оставяха парите си в нискодоходни сметки поради липса на по-добри алтернативи. Банките печелеха, като отпускаха заеми при малко по-високи лихвени проценти и купуваха дългосрочни активи като държавни ценни книжа (ДЦК). Но поведението на клиентите се променя. Не само има бягство от по-малките банки към по-големите, но депозитите като цяло се пренасочват към фондове на паричния пазар. А загубата на евтино финансиране вреди, тъй като банките все още имат заеми в своите баланси, отпуснати при ниски лихви. Още по-лошо, вдигането на лихвените проценти създаде нереализирани загуби в портфейлите от ценни книжа на банките, възлизащи на общо 620 милиарда долара в цялата индустрия в края на 2022 г., според FDIC. За щастие този вид загуби са латентни, освен ако банката не фалира. А повечето банки имат по-малка вероятност да фалират от SVB, защото имат по-малко незастраховани от FDIC вложители. Но дори ако драмите в стил SVB могат да бъдат избегнати, моделът създава „дълга опашка от зомби банки“, както посочва хедж фондът Bridgewater. Това води до трети проблем: кредитна криза. Тъй като разходите за финансиране нарастват, банките ще намалят заемите. В известен смисъл това е, което ръководителите на Фед искат, тъй като по-бавното създаване на кредити ще ограничи инфлацията. Но неприятното е, че е изключително трудно да се предвиди въздействието на свиването на кредита, тъй като то може да създаде самоподсилваща се низходяща спирала на рецесия и дефолти. Така че докато кризата в американските банки първоначално беше предизвикана от лихвени (и ликвидни) рискове, сега тя може бавно да се трансформира в кредитна. Пазарът на заеми за търговски недвижими имоти (CRE) на стойност 5,6 трилиона долара илюстрира проблема. В момента 70% от тези заеми идват от малки и средни банки. Добрата новина е, че проблемите със CRE не изглеждат толкова сериозни, колкото тези с нискокачествените ипотечни кредити през 2008 г. И има много капитал в американската банкова система като цяло, за да поеме тя подобни кредитни загуби. Нещо повече, ако проблемите в малките банки предизвикат консолидация, чрез сливания или фалити, това би било добре дошло. В миналото американските политици се гордееха с големия брой банки в страната - в момента над 4000 - като знак за конкуренция и потребителски избор. Лошата новина е, че този троен проблеми означава, че всеки, който се надява на бързо разрешаване на банковите неволи, ще бъде разочарован. Ако FDIC разшири гаранцията си, това ще намали паниката. Спирането на лихвените повишения пък би намалило бизнес кризата. Но днешната бъркотия е резултат от десетилетие на регулаторни грешки и няма да бъде поправена за 10 дни или 10 месеца; особено ако следващата глава от драмата сега премине от лихвени рискове към кредитни проблеми.

Нарастването на цените на златото до исторически връх в Индия възпира местните купувачи в навечерието на обичайно ключовия период на търсене следващия месец, според Световния съвет по златото, пише "Блумбърг". Фючърсите на златото във втория по големина потребител скочиха до рекордните 60 455 рупии (734 долара) за 10 грама миналата седмица. Металът е поскъпнал с около 15% през последната година в Индия поради търсенето на убежище и отслабването на рупията. Страната внася почти цялото злато, което използва, главно от Швейцария и ОАЕ. Наскоро Fitch Solutions прогнозира, че златото ще достигне връх от 2075 долара за унция "през следващите седмици". Фирмата базира тази перспектива на „глобалната финансова нестабилност“, добавяйки, че очаква златото „да остане повишено през следващите години в сравнение с нивата преди Covid“. infostock.bg