Спестяванията на българските граждани, които те държат в банките, вече надхвърлят 75 млрд. лева в края на юли. За годна те нарастват с близо 10 на сто, показват данните на БНБ. Депозитите на неправителствения сектор са над 120 млрд. лв., като годишното им увеличение е 10.8%. Фирмите държат на влогове близо 41 млрд. лв. и сравнение със същия месец на 2022 г. те се увеличават с 13.2% (16.5% годишно повишение през юни 2023 година). Още по-голям ръст от този на спестяванията има при изтеглените кредити от домакинствата и то най-вече при тези за покупка на имот. Домакинствата изплащат и потребителските кредити за 16.149 млрд. лв., като за година те се увеличават с близо 11 на сто, като същият ръст е отчетен и през юни на годишна база. По-слабо е тегленето на кредити от Работодатели и самонаети лица, като те се увеличават с 3.9% на годишна база през юли 2023 г. при 7.8% годишно повишение през юни 2023 г., и в края на месеца са 433.5 млн. лева. Бизнесът е по-скромен във взимането на зами, като те фирмените кредити нарастват със 7.2% на годишна база през юли 2023 г. (8.4% годишно повишение през юни 2023 г.) и в края на месеца достигат 42.736 млрд. лв. (22.9% от БВП).

През второто тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 0,6% над равнището на същото тримесечие на 2022 г., сочат данните на НСИ. Значителен ръст е отчетен при „Въздушен транспорт“ – с 27,2%, и „Пощенски и куриерски услуги“ – с 13,5%. Спад се наблюдава при „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта“ – с 11,3%. Индексът на оборота за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е с 16,2% по-висок през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Съществено увеличение се наблюдава при „Информационни услуги“ (20,6%), „Дейности в областта на информационните технологии“ (19,2%) и „Издателска дейност“ (18,5%). При Други бизнес услуги“ най-голям ръст спрямо второто тримесечие на 2022 г. е регистриран при „Архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания и анализи“ – с 59%, „Рекламна дейност и проучване на пазари“ – с 28,4%, и „Дейности по почистване“ – с 23,8%.

За 29 септември е насрочено общо събрание на акционерите на “Левкорп груп” - компанията, която държи застрахователя “Лев инс”. Решението за събранието е взето на 22 август и предвижда структурни промени в корпорацията и смени в надзорния съвет. В него в момента участват Албена Димитрова, Огнян Петров - брат на Алексей Петров, Севдалина Чендова и Ива Павлова. Акционери в “Левкорп груп” са “Пела”, “Лев истейт” и “Силвър левел инс”. Корпорацията се контролира от Ива Павлова и Хаим Овадия. Петров не присъства в никоя от тези компании, но във времето е бил собственик на “Пела”. По-късно я прехвърля на Павлова, с която живее от дълги години. В “Лев истейт” тя е съдружник с израелеца Хаим Овадия. “Левкорп груп” има дялове в компании за финансови услуги, производство, транспорт, туризъм, земеделие, корпоративна сигурност. “Левкорп груп” контролира и “Животозастрахователен институт”, “Здравноосигурителен институт”, “Пенсионноосигурителен институт”, застрахователния брокер АС БГ, инвестиционния посредник “ИП Фактори”. Странични бизнеси са компаниите “Бук Тетевен” за производство и преработка на дървен материал, “Хармония ТМ” за врати и дървени рамки, “Арте Италиана” - вносител на мебели от Италия, “Еко Балкан”, произвеждащ млечни продукти, и ЛКС за авиокетъринг. Но най-големият актив безспорно е застрахователят “Лев инс”. Според данни на Комисията за финансов надзор дружеството държи второ място в този бизнес у нас с годишни приходи от над 446 млн. лева за 2022 г. Повече от половината - 255 млн. лв., идват от задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. Другите основни източници на приходи са полици срещу кражба и природни бедствия, както и по издадени гаранции.

Две български агенции за недвижими имоти - "Комфорт Брокърс" и "Форос" обявиха, че се обединяват. Двете агенции стават едно цяло за територията на Варна. Кoмпaниитe щe oбeдинят дейностите и портфолиата си с имоти. Създадена през 1993 г., Форос е една от първите компании в България, опериращи в бизнеса с недвижими имоти. "Комфорт Брокърс" е една от водещите и бързо развиващи се агенции за недвижими имоти, действаща на територията на град Варна, част от холдинга на „Комфорт“.

Държавната консолидационна компания (ДКК) продължава наложилата се през последните две години практика да не публикува финансовите си отчети, въпреки че управлява обществен ресурс и активи за над 1.3 млрд. лв. Одитирани данни за 2021 и 2022 г. в електронната система на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) липсват. С резултатите не разполага дори принципалът на холдинга - Министерството на икономиката и индустрията. ДКК консолидира някои от големите държавни компании, сред които военните ВМЗ и "Кинтекс", но и "Монтажи", които разпределяха стотици милиони за ремонта на язовирите. В нарушение на Закона за счетоводството консолидираният отчет на ДКК за 2021 г. не е публикуван и в Търговския регистър, крайният срок за което беше 30 септември 2022 г. За първата половина на 2023 г., за която данните са налични, ДКК повишава приходите си близо 4 пъти до 37.2 млн. лв., което се дължи главно на значителното увеличение на приходите от дивиденти от ВМЗ. Това е и причината за трикратния ръст на печалбата (32.5 млн. лв.). Повишението при разходите с близо 40% пък се дължи на увеличените лихви по кредити. Холдингът има 126.5 млн. лв. заем от държавната Българска банка за развитие, както и над 65 млн. лв. "други", но неясно какви задължения.

През седмицато на търг бяха предложени част от активите на скандално известния завод “Ремотекс-Раднево”, чиято дейност беше главно ремонт на оборудването на държавните “Мини Марица-изток”. На 31 август синдикът на дружеството, обявено в несъстоятелност още през 2016 г. – ще се опита да продаде шест сгради, оценени на 215 597.60 лева. Предприятието бе приватизирано през 2001 г. и до затварянето му през 2013 г., собствениците му бяха натрупали дългове, оцененени като двойно повече от фирмените активи. Остатъците от активите на предприятието, които сега се предлагат за продан представляват част от съществуващите преди години тук: 30-40 сгради – най-различни производствени цехове, две станции – помпена и пречиствателна, плюс съоръжения, свързани с дейността на завода. През 2018 г. всичко това се предлагаше за малко над 1.5 млн. лв., след като цената му вече беше доволно по-ниска отколкото при предишното предлагане – 1.931 млн. лева. Единствената компания, заявила интерес за придобиването им, беше дъщерното дружество на “Минстрой холдинг” АД – “Ремотекс-М”. През 2015 г. “Ремотекс-М” купи основната част от активите на фалиралия завод в Раднево за 21 млн. лв., които 16 млн. лв. главница от необслужван дълг към “Първа инвестиционна банка”. С тази покупка холдингът стана собственик на терен от близо 290 дка в Раднево и на част от сградите върху него.

„Софарма трейдинг“ АД отчита ръст на приходите и печалбата за полугодието към края на юни. Продажбите на дружеството към края на юни възлизат на 826,283 млн. лева при 722,119 млн. лева към края на юни 2022 г., което е с 14,42% повече на годишна база. Разходите на „Софарма трейдинг“ се увеличават за полугодието до 804,4 млн. лева при 704,852 млн. лева година по-рано, или с малко над 14% на годишна база. Увеличение има по всички основни разходни пера. Разходите за външни услуги на компанията нарастват с малко над 7% на годишна база, за външни услуги – с 23,5%, за персонал – с 8,8%, за лихви – с почти 42% до 3,662 млн. лева. Дружеството отчита нетна печалба в размер на 19,41 млн. лева при 15,779 млн. лева година по-рано, или с 23% повече на годишна база. Акциите на „Софарма трейдинг“ поскъпват с почти 29% на годишна база, а пазарната капитализация достига близо 222,8 млн. лева.

През първото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове от икономиката на Европейския съюз достигат 941 млн. т или с 2,9% повече в сравнение със същия период на 2022 г., сочат данните на Евростат. Повишението на емисиите съвпада с увеличение от 1,2% на БВП на Съюза през първите три месеца на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. През първите три месеца на т. г. най-големият дял от парниковите газове се пада на домакинствата – 24%. Следват производството с 20%, снабдяване с електричество и газ с 19%, земеделие с 13% и транспорт и складова дейност с 10%. Според данните в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. намаление на емисиите има в 5 от 9 икономически сектора. Най-голям спад е отчетен при снабдяването с електричество и газ – 12,3%, докато секторът с най-голямо увеличение на емисиите е транспорт и складова дейност – 7,2%. През първото тримесечие на 2023 г. Евростат отчита намаление на емисиите в почти всички страни в ЕС. Изключение правят Ирландия, където е регистриран ръст на емисиите от 9,1%, Латвия с ръст от 7,5%, Словакия с 1,9%, Дания с 1,7%, Швеция с 1,6% и Финландия с 0,3%. Същевременно БВП на тези страни също отчита растеж. Най-голямо понижение на емисиите на парникови газове е отчетено в България – с 15,2%, следвана от Естония – с 14,7% и Словения – с 9,6%. Само шест от 21-те държави в ЕС, в които е регистрирано понижение на емисиите през първото тримесечие на 2023 г., отчитат и спад в БВП. Това са Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша. Това означава, че 15 държави в ЕС, а именно Португалия, Хърватия, Белгия, Малта, Франция, Испания, Нидерландия, Германия, Австрия, Румъния, Италия, Кипър, Гърция, Словения и България, са успели да редуцират емисиите си, докато постигат ръст на БВП.

Ролята на долара в международните разплащания чрез Swift никога не е била по-силна, съобщава Bloomberg. Данните сочат, че търговията с долари е нараснала до рекордните 46% през юли спрямо малко над една трета преди десет години. Доларът е бил водещата валута от гледна точка на брой трансакции, следван от еврото, паунда, йената и юана. Големите глобални банки използват Swift, или Общност за глобална междубанкова финансова телекомуникация, за да комуникират помежду си и да улесняват междубанкови валутни сделки. Информацията, която Swift предоставя, предлага поглед към глобалните парични потоци, откакто консорциумът започна да събира данни през 2010 г.  Макар че данните на Swift не обхващат целия валутен пазар, те подкрепят идеята, че ролята на зелената валута в международните финанси остава силна въпреки усилията за по-голяма диверсификация. Например мултинационалната банка на БРИКС (Нова банка за развитие) цели да увеличи дела на средствата, които набира в местни валути, до 30% спрямо под 20% в момента. Нарастващият дял на долара в следените от Swift трансакции до голяма степен е за сметка на еврото, което достигна върхов дял от 46% през 2012 г. Миналия месец делът на общата европейска валута в трансакциите е бил най-ниският от началото на воденето на статистика – малко под една четвърт. Данните на Swift показват още все по-честите трансакции в юани, докато китайската валута постепенно намира все по-голямо място в глобалните валутни потоци. През юли, едва за втори път в историята, над 3% от указанията, изпратени чрез Swift, са включвали юани, докато през 2010 г. те са били около 0,03%.

Поскъпването на живота поради нарастващата инфлация и негативните последици от пандемията от КОВИД-19 са причина за изпадането в крайна бедност на още 67,8 милиона души в страните от региона на Азия и Тихия океан, обяви днес Азиатската банка за развитие (АБР). Приблизително 155,2 милиона души в Азиатско-тихоокеанския регион, което се равнява на 3,9 на сто от населението му, са много бедни, оцелявайки с по-малко 2,15 долара на ден, по данни от минала година. Броят им щеше да е с 67,8 милиона по-малък, ако не бяха настъпили пандемията и галопиращата инфлация, се казва в ключов доклад на финансовата институция, която е базирана във филипинската столица Манила. Животът в много страни по света поскъпна до рекордни нива през миналата година поради руската агресия в Украйна, която предизвика сериозни проблеми при международната търговия с енергийни и хранителни продукти. Най-сериозно засегнати от тази криза са бедните хора, които са принуди да харчат повече за храни и горива. Поради това не им остават достатъчно средства за здравеопазване, за образование на децата им и за натрупване на спестявания, се посочва в доклада на Азиатската банка за развитие.