Компенсирането на небитовите потребители и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи заради високите цени на електрическата енергия ще продължи до края на декември 2023 г. Това реши правителството, като одобри програма за компенсиране за периода 1 септември 2023 - 31 декември 2023 г. Програмата надгражда предходните действащи аналогични документи, разработени и приети, за да намалят негативните последици върху бизнеса от високите енергийни цени. От нея ще се възползват всички около 633 хиляди небитови крайни клиенти на електрическа енергия, както и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за технологичните им разходи. Индикативният бюджет на програмата е в размер на близо 130 млн. лв. за всички небитови крайни клиенти на електрическа енергия и за операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи при достигане на средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "ден напред" на БНЕБ над определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за текущия регулаторен период. Средствата ще бъдат осигурени от целевите вноски, които задължените лица правят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Програмата предвижда всички небитови крайни клиенти да бъдат компенсирани изцяло за разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "ден напред" на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) за съответния месец и базовата цена от 200 лв./МВтч.

През 2022 в България са произведени мебели за 566 млн. евро или над 1.1 млрд. лв. В това число не влиза продукцията от матраци и подматрачни рамки за около 300 млн. евро годишно, съобщи проф. Васил Живков, председател на Българската камара на дървообработващата и мебелната промишленост. За сравнение - през 2021 г. производството е за 505 млн. евро (без матраци и подматрачни рамки). Това значи ръст от 12%, което обаче идва и през инфлацията при суровините. Пазарът на мебели в страната също расте. През 2017 вътрешното потребление се оценява на 214 млн. евро, през 2020 то расте с 27%, през 2021 - с 64%, а през миналата година почти се удвоява до 407 млн. евро спрямо 2017 г. Покупките на произведени в България мебели обаче спадат - при 30% от пазара през 2017 делът им се срива на 10% през 2022 г. Най-много се търсят мебели от трети страни, както и от ЕС (44%). Вносът от държави извън евросъюза бележи скок - от 26% през 2017 на 47% през 2021 г., когато Китай (внос за 88 млн. евро през 2021 г.) детронира Полша от първото място. В топ пет на държавите, от които се внасят мебели в страната, са още Турция, Германия и Италия. Най-продавани са офис мебелите, кухните и меката мебел. По данни на камарата сред топ 5 на производителите в България са "Мебели Виденов", "Мебел стил" - Търговище, "Ирим" - Русе, "Средна гора" - Стара Загора, "Тед бед" - Пловдив. Износът на мебели е за 526 млн. евро през 2022 и отбелязва 62% скок спрямо 2017 г.

Около 55 млн. са диагнозираните пациенти по света с деменция в момента. А до 2050 г. се очаква това число да се утрои до 153 милиона. С прогнозите за масово увеличение на когнитивни и психични заболявания, от Алцхаймер до депресия, на пазара за млади компании се появяват редица решения, които целят превенция, ранна диагностика и наблюдение на развитието на заболяванията. Една от тях е гръцката LANGaware, в която българският фонд за рисков капитал Eleven навярно вижда потенциал - компанията привлече капиталовложение от 1.5 млн. евро от фонда, в рунд на обща стойност от 2 млн. евро. Компанията използва изкуствен интелект, за да прогнозира и наблюдава когнитивни и психични състояния чрез анализ на езикови, гласови и речеви биомаркери. Заболяванията, които ще може да адресира включват деменция, Алцхаймер, когнитивни спадове и депресия.  Финансирането ще се концентрира в няколко основни вертикала - подобряване на технологията и продуктовите екипи, разширяване на усилията за бизнес растеж, както и интеграцията на софтуера в платформи за виртуални грижи и здравни системи в САЩ. Третият фонд на Eleven, който разполага с 60 млн. евро ресурс от ЕИФ, и има оставащи около 30 млн. за бъдещи инвестиции, ще обяви още 3 сделки до края на 2023 г., с което капиталовложенията в млади стартъпи за календарната година ще станат 11.

Професионалният футболен клуб ЦСКА обяви рекордни приходи и разходи във финансовия си отчет за 2022 г. Приходите на клуба са 29 133 000 лв. Най-голямата част са от трансфери на футболисти - 16.416 млн. лв. Другият основен източник на приходи е участието в европейските турнири, откъдето са дошли 2 459 000 лв., а клубът е отчел постъпления и от продажби на артикули, реклама, телевизионни права, карти и билети. Разходите на клуба са 31.272 млн. Клубът е на загуба от 2 753 000 лева. Най-големите разходи са 13.484 млн. за заплати. За комисиони, свързани с трансфери на футболисти, клубът е платил 4.66 млн. лв.

ББР е обявила за продан почивния дом „Ален мак“ в курорта „Чайка“ край Варна през платформата за електронни търгове към Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата Агенция за приватизация). Началната тръжна цена е над 5.7 млн. лв. без ДДС. Обявата е публикувана на 19 септември, но към момента няма регистриран кандидат-купувач. Сградата се състои от два корпуса – старо и ново крило, с обща разгъната застроена площ от 5484.10 кв.метра. Двете крила са свързани с рецепция и просторен ресторант. Комплексът разполага със 147 тройни стаи, 11 апартамента, зали за почивка, фитнес зала, бар и ресторант. Хотелът предлага също открит спортен басейн, развлекателен детски басейн с помпено помещение, бистро с бар. „Чайка“ е курортен комплекс във Варна. Плажната ивица в курорта е 3.5 км дълга и на места до 100 м широка.

„Елана Агрокредит“ АД е сключило договор за банков кредит с „Обединена българска банка“ АД (ОББ) за 6,5 млн. евро. Крайният срок за издължаването на кредита е 15 юли 2030 г. Дружеството ще ползва гратисен период по главницата до 14 октомври 2024 г., става ясно от съобщението. За този период „Елана Агрокредит“ ще плаща лихва в размер на 6,5% годишно. След изтичането на гратисния период и до издължаването на кредита дружеството ще плаща лихва за периода на действие на договора лихва, която ще се определя от тримесечния EURIBOR плюс 3,25% надбавка. Годишната лихва не трябва да пада под 3,25%. Двете страни предстои да сключат договор за лихвен суап, с който да се гарантира, че лихвеният процент по кредита и след изтичане на гратисния период няма да надвиши 6,5% годишно.

„Бианор Холдинг“ АД се мести в новата сграда на „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) в „София Тех Парк“. Дружеството със специална инвестиционна цел е подписало договор за наем с „Бианор Холдинг“ за срок от 5 години за помещения в „Синерджи Тауър“. Технологичната компания наема малко над 660 кв.м. „Бианор Холдинг“ в момента заема офис в столичния кв. „Младост“. Дружеството придоби две по-малки ИТ компании през първото полугодие и наскоро обяви още една сделка, заради което вероятно му трябва и нов офис. ФНИБ е сключило също така допълнително споразумение с Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийски Университет “Св. Климент Охридски” за още офис площи в същата сграда също за 660 кв.м. С новоотдадените площи процентът на запълняемост на „Синерджи Тауър“ възлиза на 51,63%, от които заетите офис площи възлизат на 50,22%. ФНИБ приключи с всички строителни дейности по сградата през първото полугодие на тази година. Сега се осъществяват довършителни работи и преустройства на помещенията, които са отдадени под наем. Инвестицията в сградата дотук е в размер на малко над 77 млн. лева, посочва се в междинния доклад за дейността на компанията за първата половина на 2023 г.

Консолидираният неодитиран финансов отчет на tbi за първата половина на годината показва нетна печалба в размер на 18,4 млн. евро. Приходите на tbi bank нарастват с 28% до 95 млн. евро, главно благодарение на увеличението на нетния лихвен доход с 27% и на нетните приходи от такси и комисиони с 35%. Така оперативната печалба за първото полугодие на 2023 г. достига 68 млн. евро. Увеличението на общите разходи на банката с 25% до 46 млн. евро се дължи главно на ускорения ръст на кредитния портфейл и инвестициите в нови бизнес линии (безплатната дебитна карта neon и мобилното приложение) и пазари (разрастването в Гърция).

Европейската банка за възстановяване и развитие работи по план за увеличение на капитала си, за да може да инвестира по около 1.5 млрд. евро годишно в Украйна, съобщи председателката на институцията Одил Рено-Басо. Базираната в Лондон банка за развитие обяви още през май, че възнамерява да поиска от акционерите си да качат капитала й с 5 млрд. евро до края на годината. През март Световната банка повиши на поне 411 млрд. щ. долара оценката за размера на средствата, които ще са необходими за възстановяването на Украйна след края на войната. Тази стойност надхвърля 2.6 пъти прогнозирания украински БВП за 2022-а. Предвидената инвестиционна цел от 1.5 млрд. евро годишно е с 50% по-висока от предвоенния 1 млрд. евро, посочва Рено-Басо. От началото на годината до сега ЕБВР е финансирала Киев с 1.2 млрд. евро. През 2022-а кредиторът е предоставил 1.7 млрд. евро на украинците – над една десета от общия размер на инвестициите в регионите му на дейност, и е мобилизирал други 200 млн. евро от партньорски финансови институции.

На финансовите пазари в САЩ е ясно - епохата на ниските лихвени проценти и инфлацията, която започна с финансовата криза от 2008 г., приключи. Какво следва от тук нататък е неясно... Доходността на 10-годишните съкровищни облигации се повиши с 6,9 базисни пункта до 4,641% в понеделник, доближавайки най-високото си ниво от 16 октомври 2007 г. Доходностите вече се търгуват на най-високите си нива от 16 години. Зад този ход стои залог, че дезинфлационните сили, срещу които Федералният резерв се бори с политиката си за лесни пари след финансовата криза, са намалели, според инвеститорите и редовно актуализирания модел на Фед в Ню Йорк, базиран на доходността. И докато инвеститорите и експертите продължават да спорят колко още и дали изобщо, ще видим още повишения на лихвите от страна на Фед, лихвите по американските държавни облигации регистрираха нови рекордни от много години насам стойности. А това доведе до изключително силно поевтиняавене на американските дългови книжа. И сега, въпросът е - колко още ще се повишат и докъде могат да стигнат нивата на лихвите по 10-годишните облигации? И тук новините не са особено добри, поне въз основа на мнението на мнозинството пазарни анализатори. Главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase & Co. Джейми Даймън наскоро предупреди, че инвеститорите и широката общественост не са подготвени лихвените проценти да стигнат до 7%. Той намекна, че може би ще видим още ръст на лихвите. Не всички експерти обаче, са обеденине от идеята, че Фед ще поддържа високи лихви за дълъг период от време, или вярват, че лихвите по държавните ценни книжа ще продължат да се повишават още значително, от тук нататък. Ето една причина, поради която инвеститорите могат да обмислят да заложат на възстановяване на пазара на облигации: ако цените продължат да падат, а доходността продължи да расте, това може да предизвика финансова катастрофа. Поне това каза един топ стратег на J.P. Morgan Asset Management по време на интервю за "Блумбърг". Като се има предвид несигурността около това как икономиката на САЩ може да реагира на рязко по-високите лихвени проценти, Дейвид Лебовиц, глобален пазарен стратег в J.P. Morgan Asset Management, каза, че може да се очаква доходността на облигациите да се понижи, а не да се повиши. Ако доходността продължи да се покачва, в крайна сметка Федералният резерв вероятно ще бъде принуден да намали лихвите, каза Лебовиц. Тук обаче той предложи уточнение, че би било глупаво да се очаква централната банка да намали разходите по заемите, освен ако няма конкретна мотивация да го направи. "Ако лихвените проценти продължат да се покачват по същия начин, в крайна сметка ще има финансов инцидент, в крайна сметка нещо ще се счупи и това ще накара Фед да се движи в другата посока", каза той. Въпреки че акциите се сринаха през септември, като S&P 500 регистрира най-лошото си месечно представяне за годината, фактът, че акциите остават сравнително силни, няма смисъл за Лебовиц. Някои от най-големите пазарни умове на JPMorgan очакват покачването на доходността най-накрая да достигне своя връх през четвъртото тримесечие, преди да падне. Повишаването на доходността на облигациите вече помогна за фалита на Silicon Valley Bank и други кредитори в САЩ по-рано тази година. Притесненията, че покачващите се доходности могат да предизвикат още по-широко разпространени проблеми, се появиха отново, тъй като дългосрочните доходности се повишиха през септември. Доходността на 30-годишните съкровищни облигации се повиши с 85,6 базисни пункта през тримесечието, завършващо през септември - най-голямото му повишение за което и да е тримесечие от 2009 г. насам, според пазарните данни на Dow Jones. Цените на облигациите се движат обратно на доходността, като падат с нарастването на доходността и обратно. Нереализираните загуби от инвестиционни ценни книжа, държани от банки в САЩ, възлизат на 558 милиарда долара към 30 юни, според тримесечни данни, публикувани от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите. Този брой всъщност е по-нисък от пика от третото тримесечие на 2022 г., до голяма степен защото много банки са са избрали да не реинвестират постъпленията от падежиращи облигации, според доклад в The Wall Street Journal. Въпреки това, тъй като доходността се повиши през лятото, мнозина очакват нереализираните загуби да са се увеличили. "Влязохме в нова ера тук", каза Грег Уайтли, портфолио мениджър в DoubleLine, цитиран от финансовото издание Ройтерс. "Няма да е въпрос на борба за покачване на инфлацията. Ще работим, за да я задържим ниска." Тази важна промяна в перспективите за лихвите има дълбоки последици за политиката, бизнеса и хората. Докато по-високите лихвени проценти са добра новина за спестителите, предприятията и потребителите са свикнали да не плащат нищо за пари през последните 15 години. Приспособяването към среда с по-високи за по-дългосрочни проценти може да бъде болезнено, изразяващо се в провалени бизнес модели и недостъпни домове и коли за американците. Това също може да принуди Фед да продължи да повишава лихвените проценти до точката, в която нещо отново се счупи, както направиха три регионални банки в САЩ през март. Президентът на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари написа миналата седмица, че ако икономиката е в равновесие на високо налягане, Федералният резерв ще "трябва да повиши допълнително лихвените проценти, потенциално значително по-високи, за да върне инфлацията обратно към нашата цел". Пазарен модел на Фед, който разделя 10-годишната доходност на държавните облигации на компоненти, предоставя допълнителна представа за мисленето на инвеститорите. През последните дни един компонент на доходността - мярка за обезщетението, което инвеститорите изискват, за да дават пари в дългосрочен план - стана положителна за първи път от юни 2021 г., според модела на Adrian, Crump and Moench (ACM). Това увеличение на срочната премия, която прекара голяма част от последното десетилетие под нулата, отразява високи нива на несигурност относно икономическите перспективи и паричната политика, казаха инвеститорите. В същото време вторият компонент на доходността в модела - това, което пазарното ценообразуване предполага, че краткосрочните лихвени проценти ще бъдат след 10 години - също се повиши бързо през последните месеци, достигайки около 4,5%. Това показва, че инвеститорите вярват, че процентът на фондовете на Фед, който в момента е в диапазона 5,25%-5,50%, няма да падне много през следващите години. Прогнозата за по-висок лихвен процент се връща към срочната премия, която беше поддържана ниска отчасти защото Фед стана масов купувач на облигации, за да стимулира икономиката, след като вече не можеше да намали лихвените проценти, тъй като те вече бяха на нула. По-високите лихвени проценти в бъдеще биха означавали, че Фед ще има повече място за коригиране на политиката само чрез промени в лихвените проценти, като някои инвеститори вярват, че политиците ще оттеглят количественото облекчаване като политически инструмент. Федералният резерв продава облигации, които е купил, бавно свивайки баланса си. По-високият краткосрочен лихвен процент също отразява убеждението, че структурните промени - от деглобализация към по-ниска производителност и застаряващо население - са повишили неуловим теоретичен лихвен процент, при който растежът нито се ускорява, нито забавя, докато има пълна заетост със стабилни цени . Нарича се неутрална ставка". Докато пазарът изглежда уверен в своята вяра в края на ерата на нулевите лихвени проценти, това е далеч по-малко ясно за вероятния действителен път на икономиката.

Южна Азия ще бъде най-бързо развиващият се регион от развиващите се страни през следващите няколко години, се казва в актуализираната прогноза на Световната банка за развитието на тази част от света.Международният финансова организация подобри прогнозата си за растежа на БВП на Южна Азия за 2023 г. до 5,8% от 5,6%, очаквани през април. Въпреки това очакванията за следващата година за региона, който включва Индия, Пакистан, Бангладеш, Бутан, Непал, Малдивите и Шри Ланка, бяха намалени до 5,6% от 5,9%. През 2025 г. се очаква икономически растеж от 5,6%. Световната банка също така преразгледа прогнозата за растежа на БВП на Индия през фискалната година 2022/2023 до 7,2% от 6,9% през април и запази прогнозата си за 12-те месеца, завършващи през март 2024 г., на 6,3%. През фискалната 2024/2025 г. индийската икономика ще ускори растежа си до 6,4%, прогнозират експертите на банката. "Въпреки забавянето на следпандемичното възстановяване на индийската икономика, се очаква тя да продължи да расте с по-бързи темпове от други големи нововъзникващи пазари и икономики", се казва в доклада. В същото време отрицателното въздействие на затягането на паричната политика върху вътрешното търсене вероятно ще достигне връх през следващата година. Но ниското ниво на външен дълг на Индия и стабилната позиция на представителите на финансовия и корпоративния сектор ще изгладят ефекта от охлаждането на глобалното търсене и нарастващи лихви, пише още в доклада инскитуцията. По-рано Световната банка понижи прогнозата си за ръста на БВП на Китай през 2024 г. до 4,4% от 4,8%, очаквани през април. Прогнозата за икономически растеж за текущата година е запазена на 5,1%. Според прогнозите на Световната банка растежът в развиващите се страни от Източна Азия и Тихоокеанския регион ще бъде 5% през 2023 г. и 4,5% през следващата година. Преди това се очакваше увеличение от съответно 5,1% и 4,8%.