Общо 2.16 млрд. лева .е финансовата помощ за земеделския сектор в България през 2023 г - европейски и национални средства, по всички схеми и мерки за подпомагане на селското стопанство към началото на месец септември. В тази сума не са включени 736 млн. лв. директни субсидии за площ (т.нар. СЕПП) от Кампания 2022, които вече са изплатени в края на миналата година. С тях директното подпомагане (европейско с национално доплащане) за сектора надхвърля 1.62 млрд. лв., а другите мерки с държавно финансиране надхвърлят 1 млрд. лв тази година. Аналогична сума на площ (може и по-малка) ще се изплати и в края на тази година. Годишно към местните земеделци се насочват над 2.5 млрд. лв, от които над 2/3 от средствата, или 1.43 млрд. лв., са изплатени до септември, а до края на годината ще бъдат преведени още над 722 млн. лв. Средствата за 2023 г. (без изплатените през есента на 2022 помощи за единица площ) са разпределени 2 към 1 в полза на сектор "Растениевъдство" -1.33 млрд. лв., спрямо "Животновъдство" - 626 млн. лв. Разликите при директните плащания са най-големи, тъй като основните плащания са за единица обработвана/използвана площ. Зърнено-маслодайните стопанства са пословично облагодетествани по тази линия. Но тази година те също получават и общо над 200 млн. лв. по линия и на другите плащания - това например е двойно повече от сектор "Плодове" и четири пъти повече от сектор "Зеленчуци". За зърнения сектор е и най-голямата подкрепа по линия на пазарните мерки, при тях отива и най-голяма сума от държавните помощи - 116 млн. лв. към 1 септември. 

Държавният фонд "Земеделие" е изплатил 65,5 милиона лева от извънредната финансова помощ на 11 550 производители на слънчоглед. Половината от парите са осигурени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието за подпомагане на земеделските стопани, а другата половина е национално финансиране. Целта е стопаните, пострадали от засиления внос на земеделски продукти от Украйна, да бъдат компенсирани.

40 млн. лева собствени средства ще вложи "Пристанище Варна" за модернизацията на терминалите си през следващите три години, съобщи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД Ивайло Гавраилов. С инвестицията ще бъде подобрена материалната база в пристанищата "Варна - Изток" и "Варна - Запад". Във "Варна-Изток" ще бъдат изградени складове от затворен тип - силози със съответните ленти, за да се избегне запрашването и за да могат да се товарят корабите по съвременен начин. За пристанище "Варна - Запад" ще бъдат променени технологичните процеси за обработка на зърно. Лицензирани са пет силоза за приемане на товари под митнически контрол, което ще позволи приемане на транзитно зърно, каза още директорът на порта, като изрази очаквания да бъдат постигнати сериозни норми на товарене на кораби.

Екипът на Kaufland България в София ще се увеличи със 140 души до края на годината. Разширението е свързано с обезпечаване работата на двата нови хипермаркета на веригата, които предстои да отворят врати в следващите месеци в столичните квартали „Манастирски ливади“ и „Люлин“. Общата инвестиция на компанията в двата магазина надвишава 90 млн. лeва. С разкриването на новите работни места, екипът на Kaufland в страната ще достигне общо 7 000 души, разпределени в трите структури на компанията – Централен офис, Централен склад и филиална мрежа. Kaufland България е лидер в сектора на търговията у нас с годишен оборот от близо 1,9 млрд. лв.

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е постъпило уведомление от фармацевтичната компания Софарма Трейдинг за плановете да придобие дружества за търговия на едро и дребно с лекарствени продукти - "Аптека - Любка Георгиева" ЕООД и "Роял Фармаси" ЕООД, "Фарма-24" ЕООД и "Пинбау" ЕООД. Наскоро стана ясно, че най-голямата компания по приходи в сектор "Фармация" в България е постигнала споразумение и съгласие за придобиване на 9 аптеки от веригата "Роял Фармаси". Те се намират в района на София, Перник, Дупница и Радомир, като плановете на компанията предвиждат след приключване на сделката да бъдат присъединени към семейството на SOpharmacy. Повече от 15 години Софарма Трейдинг заема лидерски позиции на фармацевтичния пазар в България. От 2015 г. компанията развива и собствена ритейл концепция SOpharmacy. Към момента под бранда SOpharmacy оперират над 200 аптеки в повече от 40 града в страната Роял Фармаси има операции на аптечния пазар в България повече от 10 години, като към момента обединява 11 обекта в градовете София, Перник, Дупница и Радомир. Предстои произнасяне по сделката от страна на Комисията за защита на конкуренцията. В месеците до юридическото ѝ приключване, двете вериги ще продължат да се управляват самостоятелно.

Съоснователят и ръководител на американския офис на „Шелли груп“ (с предишно наименование „Алтерко“) Светлин Тодоров е продал на германски инвеститори част от акциите си в компанията. Тодоров е продал извън регулиран пазар около 2% от капитала на дружеството, или общо 361 500 акции, на цена от 19 евро на акция (малко над 37 лева по централния обменен курс на БНБ). Общата стойност на сделката възлиза на почти 6,87 млн. евро (над 13,4 млн. лева). След продажбата делът на Тодоров в „Шелли груп“ достига 30,39% (5 485 620 броя акции), т.е. той остава основен акционер в компанията.

Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ е създаден преди 62 години като държавен завод, а през 2000 г. е приватизиран през юли 2000 г. от работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000", което купува 80% от предприятието срещу 14.6 млн. долара и ангажимент да направи инвестициите (по-късно придобива и остатъчния държавен дял). Един от малкото добри примери за успешна приватизация от работническо-мениджърско дружество (РМД), Днес КЦМ произвежда около 150 хил. тона цинк и олово общо, както и по-малки количества други метали, които се съдържат в суровините. Заетите са над 1400 души, а общо в "Холдинг КЦМ 2000", който включва също минни и други дружества на групата, работят повече от 3000 души. Това, което отличава КЦМ от другите производители на метали, е, че реално има три завода на една площадка - за олово, за цинк и за благородни метали, като последният е по-малко известен и преработва вторичен продукт от оловното производство, както и ювелирен скрап. Заводът има много високо ниво на оползотворяване на вторичен ресурс - почти 30% са вторичните суровини в цинковото производство, основно отпадъци от стоманената индустрия, а в оловното производство при отделни кампании влагането на вторични суровини достига 50%. Голяма част от вторичните оловни суровини идват от изградения през 2007 г. завод за преработка на акумулатори като част от усилията на компанията да навлезе по-широко в рециклирането. На практика КЦМ успява да оползотвори 100% от акумулаторите. Освен че включва оловото в производството си, компанията има технология и за компресиране на остатъчната пластмаса. Така от нея се получава продукт, който може да се използва например като основа за паната, които преграждат строителните обекти.

Ръстът на отпуснатите кредити на компаниите в еврозоната е бил най-нисък от почти осем години насам през август – поредното доказателство, че агресивният възходящ лихвен цикъл на Европейската централна банка потиска икономическата активност. Заемите за корпоративния сектор на блока на еврото са нараснали само с 0.6% спрямо същия период на миналата година срещу 2.2% ръст през юли, информира в официално изявление ЕЦБ на 27 септември. Кредитирането на домакинствата се е забавило до 1% от 1.3% през юли. Паричните стратези на еврозоната следят внимателно тези и подобни на тях данни, за да оценят въздействието на увеличените с 450 базови пункта лихвени проценти на общността от юли 2022-а насам. Европейските централни банкери очакват стагнация на 20-членния блок през третото тримесечие, въпреки че бизнес-анализите показват спад в частния сектор.

Ню Йорк с лекота запазва мястото си на глобален топ финансов център, а Лондон удържа второто място в остра битка със Сингапур и Хонконг, според Индекса на глобалните финансови центрове, разпространен от Ройтерс. Ню Йорк, който измести Лондон от върха през септември 2018 г., оглавява класацията със 763 пункта, базирани върху 147 фактора, събрани от 121 институции, сред които Световната банка, ООН и ОИСР. Лондон леко съкращава изоставането си и получава 744 пункта, което носи известно облекчение след прогнозите, че заради Брекзит британската столица ще загуби позицията си на глобален финансов център и поради факта, че немалко компании през последните години го напуснаха. Сингапур със своите 742 пункта обаче вече "диша във врата" на Лондон, а Хонконг е едва на пункт след него, което предвещава люта битка за второто място. Индексът се прави на всеки шест месеца от базирания в Лондон мозъчен тръст "Зет/Йен" (Z/Yen) и Китайския институт за развитие. Проучването показва, че американските финансови центрове се представят добре и пет от тях се намират в глобалния топ 10.

Индонезийските власти забраниха използването на социалните мрежи като платформа за продажба на стоки и услуги и ще продължат да работят за регулиране на електронната търговия, за да защитят интересите на местните компании, съобщава американският тв канал CNBC. Няколко дни по-рано президентът Джоко Видодо каза, че конкуренцията от страна на социалните мрежи, които позволяват закупуването на много различни, включително чуждестранни стоки, се отразява негативно на продажбите на микро, малки и средни предприятия в Индонезия. Забраната, наложена от властите, ще бъде положително развитие за местните компании, специализирани в електронната търговия, както и за сингапурската Shopee, един от водещите играчи в сферата на онлайн търговията в региона, смятат анализаторите на Citi. Очаква се новите ограничения да засегнат най-тежко TikTok. Аудиторията на платформата в страната е 113 милиона потребители, само малко по-ниска от основния американски пазар (116,5 милиона потребители). Компанията уважава местните закони и се надява, че при приемането на обявените правила ще бъде отчетено тяхното въздействие върху способността на повече от 6 милиона продавачи, използващи TikTok Shop, да осигурят препитанието си, подчертават от администрацията на социалната мрежа. През юни изпълнителният директор Шоу Цзи Чу обяви, че TikTok иска да инвестира милиарди долари в Индонезия и Югоизточна Азия като цяло през следващите няколко години.