Икономиката на България ще нарасне с 1,7 на сто през тази година, показва ноемврийският преглед на световната икономика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Новата оценка е по-ниска с 0,2 проценти пункта, спрямо тази от юни, когато ОИСР предвиждаше ръст за настоящата година от 1,9 на сто. За 2024 г ОИСР ревизира надолу прогнозата си за ръста на БВП у нас, като за предстоящата година вече очаква икономиката да нарасне с 2,8 на сто, вместо с 3,2 на сто. Международната организация, представляваща развитите икономики и тези спазващи нейните принципи, даде и първа оценка за 2025 г., като в нея е посочено, че БВП ще нарасне с 3 на сто спрямо 2024 г. Инфлацията през 2023 г. е висока, но се очаква да се понижи през 2024 г. По-конкретно от ОИСР очакват инфлация от 9,5 на сто през тази година, 4,5 на сто през 2024 г. и 3,1 на сто през 2025 г. За сравнение през 2024 г. МВФ очаква българската икономика да нарасне с 3,2 на сто, докато през април залагаше на увеличение с 3,5 на сто. Европейската комисия обяви на 15 ноември, че очаква БВП у нас да се увеличи с 2 на сто през 2023 г. и с 1,8 на сто за 2024 г.

Лихвите по депозити вече са двойни, в сравнение с година назад. Ако през октомври средната лихва по депозити на граждани е била 0,37%, то през същия месец на тази вече е 0,70%, показват данните на БНБ. Само за месец, октомври спрямо септември лихвата по влогове в лева се повишава с 0,07 %., а по тези в евро - с 0,08 % . до 1,12%. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нивата си от 0,01%, а по влогове, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро, се запазват съответно на 0,10% и 0,15%. За 10-те месеца на 2023 г. новите ипотечни и потребителски заеми са общо малко над 4 млрд. лв. Всъщност през тази година спестеното от българите в банките е само със 700 млн. повече от взетите нови кредити. Само тези за имоти са 2,4 млрд. лв, а до края на годината се очаква да стигнат невижданите 3 млрд. Банките продължават да кредитират до 85% от стойността на жилищата в големите градове и до 75-80% в по-малките населени места. Като брой новоотпуснатите жилищни кредити обаче намаляват с 2%. Кредитите за фирмите обаче поскъпват, като лихвата за тези до 1 млн. евро се вдига с 0,02 процентни пункта до 4,11%, а по тези над 1 млн. евро се понижава с 0,09 пункта до 4,48%. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, спада с 0,18 пункта до 5,20%, а по кредитите над 1 млн. евро - с 0,46 пункта до 5,76%.

В София завърши вторият за тази година основен квалификационен REFA-курс, за обучение на специалисти, по оптимизация на работни системи и процеси, организиран от БИК Капиталов пазар ЕООД. В курса участваха представители на водещи в своите сектори предприятия от България: Евро Геймс Технолоджи ООД, Пентакс Медикъл България ЕООД, Ингилиз груп ЕООД, Либхер - Конкрийт Технолоджи Марица ЕООД, Пирин-Текс Продакшън ЕООД, Ате Пласт ООД и KE Elektronik Mazedonien (Македония). Успешно завършилите обучението получиха международно признат сертификат от РЕФА-Германия. Следващият курс ще се проведе в София от 11 март 2024 г. За повече информация - на адрес: http://www.refa.bia-bg.com/index.php.

Около 200 млн. долара е размерът на финансирането, което успяват да привлекат българските проптех-компании ("внедряване на технологии в индустрията на недвижимите имоти") през последните 5 години, по данни от Bulgarian Proptech Mapping Report 2023. На българския пазар работят 45 компании през последните 10 години, от които близо половината (42%) развиват дейността си на международния пазар, докато останалите работят изцяло в България. Най-успешните компании насочват дейността си към улесняване на транзакциите с недвижими имоти, създаване на различни софтуерни решения за по-ефективна хибридна работа в офисите, използване на биометрични данни за контрол, базирани устройства за създаване и управление на умни домове, т.нар. интернет на нещата (IoT). Най-голямата компания в сектора у нас е "Шели" (Shelly). Тя е публична и се оценява на 412 милиона долара. Работи предимно на чуждия пазар, като изнася "умните" си джаджи в над 60 страни по света. Втора позиция заема "Офис Ер Ен Ди" (OfficeRnD), която се оценява на 81 милиона долара. Тя е привлякла инвестиции в размер на 15 милиона долара. Развива дейността си на пазарите в България, Австралия, САЩ, Великобритания. Компанията разработва софтуер за управление на споделени пространства. Трета по пазарна оценка е "Ампеко" (Ampeco)със 71.5 милиона долара. Компанията е привлякла 16 милиона долара инвестиции. Работи в над 45 страни по света. Четвъртата позиция се заема от "Пропи" (Propy), която е оценена на 30 млн. долара, но е привлякла най-голямото финансиране от над 18.2 млн. долара. Компанията развива своята дейност в САЩ. Петицата се затваря от публичната компания "Биодит" (Biodit), която е оценена на 10.75 милиона долара. Тя развива дейността си в страните от ЕС.

Българската банка за развитие информира за насрочен търг с тайно наддаване в производството по несъстоятелност на Спарки Елтос АД на обособена част от производственото предприятие на дружеството в гр. Ловеч. Търгът ще се проведе на 15.12.2023 г. Обект на продажбата ще бъдат: поземлен имот в Източна промишлена зона на гр. Ловеч с площ 76,97 дка, включващ сгради с производствено и складово предназначение; поземлен имот в Източна промишлена зона на гр. Ловеч с площ 40,84 дка, включващ сгради с производствено и складово предназначение; ДМА в обособената част от предприятието. Общата начална цена за продажбата на движимото и недвижимо имущество е 30 000 450 лв.

Върховният административен съд (ВАС) е постановил окончателно, че драгалевският лифт трябва да бъде ремонтиран от собственика му "Въжени линии". Решението на административния съд беше обжалвано от "Въжени линии" пред ВАС. Дружеството "Въжени линии" е собственост на "Витоша ски". Заповедта за ремонт и възстановяване на драгалевския лифт беше издадена от главния архитект на София Здравко Здравков през април 2021 г., която заповед беше обжалвана в съда от "Въжени линии". От дружеството настояват, че от години правели опити да модернизират съоръженията на Витоша, но основното препятствие за това бил приетият през 2012 г. Закон за горите, който според тях блокирал инвестициите в зимна инфраструктура. Драгалевският лифт е построен през 1956 г. и до момента няма одобрение от от столичната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), което правело невъзможно внасянето на проекта за одобряване от общината и издаване на разрешение за строеж.

„Българска фондова борса“ АД печели 5,5 млн. лв. от лихви по разплащателните си сметки за деветмесечието на 2023 г. на консолидирана база, спрямо едва 3 хил. лв. за същия период на 2022 г. Паричните средства по разплащателни сметки на „Българска фондова борса“ АД са за 159 млн. лв. към 30 септември 2023 г., отделно има и други инструменти. Това са средства по сделките на търгуващите с електроенергия на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД, която е собственост на фондовата ни борса. В резултат от тези нови 5,5 млн. лв. консолидираната печалба след данъци на БФБ се увеличава с 4 млн. лв. - от 5,3 млн. лв. за деветмесечието на 2022 г. до 9,3 млн.лв. за деветмесечието на 2023 г. 438 хил. лв. вповече са данъците върху печалбата, а 1,18 млн.лв. е ръстът на разходите за дейността, на възнагражденията с 470 хил. лв. и на външните услуги с 647 хил. лв. Приходите от услуги на „БФБ“ АД на консолидирана база почти не се увеличават. Достигат 13,05 млн. лв. за януари-септември 2023 г., спрямо 12,9 млн. лв. за същия период на миналата година или ръст със 166 хил. лв. Само приходите от услуги на БФБ растат с 267 хил. лв., а на БНЕБ намаляват със 101 хил. лв. БФБ в своя отчет губи около 472 хил. лв., ако не беше получила 2,13 млн.лв. дивидент от БНЕБ, с който излиза на печалба. Затова само при БНЕБ печалбата преди данъци е 11 млн. лв.

Гърция ще изплати предсрочно 5,3 млрд. евро от средствата, които дължи на страните от еврозоната, които получи в рамките на първия спасителен заем, предаде Ройтерс. Южната ни съседка се надява да повтори този ход и през 2024 г. Еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) отпуснаха на Гърция повече от 260 млрд. евро по време на гръцката дългова криза, която започна в края на 2009 г. и продължи десетилетие. Средствата бяха предоставени с изискването за строги мерки за икономии. Третият пакет финансова помощ за страната приключи през 2018 г. Плащането засяга заеми с падеж през 2024 и 2025 г. Гърция повиши кредитния си рейтинг Гърция наскоро възстанови инвестиционния си кредитен рейтинг, след като в продължение на 13 години беше с рейтинг "боклук". Миналата година страната изплати докрай с две години по-рано дългове към Международния валутен фонд (МВФ) на обща стойност 28 милиарда евро, предоставени между 2010 и 2014 г. Гърция също така изплати предсрочно и 2,7 млрд. евро на страните от еврозоната. Страните от еврозоната отпуснаха на Гърция 53 млрд. евро като двустранни заеми по т.нар. Гръцки кредитен механизъм (GLF) с краен срок до 2041 г. С планираното плащане през декември Гърция ще е изплатила общо около 13 млрд. евро. Откакто излезе от спасителната програма през 2018 г., Гърция започна да разчита само на облигационните пазари, за да покрие нуждите си от заеми. Тя планира да заеме около 7 млрд. евро през следващата година. Гръцката икономика е със силен растеж Страната разполага с ликвиден буфер от над 35 млрд. евро, дължащ се на по-високите от очакваното данъчни приходи, силния растеж и първичните излишъци. Гърция прогнозира, че икономическият й растеж ще достигне 2,9 процента през 2024 г., след като тази година икономиката й нарасне с 2,4 процента, което е над два пъти повече от средното за еврозоната.

По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) бедствията са причинили производствени загуби в културите и добитъка, оценени на 3,8 трилиона долара между 1991 г. и 2021 г., което съответства на средна загуба от 123 милиарда долара годишно, или 5 процента от годишния световен селскостопански БВП. Азия има най-голяма загуба, , следвана от Америка, Европа, Африка и Океания. Въпреки че Азия има най-високите загуби в абсолютно изражение, те имат сравнително малко въздействие предвид мащаба на нейното производство. За разлика от тях Африка, Северна и Южна Америка и Европа изглеждат по-засегнати пропорционално на техния селскостопански сектор. Световната оценка на разходите за здравословна диета през 2021 г. е 3,66 паритета на покупателната способност долара на човек на ден, което е с 4,3 процента повече в сравнение с 2020 г. Цената на здравословното хранене се е увеличила с повече от 5 процента във всички региони с изключение на Северна Америка и Европа между 2020 г. и 2021 г., което отразява нарастването на инфлацията на храните. Повече от 3,1 милиарда души в света, или 42 процента, не са били в състояние да си позволят здравословно хранене през 2021 г. Глобалната добавена стойност, генерирана от селското, горското стопанство и риболова, е нараснала с 84 процента в реално изражение между 2000 г. и 2021 г., достигайки 3,7 трилиона долара през 2021 г. Като се има предвид нейният размер, Азия е основният участник в глобалната добавена стойност на селското, горското стопанство и риболова с 65 процента от общото за света през 2021 г. В селското стопанство са били заети около 873 милиона души през 2021 г. или 27 процента от световната работна сила, в сравнение с 1027 милиона или 40 процента през 2000 г.     Световното използване на пестициди се е увеличило с 62 процента между 2000 г. и 2021 г., като Америка представлява половината от употребата през 2021 г. От 2000 г. до 2021 г. производството на първични култури е нараснало с 54 процента, достигайки 9,5 милиарда тона. Четири култури (захарна тръстика, царевица, пшеница и ориз) представляват половината от общия брой. Зърнените култури са най-търгуваната стока по отношение на количеството през 2021 г.: Северна и Южна Америка и Европа са най-големите износители, а Азия е най-големият вносител. С малко по-малко от една трета от общия брой, зърнените култури са основната група първични култури, произведени през 2021 г., следвани от захарните култури (22 процента), зеленчуците и маслодайните култури (по 12 процента). Емисиите на парникови газове от хранително-вкусовите системи са нараснали с 10 процента между 2000 г. и 2021 г. Емисиите от фермите представляват почти половината от тях.

Добивът на петрол в големите находища в Казахстан е намалял с 56% поради ограниченията върху приема на петрол в Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC). "В момента в големите находища в страната спадът в производството е 56%. Министерството на енергетиката на Република Казахстан няма данни за колко време ситуацията може да се нормализира. В близко бъдеще намаляването и корекцията на производството ще остане на сегашните нива“, каза съветникът на министъра на енергетиката на Казахстан Шингис Илясов. Спадът от 56% означава намаляване на производството от обичайното ниво от 172 000 тона. Според него това е засегнало най-големите находища в страната като Тенгиз, Кашаган и Карачаганак, които се разработват от Tengizchevroil, North Caspian Operating Company и Karachaganak Petroleum Operating. Консорциумът е спрял доставките на петрол от морския терминал край Новоросийск поради бурята. В тази връзка петролът се получава от товародателите на намалени цени. CPC е тръбопроводна система, свързваща Казахстан с морско пристанище близо до Новоросийск, където петролът се товари на танкери за изпращане до световните пазари. Дължината на тръбопровода, свързващ петролните полета на Западен Казахстан с морския терминал в Новоросийск, е 1511 км. Морският терминал на CPC е оборудван с дистанционни котвени съоръжения, които позволяват безопасно товарене на танкери на значително разстояние от брега, включително при неблагоприятни метеорологични условия. fakti.bg