През 2022 г. млекопреработвателните предприятия в България са преработени 690 449 хил. литра мляко, от които 667 141 хил. литра е българското и малко над 23 хил. литра - вносното. Общият внос не само на сурово мляко, но и на млечни продукти в България се е покачило с 25,6 хил. тона, или 27,5% на годишна база и това се дължи главно на повишените доставки на неконцентрирани мляко и сметана с 21,3 хил. тона. Количествата внесени неконцентрирани млека и сметана за седемте месеца на 2023 г. в сравнение със същия период през 2022 г. нарастват с 54,4%, или цели 60,4 хил. тона, при 9,5% по-ниска средна вносна цена. В рамките на седемте месеца на 2023 г. в страната са внесени 39,1 хил. тона неконцентрирани мляко и сметана с масленост до 6%, които не са в директни опаковки за крайно потребление (с 15,9 хил. тона повече на годишна база). Количествата са доставени предимно от Унгария, Румъния, Полша и Нидерландия. Общият внос на суровина и на млечни продукти, внесени към края на юли тази година се увеличава както от държави членки на ЕС - с 27,8%, така и от трети страни - с 22,7%. Основни доставчици за страната на мляко и млечни продукти от ЕС за периода са Румъния (26,1 хил. тона), Унгария (21,7 хил. тона), Полша (17,3 хил. тона), Германия (16,2 хил. тона) и Нидерландия (8,7 хил. тона), а от страните извън Съюза - Сърбия (4,6 хил. тона) и Украйна (1,4 хил. тона). Предварителните данни за периода януари - август 2023 г. при преработката суровина от мандрите показват увеличение на общо преработеното мляко с 6,3% спрямо същия период на 2022 г., до 499 978 хил. литра.

Броят на кредитите на нефинансовите, финансовите предприятия, домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) към края на третото тримесечие на годината нараства на годишна база с 0,9 процента, а общият им размер - с 11,3 процента, съобщават от Българската народна банка (БНБ). Кредитите на нефинансовите предприятия в края на третото тримесечие са 150 000 броя, като намаляват на годишна база с 0,1 процента. Размерът им е 43,686 млрд. лева - ръст със 7,2 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора намалява с 1,1 процента, а размерът им се увеличава с 1,5 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на кредитите за сектора са търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (28,5 процента), преработваща промишленост (21,4 процента) и операции с недвижими имоти (10,4 процента). Към края на септември в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 75 процента. Кредитите на финансовите предприятия в края на третото тримесечие са 989 броя, като нарастват на годишна база с 1,9 процента. Размерът им е 7,372 млрд. лева, като те нарастват с 25,2 процента на годишна база.

Оборотът на Българска фондова борса (БФБ) бележи понижение за периода от януари до октомври 2023 г. в размер на 16.78% спрямо същия период на миналата година. Общият оборот само за месец октомври е 81,26 млн. лв. и се понижава с почти 50% спрямо предходния месец септември, когато достигна 161,19 млн. лв., и спада с 16.78% на годишна база. Реализирани са общо 5 424 сделки, които са с 15.75% по-малко спрямо предходния месец септември и с 36.28 на сто по-малко на годишна база, спрямо октомври 2022 година. Българският бенчмарк SOFIX – 747.00 пункта, като спада с 1.16% спрямо предходния месец септември и нараства с 24.19% на годишна база спрямо октомври 2022 година. Широкият BGBX 40 – 117.27 пункта, като се понижава с 0.81% спрямо предходния месец септември и се повишава с 12.92% на годишна база, спрямо октомври 2022 година; Равно претегленият BGTR 30 – 785.78 пункта, като губи 0.27% спрямо предходния месец септември и нараства със 7.46% на годишна база, спрямо октомври 2022 година; Секторният BG REIT – 189.72 пункта, като спада с 0.33% спрямо предходния месец септември и се повишава с 3.58% на годишна база спрямо октомври 2022 година; Индексът за развитие beamX – 98.99 пункта, като нараства с 1.12%, а данни на годишна база спрямо октомври 2022 година липсват, тъй като измерителят се изчислява от 18 септември 2023 година.

Приходите на АЕЦ "Козлодуй" са се сринали с 60% за първите 9 месеца на годината на годишна база - от над 5 млрд. лв. до под 2 млрд. Печалбата също е намаляла драстично - от 1.37 млрд. лв. на 519 млн.лв. Продажните цени на електроенергията се понижиха в пъти спрямо 2022 г., а освен това самото дружество не функционира 100%, след като месеци наред блоковете работеха с намалени мощности по различни причини. Фактор е и увеличеният дял на АЕЦ-а в осигуряването на енергия за регулирания пазар, където цените са по-ниски (количествата са увеличени с 30%), което води до по-малко възможности за борсови сделки. Заради продължаващите плащания към държавата с близо 350 млн. лв. са по-малко наличните парични средства в АЕЦ "Козлодуй" към края на периода спрямо същия момент на 2022 г. Неразпределената печалба е 435 млн. лв. и реално намалява с 365 млн. лв. от началото на годината, след като централата изплати въпросната сума като дивидент към държавата.

Новият строителен хипермаркет на бул. "Цариградско шосе" в Пловдив предвижда търговски площи от близо 5 декара, в непосредствена близост до "Кауфланд". Имотът е с обща площ от близо 14 000 квадратни метра. Сградата ще има два надземни етажа и един подземен паркинг. Инвестиционното намерение предвижда търговски площи от близо 5 000 квадратни метра, които ще осигурят практичност и удобство за клиентите. Разгърнатата застроена площ на сградата ще бъде около 8000 кв. метра. Инвеститор е българската фирма "Господинови Строймаркет" ООД. Това е първият по рода си обект за компанията, която вече има магазини в София, Варна, Шумен и Добрич. Проектант на сградата е "ИПА" ЕООД. Очаква се реализацията да отнеме малко повече от година. Източник: Plovdiv24.bg

"София Мел" откри нова мултифункционална зала, която се състои от две части - кухненска и конферентна, съобщиха от компанията. Помещението разполага с мултимедийно оборудване и гъвкав капацитет, който позволява посрещане на различен брой хора - до 90 души в секцията за конференции и до 20 души в кухненската част. В зала "София Мел" са инвестирани 1,6 милиона лева, като тя ще бъде отдавана под наем за провеждане на разнообразни външни събития и ще бъде домакин на курсовете от Академия "Изпечи с любов".

„Момина крепост” АД – Велико Търново ще увеличи капитала си с до 2 536 776 лева посредством издаване на до 2 536 776 нови обикновени, поименни, безналични акции с номинална стойност 1 лев всяка и емисионна стойност от 2.10 лева за един брой. Решение за това ще вземе извънредното общо събрание на акционерите на дружеството, което ще се проведе на 21 декември във Велико Търново. По този начин капиталът на компанията ще нарасне от 1 691 184 лева на 4 227 960 лева. Процедурата ще е успешна, ако бъдат записани и платени най-малко 1 268 388 броя от новите акции. Срещу всяка съществува към момента акции се издава едно право. Всеки упражнение 1.5 права дава възможност аз записване от инвеститорите на 1 нова акция с номинална стойност от 2.10 лева всяка. Увеличението на капитала с права изключва възможността за записване на повече от 2 536 776 нови акции. Инвестиционен посредник по тази процедура е “София Интернешънъл Секюритиз” АД. След спад на приходите от продажба на медицински изделия до 651 хил. лева в края на септември при 1.57 млн. лева преди година и лек ръст на продадените стоки за бита и промишлеността в размер на 190 хил. лева при 150 хил. лева миналата година, фирмата приключи деветмесечието със загуба, която расте – 862 хил. лева при 246 хил. лева за деветте месеца на 2022 година.

Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че ударното повишение на заплатите в страните от Централна и Източна Европа заплашват да подбият конкурентното им предимство. В много държави има двуцифрен ръст на доходите през последните години, но производителността на труда е останала до голяма степен непроменена, посочва Алфред Камер – шеф на управлението за Европа на международния кредитор, преди публикуването на годишния доклад за европейската икономическа перспектива. И допълва, че тази тенденция “може да създаде порблеми за конкурентните позиции” на региона, облагодетелствал се от прехвърлянето на производството на много западноевропйски компании в него. Камер коментира, че значителните увеличения на трудовите възнаграждения отдавна са норма за Централна и Източна Европа, но през последните години “те са от друг калибър”. През второто тримесечие заплатите в региона са скочили с двуцифрени стойности – от 16.9% в Унгария до 9.9% в Словакия, изпреварвайки сериозно другите старни от Европейския съю и средните за него 4.5 процента. Същевременно обаче инфлацията в голяма част от Централна и Източна Европа също надхвърля сериозно средното равнище за общността. Очакванията на МВФ са средният ръст на трудовите възнаграждения в региона да е 11% за цялата 2023-а и да се забави до 7% през 2024-а и 6% през 2025 година. Оценката на МВФ със сигурност ще противопостави международния кредитор на източноевропейските правителства, които отдавна посочват по-високите заплати като една от големите ползи от членството в ЕС. Досега този ръст отговаряше на подобряването на производителността, а конкурентната работна сила на региона помагаше за привличането на големи директни инвестиции, чието олицетворение са новите заводи, открити от европейските производители на коли. Голяма част от работниците на някои държави обаче, включително Румъния и Полша, търсят препитание на Запад, което свива националните пазари на труда и създава плодовита почва за останалите да искат повече пари. МВФ съветва регионалните правителства да ограничат бюджетните дефицити и да предприемат мерки за подобряване на “преразпределението на работниците”, за по-активно участие на работната сила в трудовия процес и за увеличение на производителността. МВФ очаква нисък растеж без рецесия в повечето страни от ЕС и трайно понижение на инфлацията с 1.3% ръст на БВП на еврозоната през тази година и 1.5% през идната. Камер предупреждава централните банки да не прибързват с понижението на лихвените проценти, защото подобен акт би могъл да върне инфлационния натиск и да доведе дори до по-болезнени поредици от лихвени увеличения за овладяването му. По оценка на Камер лихвените проценти трябва да останат близки до сегашните по-високи равнища поне до края на 2024-а, за да бъдат постигнати целевите 2% годишно през 2025-а. Прогнозата на МВФ за развитите европейски държави е за спад на инфлацията от 5.8% през тази година на 3.3% през следващата. А за развиващите се стопанства очакванията са за понижение от 11.9% през 2023-а на 5.8% през 2024 година.

Последният път, когато жилищният пазар в Америка беше толкова недостъпен, Роналд Рейгън беше в Белия дом. Сега са необходими близо 41% от средния месечен доход на домакинството в САЩ, за да се покрият плащанията по главницата и лихвите по жилище със средна цена, според проучване на Intercontinental Exchange. Това идва във време на високи цени след сблъсък с най-лошата инфлация от едно поколение. Жилищата изяждат по-голяма част от заплатите, тъй като цените на бензина, хранителните стоки и други заеми са изключително високи. Жилищата сега заемат най-голямата част от заплатите от 1984 г. насам, според ICE, собственик на Нюйоркската фондова борса. Това е с 0,4% повече от доклада от миналия месец, който също показа, че жилищата в Америка са на най-недостъпното ниво от 39 години. Делът от заплатите на домакинствата, необходими за плащане на жилища, се е увеличил през последните няколко десетилетия. През последните 35 години този показател е бил средно по-малко от 25%. Желаещите купувачи на жилища са изправени пред болезнена комбинация от високи ипотечни лихви и високи цени на жилищата. Плащането на главницата и лихвите, необходими за закупуване на жилище на средна цена, се е увеличило със $144 само през последния месец, според ICE. За първи път месечните плащания са над $2500 – и това дори не включва данъци, застраховки или други такси. Сътресенията на пазара на облигации и войната на Федералния резерв срещу инфлацията повишиха лихвите по ипотечните кредити до нива, невиждани от 2000 г. насам. След седем последователни седмични увеличения, 30-годишната ипотека с фиксиран лихвен процент се понижи до средно 7,76% през седмицата, приключваща на 2 ноември, според Freddie Mac. Това е на километри от нивата преди Covid от 3,8% през есента на 2019 г. Подпомогнати от спешни действия от Фед, лихвите по ипотечните кредити за кратко паднаха под 2,7% в края на 2020 г. и началото на 2021 г. Колкото по-високи са лихвите по ипотечните кредити, толкова по-малко жилище могат да си позволят хората. При днешните ставки месечните плащания за жилище на стойност 500 000 долара биха били приблизително 3 265 долара след самоучастие от 20%. Това е с 1165 долара повече от преди две години, когато лихвите по ипотечните кредити бяха едва над 3%. Въпреки високите разходи за заеми, цените на жилищата продължават да растат на фона на криза в предлагането. Цените на жилищата в САЩ се покачиха през август до рекордно високо ниво, отбелязвайки седми пореден месец на повишения, според S&P CoreLogic Case-Shiller.  Това е ключова причина нетното богатство на американците да нарасне с рекордните 37% между 2019 г. и 2022 г., според данни на Фед. iStock

Развиващите се страни дължат на китайските заемодатели 1,1 трилиона долара, според анализ на данни, който показва, че повече от половината от хилядите заеми, които Китай е отпуснал в продължение на две десетилетия все още се дължат. Много кредитополучатели изпитват финансови затруднения. Американската университетска лаборатория AidData е установила, че просрочените плащания по заеми към китайски заемодатели нарастват рязко. Близо 80% от кредитния портфейл на Китай в развиващия се свят в момента подкрепя страни във финансови затруднения. Китай насочва финансите си към финансиране на инфраструктура в по-бедните страни - включително в рамките на инициатива "Един пояс, един път", която стартира преди десетилетие, пише CNN. Финансирането се излива в пътища, летища, железопътни линии и електроцентрали от Латинска Америка до Югоизточна Азия и Европа и спомага за задвижването на икономическия растеж сред страните кредитополучатели. Това направи Китай в най-големия кредитор в света, като същевременно предизвика обвинения в безотговорно кредитиране. 55% от официалните секторни заеми на Китай за развиващите се страни са в период на изплащане след две десетилетия задгранично финансиране на Китай в 165 страни според AidData. За съжаление на длъжниците, тези дългове се изплащат във време на нов и предизвикателен финансов климат на високи лихвени проценти, слаби местни валути и забавящ се глобален растеж. Данни на AidData се основават на база данни, проследяваща възлизащите на 1,34 трилиона долара ангажименти за заеми и безвъзмездни средства от китайското правителство и държавни кредитори към кредитополучатели от публичния и частния сектор в страни с ниски и средни доходи между 2000 г. и 2021 г. Според данни, докладвани от заемодатели на Банката за международни разплащания със седалище в Швейцария, кредитополучателите от развиващите се страни дължат на китайските кредитори най-малко 1,1 трилиона долара и до 1,5 трилиона долара към 2021 г. Според AidData Пекин никога не е трябвало да се справя с повече от 10 страни във финансови затруднения с неплатени дългове до 2008 г. Но до 2021 г. броят нараства до 57 държави с неизплатени дългове към китайски държавни кредитори. Това ще е фактор, променящ начина, по който Китай отпуска заеми. Финансирането за скъпите инфраструктурни проекти, които спечелиха благоразположението на Пекин в развиващия се свят, рязко намалява. Дори и при тов аположение Китай остава най-големият официален източник на финансиране в света. За сравнение, ангажиментите за финансиране от Световната банка възлизат на около 53 милиона долара през 2021 г. Кредитирането на китайски инфраструктурни проекти към кредитополучатели от страни с ниски и средни доходи обаче спадна от 65% през 2014 г. на 31% през 2021 г. Междувременно за страните, които вече са задлъжнели и искат да рефинансират със заемите за спешна помощ на Пекин, изследователите на AidData предупредиха, че "трябва да имат предвид опасността от размяна на по-евтин дълг с по-скъп дълг".