Брутният външен дълг на България в края на октомври възлиза на 43,978 млрд. евро (55,7% от БВП на страната), което е с 2,813 млрд. евро (+6,8%) повече в сравнение с края на същия месец миналата година, обяви БНБ. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на октомври е 8,331 млрд. евро. За година той нараства със 121,9 млн. евро (+1,5%). Външните задължения на Централната банка са 2,149 млрд. евро. Те се увеличават с 266,8 млн. евро спрямо края на октомври миналата година.

Дефицитът за 2022 г., оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), се очаква да бъде в размер на около 2,9 % от БВП, което е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, съобщи Министерството на финансите. Не се оправдаха и очакванията за огромно преизпълнение в данъчно-осигурителните приходи за 2022 г. от ревизирания размер на БВП. Източник: Министерство на финансите 

България си гарантира доставка на още 1,5 млрд. куб. м газ на година. Това стана възможно с подписаното споразумение между “Булгаргаз” и турската компания “Боташ” за резервиране на слотове на терминали за втечнен газ и преноса му до нашата граница. Втечненият газ, който “Булгаргаз” ще купува, ще може да се доставя при Странджа -Малкочлар. От тази точка, преди да се изгради “Турски поток”, влизаше руският газ към Истанбул. Капацитетът на входа на България е 4 млрд. куб. м на година.

„Евроинс Иншурънс Груп“, част от „Еврохолд България“ АД, подписа договор за продажбата на дъщерното си дружество в Беларус и притежавания от групата дял в компания в Русия. Новият собственик на двете дружества е руска фирма. Групата притежаваше 100 процента от капитала на дружеството в Беларус и 48.61 на сто от това в Русия. Бизнесът на „Евроинс Иншурънс Груп“ в двете държави формира под 1 на сто от приходите на застрахователната група за миналата година. „Евроинс Иншурънс Груп“ запазва непроменени участията си в застрахователни компании в останалите държави от региона, в които развива дейност – Украйна и Грузия.

Златната“ акция в „Дронамикс Кепитъл“ АД е прехвърлена от „Дронамикс Глобал“ към „Голдън Шеър ДК“ ООД, чиито дялове се притежават поравно от съоснователите Свилен и Константин Рангелови на компанията за карго дронове „Дронамикс Глобал Лимитид“. Прехвърлянето е заради предстоящото финансиране от серия А на „Дронамикс Глобал“. Със сделката братята Рангелови запазват контрола си върху акцията, но под форма извън групата на „Дронамикс Глобъл“, на която са мажоритарни собственици. С прехвърлянето се избягва евентуална, непозволена според английското право, циркулярност в собствеността на „Дронамикс Глобъл“, при която дъщерно дружество притежава дялове в своето дружество майка.

На 23 декември 2022 год. “Българо-американска кредитна банка” АД успешно пласира емисия необезпечени облигации с обща стойност 15 000 000 евро за изпълнение на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения. Срокът и падежът на главницата по емисията е 84 месеца. Облигациите са лихвоносни, при фиксиран годишен лихвен процент от 5.0 %, като лихвата е платима на шестмесечни купонни плащания. БАКБ планира облигациите да бъдат регистрирани за търговия на „Българска фондова борса“.

„Тексим Банк“ ще увеличи капитала с издаване на 2 млн. нови акции с номинална стойност 1 лев всяка след конвертиране на 5 хил. облигации с номинална стойност 1000 лева всяка. Увеличението на капитала е одобрено от управителния съвет на банката на 30 декември 2022 г. Капиталът на банката се предвижда да бъде увеличен с 2 млн. лева от 27 995 036 млн. лева на 29 995 036 млн. лева.

На 1 януари 2023 година Хърватия прие еврото като своя валута и се присъедини напълно към безграничното пространство на Шенген. Едновременното приемане на еврото и премахването на границите се случва за първи път и е исторически прецедент. Балканската страна вече е 20-ият член на еврозоната и 27-ият член на Шенгенската зона. С Хърватия 20 държави членки на ЕС и 347 милиона граждани на ЕС вече споделят общата европейска валута. Еврото постепенно ще замени местната куната като валута на Хърватия. Двете валути ще се използват паралелно една с друга за период от две седмици. При получаване на плащане в куни, рестото ще бъде предоставено в евро. Това ще позволи постепенно изтегляне на куната от обращение. Двойното показване на цените в куни и евро стана задължително на 5 септември 2022 година и ще се прилага до 31 декември 2023-а. Относно Шенген, това е осмото разширяване и първото след 11 години. То позволява на 420 милиона души да пътуват свободно между страните членки, без да преминават през граничен контрол. От първия ден на януари Хърватия премахна общо 73 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, както и 12 гранични пункта на морската граница.

САЩ настигнаха Катар по износ на втечнен природен газ (LNG) през миналата година, което е крайъгълен камък в стремителния възход на Америка като основен доставчик на горивото. Двете страни са най-големите износители в света на втечнената суровина, като експортът на всяка от тях възлиза на 81.2 млн. тона през 2022 г., сочат данни от проследяване на кораби. За Катар увеличението е скромно, но за САЩ е огромен скок. Съединениете щати започнаха да изнасят LNG, нареждайки се сред по-малките износители през 2016 г., и сякаш за една нощ се превърнаха в доминираща сила в сектора. Революцията на шистовия газ в съчетание с инвестиции за милиарди долари в съоръжения за втечняване превърнаха САЩ от нетен вносител на LNG в основен доставчик. Световната енергийна криза и отдръпването от руския тръбен газ увеличиха търсенето на американски втечнен газ.  САЩ щяха да станат най-големият износител на втечнен природен газ в света, ако не беше избухнал пожар в експортния терминал Freeport LNG в Тексас, заради който заводът е затворен от юни. Предвижда се съоръжението да възобнови дейността си по-късно този месец, което ще затвърди позицията на Америка като най-голям износител на горивото. Катар е в процес на мащабно разширяване на производствените си мощности, което може да затвърди лидерската му позиция в сектора от 2026 г. Австралия вероятно ще задържи третото си място по износ на втечнен газ в света.

Столицата на Бангладеш вече има метро. Проектът е съфинансиран от Япония и има цел да улесни пътуването до работното място в един от най-натоварените градове в света, пише Bloomberg. Участък от над 20-километровия железопътен проект в града, известен като линия 6, беше открит миналата седмица. Засега линията свързва северната зона на столицата Дака с държавни служби и болници. Линията трябва да пресече града до финансовия район Motijheel на юг.  Дака е град с население 10,3 милиона души, живеещи на площ 305 квадратни километра, средната скорост на шофиране е спаднала до по-малко от 7 километра в час в момента от 21 километра в час преди 10 години. Предвид настоящите тенденции, доклад на Световната банка изчислява, че може да падне до 4 километра в час, или по-бавно, отколкото ходенето пеша. Според някои е наивно да се мисли, че проблемите със задръстванията ще изчезнат, защото всеки път, когато една държава изгражда инфраструктура за обществен транспорт и добавя повече капацитет, 90-95% от освободеното пътно пространство се заема от допълнителен трафик. Задръстванията губят около 3,2 милиона работни часа всеки ден и струват на икономиката на Бангладеш милиарди долари всяка година. Дака е в дъното на списъка с най-добри градове за живеене к от 172 града в света според Global Livability Index на Economist Intelligence Unit за 2022 г. Бангладеш одобри фонд от 2,1 милиарда долар за проекта за линия 6 през 2012 г., като Япония предоставя част от сумата. Разходите обаче се увеличават, след като властите добавиха нов участък до Камалапур, централната жп гара, която свързва Дака и останалата част от страната. Япония също финансира две други градски железопътни линии в Дака. Когато бъдат завършени, се предвижда три линии на метрото да обслужват два милиона пътници дневно.