Разходите за персонал в бюджетния сектор през 2024 г. ще нарастнат с 1,5 млрд. лв. и ще достигнат ниво от 18,1 млрд. лв. В проекта за Бюджет през 2023 г. са предвидени 375 млн. лв. за преодоляване на диспропорции в заплатите между отделните министерства и общини, като парите трябва да се разпределят по одобрена от МС методика. Предвидени са увеличения на заплатите и при други длъжности като изборните длъжности и заетите в системата на съдебната власт. За сравнение разходите за персонал в края на 2021 г. възлизаха на 13, 1 млрд. лв.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек от домакинство в България намалява през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на 2022 година, обявиха от Националния статистически институт. Причината за това е повишаването на цените на храните. Най-голямо е намалението в потреблението на зеленчуците - от 26,1 кг на 24,9 кг на човек за тримесечието, на хляб и тестени изделия - от 18,6 кг на 18 кг, и на плодове – от 19,1 кг на 18,7 килограма. Увеличава се потреблението на месни произведения - от 3,9 кг на 4,1 кг, и на прясно мляко - от 4,5 литра на 4,6 литра на човек за тримесечието. Без промяна остава потреблението на месо, яйца и зрял фасул. Доходите на хората са нараснали с 22,5% за година, средно по 958 лв. средно на човек на месец, показват данните на НСИ. Но успоредно с това нарастват и разходите, заради повишението на цените. Доходите на домакинствата от заплати са нараснали с над 25 на сто, а от пенсии с 10,7%. Домакинствата взимат и доста повече кредити, като същевременно намаляват сумите, които внасят по депозити в банките.

Търговският баланс на България за септември е отрицателен в размер на 327,7 млн. евро при дефицит от 806,2 млн. евро за септември 2022 г., съобщават от Българската народна банка (БНБ). За януари-септември търговският баланс е отрицателен в размер на 2,6401 млрд. евро (2,8 процента от БВП) при дефицит от 3,1692 млрд. евро (3,7 процента от БВП) за същия период на 2022 г. Износът на стоки е 3,5679 млрд. евро за септември, като намалява с 485,1 млн. евро (12 процента) в сравнение с този за септември 2022 г. За януари-септември износът е 32,1364 млрд. евро (33,6 процента от БВП), като намалява с 3,4947 млрд. евро (9,8 процента) в сравнение с този за същия период на миналата година. Вносът на стоки за септември е 3,8956 млрд. евро, като намалява с 963,6 млн. евро (19,8 процента) спрямо септември 2022 г.

През 2022 г. най-големите 50 български производители на храни са увиличили приходите си с почти 39%., а общите им приходи надхвърлят 11.3 млрд. лева. За поредна година безапелационен лидер в топ 50 за храните и напитките е "Олива" - притежание на търговеца на зърно "Билдком" с едноличен собственик Ангел Георгиев. Приходите на компанията, която изнася почти цялата си продукция, растат с над 82% и достигат до над 2.6 млрд. лв. През 2023 компанията очаква силен спад на приходите, заради по-ниските цени, които се върнаха на нива от 2020 г., и забраната за внос на слънчоглед от Украйна, което ограничава възможностите за преработка. "Олива" е най-големият производител на слънчогледово олио и слънчогледов шрот в България с над 50% пазарен дял при слънчогледовото олио. Компанията управлява четири завода - край Варна, Добрич, в Кнежа и в Полски Тръмбеш, позволяващи преработка на над 700 хил. тона семена годишно. Портфолиото й включва сурово и рафинирано слънчогледово олио, слънчогледов шрот, белени семена. Годишно около 80 - 90% от продукцията са предназначени за износ.

Започна изграждането на новия Индустриален парк “Хемус”, който ще се намира в район “Кремиковци” от компанията „Кей Био Индъстри България“. Инвестицията в проекта е на обща стойност от над 50 милиона лева. Инвеститорът “Кей Био Индъстри България” е сред първите компании, които получиха зелена карта за административно обслужване – услугата на Инвест София чрез Столичната община за индивидуално административно обслужване на инвеститори. Новият високотехнологичен индустриален парк “Хемус” край София ще бъде на площ от 270 778 m², а на бъдещите компании в индустриалната зона на разположение ще бъдат парцели на площ от 2 до 7 декара според специфичните им нужди. Според инвестиционния план ще бъде изграден парк за соларна енергия, газопреносна мрежа, вътрешна транспортна инфраструктура и др. Високотехнологичният индустриален парк “Хемус” ще предлага на фирмите на територията на зоната наем на площи, проектантски и строителни услуги, съдействие за правни, регулаторни, инвестиционни и финансови дейности.

„Авто Юнион“ ЕАД – холдинговото дружество, което обединява инвестициите на „Астерион България“ АД в автомобилния сектор, намали капитала си. Размерът на капитала й се намалява от 40 004 000 лв. до размер от 12 001 200 лева чрез намаляване на номиналната стойност на акциите на дружеството от 500 лева за всяка акция до 150 лева за един брой, а целта е покриване на натрупаната загуба в компанията от минали години. Едноличен собственик на капитала на „Авто Юнион“, притежаващ 100% от всички издадени 80 008 броя поименни налични акции с право на глас, всяка една с номинална стойност от 150 лева е „Астерион България“ ЕАД. Краен собственик на „Астерион“ е „Пауър Лоджистик“ ЕАД. „Авто Юнион“ предлага на българския автомобилен пазар седем марки автомобили, три марки скутери и мотоциклети, четири марки масла, смазочни продукти, течности и един бранд решение за горива. В структурата на „Авто Юнион“ се включват: -„Ауто Италия“ – официален продажбено-сервизен център за автомобили с марки Dongfeng, GAZ Group (GAZelle NN), официален дилър Maserati за София и Варна и официален сервиз на Ferrari за България; -„Чайна Мотор Къмпани“ – официален вносител на автомобили с марка Dongfeng; -„Булвария“ – дилър и оторизиран сервиз на Opel и GAZ във Варна и оторизиран сервиз на Chevrolet и Maserati; -„Мотобул“ – официален дистрибутор на масла Castrol, BP и Orlen за България, Mobull течности и консумативи, доставчик на услуги benzin.bg; -„Авто Юнион Сервиз“ – сервизна база, обединяваща бояджийно-тенекеджийните ремонти на всички компании.

Грандиозният комплекс „Коста дел Кроко“ в Царево се продава на публичен търг от частен съдебен изпълнител с първоначална цена от 1,6 млн. лв. В комплекса трябваше да бъдат инвестирани 60 милиона евро и да се превърне в перла на Южното Черноморие. Инвеститорът на комплекса „Лаудис Холдинг Груп“ и свързаната с нея „България консулт“ дължат ипотечен кредит на банка. Взискател обаче по самото изпълнително дело е кипърската фирма „Тима” ЛТД. Управител на фалиралата компания-инвеститор е Андрей Панпурин, а собственик – Константин Циганов. Според стари публикации в руската преса, през 90-те години Циганков и Панпурин натрупали милиарди чрез групировката „ОПС-Уралмаш“ – Екатеринбург, създавайки стотици предприятия в Русия и зад граница в различни сектори на икономиката. През юли 2010 г. те бяха експулсирани от България със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Цветлин Йовчев заедно с още четирима мафиоти – Леонид Беренбаун, милиардера Роман Мирецки-Брилянта, Офер Мирецки и Анатолий Дремлюг. Проектът „Коста дел Кроко” се изпълняваше от варненската компания „Планекс”. Според местни, руснаците не са платили на много фирми, които са работили на строежа. В момента селището е на груб строеж. Източник:  Флагман

Канадската Velocity Minerals рестартира сондирането в медно-златния проект "Иглика", разположен в югоизточна България. Програмата за сондиране е изцяло финансирана от Dundee Precious Metals Inc. Програмата е във втора фаза и е планирана за приблизително 7000 м сондажи в 13 сондажни отвора, като 2500 м се планира да бъдат завършени до края на годината, а останалите през първото тримесечие на 2024 г. Сондажите са планирани да достигнат максимална дълбочина от 1000 м. Сондажите, завършени през август 2023 г., възлизат на общо 3 275 м, което заедно с текущата втора фаза ще излезе приблизително 10 075 м. Според Velocity Minerals проектът има потенциал за множество видове минерални находища като меден порфир, меден скарн и епитермално злато. Канадската Velocity е фокусирана върху проучване на благородни метали и мед, в Източна Европа. В България Velocity има 70% дял в находището Тинтява, което включва находище "Розино", което е в етап на предварителна оценка. Дружеството притежава 100% дял в медно-златно находище "Иглика" и наскоро сключи споразумение с DPM, които имат опция да придобият 75% дял в имота. Дружеството е сключило и споразумения за придобиване на 75% дял в медно-златните находища Златуша и Калабак със "Зеленрок" на австрийската Raiden Resources. За да се възползва от опцията, Velocity трябва да извърши 5000 метра сондажи и да направи оценка на минералните ресурси за период от 5 години. "Калабак" се намира на 10 км северно от действащия открит рудник на DPM "Ада Тепе" и на 6 км от находище "Розино".

Европейските бюрократи правят всичко възможно да намерят начини за постигане на целите за редуциране на въглеродните емисии. Според първоначалните планове на Брюксел природния газ и петролът не бяха част от дългосрочните планове на ЕС. След години дискусии и лобиране в Европейския парламент през 2023 г. се стигна до решението, че природният газ ще остане в енергийния микс на континента - под формата на електроенергия, транспорт или топлоенергия. Това е в разрез със старите идеи, че всички фосилни горива могат да бъдат извадени от потребление и производство в следващите десетилетия и Европа да се изчисти от тези емисии. Затова сега на дневен ред е сложната задача как да съчетаеш използването на фосилни горива с целите за намаление на 55% от емисиите до 2030 г ( Fit for 55). Отговорът на този въпрос според Брюксел е повече регулации и най-вече законодателен ангажимент срещу един от първоизточниците на проблема - метана. Или с други думи - ако нещо не се забрани, трябва да бъде регулирано. Това ще се случи, като се задължи газовата, петролната и въглищната промишленост да докладват и измерват своите емисии на метан. А след време твърде вероятно да започнат да се плащат квоти за отделянето на метан, както е сега с въглеродните емисии (EU ETS). Метанът, като парникова емисия, е отговорен за почти една трета от повишаването на глобалните температури от началото на индустриалната ера, според доклад на Wood Mackenzie, чието публикуване се съчетава с решението на Европейския парламент и съвет от днес за регулациите на метана. Регулирането на метановите емисии ще атакува няколко проблема и ще забрани газовото изпускане при добиване на петрол и въглища (gas venting) и директното изгаряне на газ (gas flaring), което се случва при петролни рафинерии, химически заводи, обекти за добив на нефт и офшорни петролни и газови платформи. Понеже тръбната газова индустрия в Европа от войната в Украйна досега е в застой и континентът разчита на втечнен газ (LNG), подобна мярка може има директен ефект на вноса на втечнен природен газ с танкери. Така на практика ще се задължи цялата мрежа за доставки на втечнен газ в Европа да има измерване и мониторинг на метановите емисии. И да се постигне някакъв модел на лимитиране на вторичните емисии от внасяне на природен газ и петрол на континента, въпреки че той не се добива тук. Тъй като при добива на въглища се отделят големи количества метан, решението на Брюксел ще е начин да се урегулира добивът на въглища в Европа, без да бъде спиран директно. На практика въглищните мини ще бъдат задължени да лимитират изпускането на метан след 2031 г., въпреки че не е ясно дали това ще е възможно и как може да бъде постигнато. Конкретно за българските лигнити "Мини Марица-изток" това би трябвало да има по-малко значение, тъй като рудниците са открити и реално няма натрупване на метан, който да се изпуска. Но е възможно да се прецени, че все пак трябва да им се начислява норма на замърсяване. Европа може да изкопира модела на САЩ, където законът за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act) на президента Джо Байдън ще въведе такса от 900 долара за тон метан, отделен през 2024 г., която ще се повиши до 1500 долара за тон през 2026 г, според информация на FT. Все пак не е ясно дали с желанието да се постигне редуциране на емисиите няма да се вкара нов модел, който в крайна сметка ще повиши цената на газа и петрола на континента, при условие че те най-вероятно ще бъдат използвани още дълги години в Европа. Освен това подобна мярка може да ограничи конкурентоспособността на европейската икономика, тъй като няма да са спазва от търговските партньори извън общността. Може, разбира се, да се въведе метанов данък по подобие на въглеродния. Всичко това ще се обсъжда и решава в следващите месеци.

Със своите 33,7 трилиона долара дълг и бюджетен дефицит от трилиони долари, влошаващата се фискална ситуация на САЩ е невъзможно да се пренебрегне. Само за да се балансира бюджетът, ще е необходимо 29% цялостно съкращаване на разходите, дори ако данъчните облекчения, въведени от администрацията на Тръмп, изтекат в края на 2025 г. Повишаването на лихвите влоши още повече ситуацията. Анализ на Мейв Кусин и Дейвид Уилкокс от Bloomberg Economics показва, че това, което изглеждаше като устойчива дългова ситуация само преди няколко години, е станало напълно неустойчиво. Нищо чудно, че Fitch Ratings се присъедини към S&P Global Ratings в отнемането на кредитния рейтинг AAA на САЩ, а Moody’s Investors Service предупреди миналата седмица, че може да направи същото. Но докато всички са фокусирани върху разходната страна на уравнението, може би изходът от това дългово блато е от икономическата страна. В този смисъл годините непосредствено след Втората световна война предлагат някои ценни уроци. Както сега, съотношението на американския дълг към брутния вътрешен продукт е било около 120%. Но до 1951 г. той е спаднал до по-удобните 73%. Спадът не дойде чрез масивни съкращения на разходите и принудително намаляване на дълга, а по-скоро с политики, които насърчиха по-силен и по-бърз икономически растеж със средно 4,1% от 1947 до 1957 г. В много отношения икономиката днес е в по-добра позиция да постигне растеж над тенденцията, отколкото беше преди около 80 години. Бързо изчисление предполага, че – при равни други условия – икономиката ще трябва да расте с устойчиви темпове от 4,25%, за да намали съотношението дълг към БВП на САЩ до 97% през следващите 10 години. Този вид растеж може да изглежда като разтягане, особено като се има предвид много бавното възстановяване, което последва финансовата криза, но не е изключено дори с прогнозата на Бюджетната служба на Конгреса (CBO) за основен растеж от 2,4% годишно през следващото десетилетие. От една страна, постигането на необходимите резултати би изисквало най-вече Вашингтон да се махне от пътя на икономиката. Но по-конкретно, поне три области имат потенциал за масивен растеж. Първият е изкуственият интелект, който според консултантската фирма McKinsey може да добави 0,6 процентни пункта към БВП годишно.  Творческото и открито ангажиране с AI е от ключово значение за максимизиране на неговия потенциал и икономическа продуктивност. Администрацията на Байдън обаче вече въведе широкообхватни ограничения, които се стремят да регулират AI не само от съображения за безопасност и национална сигурност, но и за „напредване на гражданските права, гражданските свободи, равнопоставеността и справедливостта за всички“. Колкото и благородно да звучат тези цели, на този етап е невъзможно да се предвидят всички последици – положителни и отрицателни – които AI ще има за постигането на такива идеали. Точно както по време на зараждащия се растеж на Силициевата долина, до голяма степен безучастният подход към измеренията на изкуствения интелект, които не са свързани със сигурността, ще му позволи да изпълни своя икономически потенциал. Енергийният сектор е друга област, в която прекомерните регулации заплашват да ограничат растежа. Въпреки че преходът към бъдеще с чиста енергия ще изисква огромни инвестиции в нова инфраструктура, такива инвестиции са възпрепятствани от прекомерно много разрешителни. Разбира се, част от сделката за повишаване на тавана на дълга, която президентът Байдън постигна с републиканците в Камарата на представителите тази година, разхлаби някои ограничения, но не успя да реши основния проблем с преноса на енергия чрез нови електропроводи и тръбопроводи. Без актуализирана мрежа САЩ няма да са в състояние да увеличат максимално използването на всички чисти енергийни ресурси, идващи онлайн. По същия начин, без способността да допълват чистата енергия с природен газ, общностите няма да могат да се откажат от въглищата. Пълната реформа на разрешителните за пренос на енергия може да отключи тази възможност. Трудно е да се получи обективна оценка какво може да означава всичко това за растежа, но просто помислете, че енергийният сектор е огромна част от икономиката и малките реформи могат да имат огромно въздействие. Федералната резервна банка на Далас изчисли, че в своя пик през годините от 2010 г. до 2015 г. шистовият бум е добавил 0,2 процентни пункта към растежа на БВП годишно. Третата област е най-мощният източник на потенциален растеж, но и най-политически натоварената. Няма съмнение, че САЩ се нуждаят от повече работници. Въпросът е, че най-очевидният начин за разширяване на работната сила е чрез увеличаване на групата от квалифицирани имигранти, а американците са разстроени от нарастващата имиграция. Причината изглежда е свързана със ситуацията на южната граница, която 72% от американците определят или като основен проблем, или като криза. В същото време 68% смятат, че имиграцията е нещо добро за страната. Така че, съсредоточавайки политиката върху увеличаване на броя на висококвалифицираните имигранти, независимо откъде идват, федералното правителство може да разшири работната сила, без да пренебрегва опасенията на хората относно имиграцията като цяло. Moody's изчисли, че всеки 1% увеличение на населението чрез имиграция добавя 1,15 процентни пункта към брутния вътрешен продукт. Добавете ползите от AI, нов енергиен бум и имиграция към базовата оценка на CBO и ще получите растеж на БВП с 4,25% годишен темп. Разбира се, всичко това е много опростено и увеличаването на данъците и намаляването на разходите ще трябва да бъдат част от всяко решение, но голямата идея е, че исторически високото ниво на дълг на САЩ може да бъде намалено с течение на времето по практичен начин, без да се тръгва по пътя на болезнени финансови икономии. В същото време този растеж не може да бъде предизвикан с магическа пръчица; има нужда от помощ от правителството.

Federal Retirement Thrift Investment Board (FRTIB), най-големият публичен пенсионен фонд в Съединените щати, ще продде търгуваните в Хонконг акции от портфейла си и няма да включва котирани в континентален Китай акции на фона на нарастващото напрежение между Пекин и Вашингтон. Управляваният от FRTIB International Stock Index Investment Fund (I Fund) ще промени своя бенчмарк от индекса MSCI Europe, Australia and Far East (EAFE, който проследява цените на акциите в Европа, Австралия и Далечния изток) на глобален MSCI All Country World ex USA ex China ex Hong Kong Investable Market Index (MSCI ACWI IMI ex USA ex China ex Hong Kong Index), с изключение на акции на САЩ, континентален Китай и Хонконг. Броят на компонентите на портфейла на I Fund ще се увеличи до 5.6 хиляди от 798, а броят на пазарите, в които инвестира, ще се увеличи до 44 от 21 в момента. Други фондове на FRTIB инвестират само в пазарни инструменти на САЩ. „Ако настоящите инвестиционни ограничения върху [технологичния] сектор на Китай са началото на по-нататъшни ограничения върху инвестициите в континентален Китай и Хонконг, нивото на свързаната несигурност може да надхвърли ползите от поддържането на експозиция към ценни книжа на Хонконг и разширяването на портфолиото на I Fund в континенталната част Китай", се казва в прессъобщение, становището на консултантската компания Aon, която препоръчва на FRTIB да промени бенчмарка. През август президентът на САЩ Джо Байдън подписа изпълнителна заповед, забраняваща или ограничаваща инвестициите в определени китайски технологии, включително полупроводници, микроелектроника, квантови изчисления и изкуствен интелект. FRTIB управлява 771 милиарда долара активи, включително 68 милиарда във фонд I Fund. Към 12 декември 2022 г. акциите в Хонконг представляват около 3% от портфолиото на международния пенсионен фонд.