Печалбата на банките в България от събираните от клиентите такси нарасна до 355 млн. лв. само за първото тримесечие на годината, показват данни на БНБ. Нетните приходи на банките от такси са нараснали с 23 млн. лв., или със 7,1% спрямо същия период на миналата година. Таксите формират 21,4% от нетния оперативен доход на финансовите институции в страната. По-голяма част от печалбата на банките се формира от лихвите. Нетният лихвен доход на банките за първото тримесечие се увеличи с 345 млн. лв. (+47,8%) до 1,1 млрд. лв. Лихвите формират 64,2% от нетния оперативен доход на банките. В рамките на едно тримесечие приходите на банките от лихви нарастват с 506 млн. лв. (+63,1%) и достигат 1,3 млрд. лв. В същото време разходите им за лихви се увеличават само 161 млн. лв. до 241 млн. лв. В резултат на всичко това печалбата на банките за първото тримесечие възлиза на 767 млн. лв., което е с 218 млн. лв. (+39,6%) повече спрямо същия период на миналата година. Печалбата на банките към края на месец май е 1,3 млрд. лв., което е с 564 млн. лв. или със 73% повече спрямо първите пет месеца на миналата година. Ако банките продължат да постигат такива резултати, до края на годината печалбата им ще надхвърли 3 млрд. лв. Лошите кредити намаляват, показват още данните на БНБ. През първото тримесечие необслужваните кредити намаляват с 328 млн. лв. (-7.4%) и в края на март възлизат на 4,1 млрд. лв.

Цифровият сектор е един от най-бързо развиващите се в България и сме в топ 10 на държавите с най-бърз мобилен интернет в света, заяви заместник-министърът на транспорта и съобщенията Григори Григоров, Основна цел е постигането на гигабитова свързаност до 2030 г. като всички населени места ще бъдат покрити с 5G. Важен приоритет е развитието на инфраструктурата в отдалечени и слабо населени райони, тъй като там има изоставане в използването на интернет и всички свързани с него услуги", каза заместник-министърът. Укрепването на доверието в интернет свързаността ще стимулира стартирането на нови бизнес модели, ще повиши конкурентоспособността на местната икономика и ще осигури социалното сближаване в слабо населените и отдалечени райони.

Ловешкият индустриален парк „Балкан“, разположен на площадката на някогашния автомобилен завод в града, е получил на 7 юли лиценз от КЕВР за опериране на затворена електроразпределителна мрежа и реално ще бъде изваден от обхвата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ (преди „ЧЕЗ Разпределение“). Това е първият подобен случай в България, след като идеята за „затворена електроразпределителна мрежа“ беше лансирана през 2020 г. в тогавашния проектозакон за индустриалните паркове, приет след това през 2021 г. Инвестицията в него е малко над 102 млн. лв., вложени в две документално отделени централи в непосредствена близост една до друга и обща мощност 106.2 мВт. Соларите заемат 716 дка, което е повече от половината територия на индустриалния парк (1315 дка). Реалните собственици на индустриалния парк са братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез „Напредък холдинг“, който придоби „Балкан“ при масовата приватизация през 90-те. Инвеститор в соларния проект пък е „Бул инвест груп 2009“. Финансирането е осигурено чрез сключен договор за заем с „Адванс пропъртис“ на Домусчиеви в размер на почти 168 млн. лв., които „Бул инвест груп 2009“ използва за капитализацията на „Фотоволтаична централа – Ловеч“ – учреденото през февруари дружество за изграждане и управление на соларните централи. Управител на последното е Костадин Алексиев, който има участие като упълномощено лице за „Биовет“ при заседанието на КЕВР за издаване на лицензия на компанията за дейността „производство на електрическа енергия“ през октомври 2022 г. Очакванията според първоначалните документи е заемът към „Адванс пропъртис“ да може да се погаси чрез изплащане на дивиденти от парка в Ловеч до 29 юли 2025 г., след което да е на печалба. На площадката в момента почти няма производство. „Балкан“ отчита оборот по 2-3 млн. лв. годишно от карни възли и велосипеди, а големият скок до 17.6 млн. лв. приходи през миналата година се дължи основно на графата „Други“ и е резултат от продажбата на 174 дка земя на Next.e.Go и 716 дка на свързана „Бул инвест груп 2009“. От своя страна германската компания трябваше да инвестира 140 млн. евро в изграждането на своята база в града, като за целта регистрира местно дружество – „Некст.е.Го България“, в което малко под 50% държи „Адванс пропъртис“. Първата стъпка по изграждането на промишлената зона в северната част на Ловеч идва с гласуването на 22 март 2022 г. от съвета на директорите на „Балкан“ за създаването на индустриален парк с обща площ 1 305 475 кв.м. Три седмици по-късно – на 12 април, „Бул инвест груп 2009“ купува 716 дка от „Балкан“ срещу 7 млн. лв. без ДДС. Върху купената земя започва работа по двата отделни парка, които се управляват от дружеството „Фотоволтаична централа – Ловеч“. По-големият от тях е с мощност 70.45 мВт и покрива площ 472 дка. Другият се разполага върху 243 дка и е с мощност 35.76 мВт.

В Регионалната инспекция по околната среда и водите-София е постъпило уведомление за инвестиционно предложение, с което се предвижда на мястото на бившия текстилен завод "Витоша" и парцела под него на бул. "Черни връх" (30,2 дка), както и в малък съседен парцел (0,5 дка), да се построи нов жилищен комплекс с високи блокове. Освен жилища, в него ще има още офиси, търговски обекти, подземни паркинги и трафопост. Общият брой на апартаментите ще е 547, от които 219 ще са едноспални, 254- двуспални, 62- триспални, а 12 ще са луксозни триспални и пентхауси, става ясно от документите.  Общата разгъна застроена площ на надземното застрояване ще бъде 107 000 кв. м, а на подземното - 62 000 кв. м. Искането е внесено от строителната компания "Артстрой 1 инвестмънт" ЕООД, която има обекти в София и във Варна. Проектът предвижда двата съществуващи корпуса на завод "Витоша" да се запазят и да продължат да съществуват като офис сгради. "Завод "Витоша" е проектиран в края на 60-те г. на миналия век, а строителството е завършено през 1973 г. Съществуващите сгради условно се състоят от две високи тела - Вълнен корпус от север и Памучен корпус от юг, които са обединени от различни тела на 2 етажа. Сградата на вълнения корпус е 5-етажна, а сградата на памучния корпус е 6-етажна. Ниските свързващи сгради между двата съществуващи корпуса ще бъдат премахнати, предвижда инвестиционното предложение. На тяхно място, както и на останалата част от имота, ще бъдат построени няколко нови секции, свързани помежду си в една обща сградна структура. Под новата сграда е предвиден подземен паркинг на 3 нива. В средата на имота ще бъде организирано градско парково пространство с отворен достъп и за граждани, които не живеят в комплекса.  "Артстрой 1 Инвестмънт" иска да вдигне още четири сгради в парцела на бившия завод и в присъединия по-малък. Всяка от тях ще е с кота корниз 50 м и кота било 54,5 м, което означава над 15 етажа.

Започна строителството на надземен паркинг в столичния квартал Слатина. Паркингът ще бъде на 5 наземни нива, като неговия капацитет е от 157 автомобила. Проектът предвижда да бъдат изградени на последното ниво (ниво 5) спортен комплекс със спортно игрище с размер 20х40 метра, 2 зали за фитнес и две съблекални. Предвидени са и 16 паркоместа със зарядни станции за електромобили. Стойността на проекта е приблизително 6.6 милиона лева. Финансирането ще се осъществи с 30% собствени средства на общинското дружество "Пазари Изток", които нямат публичен характер, а останалите 70% (4 600 000 лв. без ДДС) ще се осигурят посредством дългосрочен инвестиционен кредит предоставен от Фонд за устойчиви градове. Паркингът ще се намира на гърба на зеленчуковия сектор на Пазар "Ситняково". Строежът на обекта трябва да приключи до една година.

“Хроновски” е семейна компания, основана в Чехия преди повече от 30 години. Компанията открива производствено подразделение в България през 2009 г в гр.Смолян, което през последните 3 години генерира над 50% от приходите на Hronovsky Group. Крайни клиенти на компанията са най-големите автомобилни производители. Компоненти, произведени в Смолян, могат да се намерят в марки автомобили като Mercedes, Volkswagen, Audi, Porsche, Lamborghini, Opel, Fiat, Alfa Romeo. След това компанията се мести в Първомай, където разширява портфолиото си с нови производствени линии – кормилни лостове (левъри) и други продукти. В края на 2019 г. “Хроновски” придобива бившия завод на “Костал” в Смолян и продължава производството на високотехнологични продукти, като измества цялото си производство от Първомай. В момента в двете производствени бази на “Хроновски България” в Смолян работят около 950 души. Производството може да се групира в три направления: Cable harness switches; Electrical switches for steering; PCB. В началото на миналата година “Хроновски” купи нова сграда на около 3 км от производствената си база в Смолян, която беше ремонтирана и изцяло реконструирана за нуждите на производството на електронни компоненти. В сградата се помещава и логистичният център, откъдето се управлява потокът на материалите за двете производствени бази. Бяха купени 2 нови линии, беше трансферирана линия от Северна Македония с напълно нови процеси. Инвестициите от миналата година насам възлизат на над 8 млн. лв. – 3 млн. в сграден фонд, 5 млн. за високотехнологични линии за производство на платки. Машините са: EKRA, JUKI, Heller, DIVISIO – последно поколение технологии от най-добрите производители на такова оборудване в света.

Правителството предостави за управление на Министерството на транспорта и съобщенията поземлен имот - публична държавна собственост за нуждите на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП „РВД“). Имотът е собственост на Министерството на отбраната и е с отпаднала необходимост. Същият е с местонахождение гр. Шабла, с площ от 2 000 кв. м. С управлението на имота ДП „РВД“ ще изпълни инвестиционен проект за изграждане, доставка и инсталация на нови обзорни средства за подобряване и разширяване на обзорното покритие в контролираното въздушно пространство над акваторията на Черно море и в Югоизточна България. В рамките на проекта е планирано в най-източната част на страната да бъде изграден нов отдалечен радарен обект - трасови радиолокационен комплекс.

ТЕЦ "Брикел" подписва споразумение с газовото поделение на General Electric Vernova в началото на юни за проучване на възможността електроцентралата към тецът да замени съществуващите блокове, работещи с въглища, с три високоефективни газови турбини. Планираната голяма инвестиция е насочена към постепенното заместване на въглищата с по-екологично гориво - природен газ. Това ще гарантира по-ефективно опазване на околната среда в региона и постепенно ще бъдат достигнати параметрите, заложени в Европейския зелен пакт. Според ръководството на централата преговорите са в етап, в който се обсъждат детайлите по самата поръчка и през юли се очаква окончателна оферта, изготвена от General Electric. Компанията се надява да реализира инвестицията чрез заем, поради големия размер на необходимото финансиране. Експертите смятат, че всички етапи от проекта трябва да бъдат изпълнени в рамките на около 2 години. За успешната реализация на мащабния инвестиционен план е необходимо да бъде завършено изграждането на газовата връзка между националната преносна мрежа и дружеството, която е с дължина около 30 км.

Производителят на био храни "Смарт Органик" отчита 40% ръст на приходите за полугодието спрямо полугодието на 2022 г. През юни компанията отчете абсолютен рекорд на месечните приходи досега - около 7,7 млн. лв. Представените приходи са от органичен растеж и не включват приходите от марката смути Frudada, след като Smart Organic придоби 70% от техния производител Santulita Ltd миналата година. Има още 1-2% ръст на приходите от Frudada, като компанията отчита положителна EBITDA (печалба преди лихви, данъци, обезценка и амортизация) през първото тримесечие и 25% увеличение на продажбите. След като през юни Smart Organic придоби фалиралия немски производител на сметана с ядки Naughty Nuts, незавършеното производство в Италия ще бъде прехвърлено в България. Naughty Nuts е основана през януари 2021 г. от Бенджамин Портен и Лоренц Грайнер в Кьолн, Германия. Продава продуктите си в над 1200 търговски обекта, включително популярни търговци на дребно като REWE, EDEKA и органичните магазини на den. През 2022 г. компанията реализира оборот от 2,5 млн. евро, но не успя да набере достатъчно инвестиционен капитал, за да покрие нарастващата дейност и фалира. Смарт Органик купува само активите на дружеството, без никакви задължения. Екипът е запазен, като основателите на Naughty Nuts оглавяват германския клон на публичната компания. През юни започна изграждането на базата на "Смарт Органик" в Божурище. Очаква се строителството да приключи около март 2024 г. На 13 юли общото събрание на акционерите на "Смарт Органик" одобри изплащането на брутен дивидент на акция в размер на 0,2 лв. На акционерите ще бъдат изплатени общо 2,062 млн. лв. Остатъкът от печалбата на "Смарт Органик" за 2022 г. в размер на малко над 6,3 млн. лв. се третира като неразпределена печалба. През последната година акциите на "Смарт Органик" поевтиняват с близо 23%, а пазарната капитализация на дружеството е почти 139,2 млн. лв.

Износът на стоки от ЕС за останалия свят през май 2023 година е бил 216,9 милиарда евро, което е спад с 1,9 на сто спрямо май 2022 година (221,2 милиарда евро), се посочва в първата оценка на Евростат. Вносът от страните извън ЕС е бил на стойност 218,2 милиарда евро или с 15,6 на сто по-малко, отколкото през май 2022 година (258,6 милиарда евро). В резултат на това ЕС е регистрирал дефицит от 1,3 милиарда евро в търговията със стоки с останалия свят през май 2023 година спрямо -37,4 милиарда евро през май 2022 година. Търговията в рамките на ЕС се е понижила до 352,2 милиарда евро през май 2023 година или -3,8 на сто спрямо май 2022 година. От януари до март 2023 година износът на стоки извън ЕС е скочил до 1,06. трилиона евро (увеличение от 4,5 на сто спрямо януари – май 2022 година), а вносът е намалял до 1,09  трилиона евро (спад от 7,8 на сто спрямо януари-май 2022 година). В резултат на това ЕС е отчел дефицит от 28,5 милиарда евро спрямо -166,4 милиарда евро за периода януари -май 2022 година. Търговията в рамките на ЕС се е повишила до 1 761,0 милиарда евро за януари-май 2023 година или +3,2 на сто спрямо януари -май 2022 година.  Износът на стоки от еврозоната за останалия свят през май 2023 година е бил 241,9 милиарда евро, което е понижение  с 2,3 на сто спрямо май 2022 година (247,6 милиарда евро). Вносът от страните извън еврозоната  е бил на стойност 242,2 милиарда евро или с 12,8  на сто по-малко, отколкото през май 2022 година (277, 9  милиарда евро). В резултат на това еврозоната е регистрирала дефицит от 0,3 милиарда евро в търговията със стоки с останалия свят през май 2023 година спрямо -30,3 милиарда евро през май 2022 година. Търговията в рамките на еврозоната е намаляла до 226, 3  милиарда евро през май 2023 година или  с -5,7  на сто спрямо май 2022 година. От януари до март 2023 година износът на стоки извън еврозоната се е повишил до 1,18 трилиона евро (растеж  от 3,7 на сто спрямо януари – май  2022 година), а вносът е намалял до 1,2 трилиона евро (спад от 5,1 на сто спрямо януари-май 2022 година). В резултат на това еврозоната е отчела дефицит от 17,6 милиарда евро  спрямо -124,7 милиарда евро за периода януари -май 2022 година. Търговията в рамките на еврозоната се е повишила до 1 137, 7  милиарда евро за януари-май 2023 година или + 2,2  на сто спрямо януари -май 2022 година.  През май 2023 година спрямо май 2022 година осем страни членки са регистрирали увеличение в износа, а 19 страни членки са отчели намаление. Най-големият растеж е бил регистриран в Румъния (+7,9 на сто), Дания (+6,7 на сто), Унгария (5,3 на сто) и Франция (4,8 на сто). Белгия (- 16,6 на сто), Кипър ( -15,7 на сто), Гърция (-15,5 на сто) и Естония ( -15,2 на сто) са отчели най-голям спад.  През май 2023 година спрямо май 2022 година само две страни членки са  регистрирали лек растеж – Словения (+0,8 на сто) и Румъния (+0,7 на сто), докато другите страни членки са отчели значително понижение, дължащо се основно на по-малкото влияние на вноса на енергийни продукти. Най-големият спад е бил регистриран във Финландия ( - 19,8 на сто), Белгия (-16,5 на сто), Малта (-16,3 на сто) и Кипър (-15,3 на сто).

Ripple Labs постигна частична победа в продължаващия съдебен спор с Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC). На 13 юли решението, постановено от съдията Аналиса Торес от окръжния съд в Южен Ню Йорк, донесе известна регулаторна яснота в индустрията на криптовалутите. Според документи, цитирани от Cointelegraph, Торес е признала, че продажбата на токените XRP на Ripple чрез борси не представлява инвестиционни договори, както и че не е ценна книга. Това решение бе силно приветствано от криптообщността, като доведе до ръст на стойността на XRP с над 80%, достигайки до 0.86 цента според данни от CoinGecko. Въпреки това решението на съдията не беше напълно в полза на Ripple. При продажба на институционални инвеститори Торес постановява, че XRP може да бъде класифициран като ценна книга, тъй като отговаря на условията на теста Howey. Това е инструмент, използван в Съединените щати за определяне дали дадена транзакция се счита за инвестиционен договор и така подлежи на регулация както ценните книжа. Тестът се основава на принципа, че инвестиция на пари в общо предприятие, която се очаква да донесе печалба главно или изцяло от усилията на други лица, е инвестиционен договор. Процесът срещу Ripple беше иницииран от SEC през декември 2020 г. и е свързан с обвинения срещу компанията и нейните двама главни изпълнителни директори, Брад Гарлингхаус и Крис Ларсен, за предлагане на нерегистрирана ценна книжа. Решението на съдията не беше само добра новина за Ripple, но и за широкия криптосектор. След новините криптоборсата Coinbase почти веднага позволи търговията на XRP на своята платформа. Новината даде надежда на инвеститорите в крипто, че други алткойни също може да не се считат за ценни книжа. За последните 24 часа биткойн скочи с 3%, етър със 7.1, XRP с 68%, Polygon с 18, Solana с 30%, a общата пазарна капитализация с 6.3%, достигайки до 1.3 трлн. долара.

Моделът на растеж на Китай претърпява фундаментална промяна. След десетилетия разчитане предимно на външното търсене правителството възприе модел на "двойна циркулация", движен и от вътрешно, и от външно търсене. Целта е китайската икономика да стане по-малко уязвима на външни шокове, но тази структурна трансформация се натъкна на големи пречки. Когато Дън Сяопин даде старт на програмата за "реформа и отваряне" през 1978 г., стратегията на Китай следваше модела на успешни източноазиатски икономики като Япония и Южна Корея: привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), разширяване трансграничните търговски връзки, ниски разходи за труд. Потоците от ПЧИ - около две трети от които през Хонконг, позволиха на Китай да трансформира крайбрежни провинции в глобални центрове на веригата за доставки. Доходите и богатството се увеличиха и китайските работници станаха потребители както на стоки, така и на услуги. В резултат съотношението външна търговия към БВП намаля от връх от 67% през 2006 г. до около 35% днес, въпреки че Китай все още разчита на работните места, осигурени от експортни индустрии. Докато Китай изграждаше своя производствен сектор, той инвестираше сериозно в разширяването на строителната и финансовата индустрия, поставяйки основите на динамичен пазар на недвижими имоти. През последното десетилетие средногодишният темп на растеж на строителния и финансовия и сектора на недвижимите имоти достигна съответно 13%, 14,8% и 10,5%. Днес активите в недвижими имоти представляват около 70% от богатството на домакинствата, с важни последици за потреблението. Заемите за тях са 27% от общия банков кредит, което означава, че процъфтяващият пазар на недвижими имоти също е от решаващо значение за финансовата стабилност. Бързият растеж на този пазар се дължеше отчасти на това, че строителите на жилищни сгради започнаха да продават жилища преди завършването им. Тези първоначални вноски от купувачите се прибавиха към средствата от кредитиращите институции за финансиране на нови проекти. От 2015 до 2022 г. делът на първоначалните вноски и ипотеките във финансирането на строителството се е увеличил от 62,4% на 80,4%. Но този подход криеше рискове. Чрез сключването на сделки преди завършването на строителството и двете страни се изложиха на повишения на лихвените проценти и забавяне на растежа на цените. Строителите, които са взели големи заеми, използвайки облигации в щатски долари, бяха особено уязвими - когато растящата инфлация в САЩ принуди Федералния резерв агресивно да повишава лихвените проценти. Миналата година донесе поредица от неизпълнени задължения от страна на големи предприемачи на недвижими имоти, което принуди местните власти да се намесят, за да защитят правата на засегнатите купувачи на жилища. Трудностите в сектора на недвижимите имоти създадоха значителни фискални предизвикателства. През 2021 г. преките данъци върху недвижимите имоти бяха 16.9% от националните данъчни приходи и 24% от приходите на местните власти. Но падащите цени на недвижимите имоти ги намалиха. През 2022 г. приходите от продажба на държавна земя са намалели с 23.2%, което води до спад на приходите в националния бюджет на Китай с 20.6%. Влошаването на отношенията между САЩ и Китай и прекъсванията зарази пандемията ковид-19 допълнително възпрепятстваха структурната трансформация на Китай. И вътрешното, и външното движение на икономиката се забавиха значително, увреждайки балансите на домакинствата, предприятията и всички нива на управление. И вносът, и износът намаляха през май, към същия месец около 6 млн. млади хора - 20.8%, са били безработни. Цените на жилищата и акциите остават под натиск. Правителството се ангажира да стимулира заетостта, да стабилизира жилищния сектор, да подкрепя технологичните иновации и да насърчава приобщаващ растеж. Останалият свят има очевиден залог в резултата. Успехът на Китай може да бъде разликата между глобалното възстановяване и глобалната рецесия.