През първото тримесечие на 2023 г. през държавните болници са преминали 246 219 болни - с 38 305 повече от предходната година. Това сочат данните на МЗ. През общинските болници са преминали 126 535 души, докато през първите три месеца на 2022 г. са били 113 002. За година болничните легла в държавните лечебници се увеличават с около 200, а в общинските намаляват с 226. Средният разход за преминал през първите 3 месеца на 2023 г. болен е 2247 лв. Най-скъпо излиза болен в болница със 100% собственик МЗ - 2812 лв., в областните - 1653 лв., а в специализираните - 1486 лв. Месечният разход за един преминал болен в общинска болница е средно 1825 лв. Това е със 187 лв. по-малко от същия период на м.г., но въпреки това един болен струва на общинска болница със 172 лв. повече, отколкото на областна. Увеличават се и леглодните. Средният разход на леглоден в 119-те общински болници е 354 лв. за първата четвърт на т.г., което е с 11 лв. по-малко от същия период на миналата. Един леглоден в 60-те държавни болници е 472 лв.

Фондът на НАТО NIF ще разполага с капитал в размер на 1 млрд. евро и планира капиталовложения в стартъпи, разработващи решения за отбрана и сигурност. Ограничените партньори във фонда включват 23 държави от НАТО, сред които и България. NIF има 15-годишен мандат и ще прави директни инвестиции в млади компании във всяка от 23-те участващи съюзнически страни, както и непреки инвестиции в други фондове за дълбоки технологии с трансатлантическо въздействие. Очаква се първите сделки да станат факт до края на годината, като планът е разработките на компаниите да се използват от страните - членки на алианса. Освен България във фонда като ограничени партньори влизат още 22 страни от НАТО - Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Турция и Великобритания. Швеция също ще се присъедини към групата след пълното си присъединяване към НАТО, с което ще добави допълнителни 40 млн. евро към фонда. NIF ще финансира компании в ранен етап на развитие (от сийд до Серия B), като не е изключено да прави последващи инвестиции в успешни стартъпи. Средният размер на инвестиция ще е 15 млн. евро, а първите сделки се очаква да бъдат обявени още този септември. Целта е да се управлява като вечен фонд за рисков капитал, което означава, че планира да набира още средства в бъдеще и е проектиран да съществува вечно. Основните технологии, към които се ориентира NIF, включват изкуствен интелект, биотехнологии, квантови изчисления, космически технологии и хиперзвукови системи, енергетика, ново производство и материали и комуникации от следващо поколение.

"Софарма билдингс" планира да строи жилищен комплекс на мястото на бившите сгради на Научноизследователския химикофармацевтичен институт (НИХФИ) и "Унифарм", които се намират срещу Техническия университет в София. "Софарма билдингс" е с приходи под 1 млн. лв. В началото на тази година капиталът ѝ е бил увеличен, а в края на март тя е купила от "Софарма" терена на бившите ѝ подразделения - НИХФИ и "Унифарм", за 6.337 млн. без ДДС. В оценката е записано, че теренът е с обща площ 17 688 кв.м., а в района е разрешена максимална височина на застрояване от 20 м и плътност по-малка от 60%. Тъй като през терена в "Дървеница", близо до Студентски град минава ключова инфраструктура, не е възможно цялата площ да бъде използвана за строителство. "Софарма билдингс" ще продава директно построените жилища в комплекса, а няма да ги отдава под наем. Приходите на "Софарма" за полугодието са се увеличили с 13.4% в сравнение със същия период на миналата година и са достигнали 125 млн. лв., а нетната печалба за периода има скок с 57.2% до 37.1 млн. лв. Миналата година също фармацевтичната компания завърши с печалба от близо 40 млн. лв., която беше изцяло разпределена като дивидент по 60 стотинки на акция.

Общината в Благоевград и частният инвеститор „Прима инвест БГ“ (фирма „Армако“) стартираха дейности по подобряване на условията за достъп и паркиране в ски център „Картала“. Започна подготовка за зимния сезон, като се подобряват условията за паркиране на посетителите на тази уникална зона в местността „Бодрост“. Мостът в близост също ще бъде реновиран и укрепен. „Прима инвест БГ“ има изготвено инвестиционно намерение за развитие на ски център „Картала“ като целогодишен курорт, отговарящ на всички съвременни изисквания. В концепцията, подкрепена от Община Благоевград са заложени изграждане на нови ски писти, нова леглова база, в това число построяване на малки вилни сгради, велописти и атракциони за деца. Сред намеренията на акционерите е да бъдат подменени и старите кабинки на лифта, да бъдат изградени подземен паркинг и осветление по продължение на пистите, което ще осигури възможност за нощно каране на ски.

ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги проектира и изгради фотоволтаична електроцентрала за своя клиент Водстрой АД в град Разград. Централата е с пикова мощност 300 kWp и е предназначена за собствени нужди с продажба на излишната енергия в мрежата. Снабдена е с 660 монокристални модула с мощност 455 Wp и система за мониторинг на произведената енергия от ФЕЦ. Конструкцията е носеща алуминиева, монтирана върху скатни покриви с LT ламарина. Очакваното годишно производство на енергия от фотоволтаичната електроцентрала е приблизително 403 MWh/год. с прогнозно спестени CО2 емисии – 190 хил. кг/год. Водстрой АД, гр. Разград има повече от 40 години дейност основно в сферата на производството на готови бетонови смеси.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу Кооперация "ПАНДА" за евентуално извършени нарушения от Кооперацията изразяващи се в нелоялна конкуренция. От 2018 г. насам Кооперация "Панда" е франчайзер за България на марката Office 1. Сигналът е от Министерството на финансите след като проведена обществена поръчка за "Доставка на офис мебели и столове" Централният орган за покупки сключва рамково споразумение за обзавеждане и мебели за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации". Изпълнители са 4 предприятия, избрани по критери за възлагане "най-ниска цена". Проверка на МФ установила, че по някои вътрешно конкурентни избора Кооперация "ПАНДА" е предложила артикули на нереално ниски цени в сравнение с пазарните: бюро - 2,50 лв., контейнер за бюро - 2,00 лв., посетителски стол - 0,76 лв., ъгъл за бюро - 1,25 лв., гардероб - 2,50 лв. и много други. Посочва се, че в резултат на тази ценова политика дружеството бива определено за изпълнител в значителна част от провежданите поръчки, поради което от различни министерства, агенции и други са му възложени общо 20 договора за доставка на офис-оборудване на обща стойност 2 226 531 лв. (без ДДС).

В края на юни 2023 г., печалбата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) е в размер на 24.229 млн. лева след данъчно облаганея, което е ръст от 124.51% спрямо второто тримесечие на 2022 год. За същия период банковият сектор отчита нарастване на печалбата с 39.75%. БАКБ регистрира ръст от 93.14% на нетните приходи от лихви при 35.60% средно за пазара, въпреки че банката запази без увеличение лихвите по жилищни и потребителски кредити на настоящите си клиенти. Разходите за лихви по привлечен ресурс намаляват с 7.84% до 2.374 млн. лева. Активите на банката нарастват с 5.46% на годишна база и в края на юни достигнаха 2 522 млн. лв. БАКБ продължава да разширява диверсифицирано кредитния си портфейл, като отбелязва най-голям растеж в кредитирането на граждани. Жилищните кредити нарастват с 6.23% при отчетени 4.36% ръст за банковия пазар. Увеличението на портфейла от потребителски кредити е с 9.27% спрямо 3.22% за сектора.

Фотоволтаичната енергетика се разраства скоростно в Европа, като през миналата година инсталираните мощности са достигнали 40 гигавата (GW) - почти 50% повече в сравнение с 2021 г. Лошото е, че в годините на този силно насърчаван бум фирмите, занимаващи се с производство на "зелен" ток, свикнаха държавата да се грижи майчински за тях. Сега са твърде притеснени от това, че на електроенергийните борси цените падат рязко, понякога и под нулата, и искат Европейската комисия да вземе мерки, за да не страдат приходите и печалбите им. 19 асоциации от ВЕИ сектора от ЕС, Норвегия и Швейцария призоваха ЕК да им гарантира добри цени.  "Енергийната и климатичната криза изискват от нас да увеличим темповете на разгръщане на слънчевата енергия до безпрецедентни нива. ЕС трябва да се заеме с ограничаването на прахосването на слънчевия енергиен потенциал и отрицателните цени, които удрят приходите на производителите", се казва в писмо на 19-те, адресирано до Брюксел и цитирано от Euractiv. След продължителен бум на инвестициите в слънчеви панели, насърчаван от Еврокомисията, фотоволтаиците вече са толкова много, че осигуряват висок дял от потреблението на държавите от ЕС. Проблемът е, че в часовете на ярко слънце всички слънчеви централи трябва да продават, получават се излишъци и на електроенергийните борси все по-често се проявява феноменът на отрицателните цени. Поевтиняването на зеления ток стигна и до България - тази пролет за първи път на нашата борса видяхме нулеви цени. Факт е, че секторът е доста разглезен, защото "зелената енергия" е на мода в ЕС и са свикнали да бъдат ухажвани, подкрепяни и субсидирани. Точно това предивзика и бума на фотоволтаици и остра конкуренция, които на свой ред водят до спадане на цените на електроенергията. Преди ВЕИ централите получаваха специални гарантирано високи цени на изкупуване, а сега, когато цените често се сриват, искат да имат гарантирани приходи, става ясно от писмото. И ето как си представят новата подкрепа -  с "договори за разлика":  "Инвеститорите трябва да са сигурни, че си струва да влагат парите си дългосрочно. Това може да стане с договори за разлика, които осигуряват гарантиран приход за възобновяеми енергийни източници и бяха предложени от Европейската комисия като начин за стабилизиране на нестабилните цени на енергията при реформата на пазара на електроенергия, предложена през март 2023 г.," пишат асоциациите. В същото време обаче отричат другата част от предложенията на ЕК - да се сложи и таван на приходите от производство на електроенергия, когато цените са високи и компаниите получават свръхпечалби. "Това рискува „прекомерното обезкървяване на допълнителните печалби от търговски слънчеви активи, които компенсират периодите с ниски приходи“", се посочва в посланието до ЕК. Всъщност редица специалисти критикуват вторачването във ВЕИ и настояват, че е добре държавите в ЕС, включително България, да поддържат базови мощности, които са лесно управляеми, и върху тях да награждат соларни и вятърни централи, които поради зависимостта си от природата в определени моменти просто спират да произвеждат енергия. ВЕИ индустрията предупреждава, че по-високата променливост на цените, илюстрирана чрез ценови скокове или отрицателни цени, ще бъде "новото нормално". Но едва ли проблемите ще се решат с непазарни мерки, които се опитват да вкарат цените в някакви коридори.

Вносът на САЩ от Китай е намалял с 24% през първите пет месеца на годината в сравнение със същия период на 2022 г. Причината е че американските компании се стремят да намалят зависимостта си от китайски доставчици, съобщи The Washington Post. По данни на изданието, американските мита върху около две трети от китайските стоки, въведени още по време на администрацията на президента Тръмп, са довели до съкращаване на новите поръчки. Освен това, нарастващите заплати на китайските работници "подкопават" едно от конкурентните предимства на Китай. Търговските връзки между Вашингтон и Пекин също така бяха "охладени" от китайските ограничения по отношение на някои големи частни компании и предпазливия подход на Пекин към администрацията на президента Джо Байдън. Крупни компании като HP, Stanley Black & Decker и Lego са сред тези компании, които преориентираха веригата за доставки към американските потребители. По този начин те искат да избегнат риска да се окажат ("в капан") между конкуриращите се икономики на Китай и САЩ, а и това е част от дългосрочна стратегия за производство на стоки по-близо до потребителите. HP Inc. планира да произвежда повече от своите бизнес преносими компютри в Мексико, като същевремено увеличава производството на потребителските модели в Тайланд. В същото време компанията поддържа присъствието си в Китай, разполагайки с 12 000 китайски доставчици и водещ център за изследване и развитие в Шанхай. А световно известният производител на игрите Lego също намали доставките от Китай за САЩ. По занни на S&P Global, за периода от 2015 г. до 2017 г. средно годишно близо 18% от продукцията на компанията за САЩ идва от Китай. Докото за 2022 г. този показател падна до едва 3% - а делът на Мексико нарасна до 70%.

В периода от януари до края на юни глобалното потребление на батерии за електрически превозни средства (EV) възлиза на 304,3 GWh, което е ръст от 50,1% спрямо 202,8 GWh през същия период на миналата година, според данни, публикувани от южнокорейски пазарен изследовател SNE Research. През този период китайският производител CATL е продал най-много батерии с общ капацитет от 112,0 GWh, което е с 56,2% повече от 71,7 GWh за същия период на миналата година. Китайският гигант CATL все още е световен лидер с дял от 36,8% през първата половина на годината и остава единственият доставчик на батерии в света с пазарен дял над 30,0%. На второ място е китайската BYD с 15,7 на сто дял, следвана от корейската LG Chem с 14,5 на сто и японската Panasonic със 7,5 на сто. Следват производителите с по-малки дялове.