България трябва да обмисли повишаване на националния лимит за плащания в брой от 5000 на 10 000 евро, за да защити конкурентната позиция на местния бизнес и да се подготви за новите европейски регулации. В свой подробен анализ Фискалният съвет посочва, че тази стъпка е наложителна с оглед на предстоящото прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1624. Новата европейска рамка, насочена срещу изпирането на пари, въвежда хармонизиран таван от 10 000 евро за бизнес трансакции в целия ЕС от 2027 година, като целта е да се осигурят предвидими условия за работа и да се улесни трансграничната търговия. Текущият по-нисък праг в България създава излишни административни затруднения, принуждавайки компаниите да разделят плащания или да използват множество финансови инструменти. Това води до излишни оперативни разходи и забавяния, които са особено осезаеми за стартиращите предприятия и предприемачите. Увеличаването на лимита би опростило значително операциите и би повишило финансовата ефективност, без да отслабва механизмите за наблюдение на подозрителни сделки. Европейската рамка съзнателно не ограничава плащанията между физически лица, признавайки легитимността на парите в брой в ежедневния живот. Австрия, Германия, Унгария и скандинавските страни не прилагат изобщо подобни ограничения. Хърватия, Чехия и Испания вече прилагат прагове от 10 000 евро или повече.

България е най-големият търговски партньор на Иран сред източноевропейските страни членки на Европейския съюз. Страната ни се намира на седмо място по стокообмен с Иран, който през 2025 г. възлиза на 172.2 милиона евро. Пред България са само Германия, Италия, Нидерландия, Франция, Белгия и Испания. България има положително търговско салдо. През 2025 г. сме изнесли за Ислямската република стоки и услуги на стойност 102 милиона евро. По този показател сме 8 в ЕС. Пред нас отново са големите икономики на съюза като Германия, Нидерландия, Италия, Франция, Белгия, Испания и Австрия. Нашата северна съседка Румъния се нарежда на 9 място с износ от 80 милиона евро. За Иран България е не само най-големият търговски партньор в Източна Европа, но и се нареждаме на четвърто място по внос от Ислямската република. През миналата година сме внесли стоки за 70.2 милиона евро. През 2025 г. търговският стокообмен между ЕС и Иран достигна най-ниското си равнище заради санкциите. Въпреки ограниченията търговията продължава. Общият стокообмен възлиза на 3.72 милиарда евро, сочат данните на Евростат. Търговията е на плюс, като износът достига 2.97 милиарда евро, а вносът – 0.76 милиона евро. Ислямската република е второстепенен партньор, като делът му в износа е пренебрежим 0.1%, а при вноса този дял е близо до нулата. Най-големият партньор е Германия, като експортът за Иран възлиза на 963 милиона евро, а вносът – 218 милиона евро. Фактически това представлява почти една трета от стокообмена. На второ място с дял от 15% се намира Италия, внася стоки за 132 млн. евро и изнася за 447 млн. евро. Трета и Нидерландия с внос от 58 милиона евро и износ за 517 милиона евро. Общо тези три държави формират близо 63% от цялата търговия с Иран. Търговските връзки с Иран са познавали и много по-добри времена. През 2005 г. стокообменът е достигал 23.8 милиарда евро. Днес той спада дори спрямо 2024 г. с почти 1 милиард евро. Тогава той е бил 4.6 милиарда. ЕС основно изнася машини и транспортно оборудване, а внася храни и живи животни, както и химически продукти.

През 2025 г. в България 4531 дружества са влезли в процедура по несъстоятелност или са обявили фалит, като 115 от тях са в промишления сектор. Фалиращите компании през 2025 г. се увеличават с около 10% на годишна база, показват данните на НСИ. Най-много са в търговията и при ремонта на автомобили – 3990. Но там са и най-големият брой на новорегистрираните дружества – 42 297 от общо 47 827. И ако при тях става въпрос за малки сервизи, където работят по 1-2 души, има затворени и 10 големи завода през последните 2 години. “Електрокабел” – част от германската Nexans Autoelectric в Плевен, бе една от първите компании в автомобилния сектор, която затвори преди 6 г. След това през 2024 г. дейност прекрати още една фабрика в Плевен – на германската “Леони”, което засегна 1300 души. И двете произвеждаха кабели. Последва японската “СЕ Борднетце” - през 2024 г. тя затвори завода в Мездра, където се произвеждаха автомобилни кабелни комплекти. През юни се очаква да спре и другият завод - в Карнобат. И германската “МД електроник”, която преди 5 години започна производство на кабели за автомобилната индустрия във Враца, е решила да спре работа до средата на годината. Добрата новина е, че центърът им за IT и споделени услуги, който бе създаден преди 2 години в София, остава. В началото на март в Агенцията по заетостта заявление за освобождаване на работниците поради закриване на предприятието е подала и “Теклас България”. Става въпрос за производствената база във Враца, открита през 2022 г. Компанията също работи в автомобилния сектор, като произвежда изделия от каучук, пластмаса и метали. Има завод и в Кърджали и Крумовград. По време на пандемията търсенето на велосипеди преживя разцвет, но след това дойде рязък спад. И докато през 2022 г. пловдивското предприятие с 30-годишна история “Лидер 96” обяви, че ще инвестира 50 млн. лв. в нов завод за електрически велосипеди, в края на миналата година стана ясно, че е поискало откриване на процедура по несъстоятелност. Другият сектор, който е сред най-засегнатите през последните години, е шивашкият. През миналата година “Арда-Русе” – една от емблематичните фабрики в Русе, спря работа. Този месец ще затвори и “БТБ България”, защото клиентите са се пренасочили към държави с по-евтино производство, предимно от Азия. Още през 2023 г. най-големият производител на чорапи в България – “Делта текстил – България”, се премести в Турция. Затварят и други по-малки фирми из страната – “Дека”, “Монтана манифекчър”, “Идеалфешън”, “Елегант – СЕ”. И в този бранш част от обяснението за закриванията е преструктуриране и краят на ерата на евтината работна ръка. Миналата година решение да се изнесе от България към Румъния взе и производителят на сладолед Unilever. През миналата година в Агенцията по заетостта са депозирани 63 уведомления за съкращения на работници и служители, като за 11 от тях като основание е посочено закриване на предприятието. Сред тях са шивашките “Елегант-СЕ”, “Дека” и “Колор чарт България”, която се занимава с прежди. МЛБ БГ, която също затваря, работи в автомобилната индустрия. Спират и “Кастинг технолоджи солюшънс”, която прави детайли от алуминий и цинк в София и Пазарджик, “Дък мес”, която отглежда патици, “Сева глобъл сървисиз център България”, която извършва счетоводни услуги и консултации, “Белтекс-М” – производство на работни облекла, частният монетен двор в Пловдив “Булминт уан”, както и МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали. Основните причини за затварянето на предприятия са спадът на промишленото производство (като цяло в Европа и в частност на автомобилния сектор в Германия) ивисоките цени на тока и разходите за труд, Цяла Европа се сблъсква с проблеми в производството заради високите цени на енергията. Ситуацията се утежнява и от задължението за плащане на въглеродни квоти, което ни поставя в неконкурентна позиция спрямо останалия свят.

Пустеещият от години хотел „Марица“ е напът да се сдобие с нов собственик. Пловдивската компания „Хъс инвест" на братята Александър и Иван Асенови води сериозни преговори за покупка на пустеещият от години хотел „Марица“ в гр. Пловдив. 4-звездният хотел на Ветко Арабаджиев се продава от началото на 2022 г., купувачи обаче все не се намираха. В цената, която се договаря, се предвижда да бъде включена земята, сградата заедно със стъклените постройки в съседство. В активите на купувача влиза още паркинга от южния край на хотела, близо до реката, където вероятно ще се развие нов мащабен проект. 4-звездният хотел „Марица“ затвори още в началото на пандемията около ковид и от тогава е под ключ. Оригиналната сграда на хотел "Марица" е построена в далечната 1968 г. във връзка със Световния младежки фестивал, който се провежда по това време у нас. През 1997-а хотелът е закупен от “Виктория инвестмънт” ЕООД. Според архивите на Агенцията по приватизация цената е била 1 800 000 щатски долара. Според регистъра на Министерството на туризма хотелът е собственост на „Виктория тур“, а тя пък - на офшорка.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) официално разреши на „Еко България“ ЕАД да придобие контрол върху ключови активи на „Литекс“ АД в град Ловеч. Информацията за планираната сделка се появи за първи път в края на януари 2026 г., когато стана ясно, че „Еко България“ (част от гръцката група Helleniq Energy) има интерес към обекти на „Литекс“, свързана с бизнесмена Гриша Ганчев. Първоначалните планове предвиждаха придобиването на бензиностанция, газстанция и търговско-офисна сграда в града. Сделката се реализира под формата на договор за наем, сключен на 10 декември 2025 г., с който се придобива контрол върху бензиностанция и газстанция (пропан-бутан) заедно с търговска сграда, разположена в същия поземлен имот. Анализът на пазарното въздействие не e открил основания за безпокойство. На пазара на дребно с горива в национален мащаб комбинираният дял на двете страни е между 5 и 10% по обем продадени горива, формиран почти изцяло от вече съществуващата мрежа на „ЕКО България“ от 101 обекта. Делът на придобивания ловешки обект е под 5% и в национален мащаб, и в рамките на Ловешка област, и за четирите категории горива. В самия Ловеч продължават да оперират още 10 бензиностанции, а на ниво област – 91 обекта са отчели продажби към януари 2026 г. До момента „ЕКО България“ не е имала нито един обект в града.

Нова фабрика за професионално кухненско обзавеждане се изгражда в село Белащица, в местността Герена. В нея ще се произвеждат работни маси, мивки, чадъри за аспиратори, колички, тави и др. от неръждаема стомана. Предприятието ще е върху имот с обща площ от близо 5 декара, на които е променено предназначението, като застроената част ще 744,85 кв. м. До него ще има склад за готова продукция и офис, за които са предвидени 747,45 кв. м. Инвеститорът Сунай Азизов обяви, че между 10 и 20 ще са новите работни места във фабриката. Това е нова инвестиция, но със същия предмет на дейност, който семейната му компания упражнява от 1998 г. Първоначално Сунай Азизов стартира като вносител на професионално кухненско и ресторантско оборудване. Постепенно разширява своята дейност, като започва собствено производство и монтаж на оборудване за заведения за обществено хранене, което досега се е произвеждало в друга фабрика, разположена в Брестник. Реализацията на специфичното производство е изцяло на българския пазар.

Пети поред електрически минен багер Liebherr R9350Е-771, с работна маса от 310 тона и права кофа с капацитет от 17 куб. м, вече работи в рудник „Асарел“. Машината има нулеви локални емисии на изгорели газове и е с висока производителност, издръжливост, енергийна ефективност и лесно сервизиране, благодарение на уникалната си система за мониторинг на техническото състояние. Багерът е доставен от „Алки-Л“, изключителен представител на „Либхер“ за България. Стандартната кофа на багера е 18,7 кубика, но за рудник „Асарел“ тя е била допълнително модифицирана и капацитетът ѝ е оптимизиран до 17 куб. м. Багерът разполага с мощен електродвигател от 1200 kW и предлага съществени предимства - по-малко вибрации по време на работа, по-дълъг ресурс на работните агрегати и компоненти, по-ниски разходи за експлоатация и поддръжка, както и максимална ефективност при ниски температури. Електромоторът издържа колкото целия експлоатационен живот на багера - над 130 000 моточаса, като са внедрени ефективни технологии за намаляване на разхода на електроенергия. Сътрудничеството между „Асарел-Медет“ АД и „Алки-Л“ ЕООД датира от 1993 година, когато в рудник „Асарел“ е доставена първата машина – челен товарач L 506. После следват по-големи челни товарачи, булдозери, колесни багери и специализирана верижна машина за заваръчни работи – за да се стигне до големите минни дизелови и електрически багери, някои от които достигат впечатляващите над 130 000 м.ч. и продължават работата си в рудника. За техническата поддръжка на 28-те машини Liebherr в „Асарел-Медет“ АД днес се грижат сервизни специалисти на „Алки-Л“ ЕООД, заедно с екипа на „Ремонт Рудник и Централна ремонтна база“ в компанията.

Облигационерите по емисия облигации с ISIN код BG2100019137, издадени от ТБ „Централна кооперативна банка“ АД, ще обсъдят на свикано общо събрание на 8 април предложението за даване на съгласие за издаване на нова емисия дългови книжа от кредитната институция. Централна кооперативна банка“ планира да издаде емисия безналични необезпечени облигации, чийто условия следва да отговарят на изискванията за инструменти на приемливите задължения по смисъла на разпоредбите на глава тринадесета, раздел II от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. На 18 март Комисията за финансов надзор одобри проспект за първично публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации в размер на 50 000 000 евро, издадени от „Централна кооперитвна банка“. Тя е разпределена в до 500 броя поименни, безналични, лихвоносни, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободно прехвърляеми облигации, всяка с номинал от 100 000 евро. Минималният размер на набраните средства, при които емисията ще се счита за успешно издадена, е 15 000 000 евро. Срокът на емисията е четири години като тя ще бъде пусната при условията на първично публично предлагане. След успешното й издаване тя ще бъде листната за търговия на „Българска фондова борса“. Водещ мениджър, чрез който ще се пласира емисията, е „УниКредит Булбанк“ АД.

След 8 години преговори, Европейската комисия и Австралия подписаха търговско споразумение, което ще увеличи износа на ЕС за Австралия (с която ЕС вече има значителен търговски излишък) с 33% през следващите години, като същевременно ще спести на европейските предприятия около 1 млрд. евро годишно от мита. Търговското споразумение дава преференциален достъп на съюза до ценните критични минерали на Австралия, но ограничава политически чувствителния внос на селскостопански продукти чрез квоти и предпазни клаузи, предназначени да успокоят опасенията на фермерите. Австралийските компании получават достъп програмата за превъоръжаване на блока SAFE на стойност 150 млрд. евро. Пактът за сигурност ще гарантира, че австралийските компании могат да получат до 35% от стойността на договорите за отбрана по схемата на ЕС за превъоръжаване, известна като SAFE. Европейският съюз и Австралия търсят взаимна подкрепа за справяне с натиска от Китай и САЩ. И двете страни в сделката бяха засегнати от митата на американския президент Доналд Тръмп и се опасяват, че дългогодишният им съюзник отстъпва от ангажиментите си за обща отбрана. Споразумението ще допринесат с 10 млрд. австралийски долара (7 млрд. щатски) годишно за австралийската икономика.  ЕС се съгласи да премахне митата за 25 хил. тона австралийско агнешко и козе месо и някои захарни и млечни продукти въпреки противопоставянето на фермерите от ЕС. В замяна Австралия ще забрани на местните производители да използват почти 400 защитени наименования на ЕС за храни и напитки , включително френското сирене Munster и гръцкото узо. Ще премахне митата за почти всички стоки от ЕС, с изключение на стоманата. Австралия ще улесни инвестициите от ЕС, особено в добива и преработката на критични минерали като литий и манган, които са жизненоважни за чистата енергия и отбранителните технологии. Очаква се търговското споразумение да бъде одобрено от мнозинството от 27-те държави - членки на ЕС, както и от Европейския и австралийския парламент, в процес, който ще отнеме поне година. Пактът за сигурност би трябвало да бъде одобрен по-бързо.

Трансатлантическата икономика между ЕС и САЩ достига до рекордните 9,8 трилиона щ. д. през 2025 г. (спрямо 9,5 щ.д. през 2024 г.). Тази сума включва рекордните 2,3 трилиона щ.д. от търговия със стоки и услуги между САЩ и Европа (ЕС + страни извън ЕС) и 7,5 трилиона щ.д. от съвкупните продажби на регистрирани в Европа дъщерни дружества на американски компании и на европейски компании в САЩ. Данните показват, че САЩ и Европа остават най-важните стратегически и икономически партньори. Директните продажби на регистрирани американски компании в Европа и европейски в САЩ съставляват 3/4 от общия й обем (1/4 се дължи само на износа в двете посоки).  За поредна година Трансатлантическата икономика, която се състои от съвкупните икономики на САЩ и на Европа (ЕС+), демонстрира ръст на икономическите показатели, с които работещите в нея индустрии задоволяват търсенето и генерират предлагане, които очертава рамките на най-голямото икономическо пространство в света. Нейната структура и адаптивност носят стабилност, въпреки глобални или регионални икономически и стратегически сътресения. Както и през предишните 22 издания на доклада «Трансатлантическата икономика», и тазгодишният показва, че САЩ и Европа продължават да са двата най-важни пазара и геоикономическа база един за друг. Данните показват, че в нея са заети над 16 милиона работещи от двете страни на Атлантическия океан. Това е най-големият и най-богатият пазар в света, на който се пада половината от общото световно лично потребление и близо 1/3 от световния БВП по отношение на покупателната способност.  Изданието за 2026 г. показва рекордни стойности в няколко ключови направления:
Търговия със стоки между Европа (ЕС +) и САЩ:
o Износът на стоки от САЩ за Европа е в размер на 617 млрд. щ.д.,
o Износът на стоки от Европа за САЩ – 840 млрд. щ.д.
o Отделно износът на САЩ за ЕС – 414 млрд. щ.д.
o И износът на ЕС за САЩ – 633 млрд. щ.д.
Търговия с услуги: износ на услуги от САЩ към Европа са в размер на 489 млрд. щ.д. (2024 г., спрямо 275 млрд. щ.д. през 2023 г.). Европейският износ на услуги за САЩ достига до 350 млрд. щ.д. (2024 г.), като само услугите от ЕС възлизат на 206 млрд. щ.д., а тези от САЩ за ЕС – 294 млрд. щ.д.
Продажбите на американските компании, регистрирани в Европа са в размер на 3,9 трлн. щ.д. (спад от 4 трлн. щ.д. през 2023 г.), а на европейски компании, регистрирани в САЩ остават непромнени спрямо предишния доклад - 3,5 трилиона щ.д. Делът на американските компании от всички продажби на чуждестранни компании в Европа е 54%, а делът на европейските компании от всички чуждестранни продажби в САЩ е 63% (2023 г.).
Чуждестранните дъщерни дружества на Европа в САЩ и на САЩ в Европа са сред най-напредничавите икономически сили в света. Техните брутни производства (gross product) показват стойността, която те генерират във всяка от двете икономики.
Докато активите им – показват икономическият отпечатък на Европа в САЩ и обратно:
o Брутен продукт (производство) на европейски дъщерни компании в САЩ – 900 млрд. щ.д.
o Брутен продукт (производство) на американски дъщерни компании в Европа – 835 млрд. щ.д.
o Американски активи в Европа – 19,5 трилиона щ.д.
o Европейски активи в САЩ – 9,4 трилиона щ.д.

Енергийно партньорство: Делът на САЩ в доставките на втечнен природен газ (LNG) за Европа достига 60% (с/мо 48%), като делът на европейските инвестиции в американски проекти «на залено» са над 50% за периода 2015 – 2024 г.
Инвестиции: Делът на ПЧИ от Европа във всички инвестиции от света в САЩ е 56% (2009 – 2025 г.), като делът на ПЧИ от САЩ спрямо всички инвестиции в Европа е 64% (2024 г.)
Работни места: прека и непряка заетост, генерирана от трансатлантическата търговия – 16 млн. работни места, като европейските работни места в САЩ са 5.3 млн. души, а американските в Европа – 4.6 млн.
Иновации – разходи за развойна дейност на европейски дъщерни компании в САЩ – 61,2 млрд. щ.д., а на американските компании в Европа – 43,1 млрд. щ.д. (2023 г.).
Дигитална търговия и свързаност – износ на дигитални услуги от САЩ за Европа – 361 млрд. щ.д., и на Европа за Америка – 202 млрд. щ.д. (2024 г.). Информационните услуги от американски компании за Европа – 422 млрд. щ.д., и на европейски компании в САЩ – 148 млрд. щ.д. (2023 г.).
Въпреки тези силни резултати, докладът посочва редица рискове за 2026 г. и отчита ясните насторения сред американците, които заявяват, че има малка нужда от Европа, както и сред европейците, които искат да намалят риска от зависимостта от САЩ и да станат „автономни“ от Америка. Но и двете тенденции, преобладаващо европейската, означава, че Европа би се тласнала сама към по-значима зависимост от Китай в технологично, ресурсно и геополитическо отношение. Зависимостта на Европа от Китай в някои индустрии е крайно притеснителна – Китай внася поне 1/3 от над 200 продукта за чувствителни индустриални екосистеми, за които ЕС е зависима от трети страни; зависимостта на ЕС от Китай е над 90% за определени медикаменти, химикали и суровини. Известно е, че за продукти като магнезий, постоянни магнити, фотоволтаични клетки и определени антибиотици и хормони няма друг доставчик. 

Според доклада „Технологичен обзор за 2025 г.", публикуван на 24 март от Европейското патентно ведомство, през 2025 г. институцията е получила 22 031 патентни заявки от Китай, което представлява ръст от 9,7% в сравнение с предходната година. За първи път Китай се изкачва на трето място по брой на подадените заявки и отчита най-бързия растеж сред десетте водещи страни. През 2025 г. Европейското патентно ведомство е получило общо 201 974 патентни заявки от цял свят, което само по себе си също представлява ръст от 1,4% в сравнение с предходната година и достига рекордно високо ниво. Първите пет държави по брой на патентните заявки са съответно САЩ, Германия, Китай, Япония и Южна Корея. Според доклада заявките за патенти от Китай съставляват 10,9% от общия брой заявки. Сред тях цифровите комуникации са областта с най-много патентни заявки от Китай. В същото време транспортът и полупроводниците са секторите с най-бърз растеж, като годишното увеличение и в двата случая надхвърля 30%.