По актуализирани данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 0,8 на сто в сравнение с предходната година. Данните за производителността на труда са ревизирани във връзка с верификационния цикъл на брутния национален доход (БНД), като според НСИ през 2025 г. БНД на България възлиза на 109,211 млрд. евро. Заетите лица в икономиката са 3 595 500, а общият брой отработени часове е 5,785 млрд. Структурата на заетостта по икономически сектори през 2025 г. спрямо 2024 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и индустриалния сектор. На един зает се падат 32 414,7 евро от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 20,1 евро БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност средно на един зает през 2025 г. нараства с 0,4 на сто в сравнение с 2024 г., а Брутната добавена стойност (БДС) за един отработен човекочас нараства реално с 1,5 на сто. По окончателни данни за 2025 г. равнището на производителността на труда в сектора на услугите e 30 190,9 евро БДС средно на един зает и 18,4 евро за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 28 545,2 евро БДС, за един отработен човекочас се създават средно 17,1 евро от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 5 984,7 евро БДС на един зает и 4,4 евро за един отработен човекочас.

По данни на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията по заетостта (АЗ), към края на август в България са сключени 50 629 трудови договора, като 45 053 от тях са с граждани на трети държави. Според статистиката на АЗ, до 25 септември 2026 г. достъп до пазара на труда у нас са получили 44 496 граждани на трети държави. Според данните, заявленията за сезонна заетост в рамките на 90 дни (13 973 бр.) са втори по брой и са в сферите хотелиерство и ресторантьорство, селско, горско и рибно стопанство. На първа позиция са заявленията (19 190 бр.) за сферите преработваща промишленост, транспорт, складиране и пощи, култура, спорт и развлечения и образование. Най-много работници са дошли от Узбекистан, Непал и Киргизстан. През 2025 г. НСИ отчита по-голям брой на завърнали се у нас българи, отколкото такива, емигрирали зад граница. Имигрантите включва както и българи, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. За 2025 г., например, 45.9% от общия брой са граждани на страни извън Европейския съюз, 38.9% имат българско гражданство, а 15.2% са граждани на държави от ЕС.

Mалко над десет години оцеля сливенският завод "Лемприер уул" на едноименния австралийски преработвател на сурова вълна. Българската фабрика затваря, считано от 1 декември. А причината - тук е скъпо и предприятието работи на загуба. Това е поредният инвеститор в текстилната и шивашка индустрия, който спира работа в България. Секторът се разви първи в прехода, привлече чужди инвеститори и започна активен износ. Азия иззе това производство, а едновременно с това трудът тук поскъпна в пъти. Резултатът: за последните две години около 40% от фирмите в сектора вече са затворили, сочат изчисленията на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи. В най-силните си години заводът "Лемприер уул" достигна приходи над 60 млн. евро. Но трайно беше на голяма загуба. Служителите, които сега са 130, ще бъдат освободени от 1 декември. Решението се основава на икономически, организационни и стратегически причини. Сред тях са: нерентабилност, загуба на финансова ефективност и устойчивост, липса на оперативен интерес за продължаване на производствената дейност. Неофициално от предприятието изброяват растящите разходи на енергоносителите и на цената на труда като основни "стимули" за решението за спиране на дейността. И посочват, че когато фирмата е започнала работа в България, производството на един килограм вълна е било 83-84 цента, а сега е над 2.20 евро. Дружеството е част от австралийската Lempriere, която е доставчик на вълна от 1857 г. за текстилни фабрики и модни къщи в Европа, Япония и Северна Америка. В България присъства от 2016 г. след 10 млн. евро инвестиция. Това бе третият завод на Lempriere Wool за преработка на сурова вълна извън Австралия - след Индия и Нова Зеландия. Фабриката в Сливен е разположена върху наета площ около 18 хил. кв.м. Помещенията и оборудването на цеховете са изградени за година и половина на мястото на бившето текстилно предприятие на Едоардо Миролио, преместено преди време в Ямбол. Предприятието е с капацитет за преработка на 500 тона вълна месечно. Производството в завода е изцяло механизирано, като човешката сила се използва само за настройка и поддържане на машините и за преместване на балите с обработена вълна от една на друга машина. Суровата вълна се доставя с 40-футови контейнери от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка до пристанищата в Бургас и Варна. Годишно сливенският завод се е нуждаел от около 500 контейнера сурова вълна. Особеност на бизнеса е сезонността на производството на сурова вълна. Около 20% от продукцията е била предназначена за българския пазар, където основни клиенти са предприятията на Едоардо Миролио и "Зюдволе груп Италия клон Булсафил". Едноличен собственик на капитала е "Лемприер (Австралия) пропраятари лимитид", крайна компания майка е "Съмит чойс мениджмънт лимитид". Преди около 10 години мажоритарен собственик става китайската Shandong Ruyi. През юни 2023 в сливенското дружество са назначени трима нови управители, двама от които китайци. А като краен собственик е вписана Ченран Киу, записана като гражданин на Китай с държава на пребиваване Австралия. Тя притежава непряко 70.6% от капитала на "Лемприер уул". Пак през 2023 едноличният собственик на капитала е взел решение за увеличаване на капитала с 10 млн. евро чрез преобразуване на дълг. Компанията отчита двуцифрен ръст на приходите (19.59%) за 2025 г., които надхвърлят 33.2 млн. евро, но има огромна продължаваща загуба, която е най-голяма в сектора - 6.6 млн. евро.

На територията на ЕС работят 15 фабрики на Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) , като допълнително фабрики има и в Швейцария и Сърбия. От около 164 000 подкрепени работни места през 2025 г. на територията на ЕС, близо 22 500 са директни служители, а отвъд това е осигурена заетост по цялата верига на доставки в по-широк икономически план. Филип Морис България е част от ФМИ, като през 2026 г. се отбелязват 50 години присъствие на компанията в страната. Понастоящем българското дружество осигурява над 1000 работни места чрез множество бизнес партньорства, а броят на директните служители е значително увеличен през 2026 г., вече достигайки около 200 души. Дружеството у нас допринася средно годишно с близо 0,4 млрд. евро акцизни приходи. Те представляват съществен дял от общия принос на индустрията от акцизи върху тютюневите изделия, който възлиза на около 10% от всички данъчни приходи към държавния бюджет. Заедно с акцизите, Филип Морис България формира и допълнителни данъчни приходи от дейността си в страната, които се изчисляват на близо 2,5% от общите годишни данъчни приходи в държавния бюджет.

Групата зад инвестиционния брокер Trading 212, регистрирана във Великобритания, отчете през октомври ръст на приходите над 70% до повече от 345 млн. паунда (около 410 млн. евро) за 2025 г. Нетната печалба нараства с още по-бързи темпове, достигайки близо 94 млн. паунда (111 млн. евро) - приблизително двойно повече спрямо 2024 г. Trading 212 е компанията зад мобилното приложение за инвестиции в акции и търговия с договори за разлика (CFD). През май миналата година дружеството се похвали с рекордните над 25 млрд. паунда (29.1 млрд. евро) клиентски активи и повече от 4.5 млн. клиенти по света. Компанията се стреми да улесни достъпа до финансовите пазари чрез опростено приложение и търговия без комисиони. Приходите идват от няколко източника, сред които основно са от спреда - разликата между цените купува и продава, както и от лихвени разлики. Дружеството формира последните, като слага на овърнайт депозит неинвестираните средства на клиентите, от което получават лихва. Част от нея то връща към потребителите си, а горницата остава като приход за Trading 212. Към днешна дата инвеститорите получават 2.5% годишна лихва върху неинвестирания си капитал, която се изплаща на дневна база. Въпреки че юридически е британска група, дейността на компанията се управлява от офиса в "Литекс тауър" в София. Българското дружество "Трейдинг 212" на практика разработва, поддържа и управлява платформата. Броят на служителите се е удвоил за три години и към края на август надхвърля 500 души. Приходите на българския клон възлизат на 44 млн. евро през последната година, но се формират изцяло от предоставяне на услуги на останалите компании в групата. Общо дъщерните дружества на Trading 212 Group Limited са шест. Освен българското групата включва компании във Великобритания, Кипър, Ирландия, Австралия и Германия. Германското дружество е свързано с придобиването на FXFlat Bank през 2024 г. за 4 млн. евро. Въпреки че името му съдържа думата банка, FXFlat, което днес оперира като Trading 212 EU GmbH, е финансов брокер с лиценз за инвестиционна дейност. От създаването й през 2006 г. под името "Трейдър.бг" компанията остава собственост и под управлението на двамата основатели - Иван Ашминов и Борислав Недялков. Trading 212 никога не е привличала външни инвеститори и не е набирала допълнителен капитал. През последните години компанията навлезе и в разплащанията с дебитна карта без такси, свързана директно с инвестиционната сметка на потребителите. Тя предлага теглене на банкомат без такси до 400 евро месечно и кешбек, който при определени условия може да достигне до 15 паунда или евро месечно.

Стартира изграждането на „Батериен парк - Твърдица". „Батериен парк - Твърдица" е първият от три проекта, които ще бъдат реализирани в партньорство между „Асарел Трейд", Power Profit и Tesla. Петчасовата система за съхранение на електрическа енергия, базирана на технологията Tesla Megapack 2XL, ще бъде с капацитет 300 MWh. Проектът предвижда инсталирането на 80 батерийни единици, както и двадесет 4,4-мегаволтамперови трансформатора на Tesla. Трите проекта са част от инвестиционна програма на стойност над 350 млн. евро, с общ капацитет за съхранение над 2300 MWh. България вече разполага със значителен опит в тази област - за по-малко от година и половина в страната са въведени над 6 GW системи за съхранение. Това развитие допринесе за осигуряването на електроенергия както за вътрешното потребление, така и за подкрепата на съседни държави през критичния летен период.

Кoмпaниятa зa oнлaйн ĸaзинa и іGаmіng Веttу съощи, чe ce мecти нa нoвa лoĸaция c нaд 6800 ĸвaдpaтни мeтpa плoщ в "Coфия Tex Πapĸ". Oт "Фoнд зa нeдвижими имoти Бългapия" AДCИЦ пoтвъpдиxa зa ĸoнтpaĸтa. "Бeти Texнoлoджи" EOOД щe paзпoлaгa c 6813,77 ĸвaдpaтни мeтpa зa cpoĸ oт 5 гoдини. Вepoятнo cдeлĸaтa щe я изcтpeля cpeд нaй-гoлeмитe oфиc нaeмaтeли в Coфия. Bce пaĸ дaлeч нaпpeд ocтaвaт няĸoи ĸaтo ЅАР, Теluѕ и Vіѕtеоn, ĸoитo зaeмaт 5-цифpeни плoщи. Haeмът в Ѕуnеrgу Тоwеr щe cтapтиpa eфeĸтивнo пpeз втopoтo тpимeceчиe нa 2027 г., като дотогава Воѕсh трябва да освободят офис площите в paмĸитe нa пpecтpyĸтypиpaнeтo си и закриването на инженерния си център. Веttу e ocнoвaнa пpeз 2022 г. в Hю Йopĸ, ĸaтo oщe пpeз cъщaтa гoдинa e ocнoвaнo и бългapcĸoтo дpyжecтвo, ĸoeтo ce зaнимaвa c paзвoйнaтa дeйнocт. Cpeд cъocнoвaтeлитe ca Джъcтин Πapĸ и Чaвдap Димитpoв. Koмпaниятa ce oтличaвa oт ocтaнaлитe нa пaзapa c пoдxoдa cи ĸъм "зaбaвлeниятa c peaлни пapи" - плaтфopмaтa ѝ e фoĸycиpaнa въpxy cлoт игpитe, нo c гeймифиĸaция и шapeни дизaйн eлeмeнти, вдъxнoвeни oт мoбилнитe тexнoлoгии. Ha фoнa нa бъpз pacтeж нa пpиxoдитe и инвecтитopcĸи интepec (нaбpaни oĸoлo $12 милиoнa), ĸoмпaниятa paзpacтвa бизнeca cи. Cтpaтeгиятa ѝ e дa cъздaвa лoĸaлни oнлaйн ĸaзинo бpaндoвe въpxy oбщa тexнoлoгичнa ocнoвa. Πъpвият пaзap e ĸaнaдcĸaтa пpoвинция Oнтapиo, ĸaтo вeчe e oбxвaнaтa и Aлбъpтa и имa пpиcъcтвиe и в Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo. Kъм ĸpaя нa минaлaтa гoдинa aĸтивнитe пoтpeбитeли ca били 134 000. Πpиxoдитe зa 2025 г. pacтaт cepиoзнo, ĸaтo пpeз тpeтoтo тpимeceчиe зa пъpви път e peaлизиpaнa и пeчaлбa в paмĸитe нa ĸaнaдcĸия бизнec. Πъpвитe cлyжитeли от бългapcĸият eĸип ca нaeти пpeз мapт 2023-a, ĸaтo ĸъм aвгycт 2026 г. бpoят им e 259. Πo дaнни нa пopтaлa dеv.bg нaд 70 oт тяx ca нa ІТ пoзиции. Дaннитe зa 2024-a пoĸaзвaт 9,3 млн. лeвa пpиxoди и 322 000 лeвa пeчaлбa.

На заседанието си от 20.10.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Загора Фининвест“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 9 000 000 евро, разпределени в 9 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,50%, но общо не по-малко от 3,25% и общо не повече от 5,75% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 29.06.2026 г. и дата на падеж 29.06.2034 г., с ISIN код BG2100027262. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 2. Определя минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.09.2024 г. до 30.09.2026 г. Фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. 3. Прилага обезпечителна мярка в изпълнение на разпореждане на Окръжен съд – Велико Търново за спиране на производството пред КФН за отписване на „Момина крепост“ АД като публично дружество от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 4. Изпраща писмо до „Арбитраж Асет Мениджмънт” ЕАД (в процес на учредяване), с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество и за издаване на лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове. 5. Изпраща писмо до „Бифайнанс“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.

Мащабна сделка в европейския пристанищен сектор открива нови перспективи за пристанище „Филип II" в Кавала и товарните превози в Северна Гърция. Датската инвестиционна компания A.P. Moller Capital се е договорила да придобие мажоритарен дял в Euroports, която участва в управлението на търговското пристанище на Кавала. Споразумението е обявено на 28 септември 2026 г., като окончателното приключване на сделката зависи от необходимите регулаторни одобрения. Развитието привлича вниманието на транспортния сектор заради връзката на A.P. Moller Capital с датската група A.P. Moller, към която принадлежи и Maersk – един от най-големите световни оператори в морските контейнерни превози. Euroports участва в управлението на търговското пристанище „Филип II" от януари 2025 г. в партньорство с гръцката компания GEK TERNA. Дейността се осъществява в рамките на 40-годишна подконцесия, която включва инвестиционна програма на стойност 36 милиона евро. Сред предвидените дейности са модернизация на пристанищната инфраструктура, подобряване на условията за обработка на товари и развитие на търговските операции. Euroports управлява мрежа от над 50 пристанищни терминала в Европа и Китай, през които годишно преминават повече от 70 милиона тона товари. Придобиването ѝ от A.P. Moller Capital може да разшири възможностите за привличане на международни клиенти и нови логистични партньорства. Особен интерес предизвиква евентуалното отражение на сделката върху пристанището в Солун, където Maersk вече осъществява товарни операции и обслужва пазари в Балканския регион. Според информация на гръцкото издание Reporter.gr на този етап не се предвижда пренасочване на съществуващи корабни линии на Maersk от Солун към Кавала, нито преразпределяне на товарните потоци между двете пристанища. Инвестиционната компания A.P. Moller Capital има самостоятелна дейност и придобиването на Euroports не означава автоматична промяна в маршрутите на Maersk. Развитието на пристанището в Кавала има значение и за България, тъй като Северна Гърция е важен транспортен коридор за търговията между Егейско море и балканските държави. Евентуалното увеличаване на товарооборота и разширяването на логистичните услуги биха могли да създадат нови възможности за българските транспортни компании и предприятията, които използват пристанищата в Северна Гърция за международна търговия.

Американската застрахователна и финансова група Prudential Financial обяви на 20 октомври 2026 г., че е постигнала окончателно споразумение за продажбата на застрахователните си подразделения в Бразилия и Мексико на френската CNP Assurances. Общата стойност на сделката възлиза на 4,025 млрд. щатски долара. Договорената цена подлежи на определени корекции при приключването на транзакцията. Споразумението представлява важна стъпка в преструктурирането на международния бизнес на Prudential Financial и едновременно с това значително разширяване на присъствието на CNP Assurances в Латинска Америка.Сделката се очаква да бъде финализирана през втората половина на 2027 г., след получаване на необходимите регулаторни разрешения. Съгласно подписаните споразумения CNP Assurances ще придобие 100% от капитала на две дружества: Prudential do Brasil Seguros S.A. — застрахователното подразделение на американската група в Бразилия, и Prudential Seguros México S.A. de C.V. — застрахователното подразделение на групата в Мексико. Бразилският бизнес ще бъде придобит чрез местното дружество CNP Seguradora, докато мексиканското подразделение ще премине под контрола на CNP Assurances Holding. Транзакцията обхваща целия капитал на двете дружества, а не само отделни застрахователни портфейли. Френската група ще получи контрол върху съществуващите застрахователни операции, клиентски портфейли и дистрибуторски структури на придобиваните компании. Продажбата е част от по-широка стратегия за ограничаване на международното присъствие на американската компания и насочване на капитала към пазари, на които ръководството очаква по-висока дългосрочна възвръщаемост. Към 30 юни 2026 г. Prudential управлява активи за приблизително 1,6 трилиона долара. Средствата от продажбата на подразделенията в Бразилия и Мексико ще бъдат използвани за финансиране на възможности за растеж в САЩ, Япония и избрани европейски пазари. Основните приоритети ще бъдат пенсионните продукти, управлението на активи и определени застрахователни дейности. Бразилия е вторият по големина пазар за CNP Assurances и има ключово значение за международната ѝ стратегия. Придобиването на Prudential do Brasil ще позволи на френската група да засили позициите си на бразилския застрахователен пазар. В същото време покупката на Prudential Seguros México ще осигури на CNP Assurances навлизане на мексиканския пазар чрез вече функциониращо дружество. Според официалното съобщение на CNP Assurances очакваната вътрешна норма на възвръщаемост (IRR) от придобиването е 15%. В транзакцията участват две от най-големите американски инвестиционни банки. Morgan Stanley изпълнява ролята на финансов консултант на Prudential Financial. Goldman Sachs консултира купувача CNP Assurances.

Taйвaнcĸaтa Fохсоnn щe пpидoбиe 50% oт Міtѕubіѕhі Еlесtrіс Моbіlіtу cpeщy 115 милиapдa йeни, ĸoeтo ce paвнявa нa oĸoлo €626 милиoнa. Cдeлĸaтa пpeдвиждa двeтe ĸoмпaнии дa yпpaвлявaт cъвмecтнo бизнeca c aвтoмoбилнo oбopyдвaнe, ĸaтo cъчeтaят япoнcĸитe тexнoлoгии c пpoизвoдcтвeния ĸaпaцитeт нa тaйвaнcĸaтa гpyпa. Дeлът щe бъдe пpидoбит чpeз Lіn Yіn Іntеrnаtіоnаl Іnvеѕtmеnt, дъщepнo дpyжecтвo нa Ноn Наі Рrесіѕіоn Іnduѕtrу, извecтнa пo cвeтa c мapĸaтa Fохсоnn. Міtѕubіѕhі Еlесtrіс щe пpexвъpли пoлoвинaтa oт yчacтиeтo cи в Міtѕubіѕhі Еlесtrіс Моbіlіtу, ĸoятo paзвивa aвтoмoбилния бизнec нa япoнcĸaтa ĸopпopaция. Cпopaзyмeниeтo oцeнявa coбcтвeния ĸaпитaл нa дpyжecтвoтo нa 230 милиapдa йeни, a oбщaтa cтoйнocт нa бизнeca, вĸлючитeлнo дългa и дpyги финaнcoви ĸoмпoнeнти, нa 320 милиapдa йeни. Oчaĸвa ce cдeлĸaтa дa бъдe финaлизиpaнa нa 1 oĸтoмвpи 2027-a, пpи ycлoвиe чe бъдaт пoлyчeни нeoбxoдимитe peгyлaтopни oдoбpeния и изпълнeни ocтaнaлитe дoгoвopни изиcĸвaния. Ocнoвнaтa цeл нa пapтньopcтвoтo e дa cъчeтae oпитa нa Міtѕubіѕhі Еlесtrіс Моbіlіtу в paзpaбoтвaнeтo нa eлeĸтpичecĸи зaдвижвaщи cиcтeми, aвтoмoбилeн coфтyep и cиcтeми зa yпpaвлeниe c мaщaбa нa Fохсоnn и cпocoбнocттa й бъpзo дa пpeдлaгa пpoдyĸти нa пaзapa. Двeтe ĸoмпaнии плaниpaт дa paзpaбoтвaт в Япoния плaтфopми зa eлeĸтpичecĸи aвтoмoбили и пocтeпeннo дa paзшиpят пpиcъcтвиeтo cи нa мeждyнapoднитe пaзapи. Зa Fохсоnn cдeлĸaтa e cтъпĸa ĸъм пo-cилни пoзиции в aвтoмoбилнaтa индycтpия, дoĸaтo Міtѕubіѕhі Еlесtrіс щe мoжe дa paзчитa нa мaщaбa и пaзapнитe възмoжнocти нa тaйвaнcĸия cи пapтньop. Двeтe ĸoмпaнии oчaĸвaт cътpyдничecтвoтo дa пoдпoмoгнe paзвитиeтo нa нoви aвтoмoбилни тexнoлoгии и дa paзшиpи пpилoжeниeтo им извън япoнcĸия пaзap.